Р Е
Ш Е Н
И Е № 242
гр.
Пловдив,21.02.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ с-в, в закрито заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
разгледа
докладваното от съдията Илиев гр.д. №327 по описа за 2020г., като за да
се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по чл.435 и сл.
от ГПК.
Делото е образувано
по жалба на М. С.
Ганчева, ЕГН **********,
в качеството й на
длъжник по изпълнително
дело №20187570400105 по описа
на ЧСИ Атанас
Атанасов, рег. №757
на КЧСИ, с
район на действие Окръжен
съд- Пловдив, против постановление от 07.06.2019г.
на съдебния изпълнител, с което
й е била наложена глоба в
размер на 400
лв. В жалбата
се излагат съображения за незаконосъобразност на
обжалваното постановление, като се иска
отмяната му. Направени са
доказателствени искания.
Ответната страна
по жалбата- С. Й. Н. ***,
ЕГН **********, чрез пълномощника си
адв. Т. И.,
в писмен отговор
изразява становище, че същата
е неоснователна.
В писмените
си мотиви по
обжалваните действия съдебният
изпълнител изразява становище,
че жалбата е
неоснователна.
Пловдивският окръжен
съд, за
да се произнесе намери
за установено следното:
Жалбата е
процесуално допустима, тъй
като съгласно разпоредбата
на чл.435, ал.2, т.1 от
ГПК длъжникът може да
обжалва постановлението за глоба.
Жалбата е подадена
в срока по чл.436, ал.1
от ГПК.
В жалбата са направени
доказателствени искания- за
изготвяне на социален доклад от
ДСП „Родопи“, за
изслушване на детето И. С. Н.
и за изискване на справка от
Районна прокуратура- Пловдив относно
наличието на преписка, заведена от С.Й. Н.
срещу М. С. Г., които
следва да се
оставят без уважение, тъй
като делото е
изяснено от фактическа страна от
приложените към жалбата писмени
доказателства и завереното
копие от изпълнителното дело.
Разгледана по
същество, жалбата е
основателна.
Изпълнително дело №20187570400105 по описа
на ЧСИ Атанас
Атанасов е образувано
по искане на С. Й. Н. за принудителното изпълнение
на определения му с
влязло в сила
съдебно решение режим на лични отношения
с децата И. С. Н.
и С.
С. Н.. До
длъжника М. С. Г., на
която е било предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата, е
била изпратена чрез
кметството на с. Ц.
покана за доброволно изпълнение, която
не й е
била връчена /на приложената разписка има подпис
само на връчител,
но не и
на получател/. С
писмена молба по делото
от 07.06.2019г. взискателят
е уведомил съдебния
изпълнител, че длъжникът
възпрепятства осъществяването на личните
му контакти с децата
и е поискал
предприемане на мерки съобразно правомощията му. Към молбата
е приложен протокол
с дата 31.05.2019г., съставен
от взискателя и подписан
от неговата майка И. Г. Н., в качеството й на свидетел,
в който е
отразено, че на
31.05.2019г. са посетили дома
на длъжника за вземане
на децата, но
никой не излязъл, за да им
ги предаде. С обжалваното в настоящото
производство постановление съдебният изпълнител е
наложил на длъжника М. С. Г. глоба в размер на
400 лв. на основание
чл.528, ал.5 във връзка с
чл.527, ал.3 от ГПК
за неизпълнение на
задължението й за
предаване на дете.
Жалбата срещу
постановлението за налагане
на глоба е основателна. Съгласно
разпоредбата на чл.528,
ал.1 от ГПК:
„Когато пристъпва към изпълнение на задължение за предаване на дете,
както и на задължението за последващо връщане на детето, съдебният изпълнител
кани длъжника да изпълни доброволно в определеното място и време. Поканата за
доброволно изпълнение трябва да бъде връчена на длъжника по възможност две
седмици, но не по-късно от една седмица преди определеното време за предаване
на детето“, а съгласно ал.5 от
същата разпоредба ако длъжникът не
изпълни доброволно, съдебният изпълнител може
да му налага глоба
за всяко неизпълнение, която
съгласно разпоредбата на
чл.527, ал.3 от ГПК
е в размер до
400 лв. В случая
от приложеното заверено копие от
изпълнителното дело се
установява, че на
жалбоподателката, в
качеството й на
длъжник по задължението
за предаване на децата, изобщо
не е била
връчена покана за
доброволно изпълнение съгласно
чл.528, ал.1 от ГПК с
посочени в нея
място и време
за изпълнение на
задължението за предаване
на децата и
същата по никакъв начин не
е била уведомена
за образуваното срещу нея изпълнително производство. При това положение
не може да
се приеме, че същата е
осъществила от обективна и
субективна страна състава
на административното нарушение
по чл.528, ал.5 от
ГПК, което се изразява
във виновно бездействие
да се изпълни
доброволно задължението, посочено
в поканата по
ал.1, поради което съдебният изпълнител не
е имал основанието
да й наложи
предвидената в разпоредбата
на чл.528, ал.5 от ГПК
глоба. Отделно от
това, за да
се наложи на
длъжника административното наказание
по чл.528, ал.5 от
ГПК, съдебният изпълнител следва
да установи по
несъмнен начин, че длъжникът
е извършил твърдяното
нарушение, което в
случая не е било
сторено. Представеният от
взискателя документ, озаглавен
„протокол“, е съставен от
него и подписан
от майка му, в
качеството на свидетел,
и съдържа твърдения
на страна в производството и
на лице, намиращо
се в близка
родствена връзка с
него, поради което
същият в никакъв случай
не може да се
приеме за убедително
доказателство, установяващо
отразените в него
факти. Ето защо
обжалваното постановление за
налагане на глоба е незаконосъобразно и
на това основание.
Предвид горното
жалбата е основателна
и следва да
се уважи, като
се постанови отмяна
на постановление за
налагане на глоба.
По изложените
съображение Пловдивският окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ постановление от 07.06.2019г.
на съдебния изпълнител по
изпълнително дело №20187570400105 по описа
на ЧСИ Атанас
Атанасов, рег. №757
на КЧСИ, с
район на действие Окръжен
съд- Пловдив, с което на М. С. Г., ЕГН **********, е била
наложена глоба в размер
на 400 лв.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.