Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Теодорина Димитрова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 34 от 11.03.2014 година по НОХД № 216/2012 година В. районен съд признава подсъдимите М. Р. А., Д. И. Д., В. М. К. и С. Х. Н., като извършители за виновни в това, че в периода от 04.01.2011 година до 11.01.2011 година в град В. Т. след предварителен сговор по между си, като А. и Д. извършват деянието при условията на повторност в немаловажен случай, с цел да набавят за себе си имотна вреда, възбудили и поддържали заблуждение у М. К. А. с ЕГН * от град К., с което причинила на „А.“ О. Г. С., ЕИК ............. имотна вреда в размер на 60 000,00 лева и направили опит да причинят на същото дружество имотна вреда в размер на 87 000,00 лева и опитът останал недовършен по независещи от дейците причини, като общата стойност на вредите при опита и довършеното деяние е общо в размер на 147 000,00 лева, което се явява големи размери, и като довършените деяния се отразяват значително върху характера на цялостната престъпна дейност, и на всеки от подсъдимите е наложено съответно наказание, както следва: - на М. Р. А. за извършено от него престъпление по чл. 210, ал. 1,т.2, т. 4 и т. 5 във вр. чл. 209, ал.1 вр. чл. 2. ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК и при услови та на чл. 55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание девет месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип или затвор, като на основание чл. 59, ал.1, т.1 от НК му е зачетено за изтърпяно наказание времето, през което А. е бил задържан на основание взета мярка за неотклонение „задържане под стража“; - на Д. И. Д. за извършено от него престъпление по чл. 210, ал. 1,т.2, т. 4 и т. 5 във вр. чл. 209, ал.1 вр. чл. 2. ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК му е наложено наказание две години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип или затвор, като на основание чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 от НК е извършено групиране на наказанията наложени на Д. с присъди по НОХД № 347/2010 на РС Г. Б. С. и това наложено с атакуваната присъда и е определено за изтърпяване едно общо - две години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип; на В. М. К. за извършено от него престъпление по чл. 210, ал. 1,т.2 и т. 5 във вр. чл. 209, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. чл. 34 и чл. 54 от НК му е наложено наказание две години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип или затвор, като на основание чл. 68, ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение наказанието по НОХД № 689/2008 год. по Окръжен съд Г. С. З. в размер на две години и десет месеца лишаване от свобода, което следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип или затвор; - на С. Х. Н. за извършено престъпление чл. 210, ал. 1,т.2 и т. 5 във вр. чл. 209, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. чл. 34 и чл. 54 от НК му е наложено наказание една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от четири години. Четиримата подсъдими са осъдени солидарно да заплатят на гражданския ищец „А.“ О., ЕИК ............., със седалище и адрес на управление град С. район Т., бул. „В.“ № 146, 12 сумата от 60 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинената имуществена вреда в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 11.01.2011 година до окончателно плащане. С присъдата подсъдимите са осъдени солидарно да заплатят в полза на държавата по сметка на РС Г. В. Т. 361,48 лв. - направени по делото разноски и сумата от 2400,00 лева, представляваща държавна такса върху уважения граждански иск и допълнително пет лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Против присъдата са постъпили въззивни жалби от А. Л. М. – защитник на подсъдимия Д. И. Д. и от А. Д. Г. Д. - упълномощен защитник на подсъдимия В. М. К. Във въззивната си жалба А. Л. М. сочи, че не е доволен от присъдата на РС Г. В. Т., както в наказателната, така и в гражданската й част, поради това че била постановена при нарушение на материалния закон, а наложеното наказание било явно несправедливо. Излага, че на съдебното следствие не били събрани доказателства за съпричастността на неговия подзащитен - подсъдимият Д. Д., към изпълнителното деяние и връзката му с другите подсъдими, както и относно мотивите за такова участие в престъпното деяние. Съдът се позовал само на показанията на свидетеля К. и отказал събирането на други доказателства, което довело до неизясняване на фактическата обстановка. Моли въззивния съд да отмени присъдата изцяло и признае подсъдимия Д. за невинен. В съдебно заседание подсъдимият Д. И. Д. се явява лично и със защитника си А. Л. М.. Адвокат М. доразвива доводите си относно неправилност и незаконосъобразност на постановената осъдителна присъда по отношение на подсъдимия Д.. Навежда доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което не може да бъде отстранено във въззивната проверка, а именно липса на мотиви, и това било основание за отмяна на обжалвания акт и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Посочва, че в мотивите съдът само пресъздал, но с друга пунктуация, съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт, без да се обсъдени доказателствата, въз основа на които е приета тази фактическа обстановка. Съдът не бил установил фактите и относно сключения договор от 30.12.2010 година и счита, за неправилни м¯тивите му относно релевантността на този договор към предмета на доказване. Като съществено нарушение на процесуалните правила А. М. счита и това, че никъде в присъдата - нито в мотивите, нито в диспозитива - не бил отбелязан факта, че тя е постановена при условията на чл. 269 от НПК на присъдата спрямо подсъдимия Д. Д.. Навежда доводи за неправилно позоваване на обясненията на подсъдимия А., дадени на досъдебното производство пред съдия, като неприобщени към доказателствата по надлежния ред. Сочат се аргументи и за незаконосъобразност на присъдата, поради нарушение на материалния закон - недоказаност на обвинението спрямо Д.. Твърди се наличие на измамлива сделка, но не от страна на подсъдимия Д., а от страна на св. Калимаров, което обстоятелство не било изследвано и изяснено нито в хода на досъдебното, нито в съдебното производство. С оглед изложеното А. М. отправя искане към съда да отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или пък, ако не бъде прието наличие на това основание, то присъдата да бъде отменена и бъде постановена друга, с която подсъдимият Д. да бъде признат за невинен и оправдан. Подсъдимият и жалбоподател по настоящото дело Д. И. Д. дава обяснения пред въззивната инстанция. Сочи факти и обстоятелства относно участието на св. К. в инкриминираната сделка. Твърди, че той само е осъществил връзката между М. А. и св. К., като последният водил всички разговори във връзка със сключването на сделката. В хода на съдебните прения моли съда да върне делото за ново разглеждане, ако не намери за основателно това искане, то да му бъде намалена присъдата. Във въззивната си жалба А. Д. Г. – упълномощен защитник на подсъдимия В. М. К., сочи, че присъдата по отношение на К. е неправилна, необоснована и незаконосъобразна и моли съда да я отмени и да постанови нова, с която подсъдимият да бъде оправдан. Навежда доводи, че от събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства не може да се направи извод за авторството на деянията. Въз основа на събраните доказателства първоинстнационният съд неправилно е приел, че подсъдимият В. К. е извършител на престъплението. Инкриминираното деяние не можело да бъде извършено без участието на св. К., който бил в основата и на двете сделки. Счита, че присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила - не било посочено никъде, че присъдата е задочна - в отсъствието на подсъдимия К. - липсвало такова отбелязване както в мотивите, така и в диспозитива на присъдата. Отправя искане към съда да постанови акт, чрез който да отмени първоинстанционната присъда и да върне делото на прокурора. В хода на съдебните прения А. Д. Г. Д. доразвива доводи за незаконосъобарзност на присъдата и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, както и такова на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Допуснато било нарушение правото на защита на подсъдимия К., тъй като делото било разгледано в негово отсъствие и не му била осигурена възможност за защита. Навежда аргументи за липса на доказателства относно участието на подсъдимия К. в извършването на инкриминираното деяние и наличието на такива за участие на св. К. в престъплението. Не била доказана и връзката му с другите подсъдими. В заключение сочи, че именно неизясняването на фактическата обстановка е довело до неправилни правни изводи и от тук до незаконосъобразно присъда. Неправилна била присъдата и в гражданската и част. С оглед на това моли съда да отмени присъдата на РС В. Т. по НОХД № 216/2012 година и да бъде върнато делото на прокурора или подсъдимия К. да бъде оправдан. Подсъдимият В. М. К. – дава обяснения пред въззивната инстанция, в които твърди, че свидетелят К. е този, който е осъществил инкриминираната сделка и той го е потърсил, за осигуряване на фирма, чрез която да продаде някакво зърно на купувач от Г. В. Сочи, че свързал св. К. и подсъдимите Н. и А. и му посочил фирмата „А. В.“ ЕООД, но не бил извършвал измамата, за която бил обвинен. Твърди, че св. К. ги увещавал да кажат, че им е дал тръби срещу някакви пари. В хода на съдебните прения подсъдимият В. М. К. моли съда да отмени присъдата му и да го оправдае като невинен. Подсъдимият М. Р. А. не е подавал въззивна жалба против присъдата. Явява се пред въззивната инстанция и заявява, че се присъединява към вече подадените жалби. Не бил доволен от присъдата още от самото начало, защото този който трябвало да бъде осъден бил свидетел. В хода на съдебните прения иска да му бъде намалено наложеното наказание девет месеца лишаване от свобода. Защитникът на подсъдимия М. Р. А. - А. Н. М. се явява в съдебно заседание и заявява, че неговият подзащитен не е доволен от размера на наложеното наказание и се присъединява към жалбата. В хода на съдебните прения пледира за намаляване на наложеното на М. А. наказание, като се отчете степента на участието му в престъплението, за което е обвинен. Защитава тезата, че св. К. е замислил схемата на измамата, а подсъдимият А. само е бил този който е способствал за преминаване на парите от техния собственик до св. К., заради което е трябвало да получи своя дял от уговорената комисионна. Не счита, че има извършени съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Подсъдимият С. Х. Н. не е подавал въззивна жалба против присъдата, но се явява в съдебно заседание и заявява, че се присъединява към вече подадените въззивни жалби. Защитникът на подсъдимия С. Х. Н. - А. Д. С. заявява, че подзащитният му се присъединява към подадените въззивни жалби и моли Н. да бъде признат за невинен, поради липса на доказателства за вината му. Отправя алтернативно искане наложеното наказание да бъде намалено. Заема и становище, че делото останало неизяснено от фактическа страна. Счита, че след като в присъдата не е посочено, че тя е постановена при условията на задочен процес по отношение на двама от подсъдимите, то е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Представителят на Окръжна прокуратура в становището си заявява, че въззивните жалби са неоснователни, а присъдата правилна, обоснована и законосъобразна. Счита, че първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото доказателства е направил правилен извод за виновността на подсъдимите. Изложени са мотиви, в които съдът описал на кои доказателства дава вяра и въз основа на кои основава своите изводи относно установената фактическа обстановка и закономерно следващите от това правни изводи. С оглед това приема, че присъдата е мотивирана, правилна, обоснована и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Гражданският ищец „А.“ О. Г. С., редовно призован за съдебно заседание пред въззивната инстанция, не се представлява и не взема становище по въззивните жалби. В. окръжен съд, след като разгледа направените във въззивните жалби оплаквания на всеки един от жалбоподателите, както и на присъединилите се към жалбата подсъдими и техните защитници, взе предвид и обсъди събраните по делото доказателства, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда и на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното: Присъда № 34 от 11.03.2014 год. по НОХД № 216/2012 год. по описа на РС В. Т. е постановена присъствено по отношение на подсъдимите М. Р. А. и С. Х. Н.. По отношение на подсъдимите Д. И. Д. и В. М. К., присъдата е произнесена задочно, но в присъствие на техните защитници - А. М. и А. Я.. Спрямо подсъдимия Д. Д. е приложена нормата на чл. 269, ал.3, т. 2 вр. ал.1 от НК , а по отношение на подсъдимия В. К. - нормата на чл. 269, ал.1 т. 3 от НПК. Подадените въззивни жалби са такива в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и са подадени чрез РС - В. Т. пред компетентния окръжен съд. Обжалва се подлежащ на атакуване съдебен акт. Жалбите отговарят на изискванията за редовност, поради което същите се явява процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество. В хода на извършената служебна проверка В. окръжен съд не констатира допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК, което да е основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Неоснователни са доводите на подсъдимите Д., К. и Н. и техните защитници - А. М., А. Д. и А. С., за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, като за такива се сочат липса на мотиви и неотбелязване в присъдата, че по отношение на подсъдимите Д. и К. тя било постановена в условията на задочен процес. Видно от материалите по делото и съдържанието на съдебните протоколи за проведените общо 12 броя съдебни заседания, само на две от тях съдът е давал ход на делото и е провеждал съдебно следствие. След като на 11.10.2012 година е дал ход на съдебното следствие в присъствието на всички подсъдими, делото е било отложено с оглед събирането на допълнителни доказателства. В продължение на близо 10 заседания не е могъл да бъде даден ход и да бъде продължено съдебното следствие поради неявяването на подсъдимите Д. и К., които престават да се явяват и се укриват. Съдът е постановил тяхното общодържавно издирване и въпреки проведеното щателно такова на подсъдимия Д., последният не е бил открит в продължение на година. Взета е мярка за неотклонение „задържани под стража“ спрямо подсъдимия Д.. Подсъдимият В. К. също не се явява за насрочените съдебни заседания, включително и за това на 11.03.2014 година. Изпращаните до него призовки са редовно връчвани, съгласно изискванията на чл. 178 от НПК, но въпреки това К. не се явява пред съда. Променена е мярката му за неотклонение, като е взета такава „задържане под стража“ и е обявен за общодържавно издирване. Въпреки това подсъдимият К. се укрива и не се явява в съдебно заседания като представя „М. направления“ придружени с молби за отлагане на делото и заявление, че искал да се яви и да се защити по обвинението. Копие от такова медицинско направление е представено за пореден път и за заседанието, насрочено за 11.03.2014 година, за когато подсъдимият К. отново е бил призован редовно, но не се явява. Правилно е преценено от първоинстанционния съд, че от този документ не може да бъде установена невъзможност на К. да се яви пред съд с оглед здравословното му състояние. Нещо повече цялостното поведение на този подсъдим, включително и след като първоинстанционният съд го е обявил за общодържавно издирване и му е взел мярка за неотклонение „задържане под стража“ е насочено към възпрепятстване хода на делото, формално сочейки уважителни причини за неявяването си, без обективно да са налице такива. При такава фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно и обосновано е взел решение да продължи разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимите Д. И. Д. и В. М. К., като по отношение на първия е налице хипотезата на чл. 269, ал. 3, т.1 от НПК, а по отношение на втория - хипотезата на чл. 269, ал.3, т. 3 от НПК: И за двамата подсъдими е изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК /виж призовките на лист 45 и 47 от том І от съдебното дело .- НОХД № 216/2012 г. на ВТРС/. Възражението на жалбоподателите, че лисата на изрично отбелязване в присъдата, че делото е разгледано при условията на задочен процес по отношение на К. и Д., е неоснователно. Какво следва да бъде съдържанието на присъдата е посочено в чл. 305 от НПК и именно тази норма е спазена при постановяването й. Решението на съда да разгледа делото при отсъствие на подсъдимите К. и Д. е ясно и недвусмислено отразено в протокола от съдебното заседание, когато е и постановена и обявена присъдата. Неоснователен е и доводът за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила посочено като липса на мотиви. Първоинстанционният съд при постановяване на атакуваната присъда не е допуснал такова нарушение. Съдът е длъжен да се мотивира на кои доказателства дава вяра и на кои не и поради какви причини, както и какви са правните съображения за взетото решение. Неизпълнението на това задължение на съда винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, което не може да бъде санирано при въззивната проверка на атакувания съдебен акт /в случая присъдата/. Нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3 т.2 предл. първо от НПК има, не само при пълна липсват на мотиви, а и липсата на такава част от тях, която се отнася до основните въпроси, на които трябва да се отговори с присъдата относно правнорелевантните факти, които следва да се вземат предвид при формиране окончателната воля на съда. В настоящия случай не е налице липса нÓ мотиви както по отношение формиране изводите на съда относно установената фактическа обстановка, така и относно правните съображения на взетото решение. Действително правните изводи на първоинстанционния съд са кратки, но в тях се съдържат отговори на всички основни въпроси. Извършен е анализ и на противоречията в доказателствата и е даден отговор защо едни се приема, а други - не. След като съдът прие, че няма допуснати съществени неотстраними нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство, водещи до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите или техните защитници, както и при първоинстанционното гледане на делото, включително и при постановяването на присъдата и изготвяне на мотивите към нея, които да водят до отмяната й и връщане на делото, налага да бъде извършено обсъждане обосноваността и приложението на материалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт. След преценка на събраните и проверени по делото доказателства, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, се установява следната фактическа обстановка: Подсъдимите С. Х. Н. и М. Р. А. са от град Т., живеят там и се познават от 2008 година. В края на 2009 година подсъдимият А. бил споделил с подсъдимия Н., че нямал работа, а последният обещал да му помогне. През месец август 2010 година подсъдимият Н. предложил на подсъдимия А. да придобие дяловете на едно търговско дружество с ограничена отговорност и да се регистрира като негов управител, а той /Н./ да ползва фирмата срещу заплащането на определена сума пари. Подсъдимият А. се съгласил и на 25.08.2010 година било оформена сделката по прехвърлянето на дяловете на еднолично търговско дружество с ограничена отговорност с наименование „А. В.“ ЕООД, ЕИК .............., чийто едноличен собственик на капитала преди това бил свидетелят З. П. Н. Това търговско дружество не осъществявало реална търговска дейност и поради това св. Н. искал да я прехвърли на друго лице. Баща му П. Н. познавал подсъдимият Н. и именно той ги свързал. Така след подписването на договора за продажба на дяловете е извършено и вписването в търговския регистър - на 29.12.2010 година. На 25.08.2010 година бил изготвен и учредителен акт на „А. В.“ ЕООД със седалище и адрес на управление Г. Т., област Л. община Т., ул. „П.“ № 45. Тези обстоятелства се установяват от показанията на св. Н., обясненията на подсъдимите Н. и А., както и от събраните писмени доказателства - справки от търговски регистър, учредителния акт и други. От тази сделка св. Н. получил 400 лева. Всички документи, печати и фактури на фирмата били предадени на С. Н., който ги задържал у себе си. Свидетелят Д. К. бил управител на търговско дружество с наименование „К.“ ЕООД Г. В.. Подсъдимите Н. и К. се познавали отдавна. Подсъдимият К. пък запознава С. Н. със св. К. Според показанията на свидетеля К. той многократно преди това е сключвал сделки с двамата подсъдими, докато подсъдимия Н. отрича това. Независимо от това обаче съдът приема, че към края на месец декември 2010 година тримата вече се познават и водят разговори по между си във връзка със сключването на сделки, при които ще бъде използвано дружеството „А. В.“ ЕООД Г. Т. с едноличен собственик на капитала подсъдимият М. А.. На 24.12.2010 година подсъдимите Н. и К. се намирали в квартирата на Н.. Последният извикал подсъдимия А. - бръснар към този момент, за да го подстриже. Така се стига до запознанството между М. А. и В. К.. В хода на водените разговори между тях се стигнало до идеята да бъде използвана фирмата, чийто управител по регистрация бил подсъдимия А.. На 30.12.2010 година между „К.“ ЕООД Г. В., представлявано от св. К., като купувач и „А. В. “ ЕООД Г. Т., представлявано от подсъдимия А., като продавач, бил подписан договор да доставка на тръби, която следвало да бъде извършена в петдневен срок. Авансово по договора били платени 62040 лева, които според показанията на св. К. били броени на подсъдимия В. К.. Подсъдимият А. признава, че е подписал този договор, но твърди, че това е сторено едва след като било образувано делото, а не в град Ш. Обясненията на подсъдимия А. относно тези факти са противоречиви и уклончиви и се подкрепят единствено от обясненията на другите подсъдими, което ги прави изолирани от останалия доказателствен материал. Освен това съдът отчита и обстоятелството, че обясненията на подсъдимите са едновременно както гласни доказателствени средства, така и средство за защита и следва да бъдат ценени в съвкупност с останалите доказателства. Доставка по тази сделка разбира се не била извършено, което било повод да бъде замислена и осъществена инкриминираната сделка по продажбата на пшеница. Свидетелят К. настоявал да му бъдат върнати парите, но К., Н. и А. не разполагали със средства. В дадените пред въззизвната инстанция обяснения подсъдимият К. сочи, че всъщност не е имало никакъв договор за доставка за тръби, а идея за сделката със зърното е дадена от св. К., който познавал и подсъдимия Д.. В тази насока са и обясненията на подсъдимия Д. Д., който сочи, че именно св. К. е предложил продажбата на зърно и го потърсил като посредник. Тримата подсъдими - К., Н. и Д. твърдят, че договорът за доставка на тръби бил фиктивен и имал за цел да оневини св. К. Независимо обаче от тези обстоятелства и липсата на категорични доказателства за участието на св. К. в замисленото от четиримата подсъдими доказано е по несъмнен начин следното: Подсъдимият Д. Д. и св. М. А. - представител на „А.“ О. Г. С., се познават от 2010 година. Подсъдимият Д. се занимавал с посредническа дейност между различни търговци /физически и юридически лица/ при изкупуването на зърнени култури. Двамата си имали доверие, тъй като преди това подсъдимият Д. е имал няколко изрядни сделки с М. А. и добре знаел при какви условия той сключва договорите - изкупувал зърно директно от земеделски производител, като преди сделката изисквал да му бъдат изпратени за доказателство копие от удостоверение за регистрация пред съответните земеделски служби, както и издадени от негова страна фактура. От показанията на св. М. А. се установява, че подсъдимият Д. знаел, че ощетеното юридическо лице, представлявано от свидетеля, усилено търси да закупи голямо количество пшеница, което да натовари за кратък срок на баржа, намираща се в Г. С. Междувременно подсъдимият Д. бил потърсен от К. и К. като посредник и бил уведомен за това, че искали да осъществят инкриминираната сделка. След като била налице и вече регистрирана фирма с управител подсъдимия М. А., се пристъпило към регистрирането й като земеделски производител. Било необходимо да се наеме земеделска земя, като се подаде анкетна карта и се попълни анкетен формуляр до съответната областна дирекция „Земеделие“ Г. Л.. За целта подсъдимите се свързали със св. Р. Г. - представител на „А. Т.“ АДСИЦ Г. С. за град П. и се уговорили с нея да наемат 5 дка земеделска земя в землището на село Б. за сумата 22 лева на дка. През това време подсъдимият Д. се обадил на св. М. А. и му предложил да му достави 350 тона пшеница при цена 420 лева за тон с включен ДДС. Уведомил го, че зърното се предлага директно от земеделски производител „А. В." ЕООД Г. Т., чийто управител е М. А., че е видял стоката и тя била с добри показатели. Обяснил, че производителят имал земи в района на Г. Л. и на Л., като обещал по електронна поща на адреса на „А.“ О. Г. С. да му изпрати сканирано копие на удостоверението за земеделски производител и на издадената фактура от негова страна. Така свидетелят М. А. приел всичко за достатъчно сериозно, че подсъдимият Д. добре познава продавача на зърно, че стоката е в наличност и че продавача има сериозни намерение и взел решение да сключи сделката, предложена му от подсъдимия Д., осъществяващ ролята на посредник, като се съгласил с предложените условия относно количеството и цената. Било уговорено по между им сканираните документи да бъдат изпратени по електронната поща на адрес agroexsport2001@abv.bg. Всички разговори между подсъдимия Д. и св. М. А. били водени по мобилни телефони с № * за св. А. и № * за подсъдимия Д.. След като сделката вече била уговорена, подсъдимите решили М. А. заедно със С. Н., който държал всички документи и печата на дружеството „А. В.“ ЕООД Г. Т., да отидат до Г. П., за да реализират плановете си по наемане на земеделската земя, а след това до Г. Л. и да регистрират дружеството като земеделски производител, а след това да се срещнат в Г. В. Т. за да открият банкова сметка на фирмата продавач, по която да бъдат преведени парите от купувача - „А.“ О. Г. С. На 06.01.2011 година подсъдимите С. Н. и М. А. отишли в Г. П. с автомобила на Н. и се срещнали със св. Р. Г. като пред нотариус Е. Д., вписана под № .... в Нотариалната камара на Република България, с район на действие РС - П., сключили договор за наем на земеделска земя с предмет нива в землището на с. Б., община П., с площ 5 дка., № 043004, при наемна цена на деÛар 22 лева за стопанската 2010 -2011 година. Наемната цена по договора в размер общо на 110 лв. била платена от М. А., с предварително дадена му от другите подсъдими паричната сума. „А. Т.“ АДСИЦ Г. С. издал фактура, приложена като доказателство по делото. Доказателствата, от които се установяват тези факти са както гласни, така и писмени - показанията на св. Г., обясненията на подсъдимите А. и Н., Договора за наем на земеделска земя, фактура за платена наемна цена. На същия ден - 06.01.2011 година била извършена и регистрация на дружеството „А. В.“ ЕООД Г. Т. като земеделски производител в Областната служба „З.“ Г. Л.. Издадена била регистрационната карта за земеделски производител с ЕКАТТЕ на регистрация 43952 с дата 06.01.2011 година. След тези действия тримата подсъдими - К., Н. и А. с автомобил, управляван от Н., пристигнали в град В. Т. Подсъдимият С. Н. предоставил на подсъдимия М. А. всички документи на фирмата и пари, за да открие банкова сметка на името на дружеството и по която да бъдат преведени парите св. М. А. по вече уговорената сделка за продажба на пшеницата. Четиримата подсъдими - А., Д., К. и Н., както и св. К. се срещнали в заведение в близост до град В. Т. където отново били водени разговори във връзка със замислената сделка и от която К. очаквал да получи парите си. След това подсъдимият А. отишъл в „У.К.Б.“ в град В. Т. и открил сметка на името на представляваното от него търговско дружество - „А. В.“ ЕООД Г. Т., като посочил телефон за връзка *. Всички представени пред банката документи - копие от учредителен акт, удостоверение от АП Г. В. Т. спесимен от подписа си като управител, преди това му били предоставени от подсъдимия Н.. Бил сключен Рамков договор от 07.01.2011 година между дружеството и банката, вследствие на което е открита банкова сметка с IBAN BG79UNCR*4592. Договорът бил подписан от подсъдимия А. и подпечатан с печата на дружеството, който също му бил предоставен от Н.. След това подсъдимия А. предал отново печата на Н., а банковите документи - педал на подсъдимия К.. Подсъдимият Д. пък през това време регистрирал от името на подсъдимия М. А. като потребител на електронна пощенска кутия с адрес aveliki@abv.bg от IP адрес, част от адресното пространство на ДИУ БТК-В. - виж лист 26 от досъдебното производство, том 4. По време на осъществените с останалите подсъдими срещи в Г. В. Т. подсъдимият Д. дал този адрес на А. и К., а Н. им дал документите на дружеството. Подсъдимите К. и А. поръчали и купили от книжарница в Г. В. Търново кочан с фактури на името на „А. В.“ ЕООД Г. Т., като по изрично настояване на К. започнал от № 33 и в тях била посочена новооткритата банкова сметка. Под диктовката на подсъдимия К. и присъствието на другите двама подсъдими подсъдимият М. А. започнал да пише фактура за продажбата на пшеница под № 34, но сбъркал и написали нова под № 35 от 07.01.2011 година с доставчик „А. В.“ ЕООД Г. Т., представлявано от М. А. и с получател „А.“ О. Г. С., представлявано от З. С., в която била отразена покупко-продажба на 350 това пшеница реколта 2010г. на обща стойност 147000 лева. Последната е приложена като доказателство по делото - лист 2. т.1 от ДП. Сканирани били посочената фактура и удостоверението за регистрация като земеделски производител, като в копието на последното била извършена поправка, така че да бъде създадено впечатление за извършена регистрация в Областна служба „З.“ Г. Л. през 2010 година на дружеството продавач на пшеницата. Кореспонденцията по електронен път била осъществена от ел. адрес aveliki@abv.bg до този на ощетеното юридическо лице - agroexsport2001@abv.bg. След това подсъдимият Д. Д. се обадил на М. А., за да го уведоми, че документите са изпратени и поискал да бъдат преведени парите, а подсъдимият К. от ползвания от него тел № * пък провел разговор със св. К. и го уведомил, че очаква превод на парите в Г. В. Т. и го извикал да дойде в града, за да му ги върне. На 07.01.2011 год. св. М. А. установил, че не разполага със сумата 147000 лв., а само със 60 000 лева и уведомил за това по телефона посредника - подсъдимия Д. Д., че е в състояние да преведе само част от сумата, а остатъкът ще преведе при започване на товаренето. Подсъдимият казал на свидетеля А., че ще обсъди това с продавача и ще му отговори. Малко по-късно му се обадил да извърши превода на 10.01.2011 година. По това време в заведение в Г. В. Т. подсъдимият Д. бил заедно с останалите трима подсъдими и със св. К. Четиримата обяснили на К., че превод няма да има, а такъв ще се осъществи на 10.01.2011 година. На посочената дата - 10.01.2011 годиÝа св. М. А. извършил превод на сумата 60 000 лв. по посочената по-горе банкова сметка на „А. В.“ ЕООД Г. Т. в „У.К.Б.“ клон В. Т. от своя сметка в ПИБ като частично авансово плащане по фактура № 35 от 07.01.2011 година. След като подсъдимите установили, че сметката на „А. В.“ ЕООД Г. Т. е заверена, подсъдимият Н. дал изготвените на 07.01.2011 година документи на подсъдимият А. и той заедно със св. И. И., който бил дошъл междувременно заедно със св. К., отишли в банката и с нареждане разписка изтеглили в брой сумата от 57 000 лв., а 3000 лв. от общо преведената сума отишли за заплащане на комисионни на банката. Парите поставени в чантичка били отнесени при останалите подсъдими и по указания на подсъдимия К. били предадени на св. К.. След като св. М. А. извършил паричния превод на същия ден провел разговор с подсъдимия Д., за да уговорят кога да започне товаренето на пшеницата. Подсъдимият Д. предложил това да стане на 11.01.2011 година в 10 часа, но свидетелят М. А. пожелал по-рано, тъй като трябвало да зарежда баржа следобед на 11.01.2011 г. Тогава подсъдимият Д. започнал на прави уговорки, че производителят нямал фадрома и трябвало да бъде намерена такава. В този момент св. М. А. се обезпокоил и започнал често да се обажда на подсъдимия Д. и да се интересува какво става с натоварването на пшеницата. При тези разговори подсъдимият започнал да настоява пред свидетеля А. за превод и на остатъкът от общо договорената цена, като продължавал да му обяснява, че има проблеми с фадромата. Тогава свидетелят М. А. предприел действия сам да реши въпроса и се обадил на своя позната св. Г. М., на която обяснил за сключената сделка с фирмата „А. В.“ ЕООД Г. Т., и че трябва на натовари пшеница от с. Л., но му трябва фадрома. Свидетелката М., която била брокер и добре познавала производителите в района, уведомила св. М. А., че не й е известна тази фирма да развива дейност там. По съвет на св. М. М. А. отново се обадил на подсъдимия Д. и го попитал дали е видял зърното и къде точно се намира складът. Подсъдимият Д. обяснил на М. А., че стоката се намира в новопостроен склад в двора на къща, разположена на втората пряка от лявата страна след влизане в с. Л. от към Г. Л. Тази информация била споделена със св. М., която също провела допълнително проучване чрез свои познати и установила, че на посочено място няма такъв склад. Независимо от това тя осигурила фадрома и уведомила за това св. М. А.. Свидетелят отново се обадил на подсъдимия Д., за да го уведоми, че има фадрома и да се увери, че е ходил в склада на производителя. След като Д. потвърдил, св. А. поискал да му бъде даден телефонния номер на производителя, за да се уточни с него. Едва тогава подсъдимият Д. започнал да твърди, че и те имали фадрома, която щяла да се освободи в 12 часа на следващия ден, но въпреки това продиктувал на М. А. телефонен номер * като такъв на производителя М. А.. Установено е по делото, че по това време този телефонен номер се полза от подсъдимия К.. Свидетелят А. започнал да звъни на този телефонен номер, като му отговаряли двама души - К. и Н., които твърдели, че пшеницата е налице, но има проблеми с фадромата. Тези разговори са водени в присъствието на подсъдимия М. А., което обстоятелство се установява от обясненията му. След това свидетелят М. А. отново провел разговор с подсъдимия Д. и поискал да го заведе в склада на следващия ден и да го срещне с производителя. Подсъдимият Д. променил условията и започнал да настоява, че товаренето ще започне след като бъде преведен и остатъкът от цената, защото продавача започнал да се отказва от сделката. На 11.01.2011 година сутринта в 8 часа свидетелят М. А. отишъл с свой познат до Г. Л. и се обадил на продавача. Обадил му се подсъдимия К., представяйки се за продавача, но го уведомил че не е в района и търси друг купувач. Последвало обаждане до подсъдимия Д., който отказал среща с М. А., тъй като бил в С. З. Тогава свидетелят М. А. посетил мястото, указано му от подсъдимия Д., и установил, че такива складове няма. Провел още няколко разговора с подсъдимия Д.. Намерил бащата на М. А. и разбрал, че той не е никакъв производител. Осъзнал, че е бил измамен и предприел действия да блокира сметката на „А. р В.“ ЕООД Г. Т., по която бил превел сумата от 60 000 лева, но установил, че парите вече са изтеглени. Описаната фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на всички събраните по делото доказателства пред първата инстанция, като се отчитат и дадените от подсъдимите К. и Д. обяснения преõ въззивната инстанция. По-горе в изложението съдът е посочил от кои доказателства извлича установените факти и анализирайки ги в съвкупност с допълнително дадените от подсъдимите обяснения намира, че не може да бъде направен извод за различни от гореописаните фактически обстоятелства. В обясненията си подсъдимите К. и Д. по-скоро излагат една защитна теза и сочат факти и обстоятелства, целящи да обосноват участие на св. К. в инкриминираната сделка. Поставеният от тях въпрос защо и той не е бил обвинен не е предмет на настоящото производство и единствено и само в правомощията на прокурора е срещу кого ще повдигне обвинение. Тази фактическа обстановка е приел за установена и първоинстанционият съд и след обстоен и цялостен анализ на доказателствената съвкупност е направил правилен, законосъобразен и обоснован извод, че е налице описаното в обвинителния акт престъпно деяние, което е извършено от четиримата подсъдими след предварителен сговор. Видно от справките за съдимост на подсъдимите М. А. и Д. Д. двамата преди инкриминирания период - 04.01.2011г.-11.01.2011г. са били осъждани с влязла в сила присъда за друго такова престъпление - М. А. с присъда по НОХД № 55/2008г. на Т. районен съд за извършено престъпление по чл. 209, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК и му е наложено наказание „пробация“ за срок от една година с двете задължителни пробационни мерки и трета - включване в програма за обществено въздействие; Д. Д. е бил осъден за извършени от него измами с влезли в сила присъди по НОХД № 769/1999г. та РС Д., по НОХД № 2007/2004г. на Районен съд Русе и по НОХД № 347/2010 год. на Районен съд - Б. С.. Следователно по отношение на тези двама подсъдими настоящото деяние е извършено при условията на повторност и случаят не е маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Описаната фактическа обстановка налага извод, че четиримата подсъдими А., Д., К. и Н. с цел да набавят за себе си имотна облага възбудили и поддържали заблуждение у М. А. - действащ като представителна дружеството „А.“ О. Г. С., че дружеството „А. В.“ ЕООД Г. Т. е действителен регистриран земеделски производител, който притежава земеделски земи и произвел през стопанската 2010-2011 година пшеница и предлага за продажба такава продукция и същата е в наличност, проверена и в добро качество, което обстоятелство му е гарантирано от подсъдимия Д., както и че управителят на дружеството земеделски производител М. А. има сериозни намерения. Действията по създаването на невярната престава у свидетеля М. А. са извършени пряко от подсъдимия Д. - посредник при сключване на сделката, водил директните преговори с М. А. и също така чрез действията на останалите подсъдими - М. А., В. К. и С. Н.. Категорично се установява, че четиримата подсъдими преди да започнат осъществяването на изпълнителното деяние - въвеждане в заблуждение, са начертали предварителен план за действие и са измислили схемата, по която ще осъществяват намеренията си. Следователно в една сравнително спокойна обстановка те са обсъдили и обмислили всяко едно отделно действия, съвкупното извършване на които да доведе до реален резултат - мотивиране на измаменото лице да вземе решение и да извърши акт на имуществено разпореждане. Всичко е предварително и добре замислено, а в последствие и реализирано. Решение е взето от подсъдимите К. и Н. след известно обсъждане и с активното съгласие на подсъдимия А. да вземе участие, тъй като се нуждаел от пари. Последният се съгласил да бъде едноличен собственик на дружествените дялове на „А. В.“ ЕООД и негов управител и представляващ и реално става такъв. Съгласява се да участва и чрез тази фирма да бъде извършена инкриминираната сделка. Подсъдимият Д. служи като посредник и той води преговорите, а останалите трима подсъдими извършват действия, свързани с изработването на „доказателства“ за това, че действително съществува земеделски производител - продавач, и които впоследствие по електронна поща биват представени на М. А. като достоверни и той възприема като такива. Не без значение е и предварително съществуващото доверие между М. А. и подсъдимият Д., който се е възползвал от това и добре е знаел какви са изискванията на А. когато купува зърно. Мотив за извършването на това деяние - според доказателствата по делото, е че тримата /К., М. А. и Н./ преди това са участвали в сключването на сделка със св. К. и дължат връщане на пари. Защитната версия на подсъдимите, че този именно свидетел е дал основание и той бил замислил всичко не се подкрепя от доказателствата по делото. Поставя се под съмнение валидността на подписания договор от 30.12.2010 година между „А. В.“ ЕООД Г. Т. с управител подсъдимия М. А. и „К.“ ЕООД с представител Д. К., но обстоятелството дали тази сделка е действителна, както приел и първоинстанционния съд, не е релевантно за съставомерността на инкриминираното деяние. Като факт тя стои извън елементите на фактическия състав и това дали именно тази сделка е мотивирала подсъдимите да извършат добре обмисленото и реализирано от тях деяние, осъществяващо състава на престъплението, за което им е повдигнато обвинение, е без значение. От друга страна спрямо К. не е повдигано обвинение, за да се изследват фактите, свързани с тази сделка. Неизясняването на обстоятелствата около нея стоят извън предмета на доказване на обвинението спрямо подсъдимите, така както е очертан в чл. 102, точки 1-3 от НПК - извършено ли е престъпление и какво е участието на подсъдимите, характера и размерът на вредите, причинени от деянието, други обстоятелства, имащи значение за отговорността на подсъдимите, включително и относно семейното и имущественото им положение. Защо е извършено престъплението има значение при индивидуализация на наказанието. Формираната невярна представа у св. А. относно съществените и допълнителни елементи на бъдещата сделка е поддържано успешно от подсъдимите и най-вече от подсъдимият Д. като посредник при договарянето, не само към момента на извършване на акта на имуществено разпореждане - извършения банков превод на сумата от 60 000 лв. от сметка на дружеството купувач по сметка на дружеството продавач, но и в последствие при многократните разговори по телефон, свързани с фактическото предаване на предмета на покупко-продажбата - 320 тона пшеница. Тези действия са извършвани последователно от подсъдимия Д. и подсъдимия К. и Н., представяйки се по телефона пред М. А. като М. А. - управителят на „А. В.“ ЕООД Г. Т.. Подсъдимите Д. Д., М. А., В. К. и С. Н. като извършители в немаловажен случай, с цел да набавят за себе си имотна облага възбудили и поддържали заблуждение у М. А., с което причиняват имотна вреда на „А.“ О. Г. С. в размер на 60 000лв. и опит да причинят такава на същото дружество в размер та 87000 лв., останал недовършен по независещи от тях причини, като общата стойност на вредата се отразява значително върху характера на цялостната престъпна дейност, като подсъдимите Д. и М. А., както се отбеляза по-горе са действали в условията на повторност. С оглед размерът на причинената вреда и този, за който е направен опита като щата стойност е 147000 лв. осъществяват белезите на квалифициращия елемент „големи размери“, така както е очертан с ТР № 1 от 30.10.1998 год. по Н.Д. № 1/1998г. на ОСНК на ВКС. От субективна страна деянието от четиримата подсъдими е извършено умишлено при формата на пряк умисъл и при наличието на специална цел - да набавят за себе си и за другиго имотна облага. При осъществяване на деянието те са осъзнавали общественоопасния му характер и са предвиждали, искали настъпването на общественопасните му последици. Съзнавали са, че извършвайки поредица от целенасочени последователни действия, те създават у св. М. А. невярна представа относно обстоятелствата, съобразно които последният решава да направи имущественото разпореждане. Именно поради тази невярна представа, той вземе решение и се разпорежда с имуществото, притежавано от представляваното от него търговско дружество, в случая ощетеното юридическо лице - градински ищец. Налице е и общност на умисъла - съзнание у всеки от подсъдимите, че осъществяват заедно едно престъпление, чийто общ резултат ще настъпи и целят да настъпи именно вследствие на общата им задружна престъпна дейност. Всеки от подсъдимите има конкретна ясно осъзната роля в изпълнителното деяние, което фактическо допринасяне е описано по-горе в обстоятелствената част. За субективната страна на инкриминираното деяние се съди от наличните обективни факти и обстоятелства - конкретното поведение на подсъдимите при подготовката и извършването на изпълнителното деяние. Обективно при договаряне на инкриминираната сделка подсъдимите не са имали намерение да поемат действително задължение по нея и да я изпълнят и това е било ясно съзнавано и от четиримата подсъдими, както и че единствената цел е била да мотивират М. А. да се разпореди с повереното му имущество, за да извлекат за себе си и за св. К. имотна облага. Неоснователни се явяват възраженията за липсата на знание у подсъдимия Д. какво точно са замислили и целят да реализират другите подсъдими. обективните факти са точно обратното. Бидейки посредник между тях и М. А. той е бил наясно с липсата на договаряната стока. Съзнателно е продължил да поддържа заблуждението у М. А. и след извършения превод на сумата от 60000 лв., като нему е било известно, че такъв склад и пшеница не съществуват. С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е достигнал до правилни и законосъобразни правните изводи относно съставомерността и авторството на инкриминираното деяние квалифицирано като престъпление извършено от всеки от подсъдимите и в съучастие по между им, както следва: - от М. Р. А. - престъпление по чл. 210, ал. 1,т.2, т. 4 и т. 5 във вр. чл. 209, ал.1 вр. чл. 2. ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК; - от Д. И. Д. престъпление по чл. 210, ал. 1,т.2, т. 4 и т. 5 във вр. чл. 209, ал.1 вр. чл. 2. ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК; - от В. М. К. - престъпление по чл. 210, ал. 1,т.2 и т. 5 във вр. чл. 209, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК; - от С. Х. Н. за - чл. 210, ал. 1,т.2 и т. 5 във вр. чл. 209, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК. По отношение на наложените от първата инстанция наказания на подсъдимите М. А., Д. Д., В. К. и С. Н., въззивният състав намира, че те са правилно индивидуализирани и напълно съответстват както на обществената опасност на деянието, така и на дееца за всеки от тях, макар изводите да са лаконично и декларативно мотивирани. Ръководейки се от чл. 54 НК и с оглед целите на наказанието по чл. 36 от НК съдът следва да обсъди и обсъди в настоящото производство както отегчаващите, така и смекчаващите вината обстоятелства, отчете обществената опасност на деянието и дееца за всеки поотделно и приема следното: Извършеното от подсъдимите деяние е с висока степен на обществена опасност от гледна точка на обекта на посегателство, обществените отношения, свързани с упражняване правото на собственост, и отнесено към конкретния размер на причинената от деянието имотна вреда. Обществената опасност на подсъдимия М. Р. А. съдът приема по-скоро около средната, доколкото А. е бил осъждан преди това за друго такова престъпление. Отчетено това наред със наличието на многото смекчаващи обстоятелство, а именно направените частични самопризнания, демонстрираното критично отношение към собственото си поведение, оказаното съдействие в хода на досъдебното и съдебното следствие за разкриване на обективната истина, вземайки предвид и степента на участие, както и конкретния мотив да се включи в престъплението, съдът намира, че са налице предпоставки наказанието да бъде определено при приложение на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК. Посочените по-горе смекчаващи обстоятелства могат да бъдат приети като изключителни и тогава предвиденото в закона най-леко наказание се оказва несъразмерно тежко. Правилно и в съответствие разпоредбите на НК районният съд е индивидуализирал наказанието и е наложил на М. А. такова девет месеца лишаване от свобода, като съобразно ЗИНЗС е определен и първоначалният режим на изтърпяване. Неоснователни са наведените в хода на съдебните прения доводи от страна на защитата, че това наказание било явно несправедливо. Напротив наложеното наказание съответства както на личната обществена опасност на дееца, така и на деянието и въззивния съд не намира основание за неговото намаляване. По отношение на подсъдимият Д. И. Д. също е извършено правилно и законосъобразно индивидуализиране на наказанието в рамките на предвиденото по закон. Освен посоченото от първоинстанционния съд настоящият състав отчита конкретната обществена опасност на подсъдимия Д. като средна. Липсват смекчаващи обстоятелства, а като отегчаващи съдът намира наличието на осъждания извън тези имащи значение за квалификацията на деянието като по-тежко, недобрите характеристични данни, както и поведението му по време на разглеждане на делото пред първата инстанция, извън това свързано с упражняване правото му на защита. Следва да се има предвид степента на участие и конкретната му роля в осъществяване на изпълнителното деяние въвеждане в заблуждение и поддържÓнето му, което е съществено. В този смисъл индивидуализираното и наложено наказание на Д. -лишаване от свобода в размер на две години и шест месеца е адекватно и справедливо спрямо извършеното конкретно престъпление. Именно този размер ще осъществи визираните в чл. 36 от НК цели на наказанието, изразяващи се в това да поправят и превъзпитат осъдения към спазването на законите и добрите нрави и да му отнеме възможност да върши други престъпления, а от друга страна ще въздейства предупредително към останалите членове на обществото. Правилно и съобразно правилата на чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 от НК е извършено е извършено и групиране на наказанията, наложени на подсъдимия Д. по настоящото дело и по НОХД № 347/2010г. на РС Б. С., като е определено за изтърпяване едно общо в размер на най-тежкото - лишаване от свобода за срок от 2 години и 6 месеца при правилно определен първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На подсъдимия В. М. К. за извършено от него престъпление районният съд е наложил наказание две години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Съобразявайки се с предписанията на чл. 54 от НК съдът намира, че степента на обществена опасност на К. е висока с оглед предходни осъждания за извършени престъпления от общ характер, свързани с посегателство върху данъчната система, илюстрираща склонност към незачитане на установените законови правила. Имайки предвид това и отчитайки конкретното участие на К. в изпълнителното деяние, липсата на критичност към стореното, настоящият състав намира, че правилно е индивидуализирано и наложено и наказанието на подсъдимия В. К.. Съдът не споделя доводите на защитата относно липсата на вина и явна несправедливост на така наложеното наказание. Цялостното поведение на този подсъдим и доказателствата по делото сочат обратното, а именно че наложеното наказание е адекватно и справедливо на конкретно извършеното и резултата от него. Именно това наказание би изиграло възложената му от чл. 36 от НК роля да поправи и превъзпита дееца и да въздейства предупредително към останалите граждани. Каквото и друго наказание в по-малък размер да се определи ще се яви прекалено снизхождение към този подсъдим, който до момента демонстрира незачитане на правовия ред в страната. Последното е илюстрирано и от обстоятелството, че процесното деяние подсъдимият К. извършва в срока по чл. 66, ал.1 от НК, за който е било отложено изпълнението на наказанието му 2 години и 9 месеца лишаване от свобода, наложено му с влязла в сила на 30.12.2008 година присъда по НОХД № 689/2008 год. по описа на Окръжен съд-С. З. В този смисъл правилно е приложена от районния съд нормата на чл. 68, ал.1 от НК и е приведено в изпълнение това наказание. Срокът, за който е било отложено това наказание изтича на 30.12.2013 година, а процесното деяние е извършено в периода от 04.01.2011 г.-11.01.2011 год. Наложеното от първоинстанционния съд наказание на подсъдимия С. Х. Н. лишаване от свобода за срок от една години също е правилно индивидуализирано и напълно съобразено с обществената опасност на конкретното деяние и дееца. Подсъдимият Н. не е осъждан. В дадените от него обяснения пред съда прави частични признания на факти и обстоятелства, до известна степен съдейства за разкриване на обективната истина. Именно тези обстоятелства съдът отчита като смекчаващи и даващи основание да се определи наказание към законовия минимум, което е сторил и районният съд. С оглед това, че наложеното наказание е лишаване от свобода една година и подсъдимият Н. не е осъждан преди това на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и има чисто съдебно минало, и като отчита, че за постигане на целите на наказанието и преди всички за поправянето му не е наложително да изтърпи това наказание, настоящият въззивен състав намира, че правилно районният съд е приложил чл. 66, ал.1 от НК и е отложил изпълнението на наказанието за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. По отношение на гражданския иск. Първоинтанционният съд законосъобразно и правилно е приел за съвместно разглеждане предявен от ощетеното юридическо лица „А.“ О. Г. С., ЕИК ............. граждански иск за присъждане на обезщетение на причинените от престъплението имуществени вреди, като се претендира солидарно осъждане на подсъдимите да заплатят сумата от 60 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането. Настоящият съдебен състав достигна до фактическия и правен извод, че чрез деянието си подсъдимите са причинили на гражданския ищец реална имотна вреда в размер на сумата 60000 лв. и са направили опит за причиняването на такава в размер на 87000 лв. Съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил, като в случая съгласно чл. 45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. В настоящото наказателното производство безспорно се установява, че четиримата подсъдими са извършили престъплението, в което са обвинени и чийто престъпен резултат е причиняването на имотна вреда на гражданския ищец - ощетеното юридическо лице, в размер на 60000лв. Разпореждането от страна на гражданския ищец със сумата в полза на мнимия търговец - продавач и впоследствие преминаване на паричната сума в патримониума на трети лица е вследствие измамливите задружни действия на всички подсъдими, по начина описан по-горе. Тези действия са извършени виновно не само по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, но се явяват такива извършени при най-тежката форма на вина - пряк умисъл. Ето защо съдът приема, че е осъществен фактическия състав на гражданския деликт и за подсъдимите се е породило задължението на поправят виновно причинените вреди. Тяхната гражданска отговорност съгласно чл. 53 от ЗЗД е солидарна и тази солидарност възниква по силата на закона, поради факта че увреждането е причинено в съучастие от четиримата подсъдими. Имайки предвид изложеното въззивният съд приема за основателен и доказан изцяло гражданския иск и същият подлежи да уважаване като се присъжда обезщетението така както е претендирано, ведно със законната лихва от датата на увредата до окончателното плащане /на основание чл. 84, ал.3 от ЗЗД - по отношение изпадането в забава при задължения за непозволено увреждане/. Този извод напълно съвпада с постановеното от районния съд, което Предвид гореизложените съображения атакуваната присъда се явява постановена при правилно приложение на процесуалния и материалния закон, обоснована е, като наложените наказания на всеки от подсъдимите се явяват справедливи и съответстващи на извършеното престъпление. Подадените жалби се явяват неоснователни и следва да се оставят без уважение, а постановената присъда следва да се потвърди изцяло и в наказателната и в гражданската част. Водим от изложеното и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК, В. окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда № 34 от 11.03.2014 година постановена по НОХД № 216/2012 година по описа на РАЙОНЕН СЪД-В. Т. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. |