№ 54
гр. Пловдив, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20215001000790 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ЗАД „О.-З.“ АД – ****, ЕИК *********
– чрез пълномощника на дружеството адв. Т.Т., със съдебен адрес: ****
против решение №260073/31.05.2021г., постановено по търг.д. № 203/2020г.
по описа на О.С.-Х., с което е осъдено дружеството – жалбоподател ЗАД „О.-
З.“ АД – ****, ЕИК ********* да заплати на ИВ. КР. Н., ЕГН **********, от
**** сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на телесни
повреди – тежка черепно – мозъчна травма – тежка контузия на мозъка,
травматичен кръвоизлив под меките обвивки на мозъка и набиране на
колекция от кръв под твърдата обвивка на мозъка и постравматично стресово
разстройство, както и 558 лева, представляващи обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за лечение, които вреди са в резултат на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 16.06.2019г. в гр. С.,
причинено противоправно и виновно от Л.Н.Н. при управление на лек
автомобил „Б. * *“ с рег. № * **** **, за което е налице влязло в сила
1
Решение №154/30.09.2020г. по НАХД №490/2020г. по описа на РС – С. и
чиято отговорност е обект на застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена с ответника, ведно със законната лихва върху сумата от 30 000 лева
и сумата 558 лева, считано от 16.02.2020г. до окончателното и изплащане,
както и 1 222.32 лева – държавна такса по сметка на съда, а на адвокат М.Т. от
ХАК, с адрес на кантората - **** сумата 1 446.75 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА за оказана
безплатна помощ на ищеца ИВ. КР. Н..
В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и
за нарушение на материалния закон. Твърди се, че не е отчетен правилно
приноса на пострадалия ищец за настъпване на ПТП и вредоносните
последици предвид несъобразяването му с пътната маркировка, необорудване
на велосипеда с предна спирачка и несигнализирането с ръка за намерението
си да предприеме маневра „завой“. Изразени са съображения, че присъденото
обезщетение не е съобразено с критериите за справедливост. Моли съда да
отмени решението и да отхвърли иска, респ. ако намери същият за
основателен - да намали размера на обезщетението.
Постъпил е отговор по тази въззивна жалба от ИВ. КР. Н., ЕГН
**********, от **** - чрез пълномощника на същия адв. М.Т., съдебен адрес:
****, с който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба.
Счита, че определеният от съда размер на обезщетението – 30 000 лева е
съобразено с критериите за справедливост и репарира претърпените болки и
страдания. Счита за правилен и извода на съда за липсата на принос на
пострадалия за настъпване на вредите. Моли съда да потвърди решението.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Иск с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането.
Ищецът ИВ. КР. Н., ЕГН **********, от **** твърди, че е пострадал
при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 16.06.2019г., около 20.25
часа в гр. С., на *****4, причинено противоправно от Л.Н.Н. при управление
на лек автомобил „Б. * *“ с рег. № * **** **. Твърди, че отговорността на
водача на МПС е застрахована при ответника за риска „гражданска
отговорност““ по полица № №BG/23/*************, със срок на действие от
29.01.2019г. до 28.01.2020г. Твърди, че вследствие на ПТП е получил
2
травматични увреждания, изразяващи се в тежка черепно – мозъчна травма –
тежка контузия на мозъка, травматичен кръвоизлив под меките обвивки на
мозъка и набиране на колекция от кръв под твърдата обвивка на мозъка и
постравматично стресово разстройство. Твърди, че е бил приет в нервно –
хирургично отделение на МБАЛ – Х., където му е извършена спешна
операция и е проведено болнично лечение. След изписването му, поради
продължаващите оплаквания от главозамайване, главоболие и нестабилна
походка, е постъпил за лечение в отделение по физиотерапия и
рехабилитация на МБАЛ – С., от където е бил изписан на 14.08.2019г.
Твърди, че за период от около два месеца, е ползвал инвалидна количка,
не е могъл да се придвижва и обслужва самостоятелно и е разчитал на
грижите на близките си. Твърди, че въпреки възрастта си – на 77 години към
датата на ПТП – е бил в добро здравословно състояние и е водил активен
начин на живот, карал велосипед и обработвал своето лозе. След инцидента
станал раздразнителен, изпитва силна тревожност, има нарушен нощен сън и
е емоционално лабилен. Продължава да има пристъпи на главоболие,
главозамайване и нестабилна походка, което е променило коренно и начина
му на живот.
Твърди, че във връзка с проведеното лечение в МБАЛ – Х. по повод
травматичните увреждания вследствие на ПТП е заплатил 500 лева за винт
невро самонарезен и 58 лева – потребителска такса. Тези суми посочва като
претърпени имуществени вреди от ПТП.
Твърди, че към датата на ПТП гражданската отговорност на
причинителя на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника ЗАД „О.-З.“ АД – гр. С.. Твърди, че е заявил
своите претенции пред застрахователя с писмо, получено от него на
15.11.2019г. Твърди, че ответникът не е определил размер на обезщетението и
не е изплатил такова до предявяване на иска на 04.11.2020г.
Моли съда да осъди ответника ЗАД „О.-З.“ АД – ****, ЕИК *********
да му заплати 30 000 лева - обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на телесни повреди –
тежка черепно – мозъчна травма – тежка контузия на мозъка, травматичен
кръвоизлив под меките обвивки на мозъка и набиране на колекция от кръв
под твърдата обвивка на мозъка и постравматично стресово разстройство,
3
сумата 558 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение /500 лева за винт невро самонарезен и 58
лева – потребителска такса/, които вреди са в резултат на пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 16.06.2019г. в гр. С., причинено противоправно и
виновно от Л.Н.Н. при управление на лек автомобил „Б. * *“ с рег. № * ****
**, за което е налице влязло в сила Решение №154/30.09.2020г. по НАХД
№490/2020г. по описа на РС – С. и чиято отговорност е обект на застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена с ответника, ведно със законната лихва
върху сумата от 30 000 лева и сумата 558 лева, считано от 16.02.2020г. до
окончателното и изплащане, както и разноските по делото.
Първоинстанционният съд е уважил претенциите в пълния им предявен
размер от 30 000 лева за неимуществените вреди и в размер на 558 лева – за
имуществените такива. Присъдил е и законната лихва, считано от
16.02.2020г. – т.е. след изтичане на тримесечен срок от сезиране на
застрахователя с искане за обезщетение.
Ответникът ЗАД „О.-З.“ АД – ****, ЕИК ********* оспорва
предявените искове. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”. Оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и получените
травматични увреждания. Твърди наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца, който не се е движил най-близо до дясната
граница на платното за движение и нe e сигнализирал с ръка намерението си
да завие наляво. Като принос на пострадалия сочи и обстоятелството да е
управлявал велосипед без необходимите източници на светлина,
задължителни светлоотразители, спирачна система и звънец, които са го
направили трудно забележим. Като причина за съпричиняване се излага и
твърдението да е превозвал предмети, които са пречили на управлението на
велосипеда. Претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 30 000 лева счита за несправедливо завишена и
неотговаряща за критериите за справедливост. Оспорва и претенцията за
законна лихва като твърди, че дружеството не е изпаднало в забава.
Видно от представената молба – застрахователна претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение /стр.15 от делото на ОС/, както и
известие за доставяне, от което е видно получаване на молбата от ответника
4
на 15.11.2019г., ищецът е отправил писмена застрахователна претенция до
ЗАД „О.-З.“ АД - гр. С. за заплащане на застрахователно обезщетение. Това
искане е достигнало до ответника на 15.11.2019г. – видно от представеното
известие за доставяне. Няма данни да се е стигнало до определяне на
обезщетение за неимуществени вреди и изплащане на такова. Горното води
до извод за наличие на предпоставките по чл.380 от КЗ относно
допустимостта на преките искове на ищеца против застрахователя.
Видно от справката от базата данни на Информационния център към
Г.Ф. към 16.06.2019г. установява се наличието на сключен застрахователен
договор за моторното превозно средство - лек автомобил „Б. * *“ с рег. № *
**** ** с полица „Гражданска отговорност“ със срок на действие, обхващащ
и датата на процесното ПТП. Следователно е налице валидно застрахователно
правоотношение между ответника и водача на МПС, за който се твърди да е
причинител на увреждането. Л.Н.Н. като водач на лекия автомобил се явява
застрахован при ответника по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. В периода на действие на застраховката е
настъпило и увреждането при ПТП, представляващо застрахователно
събитие. Съгласно чл.429 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие.
Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
С влязло в сила решение №154/30.09.2020г. по НАХД №490/2020г. по
описа на РС – С. Л.Н.Н. е признат за виновен в това, че на 16.06.2019 г. в град
С., при управление на лек автомобил „Б. * *“ с рег. № * **** ** е нарушил
правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на ИВ. КР. Н. от гр. С., изразяваща се в причинено
разстройство на здравето, временно опасно за живота, което се дължи на
кръвоизливи в черепната кухина - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“,
5
предл. 2-ро, вр. чл. 342, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а НК е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
На това основание следва да се приеме, че Л.Н.Н. е виновен в това, че
на 16.06.2019 г. при управление на лек автомобил „Б. * *“ с рег. № * **** ** е
действал противоправно, тъй като е нарушил правилата за движение. В
резултат на това поведение същият е причинил по непредпазливост средна
телесна повреда на ищеца.
От заключението на вещото лице инж. С. П. по допусната съдебна
автотехническа експертиза се установява, че велосипедистът И.Н. е тръгнал
от западния край на платното за движение на ул. „Д-р С.Д.“, предприел е
маневра „пресичане на платното за движение“ пред приближаващия се лек
автомобил „О.“ модел „А.“ с рег. № *******, който е намалил скоростта си на
движение. В този момент водачът на лек автомобил „Б. * *“ с рег. № * ****
** е предприел изпреварване, преминал е в източната лента на платното за
движение /лентата за насрещно движение/ като в процеса на това
изпреварване е възникнал удар с пресичащия платното за движение
велосипедист. Водачът на лекия автомобил „О.“ модел „А.“ с рег. № *******,
който се е движил пред автомобила „Б. * *“ с рег. № * **** ** е възприел
велосипедиста, тръгващ от западния край на платното за движение, намалил е
скоростта и е пропуснал велосипедиста да пресече лентата за движение пред
автомобила и след като той е преминал в източната лента, е продължил
движението си по западната лента.
Предвид установения механизъм на ПТП от експертизата, чието
заключение се кредитира като компетентно и обективно, то се явява
причинено в резултат на противоправното поведение на водача на лек
автомобил „Б. * *“ с рег. № * **** ** – Л.Н.. С действията си той е нарушил
конкретни изисквания и норми, предвидени в ЗДвП – чл.6 и чл.20 от ЗДвП.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 6 ал.1 от ЗДвП участниците в
движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните
лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
6
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка.
В случая водачът Н. не се е съобразил с пътната маркировка,
представляваща единична непрекъсната линия, забраняваща пренасочването
му в лявата /източната/ лента за движение.
От заключението на вещото лице П. по съдебната автотехническа
експертиза се установява, че велосипедът, управляван от пострадалия е бил
оборудван със светлоотразители – на двата педала, на предното колело,
закрепени на спиците и на задния калник. Бил е снабден със задна спирачка
тип „контра“ и метален звънец, който не е работел. От това може се направи
извод, че велосипедът е имал и светлоотразители и спирачка, а неработещия
звънец по никакъв начин няма връзка с причината за настъпване на ПТП. Не
се установява от събраните по делото доказателства и твърдението на
ответника, че пострадалият е превозвал предмети, които са пречили на
управлението на велосипеда. От описания по-горе механизъм на ПТП се
установява и местоположението и движението на пострадалия, който се е
движил в западния край на платното за движение. Очевидно той е бил ясно
възприет от водача на лек автомобил „О.“ модел „А.“ с рег. № *******, който
е намалил скоростта си на движение и го е пропуснал да пресече лентата за
движение пред него и след като той е преминал в източната лента, е
продължил движението си по западната лента. Следователно не е било
затруднено възприемането на велосипедиста нито от липсата на някакво
негово оборудване, нито, поради времето на настъпване на ПТП. Около 20 ч.
през лятото все още е достатъчно светло. Ето защо според настоящата
инстанция не е налице поведение на пострадалия, което да е допринесло за
настъпване на процесното ПТП. То се дължи изключително на действията на
водача на лекия автомобил„Б. * *“ с рег. № * **** **. Не е налице
съпричиняване от страна на И.Н..
От заключението на вещото лице д-р Х.Е., по допусната съдебно –
медицинска експертиза /стр.92-93 от делото на ОС/ се установява каква е била
поставената диагноза на пострадалия при ПТП и предприетото лечение, има
ли невъзстановени увреждания и каква е прогнозата за тях. На ищеца е било
причинено контузия на главата – охлузвания по лицето и разкъсно-контузна
рана в тилната област, травматичен кръвоизлив под меките обвивки на мозъка
7
и набиране на колекция от кръв под твърдата обвивка на мозъка. Същите са в
пряка причинна връзка с ПТП. Причинено е разстройство на здравето,
временно опасно за живота. Охлузванията и разкъсно – контузната рана са с
период на възстановяване около 20 дни. Най – тежка е било състоянието
непосредствено след травмата. В процеса на възстановяване е било
наложително да ползва чужда помощ за битовото си обслужване, имал е
нарушения в тазово резервоарните функции. Кръвоизливът под меките
обвивки на мозъка и набирането на колекция от кръв под твърдата обвивка на
мозъка са наложили операция – краниотомия и евакуация на колекция от
кръв. Проведена е и консервативна терапия. За намаляване на последиците от
вътречерепната травма – дискоординационен синдром, атаксична походка,
парестезии в ръцете, отслабени рефлекси на горните крайници - е проведена и
физикална терапия и рехабилитация. Вещото лице посочва, че към настоящия
момент дискоординационния синдром е преодолян.
Показанията на разпитания свидетел И.Д. Н. – внук на пострадалия са
обсъдени от окръжния съд. От тях може да се направи извод, за това, че
около седмица след инцидента ищецът е бил в интензивното отделение на
болницата в Х.. Наложила се е операция, после за десет дни е проведена
рехабилитация. След като са го изписали е ползвал инвалидна количка. Не е
помнел и не е могъл да познае никого, получавал главозамайване, оплаквал се
е и от главоболие. Губел е памет. За около два месеца е ползвал инвалидна
количка, после е започнал да ходи с проходилка и патерици. Имал е тоалетна
количка в стаята си. Сега вече се обслужва сам. Свидетелят посочва, че преди
инцидента дядо му е карал колело и кола, ходел е до лозето, което е
обработвал, но след ПТП това се е променило. Постепенно с времето се е
подобрил, но първите месеци не е можел да се обслужва сам, постоянно е
имало човек около него. Близките му са го обгрижвали. Вече не ползва
велосипеда.
Свидетелските показания следва да бъдат кредитирани, тъй като, макар
че свидетелят е внук на ищеца, те са подкрепени от другите събрани по
делото доказателства – медицинска експертиза и писмени такива, а и същият
има непосредствени впечатления от състоянието му след инцидента.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира предявения иск
за заплащане на обезщетение за репарация на претърпените от ищеца болки и
8
страдания за основателни. Същият е претърпял големи по степен болки и
страдания, особено в първите два месеца след инцидента. Възстановителният
процес е продължил няколко месеца. Понастоящем до голяма степен е
настъпило възстановяване. Всичко това навежда на извод за основателност на
заявената претенция за обезщетение.
Като съобрази степента на причинените болки и страдания, наличието
навременно опасно живота състояние, претърпяна оперативна интервенция,
продължилия няколкомесечен възстановителен период, необходимостта от
чужда помощ през част от този период, настъпилото възстановяване,
преживения стрес и промяната в начина на живот след инцидента, съдът
счита, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 30 000 лева е справедливо.
Претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди също
е основателна. Касае се за извършени от ищеца разходи за болничното му
лечение, а именно заплатени 500 лева за винт невро самонарезен и 58 лева –
потребителска такса, които вреди също са в резултат на пътнотранспортно
произшествие. Заплащането им се установява от представените две фактури –
от 22.07.2019г. и 25.07.2019г., издадени от МБАЛ – Х.. Като основателен този
иск също подлежи на уважаване.
Относно законната лихва, която е присъдена считано от 16.02.2020г. –
т.е. след изтичане на тримесечен срок от сезиране на застрахователя с искане
за обезщетение: от представеното писмо и известие за доставянето му ищецът
е заявил своите претенции пред застрахователя на 15.11.2019г. Ответникът не
е определил размер на обезщетението и не е изплатил такова до предявяване
на иска на 04.11.2020г. В тази връзка по делото не е представено нито
споразумение, нито доказателства за определяне на размер на обезщетение и
съответно – заплащането му. Съгласно чл.498 л.3 от ГПК увреденото лице
може да предяви претенцията си за плащане пред съда, САМО ако
застрахователят не е платил в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение. Задължение на увреденото лице е да отправи
искането си за заплащане на обезщетение първо към застрахователя.
Разпоредбата на чл.496 от КЗ предвижда, че срокът за окончателно
произнасяне на застрахователя по претенция по задължителна застраховка
9
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три
месеца от нейното предявяване. Именно във връзка с горните предвиждания е
и разпоредбата на чл.497 от КЗ, която урежда отговорността на
застрахователя за заплащане на лихва за забава върху застрахователното
обезщетение и на която правилно се е позовал първоинстанционния съд. По
аргумент от същата застрахователят дължи законна лихва за забава върху
размера на обезщетението, ако не го е определил или изплатил в срок. В
случая тримесечния срок за произнасяне от страна на застрахователя е
изтекъл на 15.02.2020г. като до края на този срок обезщетение не е
определено, нито заплатено. Затова върху главницата от 30 000 лева се дължи
законната лихва, считано от 16.02.2020г. до окончателното изплащане.
Ето защо обжалваното решение като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и чл.38 ал.2 от ЗА следва да бъде
осъдено ЗАД „О.-З.“ АД – ****, ЕИК ********* да заплати на адвокат М.Т.
от ХАК, с адрес на кантората - **** сумата 1 446.75 лева / 830 лева плюс 3 %
за горницата над 10 000 лева, т.е. 3% върху 20558 лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА за оказана
безплатна помощ на ищеца ИВ. КР. Н. пред въззивната инстанция.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК, Пловдивският
Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260073/31.05.2021г., постановено по
търг.д. № 203/2020г. по описа на О.С.-Х., с което е осъдено дружеството –
жалбоподател ЗАД „О.-З.“ АД – ****, ЕИК ********* да заплати на ИВ. КР.
Н., ЕГН **********, от **** сумата 30 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди - болки и
страдания вследствие на телесни повреди – тежка черепно – мозъчна травма –
тежка контузия на мозъка, травматичен кръвоизлив под меките обвивки на
мозъка и набиране на колекция от кръв под твърдата обвивка на мозъка и
постравматично стресово разстройство, както и 558 лева, представляващи
10
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение,
които вреди са в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на
16.06.2019г. в гр. С., причинено противоправно и виновно от Л.Н.Н. при
управление на лек автомобил „Б. * *“ с рег. № * **** **, за което е налице
влязло в сила Решение №154/30.09.2020г. по НАХД №490/2020г. по описа на
РС – С. и чиято отговорност е обект на застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с ответника, ведно със законната лихва върху сумата
от 30 000 лева и сумата 558 лева, считано от 16.02.2020г. до окончателното и
изплащане, както и 1 222.32 лева – държавна такса по сметка на съда, а на
адвокат М.Т. от ХАК, с адрес на кантората - **** сумата 1 446.75 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА за
оказана безплатна помощ на ищеца ИВ. КР. Н..
ОСЪЖДА ЗАД „О.-З.“ АД – ****, ЕИК ********* да заплати на
адвокат М.Т. от ХАК, с адрес на кантората - **** сумата 1 446.75 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА за
оказана безплатна помощ на ищеца ИВ. КР. Н. пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11