Р Е Ш
Е Н И Е
№ 9
гр.
Силистра, 10 февруари 2020 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и девети януари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева-Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Румяна Пенева и с участието на прокурора от Окръжна
прокуратура Галина Вълчева, като
разгледа докладваното от съдия Чернева
КАНД № 135 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл. 63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на „Аполо 35“ ЕООД гр. Пловдив, с ЕИК *********, представлявано от Т.Б.К.,
против Решение № 128 / 25. 09. 2019 г. на Районен съд - гр. Тутракан,
постановено по АНД № 329 / 2018 г., потвърждаващо Наказателно постановление
(НП) № 49 от 04.10.2017 г., издадено от директора на Регионална инспекция по
околната среда и водите гр. Русе, с което за нарушение на чл. 126, ал. 1 от
Закона за водите (ЗВ) и на основание чл. 200, ал. 1, т. 42 от ЗВ във връзка с
чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на
2000 /две хиляди/ лева.
Касаторът, действащ чрез адв.
И.М. от АК – Русе, прави оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение на закона и процесуалните
правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 НПК във вр. с чл. 63,
ал.1, изр. второ от ЗАНН. Акцентира, че дружеството вече е било санкционирано
за същото нарушение с НП № 33 / 28. 08. 2017 г., издадено от директора на РИОСВ
– Русе, поради което ангажирането на имуществената му отговорност повторно е
незаконосъобразно. Твърди, че дружеството е било в обективна невъзможност да се
снабди с документ за заустване на производствени отпадъчни води в градската
канализация, тъй като собствеността на канализационната система не е изяснена.
Посочва, че РИОСВ – Русе няма правомощия да извършва проверки, касаещи
канализационните мрежи на населените места и да взема проби от отпадъчните
води. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се
постанови друго, с което да се отмени издаденото НП № 49 от 04.10.2017 г.
Ответната страна РИОСВ – Русе
е депозирала възражение, според което касационната жалба е неоснователна.
Прокурорът от ОП - Силистра дава
заключение, че жалбата е неоснователна. Излага становище, че решението е
постановено при изяснена фактическа обстановка и правилни и последователни
изводи на първоинстанционния съд, поради което следва да бъде оставено в сила
като законосъобразно.
Касационната жалба е
постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения.
С НП № 49 от 04.10.2017 г.,
издадено от директора на РИОСВ гр. Русе, за нарушение на чл. 126, ал. 1 от
Закона за водите (ЗВ) и на основание чл. 200, ал. 1, т. 42 от ЗВ във връзка с
чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на
2000 /две хиляди/ лева. Наказанието е наложено заради това, че при извършена
проверка на 13. 09. 2017 г. на производствена площадка на
млекопреработвателното предприятие в гр. Главиница, ул. Оборище“ № 52, собственост
на „Аполо 35“ ЕООД, е установено, че
локалната пречиствателна станция за отпадъчни води, състояща се от два резервоара
за неутрализация, мазниноуловител, септична яма и биофилтър, не функционира и производствените
отпадъчни води, без необходимото пречистване, са зауствани в канализационата система на гр.
Главиница. Посочено е, че отпадъчните води не се подлагат на неутрализация и
същите не преминават за пречистване през мазниноуловителя, септичната яма и
биофилтьра, а от мазниноуловителя се изпомпват посредством пластмасов маркуч в
сифон и чрез канализационно отклонение се отвеждат и включват в ревизионна
шахта от градски канализационен колектор по ул. „Дунав“ в гр. Главиница. Коментирано
е, че във връзка с резултатите от предходни проверки до привеждане на дейността
на дружеството в съответствие с екологичното законодателство, производствените
отпадъчни води е следвало да бъдат извозвани за пречистване в ГПСОВ – Разград,
за което е имало сключен договор № ВК-03-174 / 01. 06. 2017 г. с оператора.
Въззивният съд е възприел
фактическите констатации на наказващия орган. Установил е, че актосъставителят и АНО са действали в
рамките на своята компетентност и че образуваното и водено
административнонаказателно производство е протекло законосъобразно, при
спазване изискванията и сроковете на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели
до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Във връзка с
материалноправната законосъобразност и обоснованост на издаденото НП съдът е преценил,
че нарушението на чл. 126, ал. 1 от ЗВ е доказано, поради което правилно е била
ангажирана имуществената отговорност на дружеството по чл. 200 ал. 1 т. 42 от Закона за водите, в
редакцията към датата на извършване на нарушението и издаването на атакуваното
НП, а към сегашната редакция - чл. 200 ал. 1 т. 43 от ЗВ. Относно размера на
санкцията съдът е преценил, че правилно е определена в максимален размер, както
поради високата обществената опасност на деянието, така и поради факта, че при
предходна проверка е било констатирано идентично административно нарушение и е
било образувано друго административнонаказателно производство.
Така постановеното решение е
правилно.
Районният съд е установил вярно фактическата
обстановка по делото, обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на
страните, и е стигнал до обоснован извод, че нарушението, за което е наложена
имуществената санкция, е извършено. Изложените от първата инстанция мотиви
съответстват на събраните доказателства и на приложимите правни норми, и изцяло
се споделят от настоящия касационен състав.
Несъстоятелни са оплакванията
в жалбата, че дружеството вече е било санкционирано за същото нарушение с НП №
33 / 28. 08. 2017 г., издадено от директора на РИОСВ – Русе, поради което
ангажирането на имуществената му отговорност повторно е незаконосъобразно.
Посоченото наказателно постановление е издадено на 28. 08. 2017 г., т. е. преди
проверката на 13. 09. 2017 г., при която е констатирано процесното нарушение. Следователно
макар и еднородно като характер, нарушението, предмет на процесното НП, не е
идентично с нарушението по НП № 33 / 17 г. поради несъответствие в темпорален
аспект. Посочената констатация подчертава и факта, че санкционирането на
жалбоподателя с НП № 33 / 28. 08. 2017 г. по никакъв начин не е допринесло за
промяна на поведението му посредством привеждане на пречиствателните съоръжения
в изправност или до вземане на мерки непречистените отпадъчни води да не попадат
в градската канализационна система. Нещо повече – видно от процесното НП е
обстоятелството, че до привеждане на дейността на дружеството в съответствие с
екологичното законодателство, производствените отпадъчни води е следвало да
бъдат извозвани за пречистване в ГПСОВ – Разград. По този начин е следвало да
бъдат предотвратени неблагоприятните последици за околната среда в резултат на експлоатирането
на неизправното пречиствателно съоръжение. Вместо обаче отпадъчните води да се
извозват за неутрализация, жалбоподателят е продължил да ги изхвърля
непречистени в канализацията, или поне в деня на проверката 13. 09. 2017 г. е
процедирал по този начин, както се установява от събраните по делото
доказателства. Ето защо съдът намира, че соченото нарушение на чл. 17 от ЗАНН
не е налице.
Неоснователен е изложеният в
жалбата довод, че дружеството е било в обективна невъзможност да се снабди с
документ за заустване на производствени отпадъчни води в градската канализация,
тъй като собствеността на канализационната система не е изяснена. Както стана
ясно по-горе, за дружеството е било налице възможност да обезпечи
функционирането си в съответствие с екологичните изисквания посредством
извозването на промишлените отпадъчни води за пречистване в ГПСОВ – Разград.
Освен това от становището на АНО става ясно, че дори касаторът да имаше сключен
договор с Община Главиница, с оглед разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от ЗВ това
не би отменило задължението на дружеството да третира отпадъчните води
най-малко в мазниноуловител, тъй като ГПСОВ – Главиница не разполага с такъв.
Не се споделя от настоящата
инстанция и наведения довод в касационната жалба, че РИОСВ – Русе няма
правомощия да извършва проверки, касаещи канализационните мрежи на населените
места и да взема проби от отпадъчните води. Съгласно чл. 201, ал. 1 от ЗВ актовете за установяване
на нарушенията по чл. 200, ал. 1, с изключение на нарушенията по т. 16 и т. 34
– 41, се съставят от длъжностни лица, оправомощени от министъра на околната
среда и водите или от директорите на басейновите дирекции. В настоящия случай
по делото са приложени заповеди на министъра на околната среда и водите за
надлежно оправомощаване на служителите на РИОСВ – Русе да съставят АУАН по чл.
200, ал. 1 ЗВ, както и негова заповед за упълномощаване на директора на РИОСВ
да издава НП във връзка със съставени АУАН по редица текстове на ЗВ, в това
число и чл. 126 ЗВ. Що се касае до възможността за вземане на проби от
отпадъчните води, оплакването не е относимо, тъй като нито в акта, нито в
издаденото НП се коментират лабораторни резултати. Различна щеше да е ситуацията,
ако на дружеството беше наложена санкция по чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ за изхвърляне на отпадъчни води във водните
обекти и канализационната система в нарушение на емисионните норми и изисквания. Тази
хипотеза обаче не е налице. Дружеството
е санкционирано затова, че локалната пречиствателна станция за отпадъчни води
не функционира, което съставлява нарушение на чл. 126, ал. 1 от ЗВ, предвиждащ,
че лицата, които осъществяват експлоатацията на канализационните мрежи и
пречиствателните съоръжения, са длъжни да ги поддържат в техническа и
експлоатационна изправност и да осигуряват непрекъснато нормалната им
експлоатация. Въз основа на дадените правомощия служителите на РИОСВ – Русе са
разполагали с възможност както да извършат проверка на ЛПСОВ, така и да
съставят АУАН относно нейната неизправност. В тази връзка наведените оплаквания са неоснователни.
При установените по делото
факти и обстоятелства се налага несъмнения извод, че санкционираното лице е
осъществило от обективна страна състава на административно нарушение по чл.
200, ал.1, т. 42 (ред. ДВ бр. 58 / 2015 г.), във вр. с чл. 126, ал.1 от ЗВ.
Настоящата инстанция изцяло споделя изводите, направени от въззивния съд, за
установеност и доказаност на нарушението и за правилна индивидуализация на
наказанието.
Във връзка с гореизложеното се
налага извода, че решение на РС – Тутракан не страда от пороци, представляващи
касационни основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в
сила
Водим от горното,
Силистренският административен съд на основание чл. 221, ал.2 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 128 /
25. 09. 2019 г. на Районен съд - гр. Тутракан, постановено по АНД № 329 по
описа на съда 2018 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.