№ 898
гр. София, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110211805 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 21-4332-015613/27.07.2021 г., издадено от
началника на Сектор към ОПП-СДВР, на П.Л. а. са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 750 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за извършено административно
нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 08.05.2021 г., в
12.59 часа, в с. **********************“ с посока на движение от
„Околовръстен път“ към с. Г.Б срещу № 2 управлява лек автомобил марка
„БМВ 320Д“ с рег. № ******* със скорост от 109 км/ч при ограничение от 50
км/ч за населено място, като скоростта за движение е установена със система
за видеоконтрол „TFR1-M” № 560.
Срещу горепосоченото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице П.Л. а., с която се иска неговата отмяна. Твърди се, че
АТСС, с което е заснето нарушението, е измерило повече от реалната скорост
на движение на автомобила. Изложено е, че му се налага да работи в болница
в гр. Монтана, поради което наложената санкция се явява незаконосъобразна.
С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени НП или да намали размера
1
на наложената санкция.
В хода на съдебното производство въззиваемата страна не изпраща свой
процесуален представител.
Жалбоподателят поддържа жалбата в хода на съдебните прения, като
предвид доказване изправността на техническото средство, от съда се иска
единствено да намали размера на наложеното му наказание, доколкото работи
в две болници и му се налага да пътува.
Софийски районен съд, намира, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в
съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери
изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира,
че не са налице основания за неговата отмяна или изменение. Съображенията
на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 08.05.2021 г., в 12.59 часа, в с. **********************“ с посока на
движение от „Околовръстен път“ към с. Г.Б П.Л. а. управлявал лек автомобил
марка „БМВ“, модел „320Д“ с рег. № *******, като срещу № 2 се движил със
скорост от 109 км/ч при разрешена максимална скорост на движение за
населено място от 50 км/ч. Нарушението било установено чрез техническо
средство „TFR1-M” № 560, записващо и заснемащо точен час, дата,
регистрационен номер на МПС и скорост. Системата за видеоконтрол е
вписана под № 10.02.4835 в Регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 24.02.2010 г.
със срок на валидност на одобрението до 24.02.2020 г. Видно от приетия по
делото протокол от последваща проверка № 4-38-20/30.10.2020 г. системата
за видеоконтрол е преминала последваща периодична проверка на 30.10.2020
г. със срок на валидност на проверката до 30.10.2021 г., като към датата на
заснемане на нарушението – 08.05.2021 г., е отговаряла на метрологичните
изисквания съобразно нормативните стандарти.
2
На 09.07.2021 г. в ОПП-СДВР се явил собственикът на заснетия автомобил
П.Л. а., който писмено декларирал, че на 08.05.2021 г. в 12.59 часа л.а. „БМВ“
с рег. № ******* е бил управляван от него.
Въз основа на събраните доказателства, св. Г.П. М. съставил АУАН с бл.
№ 665916/09.07.2021 г. срещу П.Л. а. за извършено от последния
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно
постановление № 21-4332-015613/27.07.2021 г. от началника на Сектор към
ОПП-СДВР, с което за описаното в съставения АУАН административно
нарушение на П.Л. а. били наложени наказания „глоба“ в размер на 750 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
НП било връчено лично на П. а. на 09.08.2021 г., който на същата дата
подал жалба срещу последното, която инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на св. Г.П. М.; справка АИС-КАТ по отношение на собствеността
на процесния лек автомобил; справки от ОПП-СДВР, ведно с приложения
към тях; справка от ОПУ-София, ведно със схема за организация на
движението; справка от Български институт по метрология и Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване; справка от ГД „НП“, Протокол № 4-38-
20/30.10.2020 г. и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи.
Настоящият съдебен състав счита, че изложената в процесния АУАН и
обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните
по делото доказателства, приобщени от съда към доказателствената
съвкупност по делото. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания по
делото свидетел Г. М., от които се установява, че последният е съставил
АУАН на база приложения по преписката доказателствен материал, касаещ
заснемане на процесното нарушение, както и на попълнената декларация по
чл. 188 ЗДвП от собственика на автомобила.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК. От
приложената справка от Български институт по метрология, ведно с
3
писмените доказателства към нея, се установява, че процесната мобилна
система за видеоконтрол, с която е констатирано и заснето процесното
нарушение, е одобрена и отговаря на нормативните изисквания. Следва да се
отбележи, че независимо от обстоятелството, че издаденото Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 е с изтекъл срок на
валидност (до 24.02.2020 г.), съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона
измерванията: “Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип“. Това обстоятелство е изрично
посочено и в справката от Български институт по метрология, приложена на
л. 49 от делото. В този смисъл, доколкото е била извършена периодична
проверка за техническа изправност на процесното техническо средство (на
30.10.2020 г.), то по силата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията същото
следва да се счита, че отговаря на одобрения тип за измерване, като
извършеното с него измерване на скоростта на движение е обективно и точно.
От Протокол за проверка № 4-38-20/30.10.2020 г. се установява, че към
датата на заснемане на процесното нарушение – 08.05.2021 г., системата за
видеоконтрол и радарната система-скоростомер към нея са преминали
последваща периодична проверка на 30.10.2020 г. (със срок на валидност 1
година), като е отговаряла на метрологичните изисквания. В този смисъл
съдът намира за неоснователно единственото възражение на процесуалния
представител на жалбоподателя, че не са събрани категорични доказателства
относно техническата годност на използваното АТСС към датата на
извършване на нарушението.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП „Изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес”. С
оглед на изложеното, съдът кредитира изцяло приложения по делото снимков
материал като годно веществено доказателствено средство. От същото се
установява какво е било ограничението на скоростта на процесното място,
видът, марката и регистрационният номер на управлявания автомобил, както
и измерената скорост на движение – 109 км/ч, при ограничение от 50 км/ч в
4
рамките на населено място. Действително, в наказателното постановление е
посочена скорост на движение на МПС от 109 км/ч, докато в снимковия
материал е отразена скорост от 112 км/ч. От приложения Протокол за
проверка № 4-38-20/30.10.2020 г. на Главна дирекция „Национална полиция“
се установява, че допустимата грешка при измерване на скоростта с
процесната система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/-
3 % при скорост над 100 км/ч. В конкретния случай от приложените
веществени доказателствени средства е видно, че измерената скорост на
заснетия автомобил е 112 км/ч. Тоест, след приспадане на допустимата
грешка от 3 % от измерената скорост от 112 км/ч като толеранс в полза на
нарушителя, в наказателното постановление законосъобразно е отразено, че
действителната скорост на управление е била 109 км/ч, което е с 59 км/ч над
максимално допустимата в конкретния пътен участък от 50 км/ч.
От приложената справка от ОПУ-София и схема за организацията на
движението се установява, че към 08.05.2021 г. позволената скорост за
движение в процесния пътен участък от бул. „Ботевградско шосе“ е била 50
км/ч, като не е бил поставен пътен знак „В26“, въвеждащ максимална скорост
на движение, различна от 50 км/ч.
Спазени са и изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, като е изготвен протокол за използване на АТСС (л. 38-39 от
делото) и снимка на разположението на последното (л. 44 от делото).
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
При проверка процесуалната законосъобразност на атакуваното НП съдът
счита, че последното, както и процесният АУАН, са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на закона, доколкото съгласно т. 1.2 от Заповед
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи св. М., заемащ
длъжността „младши автоконтрольор”, има компетентност да съставя АУАН.
Съгласно т. 2.6 от цитираната заповед началникът на Сектор към ОПП-СДВР
има правомощието да издаде процесното наказателно постановление.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и съдържат
5
всички реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН,
поради което обжалваното НП е съобразено с изискванията на процесуалния
закон. Следва да се посочи, че нарушението е установено едва след
попълване на декларацията по чл. 188 ЗДвП от собственика на автомобила, а
именно на 09.07.2021 г.
При проверка правилното приложение на материалния закон при издаване
на обжалваното НП съдът счита, че жалбоподателят П.Л. а. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на вмененото му административно
нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
От обективна страна се установи, че на 08.05.2021 г., в 12.59 часа, в с.
**********************“ с посока на движение от „Околовръстен път“ към
с. Г.Б, П.Л. а. е управлявал лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № *******,
като в района на № 2 се е движил със скорост от 109 км/ч при разрешена
максимална скорост за населено място от 50 км/ч. Нарушението правилно е
квалифицирано по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, доколкото не е имало поставен пътен
знак „В26“, който да въвежда ограничение на скоростта, различно от 50 км/ч.
Нарушението е извършено от П. а. виновно при форма на вина пряк
умисъл, доколкото последният е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си и е предвиждал неговите общественоопасни последици, като е
целял настъпването им, а именно съзнавал е и е искал да управлява
автомобила в рамките на населено място със скорост от 109 км/ч при
максимално позволена скорост от 50 км/ч в този пътен участък.
Правилно административнонаказващият орган е индивидуализирал
наказанията на П.Л. а. за така извършеното административно нарушение
съобразно санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП. Съгласно
същата, за превишаване над 50 км/ч се налага „глоба“ в размер на 700 лева и
три месеца „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“,
като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч „глоба“-та се
увеличава с 50 лева. В конкретния случай, доколкото измерената скорост на
заснетия автомобил е 109 км/ч, на жалбоподателя законосъобразно е
наложена „глоба“ в размер на 750 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 3 месеца. Съдът намира за неоснователно искането на
жалбоподателя да се намали размерът на наложените санкции, доколкото
същите са предвидени в закона в константен размер. В този смисъл е и
6
разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗАНН, съгласно която не се допуска определяне
на наказание под предвидения
най-нисък размер на наказанията „глоба“ и „временно лишаване от право да
се упражнява определена професия или дейност“.
В случая не са налице и основания за приложение на разпоредбата на чл.
28 ЗАНН, доколкото извършеното административно нарушение не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от този вид (по смисъла
на чл. 93, т. 9 НК). Извършеното нарушение е формално такова, като
законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни
вреди от същото. С оглед на това се явява ирелевантно изследването на
въпроса дали са настъпили или не някакви вредни последици от извършеното
нарушение. Освен това следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с
управлението на МПС с превишена скорост застрашават в значителна степен
обществените отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават
опасност от настъпването на вредни последици – настъпване на ПТП,
увреждане живота, здравето и имуществото на останалите участници в
движението по пътищата. При това положение съдът счита, че извършеното
нарушение не представлява „маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9
НК, доколкото не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Фактът, че
жалбоподателят работи в две болници, макар и да не бе доказано по делото,
не може да обуслови извод за маловажност на извършеното административно
нарушение. В този смисъл следва да се отбележи, че жалбоподателят е
управлявал автомобила със скорост от 109 км/ч в населено място, което в
значителна степен застрашава обществените отношения, обект на защита от
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. С оглед на това, правилно
административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28
ЗАНН.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият съдебен състав счита, че
подадената жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение, като обжалваното наказателно постановление следва
да се потвърди като законосъобразно и обосновано.
Предвид изхода на делото, въззиваемата страна има право на разноски, но
7
не е направила такова искане в хода на съдебното производство, поради което
съдът не следва да се произнася в тази насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3-то ЗАНН и чл. 334, т. 6,
вр. чл. 338 НПК, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-
015613/27.07.2021 г., издадено от началника на Сектор към ОПП-СДВР, с
което на П.Л. а. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на
750 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за
извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8