Решение по дело №3256/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1485
Дата: 13 септември 2018 г. (в сила от 17 ноември 2018 г.)
Съдия: Пламен Димитров Караниколов
Дело: 20183110203256
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                              

                                                               1485/13.9.2018г.

 

                                             13.09.2018 г,гр. Варна

 

 

  

 

 

 

                          В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

 

Варненският районен съд                          тридесет и седми състав

На пети септември                                      година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов

 

Секретар : Петранка  Петрова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 3256  по описа на съда за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

 Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .

 

 Образувано е по жалба на С.В.С. с ЕГН **********,*** – 0819 - 006141/12.12.2017 год. на Началник група  към сектор „ПП“, ОД на МВР - Варна, с което за  нарушения на чл.104а. от ЗДвП, на осн. чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер от 50.00 лв. и за нарушение на чл.137а., ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на  50.00  лв., както и на основание Наредба N Із – 2539 на МВР са отнети общо 12 контролни точки.

 

         В жалбата се оспорва извършеното нарушение, като се твърди, че в обстоятелствената част на НП не е посочена фактическа обстановка, което се явява нарушение на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН; не е съобразена и разпоредбата на чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН, поради което се иска отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не се  представлява .

         Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява.

         Актосъставителят, редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.

 

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

 

От фактическа страна:

На  21.10.2017 год. служители на сектор „ПП“ при  ОД  МВР- Варна свидетелите  Е.Г. и Л.М., изпълнявайки служебните си задължения се намирали в гр. Варна, по ул.”Девня” в посока изхода на града.  Около 12.00  часа установили,  че лек автомобил „Ситроен Немо” с рег. № В 89-06 РС е  управляван от жалбоподателя  С., използващ мобилен телефон  по време  на управление  на МПС без наличието на устройство позволяващо ползването му без участие на ръцете, както и че не използва обезопасителния колан, с който е оборудван автомобила.

              За така констатираните административни нарушения по чл.104а. от ЗДвП и по чл.137а от ЗДвП, св. Г.  съставил  АУАН  с бланков номер №  078582/ 21.10.2017  год.

              Акта бил съставен в присъствието на жалбоподателя, предявен му е бил и е подписан от него собственоръчно. В графата бележки и възражения е отразил, че  не е съгласен с констатираните нарушения.

           В  предвидения в чл.44, ал.1 от ЗАНН тридневен срок не са постъпили  писмени  възражения.

Въз основа на така съставения акт, началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна издал НП № 17-0819-006141/ 12.12.2017  год. , с което за  нарушения на чл.104а. от ЗДвП, на осн. чл.183,ал.4,т.6 от ЗДвП наложил административно наказание глоба в размер от 50.00 лв. и за нарушение на чл.137а,ал.1 от ЗДвП - административно наказание глоба в размер на  50.00 лв. както и на основание Наредба N Із – 2539 на МВР са отнети общо 12 контролни точки.

 

         Разпитан в хода на съдебното производство в качеството на свидетел, актосъставителят Г.  потвърждава констатациите в акта за установяване на административно нарушение. Заявява, че  си спомня конкретния случай,  потвърждава, че е съставил АУАН. В показанията си св. М. посочва, че е спрял за проверка автомобила управляван от жалбоподателя, който се движел в посока ул.” Девня”. Твърди, че бил с лице към движението и имал видимост.Твърди, че е видял водача на автомобила да държи в ръка  и разговаря по мобилния си телефон, а след като го спрял за проверка установил, че не е поставил и обезопасителния колан. За нарушенията бил съставен АУАН.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Г. и М., тъй като ги намери за обективни, безпристрастни, последователни и непротиворечиви.

 

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Г. и М., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства  прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

 

От правна страна:       

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

По същество е неоснователна.

         АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – Началник група към ОД на МВР - Варна, сектор „ПП“ -  Варна,  съгласно приложената Заповед №8121з-952/20.07.2017 год. на  Министъра на МВР, като АУАН също е съставен от компетентно лице.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при  установяване на нарушението.  

Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от  ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

 

По пункт1 от НП.

Разпоредбата на чл.104А. от ЗДвП забранява използването на мобилен телефон по време на управление на превозно средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използване на телефона без участие на ръцете.

           Субект на нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е лице с качеството водач по см. на §6, т. 25 от ДР на ЗДвП. Изпълнителното деяние на нарушението е във формата на действие.

В конкретния случай, жалбоподателят има качеството водач, тъй като е въвел в движение и управлявал процесното МПС към момента на спирането за проверка от страна на полицейските служители.   Ползвал е мобилен телефон  в момент, в който управлява описаното в АУАН и  НП  МПС. Горното се установява от показанията на  св.Г. и св.М.. 

Жалбоподателят  е  нарушил забраната , предвидена в чл. 104а. от ЗдвП и е осъществил състава на нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, поради което и правилно е ангажирана отговорността му .

 

По пункт 2 от НП.

       По отношение на нарушението на чл.137а., ал.1 от ЗДвП съдът намира, че в хода на АНП са недопуснати съществени процесуални нарушения.

       Установено е, че въззивникът е управлявал лекият автомобил автомобил без да използва обезопасителен колан. Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал деянията. Според разпоредбата на чл.137а ал.1 от ЗДвП водачите на МПС от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителни колани, с които МПС са оборудвани, а въззивникът се е движел с автомобила без поставен обезопасителен колан. Съдът счита, че изводът за съставомерността на нарушението по чл.137а. ал.1 от ЗДвП се обуславя и от доказателствената сила на акта за установяване на административно нарушение. Съобразно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Както бе посочено по-горе, актът, съставен против въззивника, е съобразен с изискванията на ЗАНН, не са ангажирани доказателства, от които да следват изводи, различни от направените. Разпитаният по делото свидетел е категоричен, че въззивника е управлявал автомобила без обезопасителен колан.

 

По наказанието:

Жалбоподателят е санкциониран на основание чл.183, ал.4 ,т. 6 от ЗДВП за нарушение на чл. 104 А от ЗДВП  и по чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, за нарушение по чл.137 А., ал.1 от ЗДВП.

Съгласно нормата на чел. 183, ал.4, т.6  ЗДВП наказва се с глоба 50.00 лв. водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му.

По делото не се събраха доказателства, относно  използване в конкретната ситуация  от страна на жалбоподателя, на устройство позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му, поради което съдът приема, че правилно е наложено съответното наказание .

            Отнемането на контролните точки за нарушението по чл.104а., от ЗДвП е извършено на основание чл.6, ал.1, вр. чл.1 от Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 г. Съгласно тези текст , на водач, който използва мобилен телефон по време на управление на МПС, следва да се отнемат 12 к.т.

Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП се наказва с глоба 50.00 лв. водач, който не изпълнява задължението си за използване на предпазен колан, предвидено като изискване в разпоредбата на чл.137а., ал.1,  от ЗДвП.

С оглед на тази законодателна уредба, относима към разглеждания случай и предвид установените по делото факти, съдът приема, че в случая от обективна страна жалбоподателят е нарушил задължението,  вменено му с разпоредбите на чл.137а, ал.1, предл. 1 от ЗДвП. Нарушението е обявено за наказуемо с глоба с нормата на чл.183, ал.4, т. 7 от ЗДвП.

 

Поради това и на осн.чл. 63, ал. 1 ЗАНН Варненски районен съд, четиридесет и пети състав        

 

 

                                             Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло като законосъобразно  НП № 17-0819-006141/12.12.2017 год. на Началник група  към сектор „ПП“ при ОД на МВР - Варна, с което на С.В.С. с ЕГН **********,*** за  нарушения на чл.104а от ЗДвП, на осн. чл.183,ал.4,т.6 от ЗДвП  е наложено административно наказание глоба в размер от 50.00 /петдесет/ лв. и за нарушение на чл.137а,ал.1 от ЗДвП  е наложено административно наказание глоба в размер на  50.00  /петдесет/ лв. както и на основание Наредба N Із – 2539 на МВР са отнети общо 12 контролни точки.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.  Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

 

 

 

                                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ: