№ 32336
гр. София, 17.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Частно
гражданско дело № 20211110161566 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.
Подадено е заявление от „НОВО ФИНАНС“ ООД, чрез адв. Т., срещу Д. АНГ. АНД.,
Д. Д. АНД. и АТ. Д. АНД., с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 3
ГПК за сумата в общ размер на 25 395,58 лв., от които: 24 379,76 лв. – наказателна лихва
върху неплатена главница от 70 971,86 лв., начислена за периода от 02.04.2021 г. до
06.10.2021 г.; 1015,82 лв. – наказателна лихва върху неплатена главница от 2 957,15 лв.,
начислена за периода от 02.04.2021 г. до 06.10.2021 г.
В заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е посочено, че
процесните вземания произтичат от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, в
който са обективирани текстовете на Договор за заем № **** от 01.09.2020 г. и Договор за
заем № *** от 02.09.2020 г. Изложени са доводи, че „НОВО ФИНАНС“ ООД се намирало в
облигационни правоотношения с Д. АНГ. АНД. по силата на посочените договори за заем,
въз основа на които дружеството предоставило заемна сума в размер на 72 000 лв. по единия
договор и 3000 лв. по другия. Описаните договори за заем били прекратени едностранно от
заемодателя „НОВО ФИНАНС“ ООД, поради неплащане на задължения от страна на
заемополучателя Д. АНГ. АНД., като останали изискуеми и неплатени задължения. Твърди
се, че по договора за заем № *** от 02.09.2020 г. незаплатената главница възлизала в размер
на 70 971,86 лв., като в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека било
договорено, че при забава в погасяването на дължимата вноска дори с един просрочен ден,
или при частично погасяване на дължима вноска в размер по-малко от определената в
погасителния план, заемодателят щял да начислява наказателен лихвен процент
(„НАКАЗАТЕЛНА ЛИХВА“) в размер на 5 % месечно, начислена върху остатъчната заемна
сума. Поддържа се, че тъй като длъжникът забавял плащания, то същият дължал на
заемодателя наказателен лихвен процент в размер на 5% месечно за всяка една забавена или
неплатена вноска, върху остатъчната главница, като тази наказателна лихва се дължала до
пълното погасяване на забавената вноска. В този смисъл наказателната лихва от 24 379,76
1
лв. била изчислена, както следва: 1/ 5 808,79 лв. за 49 дни забава, формирани по следния
начин – 71 127,97 лв. неплатена главница х 5% / 30 дни х 49 дни забава за периода от
02.04.2021 г. до 21.05.2021 г.; 2/ 18 570,97 лв. за 157 дни забава, формирани по следния
начин – 70 971,86 х 5% / 30 дни х 157 дни за периода от 02.05.2021 г. до 06.10.2021 г. На
следващо място се твърди, че по договора за заем № **** от 01.09.2020 г. незаплатената
главница възлизала в размер на 2 957,15 лв., като в нотариалния акт за учредяване на
договорна ипотека било договорено, че при забава в погасяването на дължимата вноска дори
с един просрочен ден, или при частично погасяване на дължима вноска в размер по-малко от
определената в погасителния план, заемодателят щял да начислява наказателен лихвен
процент („НАКАЗАТЕЛНА ЛИХВА“) в размер на 5 % месечно, начислена върху
остатъчната заемна сума. Поддържа се, че тъй като длъжникът забавял плащания, то същият
дължал на заемодателя наказателен лихвен процент в размер на 5% месечно за всяка една
забавена или неплатена вноска, върху остатъчната главница, като тази наказателна лихва се
дължала до пълното погасяване на забавената вноска. В този смисъл наказателната лихва от
1015,82 лв. била изчислена, както следва: 1/ 242,03 лв. за 49 дни забава, формирани по
следния начин – 2963,65 неплатена главница х 5% / 30 дни х 49 дни забава за периода от
02.04.2021 г. до 21.05.2021 г.; 2/ 773,79 лв. за 157 дни забава, формирани по следния начин –
2 957,15 х 5% / 30 дни х 157 дни за периода от 02.05.2021 г. до 06.10.2021 г.
Съгласно разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението
в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави, респ. искането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
С оглед обстоятелствата, от които произтичат вземанията, посочени в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, следва да се приеме, че договорите за заем между
заявителя и длъжниците по заявлението, чиито клаузи са обективирани в нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека, са потребителски по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК).
Настоящият съдебен състав, като съобрази служебното си задължение по чл. 411, ал.
2, т. 2 и т. 3 ГПК, намира, че от представените по дело документи може да се направи извод
за вероятна неравноправност на клаузите, въз основа на които заявителят претендира
заплащане на наказателни лихви, имащи характеристиките на неустойка за забава.
Съображенията за това са следните.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договор
е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може
да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което
ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288
ТЗ), като за спазването им съдът следи служебно - виж и задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело №
1/2009 г., ОСТК и с т. 1 и 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ВКС по тълк.дело №
1/2013 г., ОСГТК.
2
Както вече бе посочено, договорите за заем, чиито текстове са обективирани в
нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека, са сключени при действието на ЗПК,
като регламентацията им се съдържа в нормата на чл. 9. Приложимите в частност
разпоредби на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК (по арг. за противното от чл. 4 от закона), които са
императивни, указват последиците при забава на потребителя - в този случай кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като
размерът на обезщетението за забава е лимитиран до законната лихва.
В частност, анализът на клаузите, съгласно които „при забава в погасяването на
дължимата вноска дори с един просрочен ден, или при частично погасяване на дължима
вноска в размер по-малко от определената в погасителния план, заемодателят щял да
начислява наказателен лихвен процент („НАКАЗАТЕЛНА ЛИХВА“) в размер на 5 %
месечно, начислена върху остатъчната заемна сума“, обосновава извода, че при сключване
на договорите е налице нарушаване на императивни норми на ЗПК и ЗЗП. Уговорени по
този начин, клаузите задължават потребителите да заплатят необосновано висока сума при
неизпълнение, което ги прави неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП, защото
създава съществена и необоснована неравнопоставеност между страните относно правата и
задълженията. Така например за забавена с 49 дни месечна вноска от 1637,95 лв. длъжникът
следва да заплати сума в размер на 5808,79 лв., т.е. три пъти повече. Отделно от това следва
да се акцентира върху обстоятелството, че наказателната лихва се начислява върху пълния
размер на остатъчната главница, независимо от обстоятелството, че между страните е
постигнато съгласие за връщане на главницата на части и независимо, че остатъчната
главница е с ненастъпил падеж (за периода, за който е начислена наказателната лихва
главницата не е била падежирала). На следващо място, сборът от уговорените наказателни
лихви надхвърлят ограничението по чл. 19, ал. 4 от ЗПК за годишния процент на разходите,
който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България, което от своя страна съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПК води до нищожност
на клаузите, в които са уговорени тези лихви.
Отделно от гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че цитираните
клаузи противоречат и на добрите нрави. Съгласно задължителните за съдилищата
разяснения, обективирани в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г., постановено
по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка
съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки
признат от закона интерес.
Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
3
нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите
нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора,
а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно
изброени критерии:
- естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
- дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-
поръчителство, залог, ипотека и др. – в случая за обезпечаване на вземанията длъжниците
са учредили в полза на заявителя-кредитор договорна ипотека върху недвижим имот;
- вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
- съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди;
При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и
други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен
случай. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценявайки начина на уговорените между страните наказателни лихви, имащи
характеристиките на неустойки за забава, към момента на сключване на договорите,
настоящият съдебен състав приема, че същите не отговарят на присъщите им функции.
Съобразявайки присъщите за процесното договорно правоотношение горепосочени
обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че процесните договорни неустойки в
уговорения размер създават възможност за несправедливо обогатяване на заявителя –
заемодател. Ето защо, следва да се приеме, че така уговорените между страните клаузи са
нищожни, поради противоречие с добрите нрави.
Предвид гореизложеното, заявлението за издаване на заповед по чл. 417 ГПК следва
да се отхвърли.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 167 състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с вх. № 77221/27.10.2021 г., подадено от „НОВО
ФИНАНС“ ООД, чрез адв. Т., срещу Д. АНГ. АНД., Д. Д. АНД. и АТ. Д. АНД., с което се
иска длъжниците да заплатят солидарно на заявителя сумата в общ размер на 25 395,58 лв.,
от които: 24 379,76 лв. – наказателна лихва върху неплатена главница от 70 971,86 лв.,
начислена за периода от 02.04.2021 г. до 06.10.2021 г.; 1015,82 лв. – наказателна лихва върху
неплатена главница от 2 957,15 лв., начислена за периода от 02.04.2021 г. до 06.10.2021 г.
4
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5