О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
Номер осми март Година 2021
гр. София
С. О. СЪД, Наказателно отделение, Втори въззивен
състав
На осми март Година
2021
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Н. Н.
ЧЛЕНОВЕ: 1. К.Т.
2. А.
И.
Като разгледа докладваното от съдията Николова в.ч.н. дело номер 517 по
описа на С. о. съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.
По реда на чл. 243, ал. 7 НПК е постъпил частен протест
от районния прокурор при районна прокуратура – Б. срещу определение от
23.11.2020 г., постановено в производството по реда на чл. 243, ал. 5 НПК по
ч.н.д. № 430/20 г. по описа на районен съд – Б., с което е отменено
постановлението на прокурор при районна прокуратура – Б. от 08.10.2020 г. за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 5164/2019 г. по описа на РУ
– Б. (пр.пр. № 933/2019 г. по описа на РП-Б.), образувано за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК и
делото е върнато на районна прокуратура – Б. с указания за прилагане на закона.
Посоченият съдебен акт се обжалва с доводи за наличие
на основания за неговата отмяна. В тази връзка се твърди, че първият съд
неправилно е интерпретирал съдържанието на показанията на свид. В. Ж., поради
което не е установил съществуващо противоречие между нейните показания и тези
на дъщеря ѝ (свид. В. Г.), като твърдяното от прокурора противоречие между
показанията на двете свидетелки се отнася до обстоятелствата, свързани с
предаването на телефона, закупен от свид. Ж., на свид. М. Н.. По-нататък се
излага довода, че наличието на такова противоречие между показанията на двете
свидетелки е дало основание на прокурора да прекрати наказателното производство
поради липса на престъпление, което пък от своя страна не ангажира прокурора с
произнасяне по въпроса кой е извършителят на деянието, за което е образувано
наказателното производство (по чл. 209, ал.
1 НК). В протеста се изразява несъгласие с указанията,
дадени от първия съд, за изясняване на конкретно посочени обстоятелства като по
същество се твърди, че делото е изяснено всестранно, пълно и обективно.
Срещу частния протест е подадено писмено възражение от
пострадалата В. П. Ж., в което същата изразява становище за неоснователност на
протеста и потвърждаване на обжалваното определение. Излага се становище, че
обжалваният съдебен акт е правилен, тъй като по делото има достатъчно данни,
които сочат на извършено престъпление измама по чл. 209, ал. 1 НК от свид. М. Н..
В подкрепа се изтъква, че, след като платил първата вноска за стойността на
телефона, той се е укрил, което явно показвало изначалното му намерение да не
плаща. Поддържа, че са налице данни за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, а изводът на прокурора за прекратяване на наказателното производство е
необоснован, тъй като е постановен при непълна фактическата обстановка. Във
връзка с последното се твърди, че са останали неизяснени обстоятелства,
посочени от първия съд, които са от значение за установяване на обективната
истина по случая, което изисква продължаване на разследването и в т.ч. разпит
на свид. Й. П. Й..
С. о. съд, след
като обсъди доводите, изложени в жалбата и провери правилността на атакувания
съдебен акт, намери за установено следното:
Частният протест е допустим, подаден в срока по чл. 243,
ал. 7 НПК и от лице, легитимирано съгласно същата разпоредба да обжалва
посочения съдебен акт - прокурорът.
Производството пред районния съд е образувано по реда
на чл. 243, ал. 5, вр. ал. 4 НПК по жалба от пострадалото лице В. П. Ж. срещу
постановлението на прокурор при РП – Б. от 08.10.2020 г., с което е прекратено
наказателното производство по ДП № 5164/2019 г. по описа на РУ – Б. на
основанието по чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК – поради липса
на престъпление.
Наказателното производство е образувано за
престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, затова че „на 06.01.2019 г. в гр. Б., обл.
Софийска с цел да се набави имотна облага е възбудено у В. П. Ж. от гр. Б.,
обл. С. заблуждение, като предоставила мобилен телефон марка „Appel iPhone XR 128
GB White“ на познато за нея лице и същият
не го върнал и с това ѝ е причинена имотна вреда в размер на
1 724,55 лева“.
В хода на досъдебното производство не е привлечено
обвиняемо лице.
С обжалваното определение състав на РС – Ботевград е
отменил постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство, като е счел, че същото е необосновано, тъй като е постановено при
неизяснена фактическа обстановка и е върнал делото на прокурора с указание за
събиране на допълнително доказателства за пълно, всестранно и обективно
изясняване на обстоятелствата по делото.
В пределите на извършвания съдебен контрол на
обжалвания съдебен акт С. о. съд установи следното:
Събраните на този етап от разследването по ДП № 5164/2019
г. по описа на РУ – Б. доказателства очертават следната фактическа обстановка:
Пострадалата В. П. Ж. живее в Б., ж.к. „С.“, бл. .,
вх. ., ет. ., ап. .. Тя е майка на свид. В. Л. Г..
В края на 2018 г. свид. В. Г. се запознала със свид. М.
П. Н. от гр. С.. По това време свид. В. Г. пребивавала в гр. С.. Свид. М. Н.
ѝ бил казал, че има фирма, която трябвало да бъде финансирана и с тази
цел поискал от свид. В. Г. да намери хора, които да изтеглят кредит и да му
дадат получените от кредита пари срещу което ще получат 10% от сумата по
кредита. Казал ѝ още, че фирмата може да се финансира и чрез технически
средства, в това число мобилни телефони, като изрично посочил и марката - „Appel iPhone“. Обяснил ѝ че в този случай, след като му бъде
предоставена закупената вещ, той лично щял да я заплати, без да уточнява
стойността ѝ. По този повод през м. януари на 2019 г. свид. В. Г. поискала
да закупи на лизинг телефон, но не била одобрена и тогава се сетила, че може да
се обърне към майка си.
На 05.01.2019 г. свид. В. Г. се обадила по телефон на
майка си (свид. В. П. Ж.) и я
попитала дали може да закупи телефон на изплащане, като изрично ѝ
обяснила, че телефонът не е за нея, а за неин познат – М. (свид. М. Н.), който щял
да ѝ плати телефона веднага при предаването му, посочила изрично марката
и модела на телефона - „Appel iPhone XR 128GB White“, който да закупи. Свид. В. Ж. се съгласила. Докато двете разговаряли по телефона, свид. В. Ж.
чувала мъжки глас до дъщеря си, за който предположила, че е на свид. М. Н.,
който казал какъв точно телефон да закупи, а именно „Appel iPhone XR 128 GB White“, казал, че като се видят и тя му предаде телефонния
апарат, той веднага щял да го плати в брой.
Още същия ден –
05.01.2019 г. - свид. В. Ж.. посетила офис в Б.
на мобилния оператор „А1 Б.“ ЕАД и закупила на изплащане мобилен телефон „A. i.e XR 128GB White“ с ИМЕИ . и СИМ-карта с номер **********. Стойността
на телефонния апарат възлиза на 1 724,55 лева, като при закупуването му свид.
В. Ж. е заплатила първоначална вноска в размер на 74,98 лв., а останалата част
продажната цена е следвало да изплати на 23 равни месечни вноски в размер на по
74,98 лв. (договор за продажба на изплащане
- л. 74 от ДП).
Вечерта на 05.01.2019 г. свид. В. Г. пристигнала в гр.
Б. заедно със свид. М. Н., като пътували с неговия автомобил, който бил м. „Ш.“
с регистрация от С.-град. Свид. М. Н. останал на паркинга пред блока, в който
живеела свид. В. Ж., а свид. В. Г. отишла в жилището на майка си, за да вземе
закупения от нея телефонен апарат и СИМ-карта, както и договора, сключен от нея
с мобилния оператор. Същата вечер телефонния апарат бил предаден на свид. М. Н.,
който обещал да го заплати на свид. В. Живкова в следващите един-два дни. Свид.
М. Н. си тръгнал, а свид. В. Г. останала в Б. при майка си.
След един или два дни свид. М. Н. се уговорил по
телефон със свид. В. Г. да се срещне с нея и майка ѝ в Б., на автобусна
спирка в центъра на града, известна с наименованието „Сините плочки“.
Свидетелките В. Ж. и В. Г. отишли на спирката, където ги чакал свид. М. Н.,
който отново бил с лекия автомобил „Ш.“. Той излязъл от шофьорското място на
автомобила, а вътре имало и още един мъж (неустановен до момента). Свид. В. Ж. очаквала той да ѝ заплати цялата
сума за телефонния апарат така, както се били уговорили. Свид. М. Н. казал, че
не носи парите за телефона, но уверил свид. В. Ж., че ще ѝ заплати цялата
сума за телефона. Впоследствие свид. М. Н. изплатил една от вноските за
телефона, като дал парите на свид. В. Г.. По-нататък свидетелките В. Ж. и В. Г.
изгубили връзка със свид. М. Н., той престанал да вдига телефона си. Свид. В. Ж.
продължила да изплаща месечните вноски както за покупката на телефонния апарат,
така и по тарифния план за предоставените мобилни услуги съгласно сключения
договор с мобилния оператор, като плащала месечно общо около 130 лева.
В хода на
разследването телефонният апарат, закупен от свид. В. Живкова и предаден на
свид. М. Ни.в, е установен в държане на свид. Ива К. Ив. от гр. С. и предаден
от съпруга ѝ – свид. К. И. – на разследващите органи (протокол за доброволно предаване – л. 63 от ДП). От показанията на свид. К. И. се установява, че той
е закупил телефонния апарат по обява в интернет сайт от лице, представило се за
продавач с имена С. Г. (неустановено
лице по делото), за което заплатил сумата от
1 300 лв. и подарил телефона на съпругата си – свид. И. И..
Изложената фактическа обстановка се установява от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени
средства: от представените писмени доказателства, приложени на л.л. 20 – 26 от
ДП (договор за предоставяне на мобилни услуги и договор за
продажба на изплащане на телефонен апарат и приложенията към тях) се установяват обстоятелствата, свързани с датата,
мястото и условията при които е осъществена покупката на процесния телефонен
апарат от свид. В. Живкова; от показанията на свидетелите В. Ж. и В. Г. се
установяват достатъчно убедителни данни, че закупения на изплащане телефон от
свид. В. Ж. е бил предоставен на свид. М. Н.с устна уговорка между тях
последният да заплати изцяло стойността му на свид. В. Ж. при предаването му,
което не е сторил; от показанията на свидетелите Ива И. и К. И. се потвърждава
фактът, че закупеният от свид. В. Ж. телефонен апарат е открит в държане на
свид. И. И..
Следва да се отбележи, че показанията на свид. К. И.
не опровергават показанията на двете свидетелки В. Ж. и В. Г. по никакъв начин
и в нито една тяхна част. Неустановяването до момента на лицето Стефан Генов, сочено
от свид. К. И. като продавач на телефона, също не опровергава показанията на
свидетелите В. Ж. и В. Г.а относно обстоятелството, че са предали телефона,
закупен от свид. В. Жи. и установен впоследствие у свид. Ива И.а, именно на
свид. М. Н.в.
Т.е. така събраните доказателства обосновават с висока
степен на вероятност предположението, че е осъществено престъплението „измама“
по чл. 209, ал. 1 НК, а изводът на прокурора, обосновал прекратяването на
воденото наказателно производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК – поради
липса на престъпление – е незаконосъобразен. Освен това този извод е и
необоснован, тъй като от една страна почива на превратно тълкуване на
доказателствата от страна на прокурора, а от друга – постановен е при
неизяснена фактическа обстановка.
Най-напред прокурорът очевидно превратно е тълкувал
показанията на свидетелките В. Ж. и В. Г., констатирайки непреодолими
противоречия между тях относно обстоятелството кой, кога, къде и как е предал
телефонния апарат, закупен от свид. В. Ж., на свид. М. Ни.. Такова противоречие
в техните показания в действителност не е налице. Макар и да не е изрично и
конкретно описала тези обстоятелства, свид. В. Ж. достатъчно ясно е посочила в
своите показания, че телефонният апарат е бил предаден на свид. М. Н. още
същата вечер след закупуването му, а не впоследствие – на спирката при „Сините
плочки“, както превратно тълкува показанията ѝ прокурорът. Свид. В. Ж.
ясно и конкретно сочи в показанията си, че срещата на спирката при „Сините
плочки“ е била проведена не за да бъде предаден телефонния апарат на свид. М.
Ни.в, а за да получи парите за него от свид. М. Ни.. В такъв смисъл са и
показанията на свид. В. Геор.а. Все пак от показанията на двете свидетелки
става достатъчно ясно, че телефонът, закупен от свид. В. Ж. на 05.01.2019 г, е бил
предаден на свид. М. Ни. вечерта на същата дата.
Коректното тълкуване на показанията на двете
свидетелки В. Ж. и В. Г.а както поотделно, така и съвкупно, налага извод за
наличие на достатъчно гласни доказателства, които обосновават с висока степен
на вероятност предположение за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 НК от
свид. М. . поради което прекратяването на наказателното производство от
прокурора на соченото от него основание по чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е
незаконосъобразно и е достатъчно основание за отмяна на обжалваното
постановление. Тук следва изрично да се отбележи, че този извод на съда се
обосновава единствено на доказателствата, събрани на този етап от разследването
и може да претърпи промяна при по-нататъшните процесуално-следствени действия, чието
извършване е необходимо за пълното, всестранно и обективно изясняване на всички
значими за разкриването на обективната истина обстоятелства, което до момента
не е сторено.
Следва да бъде споделен извода на първия съд, че в хода
на разследването са останали неизяснени обстоятелства, които са от съществено
значение за установяване на обективната истина по делото.
Останало е недоизяснено обстоятелството дали вечерта
на 05.01.2019 г. телефонният апарат е бил предаден от свид. В. Ж. на дъщеря й в
жилището на свид. В. Жи. така, както твърди свид. В. Жив. в показанията си (л. 39 – на гърба от ДП), или свид. В. Живкова лично е предала телефона на
свид. М. Ни. на паркинга пред блока, в който се намира нейното жилище, както
твърди свид. В. Г. (л. 60- на гърба от ДП). Действително налице е известно противоречие между
показанията на двете свидетелки относно това обстоятелство, което обаче не е
непреодолимо, нито съществено и би могло да бъде отстранено в хода на разследването,
вкл. и чрез допълнителния им разпит.
Останало е неизяснено и обстоятелството, свързано със
заплащането на една от вноските за телефона от свид. М. Н.ов, за което се
съдържат данни в показанията на свид. В. Ж.а, като в тази насока е необходимо
да се изясни кога, къде и как се е случило това. Това обстоятелство е от
значение за установяване на субективната съставомерност на деянието.
Следва да се положат необходимите усилия в хода на
разследването за изясняване на обстоятелствата кога и как телефонният апарат,
закупен от свид. В. Ж., е попаднал у лицето С. Г.. Това обстоятелство е от
значение за установяване на съставомерни признаци на деянието, за което се води
разследването.
В приложеното постановление за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 1988/19 г. по описа на 05 РУ-СДВР (л.л. 10 – 12 от д.) е описано деяние, извършено от свид. М. Н., което е
сходно на деянието, предмет на разследване по настоящето дело. Тези данни
очертават повтарящ се модел на действия от страна на свид. М. Н., целящи
набавяне на имотна облага чрез измамливи действия, като за решаване на
настоящето дело е ирелевантен извода на прокурора за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 1988/19 г. по описа на 05 РУ-СДВР, а също и
съображенията му, изложени в тази насока в постановлението. Решаването на
въпроса дали за изясняването на обстоятелствата по настоящото дело е необходим
разпит в качеството на свидетел на лицето Й. П. Й. е изцяло от компетентността
на разследващия орган и наблюдаващия прокурора. Извън предметния обхват на настоящия
съдебен контрол, респ. извън правомощията на съда е указването на конкретни
действия по разследването, които следва да се извършат. Тук следва да се
отбележи, че първият съд, давайки указания за извършването на конкретни
действия по разследването – разпит като свидетел на лицето Й. П. Й. - е излязъл
извън правомощията си.
Предмет на извършвания съдебен контрол е именно
обосноваността и законосъобразността на извода на прокурора за прекратяване на
наказателното производство, който предполага извършването на проверка и анализ
на събраните доказателства от контролиращата съдебна инстанция и проверка на обективността,
всестранността и пълнотата на разследването, проведено на досъдебното
производство. Прекратяването на наказателното производство от прокурора на
досъдебната фаза на процеса предполага събирането на доказателствата да е вече
изчерпано и фактическата обстановка да е изяснена обективно, пълно и всестранно,
което в случая не е сторено. В случая решаващият извод на прокурора за
прекратяване на наказателното производство, освен че е незаконосъобразен, е
постановен и при непълнота на доказателствата, т.е. при неизяснена фактическа
обстановка, поради което този извод се явява необоснован, постановен в
нарушение на изискванията за вземане на решение от прокурора по вътрешно
убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото (чл. 14 НПК), което налага отмяна на обжалваното постановление,
както правилно е сторил първия съд.
Предвид изложеното, крайният извод на
първоинстанционния съд за отмяна на постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производство, е правилен, като следва да се
коригират мотивите, а именно неговата отмяна се налага и поради неговата
незаконосъобразност.
На
основание чл. 243, ал. 8 НПК Софийският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 23.11.2020 г., постановено
по ч.н.д. № 430/20 г. по описа на районен съд – Б., с което е отменено
постановлението на прокурор при районна прокуратура – Б. от 08.10.2020 г. за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 5164/2019 г. по описа на РУ
– Б. (пр.пр. № 933/2019 г. по описа на РП-Б.), образувано за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК и
делото е върнато на районна прокуратура – Б. с указания за прилагане на закона,
дадени по-горе.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.