Присъда по дело №203/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото е по жалба по чл. 250 ал.4 от НПК и се развива като въззивно такова по реда на чл. 341 ал.1 от НПК и по реда на глава двадесет и първа от НПК.

Образувано по жалба от В. М. Б. и И. Д. В., двамата от град Б., срещу Определение № 6054/14.12.2008г. на РСБ, постановено по НЧХ дело № 311/2008г. по описа на същия съд.

Направените оплаквания от жалбоподателите са за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на определението, като те молят въззивният съд да го отмени и да върне производството на РСБ, за продължаване съдопроизводствените действия и разглеждане на делото по внесената частна тъжба.

От съдържанието на жалбата се извеждат оплаквания и за неправилно приложение на закона, тъй като след оставянето на частната тъжба без движение, изрично са посочени основанията на тъжбата, както и всички конкретни факти във връзка с повдигнатото по наказателно частен ред обвинение. Релевират се доводи за това, че съдът неправилно и незаконосъобразно е прекратил за втори път производството по делото, като основанията за това касаят правната квалификация, а обстоятелствата изложени в определението са лишени от правно основание.

В съдебно заседание по делото пред настоящия въззивен състав, повереника на частният тъжител поддържа жалбата и моли съда да отмени атакуваното определение на Районен съд Б., с което наказателното производство по НЧХ дело № 311/2008г. по описа на съда е било прекратено. Навеждат се допълнителни аргументи от адвокат А. в полза на искането, като се твърди че абсолютно незаконосъобразно съдията докладчик си е позволил на този етап от наказателното производство да разграничава два престъпни състава, единият от който се преследва по общия ред/престъпление по чл. 286 от НК/, като го е сравнявал с обвинението което е повдигнато по наказателно частен ред. Основните аргументи за прекратяването на частното наказателно производство са за това, че обстоятелствата описани в частната тъжба, сочат на престъпление от общ характер, въпреки че по делото са представени ведно с частната тъжба доказателства за отказ да бъде образувано наказателно производство за повдигане на престъпление за набедяване по чл. 286 от НК. Твърди се от повереника на частният тъжител, че са изпълнени всички указания на съда във връзка с оставянето на частната тъжба без движение, като също не са налице основания производството по делото да бъде прекратено на това основание. Не на последно място се изтъкват съображения, че с атакуваното определение, първоинстанционният съдия се е произнесъл по съществото на частното обвинение, нещо което е недопустимо на този етап от развитието на наказателното производство.

По делото е депозирано възражение срещу депозираната пред съда частна жалба от В.П.Т. – ответник по частната тъжба, въз основа на която е образувано НЧХ дело № 311/2008г., с което той моли съда да потвърди атакуваното определение на Районен съд Б. като правилно и законосъобразно. Навеждат се доводи, че правилно частната тъжба е била оставена от съдията докладчик без движение и след като посочените нередовности не са били отстранени в законно установения срок, първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, тъй като частният тъжител е длъжен точно и ясно да изложи обстоятелствата, на които същият основава претенцията си срещу подсъдимия срещу който е повдигнал и поддържа частно обвинение пред съда.

Защитникът на подсъдимия Т. в открито съдебно заседание пред въззивната инстанция по делото, застъпва становището че частната жалба следва да бъде оставена без уважение, тъй като наказателното производство за повдигнатото по частен ред престъпление е недопустимо спрямо нейния подзащитен. Това е така, защото при предишно прекратяване на наказателното производство, с влязло в сила определение, наказателното преследване срещу Т. за същото деяние, за обвинения повдигнато по частен ред за престъпления по чл. 148 и чл. 146 от НК е било окончателно прекратено, а делото е било върнато на първоинстанционния съд за произнасяне само относно твърденията на Б., за извършено от подсъдимия престъпление от частен характер спрямо него. Застъпва се от защитника на Т. тезата, че съдът правилно е посочил нередовности на частната тъжба, които частният тъжител не е изпълнил, поради което производството законосъобразно е било прекратено. Възразява се пред въззивната инстанция също така, че се преиначава разпоредбата на закона, тъй като е предвидено че частната тъжба може и следва да се стича депозирана в срок, но само ако е внесена в съда в 6 месечен срок, но от научаването за отказа да се образува наказателно производство за престъпление от общ характер, а не от научаването за постановлението, с което това производство за престъпление от общ характер е било прекратено.

При последната си дума подсъдимия Т. моли въззивният съд да бъде прекратено преследването за престъпление от частен характер спрямо него.

За да се произнесе, ОС съобрази от фактическа страна следното:

НЧХ дело № 311/2008г. по описа на Районен съд Б., е било образувано въз основа на внесена за разглеждане пред съда частна тъжба, от В. М. Б. с ЕГН – * и И. Д. В. с ЕГН – *, и двамата от град Б., срещу В.П.Т. от град С., с която е било повдигнато частно обвинение за това, че на 29.07.2007г., около 22.05 часа, пред полицейски участък в град С., по време на извършвана полицейска проверка по ЗДП и ППЗДП от частните тъжители, в качеството им на полицейски служители от Полицейски участък град С. към ОД на МВР Б., подсъдимият не само не изпълнил техните разпореждания и това наложило използването на помощни средства, но също така отправил към полицейските служители закани и обидни думи, в тяхно присъствие и по време на изпълнение на преките им служебни задължения. Частните тъжители твърдят в частната тъжба, че с думите които подсъдимия е изрекъл той ги е оклеветил по най – непристоен начин пред техните колеги, началници и близки, като дори е депозирал оплакване пред органите на Военна прокуратура, за което е била образувана преписка № 1778/2007г. и е било извършено вътрешно разследване на случая. На основание чл. 45 от ЗЗД, двамата частни тъжители са предявили и граждански иск за претърпени от тях неимуществени вреди в размер на 5 000лв. за всеки един от тях.

Първоначално с Определение № 1290/15.03.2008г. по НЧХ 311/2008г. по описа на Районен съд Б., съдията докладчик на основание чл. 24 ал. 4 т. 1 и 2 от НПК, е прекратил наказателното производство по делото. В мотивите към така постановения съдебен акт, са изложени съображения, че е повдигнато обвинение за престъпление което се преследва по наказателно частен ред, за това че на 29.07.2007г., при изпълнение на служебните им задължения като полицейски служители, двамата тъжители са били обиждани и заплашвани от Т., а след това и съзнателно оклеветени от него с жалба до прокуратурата по преписката от 2007г. Като правно основание за прекратяването на наказателното производство е посочено от съдията докладчик, че частната тъжба на основание чл. 81 от НПК следва да се счита просрочена, тъй като е подадена след изтичането на 6 месечен срок от узнаването на извършеното престъпление от пострадалите. В същото определение са изложени доводи, че се претендира отговорност за престъпление, което не е от частен характер по смисъла на чл. 147 ал.1 от НК, а за престъпление което се преследва по общия наказателно правен ред – чл. 286 ал.1 от НК/набедяване/, както и за извършено престъпление по чл. 131 ал.1 т. 2 от НК – причиняване на лека телесна повреда от лице от състава на полицията при изпълнение на задълженията му.

Постановеното от първоинстанционния съд определение за прекратяването на наказателното производство е било обжалвано в законно установения срок от частните тъжители по делото пред въззивната инстанция. С Решение № 282/05.11.2008г. по образуваното пред ОСБ въззивно частно наказателно дело № 180/2008г. по описа на съда, съдът е отменил атакуваното определение на първоинстанционния съд в частта за прекратяването на наказателното производство по повдигнатото обвинение от частния тъжител В. М. Б. срещу подсъдимия В.П.Т., за извършено престъпление по чл. 148 ал. 2, във връзка с чл. 148 ал. 1 т. 2 и 3 от НК, във връзка с чл. 147 ал.1 от НК, като в тази част делото е върнато на РС Б. за продължаване на съдопроизводствените действия. В останалата част определението е било потвърдено от въззивната инстанция.

След връщането на делото на Районен съд Б., същият съдия докладчик с Разпореждане № 5428/13.11.2008г. постановено в закрито разпоредително заседание по НЧХ дело № 311/20008, е оставил частната тъжба, депозирана от частният тъжител В. Б. без движение, поради липса на яснота относно фактическото съдържание на обвинението и предмета на доказване по делото. На частният тъжител са дадени задължителни указания да посочи изчерпателно – кои са твърденията в жалбата до СВОП по пр. № 1778/2007г., на които основава претенцията си за набедяване срещу В. Т. и какво е искането до съда.

В дадения от съда 7 дневен срок за изправяне на нередовностите на частната тъжба, пред Районен съд Б., е била депозирана нова частна тъжба от В. М. Б. с ЕГН – * и И. Д. В. с ЕГН – *, и двамата от град Б., срещу В.П.Т. от град С., с която на практика се поддържа първоначално повдигнатото обвинение срещу подсъдимия. Частните тъжители са доразвили доводите си в частната тъжба, че на практика те неоснователно са били обвинени от подсъдимия, че като служители на МВР са му нанесли побой и са му причинили телесни увреждания, а твърдят че те никога не са се държали така като полицаи спрямо когото и да е било. Поддържа се първоначалното обвинени, че с думите които подсъдимия е изрекъл той ги е оклеветил по най – непристоен начин пред техните колеги, началници и близки, като дори е депозирал оплакване пред органите на Военна прокуратура, за което е била образувана преписка № 1778/2007г. и е било извършено вътрешно разследване на случая. Поддържат се на основание чл. 45 от ЗЗД и предявените граждански искове за претърпени от частните тъжители неимуществени вреди в размер на 5 000лв. за всеки един от тях.

С атакуваното в настоящото въззивно производство Определение № 6054/14.12.2008г. постановено в закрито съдебно заседание по НЧХ дело № 311/2008г. по описа на Районен съд Б., съдията докладчик на основание чл. 24 ал. 4 т. 1 и 2 от НПК, отново е прекратил наказателното производство по тъжбата на В. Б. и И. В., депозирана на 28.11.2008г.

В мотивите към така постановеното определение, първоинстанционния съд при излагане на съображенията си от фактическа и правна страна, е счел че от една страна не са изпълнени указанията на съда дадени с разпореждането за оставянето на тъжбата на тъжителят Б. без движение, като новодепозираната частна тъжба по делото е идентична по своето съдържание с тази въз основа на която първоначално е образувано наказателното производство от частен характер. Отново са изложени доводи, че посочените от пострадалия фактически основания на обвинението, сочат не на престъпление от частен характер - такова по чл. 147 ал.1 от НК, а за престъпление което се преследва от прокуратурата по общия ред, тъй като се касае за престъпление от общ характер/набедяване по чл. 286 ал.1 от НК/ и за извършване на престъпление по чл. 131 ал.1 т. 2 от НК.

Въззивният съд, след като обсъди направените с частната жалба оплаквания, становищата на страните, заявени пред настоящата инстанция, и като извърши цялостна служебна проверка на постановеното определение на Районен съд Б., съгласно правомощията си и в съответствие с разпоредбата на чл. 314 ал.1 от НПК, в хода на разглеждането на делото и след анализа на събраните доказателства и мотивите на първоинстанционния съд констатира, че обжалваното определение е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, което не само води до ограничаване на правата на страните в процеса и правото на защита на правата на пострадалия, но е довело и до необоснованост на постановения съдебен акт поради неправилно интерпретиране на материално правните норми на НК.

Въззивната частна жалба е депозирана пред компетентния съд и в срока по чл. 319 от НПК, но същата е частично допустима само в частта и относно жалбата от В. М. Б. с ЕГН – * от град Б.. С влязло в законна сила определение на първоинстанционния съд, потвърдено с решение от въззивната инстанция, наказателното производство в частта му относно частната тъжба, депозирана от И. Д. В. с ЕГН – * от град Б. пред съда, е било прекратено, поради просрочване на тъжбата. След като за И. Д. В. не съществува законовата възможност да повдига и поддържа частно обвинение за посоченото в частната тъжба деяние срещу същият подсъдим, то той не участва в наказателното производство, което е прекратено спрямо него с влязло в сила определение и на основание чл. 24 ал. 4 т. 1 от НПК, като недопустимо е същият да обжалва определения на съда в това наказателно производство.

Обжалване на атакуваното определение е допустимо само от заинтересованата страна – частният тъжител В. М. Б. с ЕГН – * от град Б., в каквато насока са и категоричните указания, дадени от въззивната инстанция при връщането на делото за разглеждане на Районен съд Б.. Разгледана по същество в тази и част, жалбата е основателна.

Въззивният съд при осъществяването на контролните си функции относно цялостната проверката на обосноваността и правилността на постановения съдебен акт по реда на Глава двадесет и първа от НПК, счете че атакуваното определение на съдията докладчик по НЧХ дело № 311/2008г. по описа на Районен съд Б., е постановено при грубо нарушение на процесуалната норма на чл. 250 ал.1 т. 1 от НПК. Съдът е прекратил наказателното производство във връзка с разпоредбата на чл. 24 ал. 4 т.1 и 2 от НПК, а такова основание не е изрично посочено в цитираната законова разпоредба. Така съдът се е позовал на една законова конструкция която не отговаря не само на духа но и на буквата на закона и противоречи на конкретната процесуално правна норма. За съда съществува възможност от разпоредително заседание, в тази част от съдебната фаза на наказателния процес да прекрати наказателното производство на основание чл. 250 ал.1 от НПК във връзка с чл. 248 ал.2 т. 2 от НПК, но само в случаите на чл. 24 ал.1 от НПК, не и в случаите на чл. 24 ал.4 от НПК, които са относими към случаите на наказателно преследване, образувано по частна тъжба от пострадалия от деянието. Наказателното производство следва да се прекратява тогава, когато са налице сериозни основания за липса на последваща възможност за наказателно преследване въобще спрямо едно лице и за определено престъпление. Във всички други случаи съдията докладчик има правомощията да прекрати съдебното производство по реда и при основанията посочени в разпоредбите на чл. 249 във връзка с чл. 248 от НПК.

За съда след последните изменения на НПК, при внесена за разглеждане частна тъжба, съществува възможност за прекратяване на наказателното производство по делото на този етап/по аргумент на разпоредбата на чл. 250 ал.1 т. 2 от НПК/, само когато деянието описано в самата тъжба не съставлява престъпление. В този случай обаче съдията докладчик реализира тези свои процесуални правомощия основавайки се на извода, че посочените от частният тъжител факти в своята съвкупност водят до несъставомерност на деянието по нито един от текстовете на НК, като не прави изследване за обосноваността на обстоятелствата посочени от частния тъжител в частната тъжба, тъй като все още не са събирани никакви доказателства за престъплението за което е повдигнато обвинение. Възможност за проверката на доказателствата и доказаността на обвинението на този етап от съдебната фаза на процеса е изключена, а още по – малко е възможно съдията докладчик да обсъжда дали деянието за което е повдигнато обвинение е от общ или от частен характер. Прекратяването на наказателното производство извън изрично предвидените в разпоредбата на чл. 250 ал.1 от НПК случаи, на практика съставлява отказ от разглеждане на делото, а такава възможност за отказ от разглеждането на делото е предвидена от законодателят само в разпоредбата на чл. 247 ал.2 от НПК, при това само за Председателят на съда по отношение на делата, които се образуват по тъжба на пострадалия от престъплението и се преследват по частно наказателен ред. Съществува законова възможност за прекратяването на наказателното производство от съдията докладчик по реда на чл. 24 ал. 4 от НПК, но само по реда на чл. 289 ал.1 от НПК, в открито съдебно заседание, след изслушването на становището на страните и събирането на наведените доказателства.

Отделно от изложените съображения за допуснато съществено процесуално нарушение при постановяването на обжалваното определение на съдията докладчик по НЧХ дело № 311/2008г. по описа на Районен съд Б., следва за пълнота да бъде отбелязано в настоящото въззивно определение, че изводите на първоинстанционния съд се основават и на погрешно интерпретиране на фактите във връзка с депозираната нова частна тъжба и погрешни изводи относно нейната редовност, което води и до необоснованост на определението и неправилно приложение на процесуалния закон. Съдът е оставил частната тъжба без движение с едно единствено указание – да се посочат твърденията от жалбата до СВОП, на които частният тъжител основава претенцията си срещу подсъдимия. Частният тъжител частично е изпълнил дадените му указания за да спази законовия срок – като е доразвил твърденията си. Посочването на конкретните твърдения от жалбата в такъв кратък срок е било обаче обективно невъзможно, тъй като към този момент тази жалба не се намира в кориците на образуваното наказателно дело и частният тъжител не би могъл да има достъп до нея. Тези съображения от фактическа и правна страна допълнително подкрепят извода на въззивната инстанция, основан на процесуалните разпоредби на НПК, че прекратяването на наказателното производство от съдията докладчик на този етап от наказателното производство е преждевременно и незаконосъобразно.

При изложените правни съображения от въззивната инстанция във връзка с извършената цялостна проверка на правилността на обжалваното определение на съдията от първоинстанционния съд и в обема на правомощията си съгласно чл. 314 ал.1 от НПК, въззивният съд счита, че обжалвания съдебен акт е необоснован и незаконосъобразен, постановен при съществени процесуални нарушения на процесуалните норми на НПК, които не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция, поради което съдебния акт следва да бъде изцяло отменен, а делото върнато на Районен съд Б., за разглеждане от нов състав на съда съгласно разпоредбата на чл. 29 ал.1 т. 1 б.”в” от НПК, и за продължаването на съдопроизводствените действия по внесената пред съда за разглеждане частна тъжба, но само от В. М. Б. с ЕГН – * от град Б.. Налице са и допълнителни основания за определянето на нов докладчик по първоинстанционното село, доколкото съдията докладчик в обжалваното определение си е позволил да обсъжда делото по същество и без да са били събрани за това необходимите доказателства, като веднага е постановил, че престъплението за което е повдигнато обвинение е такова по чл. 286 ал.1 от НК, което се преследва по общия наказателен ред, а не е престъпление по чл. 147 ал.1 от НК, като на практика съдията докладчик се е произнесъл и по съществото на делото и следва да се счита предубеден от изхода на делото по смисъла на чл. 29 ал.2 от НПК.

Водим от горното и на основание чл. 334 т. 1 от НПК във връзка с чл. 335 ал.2 от НПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло Определение № 6054/14.12.2008г. на Районен съд Б., постановено по НЧХ дело № 311/2008г. по описа на същия съд.

ВРЪЩА делото на Районен съд Б., за разглеждане от нов състав на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: