Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1483
гр. Пловдив, 06.08.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия,
в открито съдебно заседание
на двадесет и трети
юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при участието на секретаря Даниела Дойчева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 4021/2019 г. по описа на ПРС, XXVI нак. състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обжалвано е Наказателно постановление № 16-002539/17.06.2019 г., издадено от Директор
Дирекция ,,Инспекция по труда‘‘ гр. Пловдив с което
на ,,Крон Секюрити‘‘ ЕООД с ЕИК: ******е било
наложено административно наказание ,,имуществена санкция‘‘
в размер от 2000 лева за извършено от него нарушение по чл. 152 Кодекса на
труда.
Дружеството жалбоподател, чрез
процесуалния представител адв. П. обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения,
че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна.
Твърди, че от събраните по делото доказателства се установявало, че на
работника М.е била осигурена предвидената в закона междудневна
почивка, тъй като същият бил компенсиран с това, че на 01.12.2018 г. започнал
работа от 11 часа.
Въззиваемата
страна редовно уведомена, чрез процесуалния представител Н.М. оспорва
подадената жалба. Намира същата за неоснователна, поради което иска
потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.
Пловдивски
районен съд след като взе предвид доводите и възраженията на страните и се
запозна с представените по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена
от страна разполагаща с право за това, срещу подлежащо на обжалване НП, в
законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима, разгледана
по същество се явява неоснователна.
В конкретния случай
дружеството жалбоподател е било санкционирано за това, че след извършена на
03.04.2019 г. проверка в супермаркет ,,Лидл‘‘ в гр.
Пловдив, бул. ,,Източен‘‘ № 30, обект на който
физическата охрана се осъществявала от служители на ,,Крон Секюрити‘‘
ЕООД. Били поискани по време на проверката документи, сред които и графици за
работа и присъствени форми за работещите в обекта, които били представени в
Дирекция ,,Инспекция по труда‘‘ Пловдив на 15.04.2019
г. От представените графици на дежурства на охранителите за месеците ноември и
декември 2018 г. било установено, че от страна на работодателя - ,,Крон секюрити‘‘ ЕООД, на 01.12.2018 г. не била осигурена
непрекъсната междудневна почивка в размер не по-малко
от 12 часа на А.Б.М.на длъжност ,,**‘‘ на обект супермаркет ,,Лидл‘‘ в гр. Пловдив, бул. ,,Източен‘‘
№ 30. На 30.11.2018 г. същият работил в обекта втора смяна до 22:00 часа, а на
01.12.2018 г. бил започнал работа в 07:00 часа, тоест осигурената междудневна почивка е с продължителност 9 часа. По този
начин била нарушена разпоредбата на чл. 152 КТ.
В хода на съдебното
следствие беше разпитана актосъставителката Н.Ч.,
която потвърди отразеното от нея в АУАН. Добави, че й били представени т. нар.
графици на дежурствата, като било обяснено, че те представляват всъщност и
присъствени форми. След предявяване на последните същата посочи, че са й били
представени тези намиращи се на административно-наказателната преписка, а не
тези представени в съдебното заседание от адв. П. и
намиращи се на л. 19 от делото.
Съдът намира, че
следва да се кредитират изцяло показанията на разпитаната свидетелка Ч.,
доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с
намиращите се по административно-наказателната преписка писмени документи, а
именно графици за охранителите за месеците ноември и декември 2018 г. Също така
това си кореспондира изцяло и с намиращото се по делото допълнително обяснение
от С.С. – сп. ТРЗ, която в същите посочва, че
представените пред проверяващите графици за работа са и присъствени форми за
работа, като отработените дни и часове са съгласно приложена заповед на обекта.
По инициатива на
дружеството жалбоподател бяха разпитани свидетелите В.М.и Б.М..
По време на разпита
си свидетелят М.оспори отразеното в АУАН, като добави, че лицето А.М.на
01.12.2018 г. е започнало работа от 11 часа, вместо първа смяна от 7 часа за да
можела да му се осигури междудневна почивка. Също
посочи, че той изготвял графиците и присъствените форми за месеците, като за
месец ноември 2018 г. същите били пред него между 28 и 29 число, а за месец
декември 2018 г. същите били на тези дати, но през месец декември. След като
видял, че лицето М.е работило на 30.11.2018 г. втора смяна бил разпоредил да
започне работа на следващия ден 01.12.2018 г. от 11 часа за да му се осигуряла междудневна почивка от 12 часа.
Съдът намира, че не
следва да се кредитира заявеното от свидетеля В.М., тъй като същият депозира
крайно нелогични и непоследователни показания, като сменяше своята позиция в
зависимост от предявените му документи. Така първоначално след предявяване на
намиращите се по административно-наказателната преписка документи за графиците
за месеците ноември и декември 2018 г. той посочи, че са съставени от него и
това са действителните присъствени форми. Изведнъж след предявяване на
присъствена форма за месец декември 2018 г., която също е съставена от него и в
която е отразено, че А.М.е започнал работа от 11 часа отново посочи, че тя
отговаря на истината. В случая излиза, че свидетелят М.е съставил два различни
документи с различно съдържание, като и за двата твърдеше, че отговарят на
истината. От друга страна звучи крайно нелогично и противоречащо на всякаква житейска
логика графикът за месец ноември 2018 г. да му е бил представен около 28-мо или
29-то число на този месец, после на 28-мо или 29-то число през декември да му
се представи графикът за месец декември и той да установи, че има извършено
нарушение на трудовото законодателство и затова да разпореди А.М.да започне
работа на 01.12.2018 г. от 11 часа. Погледнато във времето това няма как да се
случи, доколкото е известен факт, че 28-ми декември 2018 г. е 27 дена след
01.12.2018 г. и ако нещо се е било правило на последната дата, то вече е било
осъществено и не би могло след такъв дълъг период от време да се отстрани
нарушението, освен ако свидетелят не притежава способност да се връща назад във
времето.
Предвид
гореизложеното се достигна до извод, че не следва да се кредитира заявеното от
свидетеля М., доколкото то не отговаря на обективната истина.
Съдът е на
становище, че не следва да се кредитира и заявеното от свидетеля М., че на дата
01.12.2018 г. е сменил своя колега А.М.за времето от 7 часа до 11 часа,
доколкото първият се намира в служебна зависимост от дружеството жалбоподател и
буди недоумение, че същият е дал обяснение едва след поискването му от прекия
му началник.
Съдът кредитира
събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по
предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от
производството не са били оспорени от страните по делото.
От представеното
копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
Съдът намира, че
следва да се кредитират намиращите се по административно-наказателната преписка
копия от графици/присъствени форми за месеците ноември и декември 2018 г., тъй
като същите са били представени от представител на жалбоподателя – С.С. и в обясненията си тя е посочила, че това са както
графици, така и присъствени форми.
Въз основа на така
установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл.
152 КТ е насока, че работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12
часа.
В конкретния случай
работникът А.М.на 30.11.2019 г. е бил на работа втора смяна до 22.00 часа, след
което на 01.12.2019 г. е бил на работа от 07.00 часа, поради което се достигна
до извод, че междудневната му почивка е била в размер
от 9 часа и по този начин се осъществява състава на нарушението по чл. 152 КТ.
Процесният случай не се отличава от
останалите такива и не е такъв със сравнително ниска степен на обществена
опасност и липсата на настъпили вредни последици, като следва да се отбележи,
че са нарушени обществените отношения, които гарантират полагането на труд от
работниците и служителите, които са по-слабата страна в трудовите правоотношения.
Ето защо, не може да бъде приложената разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
За това нарушение в нормата на
чл. 414, ал. 1 КТ е предвидено административно наказание имуществена санкция
или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.
Съдът намира, че в случая размерът
на наложеното наказание ,,имуществена санкция‘‘,
следва да бъде ориентирано към минимума предвиден в закона, а именно от 1500
лева, доколкото по делото не са налице доказателства за други извършени
нарушения във връзка с трудовото законодателство от дружеството жалбоподател,
както и с оглед това, че междудневната почивка на
лицето А.М.е била в размер от 11 часа, което се доближава до изискването на
закона в размер от 12 часа междудневна почивка.
Съдът счита, че в конкретния
случай, при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са налице
формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
отговорността на жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
По изложените съображения
настоящият съдебен състав намира, че обжалваното НП следва да бъде изменено в санкционна част, като
размерът на имуществената санкция бъде намален до минимума предвиден в закона
от 1500 лева, а в останалата част, като правилно и законосъобразно, следва да
се потвърди.
Поради горните
мотиви, Пловдивският районен съд,
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
16-002539/17.06.2019 г., издадено от Директор Дирекция ,,Инспекция по труда‘‘ гр. Пловдив против ,,Крон Секюрити‘‘
ЕООД с ЕИК: ******в санкционната част, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание
,,имуществена санкция‘‘от 2000 /две хиляди/ лева на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № № 16-002539/17.06.2019 г., издадено от Директор
Дирекция ,,Инспекция по труда‘‘ гр. Пловдив в
останалата му част.
Решението подлежи на обжалване пред
ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.К.