О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Кюстендил, 19.02.2021 г.
Кюстендилският окръжен съд,
гражданска колегия, в закрито съдебно заседание
на деветнадесети февруари през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Костадинова в. ч. гр. д. №13 по описа за 2021 г.
на КнОС и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.423, ал.1 и
ал.2 от ГПК
Образувано по подадено от А. с. А.,
с ЕГН ********** и адрес: *** възражение по чл.423, ал.1 ГПК във връзка с
издадена против него заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№1073/12.12.2016 г. по ч.гр.д№ 1918/2016 г. на Районен съд – Дупница.
Възражението си мотивира с
обстоятелството, че заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно, с оглед
на което не е имал възможност да оспори вземането. Твърди, че на адреса на
който живее повече от четиридесет години и който не е напускал за продължителен
период от време, същият не е бил търсен и не му е било връчвано съобщение или
призовка, с което да бъде уведомен за инициирано срещу него съдебно
производство по издаване на изпълнителен лист. Акцентира, че не били предприети
от съда и действия по реда на чл.47, ал.1 ГПК. Поддържа виждане за нарушаване
на правата му за участие в производството по издаване на процесната заповед за
изпълнение с довода, че при извършена в деловодството на съда справка по делото
установил отбелязване, че „няма връчване на длъжника“. Отделно излага
съображения за недължимост на присъдената му с процесната заповед за изпълнение
сума. Моли за отмяна на разпореждане от 12.12.2016 г. на РС – Дупница, въз
основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№1073/12.12.2016 г. с последица обезсилване на заповедта за изпълнение и
издаденият въз основа на нея изпълнителен лист.
С възражението, на основание чл.423,
ал.2 ГПК, е поискано спиране на изпълнителното производство по ИД
№202007420400897 по описа на ЧСИ В. А., рег. №742 с район на действие – ОС –
Кюстендил.
По така депозираното възражение е
постъпил отговор от насрещната страна –
„*******“ ЕООД, чрез адв. и.л., чрез който се изразява становище за
неоснователност на възражението. Отбелязва, че след извършена справка в
деловодството на РС – Дупница било установено, че заповедта е редовно връчена
на постоянния и настоящ адрес на длъжника, в хипотезата на чл.46, ал.2 ГПК, на
неговата дъщеря със задължение да я предаде на адресата. По изложения довод
поддържа искане за оставяне без уважение на подаденото възражение.
При
преценка допустимостта на подаденото възражение, въззивният съд взе предвид
следното:
КнОС приема, че едномесечният срок по
чл.423, ал.1 ГПК за подаване на възражение по този ред е спазен, доколкото
видно от представеното към възражението съобщение за образувано изпълнително
дело, адресирано до длъжника А. с. А., същото е връчено лично на 30.11.2020 г.,
а възражението по чл.423 ГПК е с дата на подаване 01.12.2020 г.
Кюстендилският
окръжен съд, за да се произнесе по основателността на възражението, след като
прецени изложените доводи и материалите по делото, намира за установено от
фактическа страна следното:
Оспорваната заповед за изпълнение е
издадена в хипотезата на чл. 410 от ГПК, с оглед на което връчването й на
длъжника се дължи от съда - чл. 411, ал.3 от ГПК. Начините на връчване на
съобщения и други книжа в рамките на съдебното производство са посочени в чл.
43 от ГПК.
Видно от данните по ч.гр.д. № 1918/2016
г. по описа на Районен съд - Дупница, заповедта за изпълнение е била изпратена
за връчване на посочения от кредитора и проверен по реда на Наредба №14 от
18.11.2009 г. адрес на длъжника А.С.А.,***. Видно от отбелязването в
съобщението, че същото е връчено на Н.П.– дъщеря на адресата, която е
удостоверила получаването с положен лично от нея подпис.
При
така установеното от фактическа страна, съдът от правна приема следното:
С оглед начините за връчване на
съобщения по чл.43, ал.1 ГПК и законодателно въведените последици при
получаване на съобщението от „друго лице” по см. на чл.46, ал.2 ГПК, изразяващи
се в приравняване на лично връчване на адресата на съобщението / чл.46, ал.4,
изр.1 ГПК/, не могат да се споделят доводите на длъжника – адресат на
съобщението за нередовност при връчване на съобщението за издадената заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК.
В чл. 46 ГПК е регламентирано надлежното
връчване на съдебни книжа на „друго лице”. Това друго лице според законодателя
може да бъде всеки пълнолетен от домашните или което живее на адреса, или
работник, служител или работодател на адресата, изразил съгласие да ги приеме и
предаде, удостоверено чрез подписа му на призовката. С получаване на съдебните
книжа от това „друго лице”, връчването е осъществено. Полагането на подпис от
страна на лицето- получател е достатъчно да се приеме, че същото не само е дало
съгласие за приемане на книжата и е запознато и със задължението да предаде
същите на адресата. Това е така, тъй като образецът на призовките, изработен по
указания на МП е еднакъв за всички съдилища и съдържа изричното текст, касаещ
това задължение на получателя по чл. 46 ГПК. В този смисъл Определение
№7/05.01.2017 по дело №2496/2016 на ВКС, ТК, II т.о., Решение по гр.д. №
539/2009 г. , II г.о ВКС.
Настоящият състав намира, че
първоинстнационният съд коректно е спазил процедурата за връчване на съдебни
книжа в хипотезата на чл.46, ал.2 ГПК. В законния срок не е било депозирано
възражение и е издаден изпълнителен лист. Процесната заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК №1073/12.12.2016 г. по ч.гр.д№ 1918/2016 г.
на Районен съд – Дупница е редовно
връчена и влязла в законна сила и възражението, постъпило след срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК, е процесуално недопустимо, поради което следва да бъде върнато. В
настоящото производство жалбоподателят се позовава на хипотезата на чл.423,
ал.1, т.1 ГПК като цели възобновяване на възможността да възрази срещу
издадената заповед за изпълнение.
По изложените по-горе съображения настоящият
състав приема, че заповедта за изпълнение е била редовно връчена и не е налице
основание за приемане на възражението и спиране на изпълнението на осн. чл. 423, ал. 2 ГПК, както и за обезсилване на
заповедта за изпълнение и на издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
423, ал.1 от ГПК, Кюстендилският окръжен
съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИЕМА за разглеждане
по реда на чл. 423 ГПК възражение по чл. 414 ГПК вх. № 263725/01.12.2020 г. по
описа на РС-Дупница от А. с. А. срещу издадена против него заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №1073/12.12.2016 г. по ч.гр.д№
1918/2016 г. на Районен съд – Дупница.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.