№ 1297
гр. София, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110208621 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на ВЛ. ВЛ. СТ., ЕГН **********, чрез адв. В.
Г., против Наказателно постановление № 21-4332-008253/19.04.2021г.,
издадено от началник група към СДВР, ОПП, с което на основание чл. 177 ал.
1 т. 4 предл. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 200, 00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 5 ал.
3 т. 2 ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление, въззивникът го атакува
със срочно подадена жалба чрез упълномощения си представител с доводи за
нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на
материалния закон и необоснованост. Сочат се несъответствия по отношение
точното време на деянието, посочено в съставения протокол за ПТП, и в
АУАН и издаденото въз основа на него НП. Твърдят се нарушения при
съставяне на АУАН - че посоченият в него свидетел заема длъжност "младши
автоконтрольор" в СДВР, ОПП и че не е посочена датата му на раждане.
Твърди се, че наказващият орган е нарушил задължението си по чл. 52 ал. 4
ЗАНН да извърши разследване на спорните обстоятелства. Изтъква се, че
нарушението не е доказано. По тези съображения се претендира отмяна на
наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят В.С., редовно уведомен, не се
1
явява. Представлява се от адв. В. Г., която пледира за отмяна на
наказателното постановление поради недоказаност на нарушението.
Претендира разноски. Подробни съображения излага в писмени бележки, в
които в допълнение на доводите в жалбата изтъква, че разпоредбата на чл.
171 т. 2 б. "к" ЗДвП, съгласно която на собственик, който управлява моторно
превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за
доброволно заплащане, се налага принудителна административна мярка
"временно спиране от движение на ППС" до заплащане на дължимата глоба, е
обявена за противоконституционна с РКС № 3/2021г. Изтъква нарушения в
процедурата по връчване на заповедта, с която е наложена принудителната
административна мярка, на жалбоподателя и навежда, че жалбоподателят С.
не е осъществил административното нарушение, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, от субективна страна, тъй
като не е съзнавал, че управлява МПС, спряно от движение.
Въззиваемата страна - отдел "Пътна полиция" при СДВР, редовно
уведомена, не изпраща представител.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят ВЛ. ВЛ. СТ. е собственик на лек автомобил марка
"БМВ", модел "316 И" с рег. № ХХХ.
На жалбоподателя ВЛ. ВЛ. СТ., ЕГН **********, било издадено
СУМПС № ********* на 06.06.2014г. от СДВР. Със ЗППАМ № 20-4332-
001095/14.02.2020г. на жалбоподателя била наложена принудителна
административна мярка "временно отнемане на СУМПС до заплащане на
дължима глоба". Със ЗППАМ № 20-4332-001098/14.02.2020г. му била
наложена и принудителна административна мярка "временно спиране от
движение на МПС до заплащане на дължимата глоба", като било иззето
СРМПС № **********.
Във вечерните часове на 05.04.2021г. жалбоподателят В.С. управлявал
лек автомобил марка "БМВ", модел "316 И" с рег. № ХХХ на територията на
град София, по ул. "Стоян Михайловски" с посока на движение от ул.
"Никола Габровски" към бул. "Пейо К. Яворов", когато на около 50 метра
преди кръстовището с бул. "Пейо К. Яворов" станал участник в ПТП. На
мястото пристигнали служители на СДВР, ОПП, сред които и свидетелят А.Д.
и П.К., и двамата, заемащи длъжност "младши автоконтрольор". Свидетелят
2
Д. съставил протокол за ПТП бланков № 1785205/05.04.2021г. и извършил
проверка с дежурната част и в автоматизираната информационна система
/АИС - КАТ/, при която установил, че управляваният от жалбоподателя лек
автомобил е спрян от движение. Младши автоконтрольор П. К. съставил
АУАН серия GA, бл. № 404327/05.04.2021г., с който повдигнал против
жалбоподателя административнонаказателно обвинение за нарушение на чл.
5 ал. 3 т. 2 ЗДвП - затова, че управлява МПС, спряно от движение. Актът бил
съставен в присъствието на свидетеля Д. и на жалбоподателя, който го
подписал без възражения. На въззивника бил връчен и препис от съставения
АУАН. В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН срещу съставения АУАН също не
постъпили възражения.
При същата проверка на жалбоподателя С. бил съставен АУАН и за
нарушения по чл. 20 ал. 2 ЗДвП и по чл. 174 ал. 3 пр. 1 ЗДвП.
На 19.04.2021г. Г. ХХХ - началник група към ОПП - СДВР издала
обжалваното наказателно постановление № 21-4332-008253/19.04.2021г., с
което за нарушението по чл. 5 ал. 3 т. 2 ЗДвП наложила на жалбоподателя С.
административно наказание "глоба" в размер на 200, 00 /двеста/ лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на приобщените по делото доказателства и доказателствени
средства – показанията на свидетеля А. Д., писмените доказателства - АУАН
серия GA № 404327/05.04.2021г., справка – картон на водача, заповед №
8121к-13180/29.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи, акт за
встъпване в длъжност от 29.10.2019г., заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи, наказателно постановление № 21-4332-
008253/19.04.2021г., протокол за ПТП № 1785205/05.04.2021г., НП № 20-
4332-003659/11.03.2020г., издадено от началник група към СДВР - ОПП.
Съдът изцяло кредитира изброените доказателства и доказателствени
средства, които прецени като последователни и безпротиворечиви. Съдът се
довери на показанията на свидетеля А. Д., които са последователни, детайлни
и съответни на събраните писмени доказателства. Следва да се посочи, че
въпреки естеството на служебните си задължения, свързани с ежедневна
проверка на пътни превозни средства и на водачи и присъствие на
местопроизшествия, свидетелят Д., разпитан в съдебно заседание,
демонстрира съхранен и детайлен спомен за механизма на настъпилото ПТП
и установеното при проверката на водача. Съдът се довери и на писмените
доказателства, които също прецени като еднопосочни, последователни и
съответни на гласните доказателства.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
3
до следните правни изводи:
При извършване на дължимата проверка по обоснованост и
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление съдът намери,
че АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на
материалната им и териториална компетентност, както и при спазване на
давностните срокове по чл. 34 ЗАНН.
При съставяне на АУАН са спазени и изискванията на чл. 40 ЗАНН и
чл. 43 ЗАНН, като възраженията на въззивника в тази насока не са
основателни. АУАН е съставен в присъствието на един свидетел - А. Д., като
от показанията му се установи, че той е присъствал при установяване на
нарушението, тъй като е посетил мястото на ПТП, съставил е протокола за
настъпилото ПТП и е извършил проверка в автоматизираната информационна
система /АИС - КАТ/ за прилагани по отношение на жалбоподателя С.
принудителни административни мерки. Действително, свидетелят Д. е
служител на СДВР - ОПП, но посочването му като свидетел в съставения
АУАН по никакъв начин не е довело до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, тъй като показанията на свидетеля Д. се преценяват не
изолирано, а тълкувани заедно с цялата доказателствена съвкупност. Най-
сетне, разпитан в съдебно заседание, свидетелят дава показания след
разясняване на наказателната отговорност, която носи за лъжесвидетелстване,
и единствено принадлежността му към структурата на контролните органи, не
следва да се цени като аргумент за заинтересованост и необективност на
показанията му. На следващо място, в материалите по преписката не се
съдържат данни на мястото на ПТП да са присъствали други лица, които да са
очевидци на настъпилото ПТП и да е могло да бъдат посочени като свидетели
в АУАН. Твърденията в жалбата за наличието на такива свидетели са също
лишени от каквато и да било конкретика. В жалбата въззивникът сочи, че до
него се е приближил друг водач, за да провери състоянието му, но не сочи
нито имена на този водач, нито пък излага твърдения дали този неустановен
водач е изчакал идването на служителите на ОПП - СДВР. На следващо място,
формално е нарушена разпоредбата на чл. 42 т. 7 ЗАНН, тъй като в
съставения АУАН не е посочено ЕГН на свидетеля Д., но това нарушение по
никакъв начин не е ограничило правото на защита на жалбоподателя и не
следва да се преценява като съществено. С данните за трите имена и
месторабота на свидетеля, същият е бил успешно установен, призован и
4
разпитан в съдебно заседание.
В АУАН и издаденото въз основа на него НП обаче са нарушени
разпоредбите на чл. 42 т. 4 и на чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН, тъй като не са описани
в пълнота обстоятелствата на нарушението. И в АУАН, и в НП нарушението е
описано по идентичен начин като "водачът управлява МПС, което е спряно от
движение". Не са посочени никакви факти относно това кога, с какъв акт и на
какво основание е спрян от движение процесният автомобил. Посочената
неяснота в административното обвинение води до нарушаване на правото на
защита на наказаното лице, доколкото последното е поставено в
невъзможност да разбере фактическите и правни рамки на вмененото му
административно обвинение. Така съдът и жалбоподателят следва да
предполагат и допускат коя заповед за налагане на принудителна
административна мярка са визирали актосъставителят и наказващият орган
измежду посочените в справката - картон на водача С. и да извършват
изследване на обстоятелствата по редовността на връчване на коя да е от тях.
Единствено това основание е достатъчно за извода за основателност на
жалбата, но съдът ще посочи, че е налице и следващ аргумент за отмяна на
наказателното постановление. В справката - картон на водача е посочена
ЗППАМ № 20-4332-001098/14.02.2020г., с която на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка "временно спиране от
движение на МПС до заплащане на дължимата глоба". Разпоредбата на чл.
171 т. 2 б. „к“ ЗДвП, според която принудителна административна мярка
„временно спиране от движение на пътно превозно средство“ се налага на
онзи водач, който управлява моторно превозно средство с наложено
наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане - до заплащане
на дължимата глоба, е обявена за противоконституционна с РКС № 3 от
23.03.2021г. В мотивите на решението на КС е посочено, че предвидените в
чл. 171, т. 1, буква "д" и т. 2, буква "к" ЗДвП временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач и
временно спиране от движение на пътно превозно средство на собственик
всъщност не представляват принудителни административни мерки по
смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания,
защото не могат да постигнат целите на тези мерки. Принудителната
административна мярка е предвидена в закона административна принуда за
предотвратяване или преустановяване на административните нарушения,
5
както и за предотвратяване или отстраняване на вредните последици от тях.
Тя защитава определена правна норма чрез привеждането в съответствие с
диспозицията на поведението на конкретен правен субект, за който има
непосредствена опасност да се отклони, отклонява се или се е отклонил от
предписаното (Решение № 10 от 2018 г. по к.д. № 4/2017 г.).
Конституционният съд намира, като анализира оспорените разпоредби, че
истинската цел на оспорените разпоредби не е формално посочената в ЗДвП -
осигуряване на безопасността на движението по пътищата, а по-лесното
събиране на вземанията от глоби. Така прочетени, въпросните разпоредби
придобиват характер на санкция за несъществуващо административно
нарушение. С оглед легалната дефиниция на "административно нарушение" в
чл. 6 ЗАНН не всяко неизпълнение на задължение съставлява
административно нарушение. Неизпълнението на определено задължение ще
има характер на административно нарушение, когато не е изпълнено
законоустановено задължение, което произтича пряко и непосредствено от
разпоредбата на нормативния акт и което е изрично обявено за наказуемо. В
разпоредбата на чл. 190, ал. 3 ЗДвП е предвидено, че наложеното наказание
глоба се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното
постановление, електронния фиш или съдебното решение или определение на
съда при обжалване. Тази разпоредба определя срока, в който лицето
разполага с възможност доброволно да плати наложената му глоба, но не
предвижда наказание за неспазване на този срок. Предоставеният от закона
срок се отнася единствено за доброволно плащане. След изтичане на
едномесечния срок, ако лицето не е платило глобата, може да се пристъпи
към принудително събиране на публичното вземане, в което длъжникът
разполага с права и средства за защита, уредени в приложимия процесуален
закон. С оспорените разпоредби на практика законодателят е смесил
характера и същността на принудителните административни мерки със
санкциите за административни нарушения. Чрез оспорените разпоредби
законодателят ограничава упражняването на основни конституционни права
на гражданите, с което цели да принуди длъжниците да платят наложените им
по ЗДвП глоби, като заобикаля установения законов ред за тяхното събиране.
Всяко ограничаване на основни конституционни права на гражданите, което
има за цел да компенсира неспособността на държавата да изпълнява
задълженията си, е недопустимо в правовата държава (Решение № 6 от 2013 г.
6
по к.д. № 5/2013 г.). Обстоятелството, че държавата не може да изпълни
задължението си по принудително събиране на наложените глоби, по никакъв
начин не може да бъде основание за фактическо санкциониране на
гражданите. Поради това временното отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач и временното спиране от
движение на пътно превозно средство на собственик за неплатени глоби
противоречат на функциите и целите на принудителните административни
мерки и на практика се превръщат в санкция за несъществуващо
административно нарушение, което е в противоречие с принципа на
правовата държава (чл. 4, ал. 1 и 2 от Конституцията). С предвидените в
оспорените разпоредби мерки законодателят заобикаля закона и предвидения
в него ред за принудително изпълнение на публичните вземания за глоби,
като предвижда санкция за неизпълнение на едно парично задължение, чрез
която на практика ограничава упражняването на правото на гражданите да се
придвижват свободно по територията на страната (чл. 35, ал. 1, изр. първо,
предл. второ от Конституцията), да напускат нейните предели (чл. 35, ал. 1,
изр. първо, предл. трето от Конституцията), а в хипотезата на чл. 171, т. 2,
буква "к" ЗДвП - сериозно засяга упражняването на правото на собственост
(чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията)“.
Макар РКС, с което е обявена противоконституционност на разпоредбата
на чл. 171 т. 2 б. „к“ ЗДвП, да има действие занапред, съдът не може да не
държи сметка за мотивите му, в които се извършва преценка, че
принудителната административна мярка по чл. 171 т. 2 б. „к“ ЗДвП няма
характер на такава, а е начин единствено за по-бързо събиране на наложени
глоби. След като в решението си КС приема, че с посочената разпоредба се
заобикаля реда за събиране на наложени глоби, което не може да е основание
за фактическо санкциониране на гражданите, то не следва да бъде основание
и за ангажиране на административнонаказателната им отговорност.
Предвид на констатираните основания за отмяна на наказателното
постановление, съдът единствено за пълнота ще посочи, че не се споделят
доводите в жалбата, че въззивникът С. не е съзнавал факта на издадената
ЗППАМ № 20-4332-001098/14.02.2020г.. Съгласно чл. 40 ал. 2 от Наредба №
I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане
в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
7
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства на
временно спрените от движение превозни средства се изземва част втора на
свидетелството за регистрация и се поставя знак "Спрян от движение". В
случая макар да не се установи управляваният от жалбоподателя лек
автомобил марка "БМВ", модел "316 И" с рег. № ХХХ, да е бил с поставен
знак "спрян от движение", то в справката -картон на водача е отразено, че с
издаване на ЗППАМ № 20-4332-001098/14.02.2020г. е било иззето
свидетелство за регистрация на МПС № **********. Предвид факта на
изземване на свидетелството за регистрация на МПС съдът намира, че
жалбоподателят С. е съзнавал обстоятелството, че собственият му лек
автомобил марка "БМВ", модел "316 И" с рег. № ХХХ е спрян от движение.
Не се споделя и следващият довод на въззивника, касаещ противоречие по
отношение времето, когато жалбоподателят С. е управлявал автомобила си.
Макар да е допуснато противоречие в посочване времето на настъпилото
ПТП в протокола за ПТП и в АУАН и в НП съдът намира, че то не е
непреодолимо и не води до неяснота по отношение обстоятелствата на
повдигнатото на жалбоподателя административнонаказателно обвинение.
Действително, в АУАН и НП е посочено, че С. е управлявал собствения си
лек автомобил с рег. № ХХХ по ул. "Стоян Михайловски" в град София в
21:08 часа на 05.04.2021г., а в протокола за ПТП е посочено, че същият е
съставен на 05.04.2021г. в 20.20 часа за ПТП, настъпило на същата дата, но в
19.50 часа. Налице е формално несъответствие при посочване на часа в
отделните документи, но все пак е достатъчно ясно твърдението на
актосъставителя и наказващия орган, че жалбоподателят е управлявал
автомобила си във вечерните часове на 05.04.2021г., което според съда е
напълно достатъчно, за да се приеме, че е посочено времето на извършване на
деянието, при това по начин, който да не ограничава правото на защита на
жалбоподателя.
Независимо от това обаче и по изложени по-горе съображения
наказателното постановление следва да се отмени.
Право на разноски има въззивникът, каквато претенция е заявена в съдебно
заседание. Въззивникът претендира и доказва извършването на разноски в
размер на 300, 00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, които следва
да се възложат в тежест на СДВР.
8
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-008253/19.04.2021г.,
издадено от началник група към СДВР, ОПП, с което на основание чл. 177
ал. 1 т. 4 предл. 1 ЗДвП на ВЛ. ВЛ. СТ., ЕГН **********, е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 200, 00 /двеста/ лева за
нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 2 ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63 ал. 3 ЗАНН Столична дирекция на
вътрешните работи, с адрес гр. София, ул. "Антим I-ви" № 5, ДА ЗАПЛАТИ
на ВЛ. ВЛ. СТ., ЕГН **********, сумата от 300, 00 /триста/ лева - разноски в
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9