№ 546
гр. Монтана, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КАЛИН ИВАНОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА
като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело №
20241630101203 по описа за 2024 година
Разглежда се установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1-
во и 3-то от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.9-11 от ЗПК.
Ищцата В. Р. Г., ЕГН ********** с адрес: гр.Монтана, **** е
предявила срещу ответника ,,**** ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление:гр.**** установителен за: ПРОГЛАСЯВАНЕ НИЩОЖНОСТТА
на сключения между страните
договор за потребителски кредит от разстояние № 676062/18.03.2024 г.
С исковата молба са направени доказателствени искания. На 18.03.2024 г.
между страните бил сключен посочения договор за предоставяне на
потребителски кредит от разстояние, по силата на който на
ищцата била предоставена заемната сума от **** лв. при фиксиран
лихвен процент по заема от 36%, ГПР/годишен процент на разходите/ от
28,32%. Съгласно договора, същият следвало да бъде обезпечен до края на
деня, следващ сключването на договора за кредит с банкова гаранция
или поръчителство на физическо лице, което се одобрявало от ответното
дружество. В случай на неизпълнение на това условие от страна на
кредитополучателя, същият дължи неустойка в размер на 879,44 лв., като
начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска
по кредита съобразно уговорения погасителен план.
Ищцата твърди, че клаузата за неустойка е недействителна, за което
излага подробни съображения в исковата молба. На следващо място се излагат
1
твърдения за недействителност и на самия договор за потр. кредит от
разстояние № 676061/18.03.2024 г., поради накърняване на императивните
разпоредби на чл.19, ал.3 от ЗПК и чл. 11,
ал.1, т.9-11 от ЗПК.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК. В законния
едномесечен срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответната
страна. Искът се оспорва, като процесуално допустим, но неоснователен.
Ответникът отрича да са налице сочените в исковата молба основания за
нищожност на процесния договор, в подкрепа на което излага
пространни съображения. Претендира деловодни разноски по чл. 78, ал.3 от
ГПК.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от ГПК, въз основа на
закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Искът е процесуално допустим за съдебно разглеждане, като предявен
от и срещу надлежни страни в производството, при допустимо искане.
Разгледан по същество, искът е основателен.
Съображенията на Районния съд са следните:
Доказателствата по делото са писмени, прието е и заключение на
вещото лице И. по назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза по
делото.
От приложените към исковата молба и надлежно приети от съда
писмени доказателства, се установява следното:
Не е спорно, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит
от разстояние № 676062/18.03.2024 г. при следните параметри на кредита:
-Сума по кредита-**** лв.;
- Лихвен процент- 36%‘;
- Годишен процент на разходите- 28,32%;
-Обща дължима сума по кредита- **** лв.;
-Срок за погасяване- 12м., на 12 месечни вноски;
- Обезпечение на кредита- да-поръчител или банкова гаранция.
Съгласно договора- чл. 19, същият следвало да бъде обезпечен от
потребителя в срок от 3 дни от сключване на договора: чрез трето физическо
лице-поръчител, или чрез банкова гаранция, които лица-гаранти следва да
2
отговарят на определени в ОУ изисквания. В случай на неизпълнение на
това условие от страна на кредитополучателя, същият дължи неустойка
съгласно чл. 29 от Договора в размер на 0,9% от стойността на усвоената по
кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното
обезпечение. Погасяването на неустойката става заедно с месечните вноски за
главница и договорна лихва, като се определя една обща месечна фиксирана
вноска.
Видно от заключението по ССЧЕ на вещото лице И., което съдът
кредитира в цялост, като обективно, компетентно и обосновано дадено: В ГПР
е включена единствено лихвата, която се начислява върху сумата на кредита;
С уговорената в процесния договор неустойка в размер на 879,44 лв. ГПР по
кредита би бил в размер на 187,74%.
Предвид гореизложеното, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съдът, съгласно чл. 7, ал.3 от ГПК и служебно извършва проверка
дали са налице неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител,
включително и дали са налице основания за недействителност на целия
договор.
Съгласно чл. 19 от ЗПК: Годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни,
вкл. и договор, чиито ГПР е по-висок от пет пъти размера на законната лихва е
недействителен по чл.22 от ЗПК.
В процесния случай уговорената неустойка не е като санкция при
неправилно изпълнение на главното задължение на кредитополучателя- да
погасява месечните си вноски по кредита за главница и лихва, а при
непредоставено в срок обезпечение по договора. Респективно, дори
длъжникът редовно да изпълнява своите задължения по кредита, но само не е
3
предоставил обезпечението, то той ще дължи неустойката, която е дължима с
месечните вноски по кредита, без при това кредиторът да е претърпял
никакви вреди. Предвид посоченото, съдът намира, че неустойката излиза
извън присъщите си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
поради което и съобразно с постановките на т.3 от ТР по т.д. № 1/2009 г. на
ОСГТК на ВКС, неустоечната клауза е недействителна-нищожна.
На следващо м ясто, видно е, че неустойката е поставена при
предварителни и явно почти неизпълнили условия към кредитополучателя за
предоставяне на обезпечение. Обстоятелството, че вноските за погасяване на
неустойката в погасителния план са включени заедно с вноските за погасяване
на главните вземания за главница и лихви води до извода, че по този начин
кредиторът е целял неправомерно и недопустимо оскъпяване на кредита,
заобикаляйки коректното посочване на ГПР по кредита, или начислявайки по
този начин т.нар. ,,скрита лихва‘‘. Поради посоченото спрямо длъжника е
нарушена разпоредбата на чл. 10, ал.1 от ЗПК, а именно ясно и коректно
посочени параметри по кредита.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че дължимата неустойка
следва да бъде включена в ГПР по кредита при определяне на общия му
размер, който, както вещото лице посочи в експертизата си, в този случай би
бил в размер на 187,74 %-силно надвишавайки допустимия размер на
годишния процент за разходите, посочен в чл. 19, ал.4 от ЗПК, обстоятелство,
водещо до недействителност на договора за потребителски кредит.
Предвид горното, процесният договор за потребителски кредит е
недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК.
Така мотивиран съдът намира, че установителният иск, като
основателен и доказан, следва да се уважи.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал.6 от ГПК/тъй като ищцата е била освободена по
реда на чл. 83, ал.2 от ГПК заплащане на държавни такси и разноски по
делото/, ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата такса и
разноски по сметка на РС-Монтана в пълен размер- 50 лв. държавна такса и
150 лв. депозит за вещо лице- сума в общ размер от ****
На следващо място и съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК,вр. чл. 38, ал.2 от
4
ЗАДв., в полза на пълномощника на ищцата- ЕАД ЕЛЕНА И., БУЛСТАТ: ****
с адрес: гр**** следва да бъде определено адвокатско възнаграждение. Съдът
намира, тъй като е направено такова възражение, че претендираното адв.
възнаграждение от 598,56 лв. по реда на чл. 38 от ЗАДв. следва да бъде
редуцирано, съобразно с цената на иска до неговия минимален размер
съгласно чл. 7, ал.2, т.2 от НМАВ от *** лв. Възнаграждението се определя в
неговия минимален размер по Наредбата, тъй като делото не се отличава с
голяма фактическа и правна сложност и бе разгледано в едно единствено
заседание, на което пълномощниците на двете страни не са присъствали
лично.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. чл. 26,
ал.1, предл. 1-во и 3-то от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1,
т.9-11 от ЗПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между: В. Р. Г., ЕГН
********** с адрес: гр.Монтана, **** и ,,**** ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление:гр.****, че сключеният между тях договор за
потребителски кредит от разстояние № 676062/18.03.2024 г. е недействителен
по смисъла на чл.22 от ЗПК.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.2 от ЗАДв. ,,****
ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление:гр.**** ДА ЗАПЛАТИ на
ЕАД ЕЛЕНА И., БУЛСТАТ: **** с адрес: гр**** сумата от *** лв. –
адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално
представителство на ищцата.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ,,**** ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление:гр.**** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Монтана в полза
на бюджета на съдебната власт сумата от 200 лв.- дължими държавна такса и
разноски, от чието заплащане ищцата е била освободена от съда по реда на чл.
83, ал.2 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6