Р Е
Ш Е Н
И Е № 260082
гр. Пловдив, 27.10. 2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна отделение, в публичното заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИНА КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ
ВЕСЕЛИНА СЕМКОВА
при секретаря СТЕФАНИ КАЛОФЕРОВА и в присъствието на прокурора ГАЛИНА
АНДРЕЕВА -МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от Председателя ВНОХД № 1424 по
описа за 2020 год. , за да се произнесе, взе предвид следното:
С
присъда, постановена по НОХД № 7000/2019г., ПРС, 16-ти н.с. е признал
подсъдимата Н.С.Ф. за ВИНОВНА в извършване на престъпление по чл.197, т.2 вр.
чл.194, ал.3 от НК, като на основание чл.54 от НК й е наложил наказание
ПРОБАЦИЯ при съвкупност от двете задължителни пробационни мерки: „задължителна
регистрация по настоящ адрес“ и „ задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от по ШЕСТ МЕСЕЦА. Със
същата присъда подсъдимата Ф. е ОПРАВДАНА по първоначално повдигнатото й
обвинение по чл.195,ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК.
Против присъдата в осъдителната й част е
постъпила въззивна жалба от адв.В.С., в качеството й на защитник на подс. Н.С.Ф.,
с която се твърди неправилност, незаконосъобразност и несправедливост на
присъдата. В този смисъл се иска отмяна
на присъдата в атакуваната част и постановяване на нова, с която подсъдимата да
бъде призната за невинна и оправдана изцяло по повдигнатото й обвинение.
В съдебно заседание
жалбоподателката Ф. не се явява, като вместо нея, упълномощеният й
защитник-адв.С. поддържа жалбата. Излага
доводи за липса на отнемане на инкриминираната сума и наличие на
гражданско-правни отношения между подсъдимата и св.Д. във връзка с получен заем.В
тази връзка се поддържа искането за оправдаване на подсъдимата. Развиват се
доводи за наличие на основания за прекратяване на наказателното производство,
поради липса на престъпление от общ характер. Алтернативно се иска приложение
на чл.9, ал.2 от НК и отмяна на атакувания съдебен акт на това основание, както
и оправдаване на подсъдимата, поради малозначителност на деянието.
Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив
взема становище, че жалбата е неоснователна, а присъдата на първоинстанционния
съд като правилна и законосъобразна ,
счита че следва да се потвърди.
Пловдивският окръжен съд, след
цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните
и в предмета и в пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК,
намира следното:
Първоинстанционният съд въз основа на
събраните писмени и гласни доказателства е приел за установена следната
фактическа обстановка.
С
определение за одобряване на споразумение по НОХД № 205/2017 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, VІІІ н.с. подс.Ф. е осъдена на лишаване от свобода за
срок от 6 месеца, като на основание чл. 66, ал. 1
от НК, изпълнението на наказанието е било отложено за срок от три години, за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
Определението за одобряване на споразумението е влязло в сила на 14.02.2017г.
Пострадалият св. П. Р. Д. и подс. Н. Ф. се запознали в началото на месец май 2018г.
и започнали интимна връзка. Запознала ги свидетелката Л.К., която била много
добра приятелка на подсъдимата. Д. се развеждал със съпругата си и намеренията
му към Ф. били за сериозна връзка. Ф. също била разведена, имала дете от
предишния си брак, което често гостувало на баба си. Във времето на
познанството и връзката им, Ф. се оплаквала на св. Д., че има финансови
затруднения и неколкократно взимала дребни парични суми от него.С оглед
естеството на връзката им Д. й купувал дребни подаръци, плащал нейни битови
сметки и купувал цигари.
На 02.06.2018 г. подс. Ф.
поканила свидетеля в дома си в ***, където той често преспивал, когато детето й
гостувало на баба си.Ф. също преспивала у Д., но двамата не били във фактическо
съжителство. Следобед на инкриминираната дата – 02.06.2018 г. св. Д.пристигнал
на гости в дома на Ф.. След 17:00 часа свидетелят влязъл в банята, за да си
вземе душ. Преди това оставил мъжката си чантичка /кожена, за носене през рамо/
на бар плота в хола на жилището на Ф.. В чантичката си свидетелят имал и държал
парична сума в размер на 1620 лева, която сума се намирала в един от джобовете
на чантичката. Докато свидетелят Д. бил в банята /където се бавил около 5-10
минути/, Ф. взела от чантичката на свидетеля сумата от 1620 лева, с намерение
противозаконно да я присвои.
След като излязъл от банята, св.Д. се
облякъл и решил да си тръгне. Взел си чантичката и без да провери съдържанието
й, напуснал жилището на Ф.. Докато се прибирал, свидетелят държал чантичката си
плътно до себе си /през рамо/, като в този период от време не му се налагало да
взима пари от нея. Около час след като напуснал жилището на Ф., св. Д.отишъл до
магазин за хранителни стоки на ул.”Ген. Данаил Николаев”, за да напазарува.
Взел нещата, които му трябвали и като отишъл на касата, за да плати, установил,
че от чантичката му липсва паричната сума от 1620 лева. Св. Д. се усъмнил, че
парите му са взети от Ф., докато бил в банята в дома й, защото само тогава
чантата с парите му била без наблюдение от негова страна. Свидетелят се обадил
на Ф. и й казал за липсващата от чантичката му парична сума, но тя отрекла да е
взимала парите.
След разговора им, около 22:00 часа на
02.06.2018 г. св. Д. отишъл до дома на Ф., тъй като преди да си тръгне по-рано
през деня от дома й, тя му дала 10 лева, за да й купи цигари за 5 лева и да й
развали другите 5 лева на монети по един лев. Като отишъл в дома на Ф.,
започнали разговор за неговите липсващи пари. Подсъдимата постоянно го убеждавала,
че не е взела парите. Д. й казал, че ще звънне в полицията и в нейно присъствие
звъннал /в 22:21 часа/ във Второ РУ на МВР – Пловдив. При проведения телефонен
разговор с полицейския служител, дежурен по управление – св. Е. Ю., св. Д.
съобщил за извършената му кражба на парична сума, като обяснил и съмненията си
за извършителя на кражбата, а именно, че бил на гости при жена и след като си
тръгнал от дома й, констатирал липсващата парична сума. Св. Ю. му обяснил реда
за подаване на жалба и разговорът приключил.
Докато разговарял със св. Ю., св. Д.
забелязал, че подс.Ф. се притеснила и се променило изражението на лицето й.
След като приключил разговора по телефона с дежурния по управление, Ф. го
попитала дали ако му върне парите, ще забравят за случилото се. След като й
отговорил положително, подсъдимата излязла от апартамента си, върнала се след
малко и дала на св. Д. част от сумата, а именно - 1060 лева. Казала му, че
останалите пари до 1620 лева ги изхарчила. По-късно св. Д. получил и 50 лева от
св. Л. К., които пари последната получила преди това от подсъдимата.
Впоследствие св. Д. отишъл до Второ РУ на
МВР – Пловдив, за да депозира жалба, като с него била и Ф.. Св. Ю. приел
жалбата на Д. и ги поканил да дадат обяснения по случая. Св. Ю. възприел, че
св. Д. и Ф. говорели, като тя обещавала да му върне парите и се разбирали как
да стане това. Всеки от двамата – Д. и Ф. написал саморъчно обяснения по
случая, като в обясненията си Ф. признала за извършеното от нея присвоително
деяние, с предмет паричната сума от 1620 лева.
По така образуваната преписка във Второ РУ на МВР – Пловдив по жалба на
св. Д., извършил проверка полицейският служител при Второ РУ на МВР – Пловдив -
св. Г. М. В хода на проверката, Ф. изпълнила обещанието си да върне остатъка от
взетата от нея парична сума – 1620 лева, а именно – 510 лева. Това било
стореното на три пъти от подсъдимата до 18.06.2018 г., като за връщането били
оформени между нея и св. Д- три разписки
за 250лева, 200лева и 60 лева, в присъствието на свидетелите К. и М. С. Когато
си получил изцяло парите св.Д. решил да прекрати връзката си с нея, но отново
по собствена инициатива отишъл във 02 РУ, където все още се провеждала
предварителна проверка по случая и заявил, че Ф. му е върнала всичко, не желае
да се образува дело срещу нея и да й се търси наказателна отговорност. За това
и образуваната полицейска проверка била изпратена в РП-Пловдив с мнение за
отказ да се образува досъдебно производство. Въпреки това представител на
РП-Пловдив решил, че е налице престъпление от общ характер и тъй като не е
обвързан с мнението на полицейските служители образувал досъдебно производство.
В хода на същото се изяснило и че Ф. и Д. не са били във фактическо съжителство,
а на подсъдимата било повдигнато обвинение за престъпление от общ характер по
чл.195, ал.1, т.7 от НК, за което е внесен и обвинителен акт.
Описаната
по-горе фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното
следствие пред първата инстанция доказателства. Правилно съдът е кредитирал
показанията на св.Д. като кореспондиращи с показанията и на част от останалите
свидетели, за да направи изводи за противозаконно отнемане на инкриминираната
сума. Показанията на Д. съответстват на заявеното от св.К., която също твърди,
че е върнала още същата вечер 50 лева на Д., а пред нея подс.Ф. заявила, че е
взела парите, защото й трябвали за лекарства. Св.Ю. пък съобщава за поведението
на подс. Ф. във 2 РУ на МВР, където последната е обещала на Дишкелов връщане на
отнетите пари. Не без значение са и писмените доказателства- 3 бр. разписки за
връщане на част от сумата в размер общо на 510 лева, където собственоръчно
подсъдимата е записала, че сумите по тях са част от „отнетите“ от нея пари на св.Д.,
като се цитира и дата 02.06.2018г., като дата на отнемането на вещите. При това
положение неприемливи са възраженията на защитата, че първостепенният съд не е
обсъдил доводите за наличие на заемни отношения между Дишкелов и подс.Ф.. Точно
това е сторил в мотивите си съдът, като не е кредитирал обясненията на
подсъдимата в тази връзка и лансираната от нея защитна позиция. Пред нито един
от свидетелите същата не е заявявала за наличието на такива отношения и по
никакъв начин, не е отразила връщане на дадени пари в заем. Налице е
разминаване и в сумата, за която подсъдимата говори, а именно 600 лева, а
представените разписки отразяват връщане на сума от 510 лева. Поради това и
като изолирани от доказателствата по делото, обясненията на подс.Ф. основателно
не са били кредитирани в посочените
части и не са били възприети доводите на защитата за наличие на
гражданско-правни отношения.
Неоснователни
са възражения пред въззивната инстанция за липсата на престъпление от общ
характер, позовавайки се на нормата на чл.218в, т.2 от НК, която предвижда
възбуждане на производство от частен характер, в случай на кражба на частно
имущество, ако пострадалият и виновният живеят в едно домакинство. Данни за
такова, както е заключил първостепенният съд, няма. От обсъдените гласни
доказателства безспорно се установява липсата на съвместно съжителство, по
смисъла на закона, между подс.Ф. и св.Д.. Няма спор, че двамата са имали
установена връзка, която обаче не е била на ниво съвместно съжителство, а още
по-малко да са живели в едно домакинство. Гостуванията и оставането за
пренощуване, не покриват изискванията за
съвместно съжителство и поради това доводите на защитата за прекратяване на
производството, се явяват неоснователни.
При така очертаната фактическа
обстановка съвсем обоснован е извода на първостепенния съд за реализиране от
страна на подс.Н.С.Ф. на състава по чл.197, т.2 вр.чл. 194,
ал.3 от
НК. Безспорно установено е, че на инкриминираната
дата 02.06.2018г. подс. Ф. е отнела от владението на св.П. Р. Д. вещи- пари в
размер на 1620 лв., без негово съгласие с намерение да ги присвои. От събраните
доказателства е видно, че това е станало без съгласието на пострадалия и с
намерение противозаконно да бъдат присвоени, за последното се съди от
последващите действия на подсъдимата. Правилно е прието, че откраднатите вещи
са върнати до приключване на съдебното следствие в пъровинстанционния съд,
поради което и деянието е преквалифицирано по чл.197 от НК. Наред с това
правилно и в съответствие с доказателствата е прието, че извършената кражба
представлява маловажен случай по смисъла на чл.194, ал.3 от НК. За тези изводи
районния съд е изходил от близките отношения между подсъдимата и пострадалия,
пълното възстановяване на сумата и липсата на настъпили вредни последици, които
обстоятелства не разкриват висока степен
на обществена опасност на самото деяние. Поради това и правилно извършеното от
подсъдимата Ф. е било квалифицирано по
по-леко наказуемия състав на чл.197,т.2 във вр. чл.194, ал.3 от НК.
Правилни са изводите на
районния съд и за субективната съставомерност на деянието, извършено
от подсъдимата при форма на вината пряк умисъл-със съзнавани и целени
обществено опасни последици.
Обсъдените от съда интимни,
приятелски отношения между подсъдимата Ф. и св.Д., възстановяването на отнетата
сума пари, липсата на претенции от страна на пострадалия и липсата на настъпили
други вредни последици, са дали основание за квалификация на извършената кражба
като маловажен случай. Иначе казано, извършеното е с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на кражба. Налице е обаче
извършено деяние, което покрива признаците на престъпление от общ характер, и
то съвсем не е толкова малозначително, че да води до изводи за липса на
обществена опасност по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. В тази смисъл не е малък
размера на отнетата сума, а и връщането й е станало предвид активните действия
от страна на пострадалия Д. да сезира компетентните органи, които имат право да
възбудят наказателно преследване. Поради това, не могат да бъдат приети
доводите на защитата за оправдаване на подсъдимата на основание чл. 9, ал.2 от НК, тъй като и според въззивната инстанция не са налице предпоставките на чл.9,
ал.2 от НК да се приеме липсата въобще на
престъпно деяние.
Изхождайки от данните за предходна
съдимост на подс.Ф., първоинстанционният съд е приел, че целите на наказанието
биха се постигнали с определяне на по-тежкото от двете алтернативни наказания,
предвидени в нормата на чл.197, т.2 вр. чл.194, ал.3 от НК , а именно ПРОБАЦИЯ,
като са определени двете задължителни пробационни мерки –„задължителна регистрация
по настоящ адрес” и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за
срок от по ШЕСТ МЕСЕЦА. Въззивният съд обаче счита, че предвид по-ниската
степен на обществена опасност на извършеното, определяща се и от липсата на
други вредни последици, както и предвид данните за семейно и социално положение
на подс.Ф., която се грижи сама за малолетно дете, то превес при определяне на
наказанието следва да вземат така изложените смекчаващи обстоятелства и на
подсъдимата следва да се наложи по-лекото от двете алтернативни наказания, а
именно „глоба“, която следва да бъде определена в размер на 300 лева. По този
начин, според настоящия съд, ще се съдейства в достатъчна степен за поправяне
на подсъдимата и за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК.
Мотивиран
от горното, въззивният съд прие, че присъдата в частта й досежно наказанието,
следва да се измени, като наложеното наказание „Пробация“ се отмени и да се
определи съгласно чл.57, ал.1 от НПК по- лекото алтернативно наказание,
предвидено за престъплението, а именно „Глоба“ в размер на 300 лева, а в
останалата обжалвана част, като правилна и законосъобразна присъдата следва да
се потвърди. Поради което и на основание чл. 337, ал.1, т.1 и чл.338 от НПК, Пловдивският
окръжен съд
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда №141 от 24.06.2020 год. постановена по НОХД № 7000/2019год.
по описа на Пловдивски районен съд, 16-ти наказателен състав, в частта относно
наказанието наложеното на подс.Н.С.Ф. като ОТМЕНЯ наложеното й наказание
„ПРОБАЦИЯ“ и я ОСЪЖДА на „Глоба“ в размер на 300 лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване, като съгласно
чл.340, ал.2 пр.2 от НПК за изготвянето му да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.