МОТИВИ
към присъда от 15.03.2021г. по НОХД № 78/2021г. по описа на Варненския
Районен Съд.
ХХІІІ наказателен състав
Производството пред първоинстанционният
съд е образувано по депозиран от Районна Прокуратура-Варна обвинителен акт
против И.П.С.- ЕГН ********** за
престъпление по
чл. 195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 от НК за това , че
на 07/08.07.2019г. в гр. Варна отнел чужди движими вещи – акумулаторен винтовер марка „Хилти“ СФ с
куфар, 2 /два/ броя акумулаторни батерии, свредла и накрайници, пластмасов
куфар „Хилти“, съдържащ гайковерт
марка „Хилти“, 2 /два/ броя акумулаторни батерии,
зарядно устройство и комплект накрайници на гидория и
мъжка чантичка, всичко на обща стойност 2012.12 лв. / две хиляди и дванадесет
лева и дванадесет стотинки/, от владението на Н.С.С.,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено в условията на повторност и не представлява маловажен случай.
По делото
от св.Н.С. бе предявен граждански иск в размер на 3 800лв.
за претърпени имуществени вреди
, причинени му от престъплението на
подсъдимия. Предявеният
граждански иск бе приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, а съобразно
направените искания св.С. бе конституиран в процеса като граждански ищец и като
частен обвинител.
Производството по делото се проведе при
условията и реда на глава 27 от НПК, като по искане на подсъдимият бе проведено
съкратено съдебно следствие. Същият, при условията на чл.371 т.2 от НПК призна
изцяло фактите , изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти.Съдът намери , че
направените самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства, поради което не бе проведен разпит на свидетелите и вещите лица
и не се събираха доказателства за фактите , изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа възведеното против подс. С.
обвинение като счита, че същото е доказано както от обективна, така и от
субективна страна със събраните в хода на съдебното следствие безпротиворечиви
и категорични доказателства. По отношение на вида и размера на наказанието,
прокурорът счита че като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство
следва да бъде възприето оказаното от
него съдействие в хода на досъдебното производство, а като отегчаващи- данните
за неговата предходна и настояща съдимост.
Поради това и пледира на подс. С. да бъде наложено наказание между
минималния и средния размер, предвиден в закона, което да бъде намалено с една трета на
основание чл.58 „а“ ал.1 от НК.
Представителят на ВРП изразява становище, че гражданският иск е
основателен и доказан до размера, посочен в обвинителния акт, поради което и
пледира да бъде уважен в тази част. Прокурорът пледира още на подсъдимия
да се възложат направените по делото разноски.
Гр.ищец и
частен обвинител Н.С. иска да бъде наложено максимално наказание на подсъдимия,
за да се превъзпита и иска да му бъде възстановена сумата, която е загубил
благодарение на неговото деяние.
Подс. И.С. участва в производството лично и със служебно
назначен процесуален представител.По време
на досъдебното производство твърди, че е показал на полицейските
служители на кого е продал отнетите вещи и е разрал,
че са върнати. В хода на съкратеното
съдебно следствие прави самопризнания
, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.С последната си дума
изразява съжаление за извършеното
, заявява, че в момента е в затвора и работи и е осъзнал грешката си.
Процесуалният представител на подс. С. - адв. Н.Ч. , пледира с оглед направените самопризнания
, оказаното съдействие в хода на
досъдебното производство и изразеното съжаление за стореното, да му бъде наложено наказание в минималния предвиден в закона размер, което
да бъде намалено с една трета. По отношение на гр.иск защитата също изразява
становище, че е основателен и следва бъде уважен до размера, посочен в обвинителния акт.
След
преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност,съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Св.
Н.С. бил собственик и управител на дружествата „СК Стоянови" ЕООД и
„Никосте" ЕООД. За осъществяване на дейността си
той ползвал лизингов автомобил „Дачия Докер" с
рег. № В 84 21 ВА.На 07.07.2019г., около 17, 00 часа,
св. С. ***. Заключил го с дистанционното управление и се прибрал в дома си.
Вечерта на 07.07.2019г.
срещу 08.07.2019г. подс. И.С. ***, решил да извърши кражба на вещи, които да
продаде и с получените парични средства да си закупи наркотични вещества. За
това той излязъл от дома си и около полунощ на 07.07.2019г.-
08.07.2019г. вървял по ул."И." .До №104 подс. С. видял
паркирания лек автомобил „Дачия Докер" , ползван
от св.С. и решил да извърши кражба на
вещи от него. За целта с ръце успял да
смъкне прозореца на предната лява врата, а след това и да отключи автомобила.
Така подс.С. влязъл в него и от купето
взел мъжка чантичка, собственост на св.
С., в която той съхранявал личната си карта, свидетелството си за
управление на моторно превозно средство, разрешителни за съхраняване на гладкоцевно ловно оръжие и боеприпаси, дебитни карти от
различни банкови институции, талони за годишен технически преглед на колата,
застраховка „Гражданска отговорност“ и
счетоводни документи, свързани с дейността на фирмите. След това подс.С.
отворил багажното отделение на колата и от там взел куфар, в който имало акумулаторен винтовер
марка „Хилти“ СФ с две акумулаторни батерии, свредла
и накрайници, както и пластмасов куфар „Хилти“, съдържащ гайковерт марка
„Хилти“ с две акумулаторни батерии, зарядно устройство
и комплект накрайници на гидория . Подсъдимият напуснал мястото с мъжката
чантичка и двата куфара с инструменти.Същата вечер той отишъл до дома на св.Е.А.
на ул.“Пробуда“ № 183 и срещу 30лв. й
продал двата куфара с инструменти. Тя от своя страна в последствие ги
препродала на Колхозния пазар на непознат мъж.
Междувременно, около 04.15ч. св.Н.С.
получил обаждане по телефона от полицейски служители, че вратата на автомобила
му е отворена.Той веднага слязъл долу и установил липсата на инструментите и
чантичката.На мястото бил извършен оглед на местопроизшествие, при който били
намерени и иззети три дактилоскопни следи- две от
външната страна на горната част на стъклото на предна лява врата и една от
вътрешната страна на горната част на предна лява врата.
В хода на образуваното досъдебно производство
била назначена и изготвена дактилоскопна експертиза,
чието заключение съдът кредитира като обективно , компетентно и пълно.От него е
видно, че и трите следи са оставени от лява длан, дясна длан и среден и безимен
пръст на дясната ръка на подс.С..
За правилното изясняване на фактическата обстановка в
хода на делото била назначена и изготвена съдебно-оценителна експертиза, чието
заключение съдът кредитира като
обективно, компетентно и пълно.От него е видно, че стойността на отнетите вещи – мъжка чантичка, инструменти
в куфари, батерии, накрайници и др., е 2 012,12лв., като останалите взети
от подс.С. документи и дебитни карти, нямат парична стойност.
С оглед заявената от подс.С. употреба
на наркотични вещества, на същия била
назначена и изготвена съдебнопсихиатрична експертиза, чието заключение съдът също кредитира.От него
се установява, че при подсъдимия са налице данни за психични и поведенченски разстройства , дължащи се употреба
психоактивни вещества. Налице е вредна употреба на канабиноиди /
марихуана/ и психостимуланти от амфетаминовата
група. Към момента на извършване на деянието
той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си.
Подс.И.П.С. е роден на ***г***, българин,
български гражданин, не женен , не
работи, без образование. Към момента на
извършване на деянието той е бил осъждан
за извършени от него престъпления от общ характер по чл.195 от НК по НОХД №
5489/2018г. на ВРС, по НОХД № 2044/2019г. и по НОХД № 2103/2019г. на ВРС, като
част от наказанията са били групирани и му е било наложено общо наказание от 1
година „Лишаване то свобода“ , изтърпяването на което е било отложено с
изпитателен срок от 3 години. След извършване на деянието по отношение на него
са постановени и влезли в сила още седем съдебни акта, с които е бил признат за
виновен в извършване на престъпления по чл.195 и чл.354 “а“ от НК, и са му били
наложени наказания , част от които търпи и в момента при общ режим.
Горната фактическа обстановка, принципно
безспорна между страните, съдът прие за установена въз основа на гласните доказателства
по делото- самопризнанията на подс.И.С., които са доказателствено обосновани от
писмените доказателства по досъдебно производство № 1133 /2019г. на І РУП –
Варна , инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК-
докладни записки , протокол за оглед на местопрозшествие
и фотоалбум към него, протоколи за разпит на свидетели и обвиняем, протоколи
за разпознаване, фотоалбуми,
справки, заключения на дактилоскопна, съдебно-оценителна и
психиатрична експертизи, справки
от различни банкови институции, справки за съдимост и други, които са
последователни, безпротиворечиви, взаимно обвързани и допълващи се и
анализирани в съвкупност не налагат
различни изводи.
При така
установената по делото фактическа обстановка,съдът прави следните правни
изводи:
Подс. И.П.С. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.195 ал.1
т.7 вр. чл.194 ал.1 от НК, тъй
като на 07/08.07.2019г. в гр. Варна отнел чужди движими вещи – акумулаторен винтовер марка „Хилти“ СФ с
куфар, 2 /два/ броя акумулаторни батерии, свредла и накрайници, пластмасов
куфар „Хилти“, съдържащ гайковерт
марка „Хилти“, 2 /два/ броя акумулаторни батерии,
зарядно устройство и комплект накрайници на гидория и
мъжка чантичка, всичко на обща стойност 2012.12 лв. / две хиляди и дванадесет
лева и дванадесет стотинки/, от владението на Н.С.С.,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено в условията на повторност и не представлява маловажен случай.
Обект на
престъплението са обществените отношения, чрез които се осигуряват условията за
нормално упражняване на правото на собственост и на имуществените права,
свързани с неговото придобиване, упражняване и запазване.
От
обективна страна изпълнителното деяние на престъплението кражба - отнемането, е
извършено от подсъдимият чрез поредица
от действия – отиване до
автомобила, ползван от св.С., свалянето на стъклото на предната лява
врата, влизането му вътре, вземането на чантичката с документи и банкови карти
от купето и на куфарите с инструменти от багажника, изнасянето им , отдалечаването на подс.С. от
мястото и последвалото разпореждане с
тях. По този начин , както и след извършеното разпореждане с вещите , е прекъснато упражняваното на
фактическа власт върху инкриминираните вещи от техния собственик към него
момент , като е безспорно отсъствието на съгласие от негова страна за отнемането им.
Квалифициращият признак по смисъла на чл.195 ал.1 т.7 от НК е доказан с
оглед данните за съдимостта на подс.С.. Към момента на извършване на деянието спрямо
него са били постановени и влезли в сила
три съдебни акта, с които за престъпления против собствеността н а гражданите са му били наложени наказания.
С определение по НОХД № 5489/2018г. на ВРС, е било
одобрено споразумение, с което подс.С. е бил признат за виновен за извършено от
него на 30.07.2018г. деяние по чл.197 т.3 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1
вр. чл.20 ал.2 от НК. Било му е наложено наказание „Пробация“ с приложението на
двете задължителни мерки за срок от по 6 месеца.Съдебният акт е влязъл в сила
на 25.03.2019г. С присъда по НОХД № 2044
/2019г. на ВРС подс.С. е бил признат
за виновен за деяние по чл.195 ал.1 т.4 вр. чл.194 ал.1 от НК , извършено в периода от 13.07.2018г. до 16.07.2018г. Било му е
наложено общо наказание от 1 година „Лишаване от свобода”, изтърпяването на
което е било отложено с изпитателен срок от 3 години.Присъдата е влязла в сила
на 29.06.2019г.С присъда по НОХД №
2103/2019г. на ВРС подс. С. е
бил признат за виновен за извършено от него в периода м.06.2018г. до
08.07.2018г. деяние по чл.195 ал.1 т.3 вр .чл. 194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и му е било наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изтърпяването на което е било
отложено с изпитателен срок от 3 години.С присъдата е било направено и
групиране на това наказание с наказанието по НОХД № 5489 / 2018г. и на
подсъдимият е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1
година, изтърпяването на което е било отложено с изпитателен срок от 3
години.Съдебният акт е влязъл в сила на 03.07.2019г.Настоящото деяние е
извършено именно в постановения изпитателен срок, поради което и то се явява извършено в условията на
повторност, като с оглед стойността на отнетите вещи случаят не е маловажен.
Съобразно събраните по делото доказателства, съдът намира че от
субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл по отношение на
инкриминираните вещи, като е предвиждал общественоопасните
последици на своето деяние, съзнавал е неговия общественоопасен
характер и е целял пряко настъпването на престъпния резултат.Било му е
безусловно ясно, че отнема чужди движими вещи от владението на техния
собственик , без неговото съгласие, и пряко е целял този резултат.
При
горните констатации , и тъй като прие, че възведеното против подсъдимият
обвинение е доказано по несъмнен начин по смисъла на чл.303 ал.2 от НПК със
събраните в производството доказателства, съдът призна И.С. за виновен в извършването на престъпление
по чл.195
ал.1 т.7
вр. чл.194 ал.1 от НК.
При
индивидуализацията на наказанието съдът
съобрази следното:
Като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът възприема данните относно
съдимостта на подс.С., извън тези, които влияят на квалификацията на деянието.
От тях може да се направи извод, че
същия е лице с престъпни навици.От друга
страна съдът възприема като смекчаващи отговорността му обстоятелства
поведението му в хода на досъдебното производство, където е признал авторството
на деянието и е посочил лицето, на което е продал вещите, както и изразеното от
него съжаление.Самопризнанията му в хода на съдебното следствие не биха могли
да се приемат за такова обстоятелство, доколкото са единствено основание за
разглеждане на делото по предвидена в НПК диференцирана процедура и за налагане
на редуцирано наказание.Поради това, като съобрази и общата стойност на
отнетите и невъзстановени вещи, която
надвишава няколко пъти минималната работна заплата, съдът намира, че
смекчаващите отговорността на подс. С. обстоятелства не са нито изключителни, нито многобройни,
поради което и най-лекото предвидено в закона наказание да е несъразмерно
тежко. С оглед на това, като взе предвид
по- високата степен на обществена опасност на подсъдимият, който е
извършил настоящото деяние само месец след като е бил осъден за друго такова
посегателство против собствеността и му е било наложено наказание над
минималния предвиден в закона размер,
всички обстоятелства, свързани с извършване на настоящото престъпление и
неговата високата степен на обществена
опасност с оглед значителния ръст на
посегателствата против собствеността на територията на Р.България , съдът
определи наказание на подсъдимия при
условията на чл.54 от НК от 2
години „лишаване от свобода” , като
съобрази наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства.След определяне на това наказание като размер,
съобразно нормата на чл.58”а” ал.1 от НК съдът намали същото с една трета и
наложи на подс.С. да изтърпи наказание
от 1 година и 4 месеца „Лишаване от
свобода”. Съдът намира, че това наказание е съответно на извършеното деяние и
на личността на подсъдимия, като и
че неговото поправяне е необходимо да
бъде изолиран за по-дълъг период от време от обществото.
При
преценка на начина на неговото изтърпяване, съдът съобрази, че е налице законова пречка по смисъла на чл.66
ал.1 от НК, доколкото подсъдимия е бил
осъждан за извършени престъпления от общ характер и настоящото деяние е
реализирано в определения му с предходни съдебни актове изпитателен срок.
Поради това и съдът постанови подс.С. да
изтърпи наказанието си при строг режим.
По
отношение на предявеният граждански иск
:
След като
взе предвид произнасянето си с наказателната част на присъдата , и съобрази
законния принцип ,че гражданската отговорност следва деликтната
, както и с оглед събраните в хода на съдебното дирене доказателства, съдът
прецени , че предявеният от гр. ищец Н.С.
граждански иск против подсъдимият за обещетяване
на претърпените от него имуществени
вреди е основателен и доказан до размер от
2 012,12 лв., колкото е стойността на отнетите вещи
съгласно заключението на съдебно-оценителната експертиза. Поради това и осъди подс.С. да заплати на
гр. ищец тази сума , а в останалата част до претендираните 3 800лв. гр.
иск бе приет за недоказан и отхвърлен.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият да заплати направените по делото разноски в
размер на 398, 62 лв. в полза на бюджета на ОД-МВР-Варна и 80лв.,
представляващи държавна такса върху размера на уважения граждански иск в полза
на бюджета на съдебната власт.
Като
причини за осъществяване на деянието съдът възприе незачитане на установения в
Р.България правов ред и чуждата собственост.
Мотивиран
от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :