№ 10997
гр. София, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110150970 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 254220/14.09.2023 г, с
която от името на „***, ЕИК *** против наследниците на Д. И. Р. и Д. И. Д., ЕГН
**********, са предявени искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл.
155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – осъдителни
искове за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови
нужди за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане
на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна
енергия за процесния период, както и за обезщетение за забава на плащането на
същото.
С молба вх. № 329631 от 17.11.2023 г. ищецът е уточнил подадената искова
молба, като е посочил, че исковете са предявени изцяло срещу Д. И. Д., ЕГН
**********, в лично качество и в качеството му на наследник на Иван Д. Р., като е
направено искане съдът да осъди ответника да заплати в полза на ищеца суми,
както следва: 1/ сумата от 410,14 лева, представляваща стойност на доставена и
потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ --- /стар адрес --
-, аб. № -- за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 14.09.2023 г. до окончателното й изплащане; 2/
сумата от 93,48 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 15.09.2020 г. – 30.08.2023 г. върху главницата за доставена и
1
потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 8,61 лева, представляваща главница за
цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ ---
/стар адрес ---, аб. № -- за периода 01.07.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 14.09.2023 г. до окончателното й
изплащане; 4/ сумата от 2,32 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода 15.09.2020 г. – 30.08.2023 г., върху главницата за
цена на услугата дялово разпределение.
В исковата си молба ищецът „*** твърди, че има договорни отношения с
ответника /респективно е имал такива с неговия наследодател /. Поддържа, че
същия /респективно негови наследодатели/ имат качеството клиенти на топлинна
енергия за битови нужди за следния недвижим имот: --- /стар адрес ---, аб. № --.
Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира
процесният имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с *9**, като в тази връзка се посочва, че на
основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот
са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа, че ответникът /респективно
негови наследодатели/ са използвали доставяна топлинна енергия през периода
01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. и не са погасили задължението си на посочения в
приложимите за периода ОУ падеж, поради което същото следвало да се погаси,
ведно с лихва за забава. Не било изпълнено и задължението за заплащане на
услугата дялово разпределение, поради което и то следвало да се погаси, ведно с
лихва за забава.
Моли, да бъде постановено решение, с което ответникът да бъдат осъден да
заплати в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 410,14 лева,
представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ --- /стар адрес ---, аб. № -- за периода
01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 14.09.2023 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 93,48 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
15.09.2020 г. – 30.08.2023 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна
енергия; 3/ сумата от 8,61 лева, представляваща главница за цена на услугата
дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ --- /стар адрес ---, аб.
№ -- за периода 01.07.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху
2
горепосочената сума, считано от 14.09.2023 г. до окончателното й изплащане; 4/
сумата от 2,32 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 15.09.2020 г. – 30.08.2023 г., върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение.
Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещните страни в
производството адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името ответника Д. И. Д.,
ЕГН ********** е депозиран отговор на исковата молба, с който е взето
становище по предявените за разглеждане в настоящото производство искове. С
отговора на исковата молба се оспорват в цялост предявените искове, като се
излагат подробни съображения в този смисъл. Оспорва се, че ищцовото
дружество е предоставило услуги по твърдените в исковата молба общи условия.
Оспорва се, че от ответникът, през процесния период, е потребена, респективно е
доставена от ищеца, топлинна енергия, в количествата и на стойността, твърдени
в исковата молба. Оспорва се наличието на облигационна връзка между ищеца и
ответника, с предмет доставка на топлинна енергия до посочения в исковата
молба имот. Прави се възражение за погасяване по давност на претенциите на
ищеца. Оспорват се и акцесорните искове за лихви за забава.
Предвид горното, се моли, предявените за разглеждане в настоящото
производство искове, да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86
от ЗЗД.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за
ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен
начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и
ответника /респективно негови наследодатели/ с предмет доставка на топлинна
енергия, в това число и качеството им клиент на топлинна енергия, обема на
реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че
нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на
3
вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответника
/респективно негови наследодатели/ да е възникнало валидно и изискуемо
задължение за заплащане на процесните главници, както и изпадането на
ответника в забава за заплащане на дължимите главници, периодът на забавата и
размерът на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да
установят, че са погасили претендираното вземане.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба
възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е
да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или
прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
4
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
5
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа
енергия и други дейности обслужващи основните.
От представения и приобщен към доказателствения материал по делото
нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55 г от ЗПИНМ №
103, дело № 2637/1968 г., се установява в производството, че Д. И. Р. и Мария И.а
Р.а са придобили собствеността върху процесния недвижим имот, представляващ
--- /стар адрес ---. Доколкото в акта за собственост не е изрично посочено кой от
съсобствениците каква част от имота придобива, то приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС, като се приеме извод, че Д. И. Р. и Мария И.а Р.а
са придобили по ½ идеална част от имота посочен по-горе.
От събраните в производството доказателства, в това число справка за
предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. за лицето Д. И. Р.,
ЕГН **********, се установява по делото, че същият е починал на 20.04.1981 г.,
като е оставил за наследници по закон съпругата си Мария И.а Р.а и сина си Иван
6
Д. Р., върху които, по реда на наследственото правоприемство, е преминала
собствеността на притежаваната приживе от Д. И. Р. ½ идеална част от процесния
имот. Тоест след смъртта на Д. И. Р., Мария И.а Р.а е била собственик на ¾
идеални части от процесния имот, а Иван Д. Р. на ¼ идеална част от същия имот.
От представения и приобщен към доказателствения материал по делото
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 112, том LXXXVI, дело №
17274/93 г., се установява в производството, че на 07.07.1993 г. Мария И.а Р.а е
дарила на внука си Д. И. Д. /ответник в производството/, притежавана от нея ½
идеална част от процесния имот. Тоест след извършеното дарствено разпореждане
Д. И. Д. е бил собственик на ½ идеална част от процесния имот, а Мария И.а Р.а и
Иван Д. Р. на по ¼ идеална част от същия имот. Съгласно уговорките,
обективирани в договора за дарение, дарителят Мария Р.а си е запазила
пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота до края на живота си.
По делото не е спорно и се установява от събраните в производството
доказателства, че Мария И.а Р.а е починала преди началната дата на процесния
период, т.е. преди 01.05.2019 г., с което е погасено и учреденото в нейна полза
пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху процесния имот. Установява
се също, че единствен наследник на Мария И.а Р.а е синът й Иван Д. Р., върху
когото, по реда на наследственото правоприемство, е преминала собствеността
върху притежаваната приживе от Мария И.а Р.а ¼ идеална част от процесния
имот.
От приобщеното към доказателствения материал по делото удостоверение
за наследници изх. № РСЛ23-ТД26-1474/13.10.2023 г., издадено от Столична
община, район „Слатина“ за лицето Иван Д. Р., се установява в производството,
че същият е починал на 10.06.2019 г., като е оставил за наследници по закон
съпругата си Анета Ганчева Стоева и сина си Д. И. Д., върху които, по реда на
наследственото правоприемство, е преминала собствеността върху притежаваната
приживе от Иван Д. Р. ½ идеална част от процесния имот. Тоест след смъртта на
Иван Д. Р. и за процесния период, имот, представляващ --- /стар адрес ---, е бил
съсобствен между Анета Ганчева Стоева и Д. И. Д., като Анета Ганчева Стоева е
притежавала ¼ идеална част от имот, придобита по реда на наследственото
правоприемство, а Д. И. Д. – ¾ идеални части /1/2 идеална, част, придобита по
силата на договор за дарение, нотариален акт за дарение на недвижим имот №
112, том LXXXVI, дело № 17274/93 г. и ¼ идеална част, придобита по реда на
наследственото правоприемство/.
7
Същевременно от удостоверение за наследници изх. № РСЛ23-ТД26-
1474/13.10.2023 г., издадено от Столична община, район „Слатина“ за лицето
Иван Д. Р., се установява в производството, че Анета Ганчева Стоева е починала
на 21.02.2022 г., като е оставила за единствен наследник по закон синът си Д. И.
Д., върху когото са преминали, както активите на наследството /притежаваната от
Анета Ганчева Стоева ¼ идеална част от процесния имот/, така и пасивите на
същото /каквото е и задължението за заплащане стойността на доставена и
потребена в процесния имот топлинна енергия/. Тук следва да се посочи, че
производството е образувано срещу наследниците на Д. И. Р. и Д. И. Д., ЕГН
**********, като се установи в производството, че наследодателят на Анета
Ганчева Стоева е Иван Д. Р., чийто наследодател от друга страна е именно Д. И.
Р., срещу наследниците на когото са предявени процесните искове.
Предвид гореизложеното се налага извод, че именно ответникът Д. И. Д.,
ЕГН ********** следва да отговаря за сумите, предмет на предявените искове, на
заявеното в исковата молба основание.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2016 г., като се установи от прието
заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в производството
съдебно-техническа и счетоводна експертиза, че ищецът е доставял енергия в
сградата етажна собственост, в която се намира процесния имот, поради което
съдът приема за установено по делото, че през процесния период страните са били
обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда -
етажна собственост, чието съдържание се определя в Общите условия от 2016 г.,
както и от действащата към съответния момент нормативна уредба, а именно
Закон за енергетиката и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2019 г. – м. 04.2021 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
8
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от дружеството ---. Установява се също, че са взети предвид
и технологичните разходи в абонатната станция за процесния период, които са за
сметка на топлопреносното предприятие, като същите са изчислени по Наредба №
16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били отчислявани ежемесечно от
отчетената от общия топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение
между абонатите. Установява се, че през процесния период в посочения в
исковата молба недвижим имот е имало монтирано пет броя отоплителни тела
/радиатори/ с монтирани на тях ИРРО. Установява се още, че за отчет на
потребената енергия за битово горещо водоснабдяване е имало монтиран и
узаконен водомер за топла вода. Установява се също, че през процесния период е
осигуряван достъп за извършване на отчет на монтираните в имота уреди за
дялово разпределение на топлинна енергия.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява в производството, че през процесния период
в посочения в исковата молба имот е доставяна и потребявана топлинна енергия,
както следва: 1/ топлинна енергия за отопление на имот, начислявана по реален
отчет на показанията на монтираните в имота уреди за дялово разпределение на
топлинна енергия; 2/ топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, която е
разпределяна пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект, като за
процесния апартамент отопляемия обем по проект е 245,00 кубически метра; 3/
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, определяна по реален отчет
на монтирания и узаконен в имота водомер за топла вода.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява още, че за процесния период за
топлоснабдения имот е начислена топлинна енергия за отопление на имот и
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация на стойност от общо 443,62
лева и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на стойност от 579,78
лева.
Установява се също, че през процесния период служители на дружеството ---
/понастоящем Далсия Елвеко ЕООД/ редовно и на конкретна дата са изготвяли
изравнителни сметки за реално потребеното количество топлинна енергия от
имота на ответника – общо и по компоненти, а именно топлинна енергия за
отопление на имот, топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване, като общо за процесния период е
налице изравнена сума за „връщане“ в размер на 56,88 лева, която следва да бъде
9
извадена от общия размер на стойността на доставена до процесния имот
топлинна енергия. От заключението на вещото лице по приетата в производството
съдебно-техническа експертиза се установява още, че абонатната станция в
сградата етажна собственост, в която се намира процесния топлоснабден имот е
била в експлоатация към процесния период, като няма данни за увреждане и/или
нефункциониране на абонатната станция спрямо проектните размери, както и че
редовно е приспадана топлинна енергия за технологични разходи от отчетената
ежемесечна енергия за сметка на ищеца, съгласно нормативните изисквания.
Установява се също, че в абонатната станция през процесния период е
функционирал 1 бр. общ топломер.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав приема, че от
събраните по делото доказателства вкл. и от заключението на вещото лице по
допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-техническа експертиза
е установено в производството, че през процесния период, за топлоснабдения
имот потребената топлинна енергия е на стойност от общо 966,52 лева.
В отговора на исковата молба, подаден от името на ответника, е релевирано
възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба.
По отношение възражението за погасяване по давност на претендираните в
настоящото производство от ищеца вземания, настоящият състав намира
следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия
са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна
вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то
произтича от повтарящи се еднородни задължения, с посочен в Общите условия
падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери приложение
тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито
са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение). В частност задълженията на ответниците за заплащане на
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
10
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение /13.05.2020 г./ спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г.,
които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението.
Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът
приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и началният момент
на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от
момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 45 дни след
месеца, за който е възникнало задължението.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото
на срока на погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента
на осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани
ежемесечните фактури. Издаването на обобщена фактура през юли 2020 г. за
вземания възникнали за период 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и през юли 2021 г. за
вземания, възникнали за период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., които са по
изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци през целия
отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не
е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност
за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен
месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не
е от естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност
за него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме
обратното би означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на
кредитора да зависи началният момент на погасителната давност, което
противоречи на целите на института на погасителната давност. Моментът, от
който започва да тече погасителната давност е определен от законодателя в
зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на
вземането и изпадането в забава на плащането на същото са различни факти, от
тях произтичат и различни последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2016 г.
11
сочи изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната
сметка, поради което и обвързването от ищеца на началния момент на
погасителната давност за месечните задължения с издаването на обобщена
фактура по изравнителната сметка е неоснователно.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на исковата молба в
съда - 14.09.2023 г., и по съображения изложени по-горе за началния момент на
погасителната давност на вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016
г., то съдът приема, че погасени по давност са вземанията на ищеца за доставена и
потребена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.06.2020 г., доколкото
изискуемостта на вземането за месец юни 2020 г. е настъпила считано от
15.08.2020 г., поради което 3-годишният погасителен давностен срок е бил
изтекъл преди подаване на исковата молба в съда – 14.09.2023 г., респективно е
обхванато от погасителната давност /3-годишния погасителен давностен срок за
вземането за месец юни 2020 г. е следвало да изтече на 15.08.2023 г./.
Изискуемостта на вземането за месец юли 2020 г. е настъпила считано от
15.09.2020 г., поради което 3-годишния погасителен давностен срок не е бил
изтекъл преди подаване на исковата молба в съда – 14.09.2023 г., респективно не е
обхванато от погасителната давност /3-годишния погасителен давностен срок за
вземането за месец юли 2020 г. е следвало да изтече на 15.09.2023 г./.
Следователно, погасени по давност са вземанията за периода 01.05.2019 г. -
30.06.2020 г., респективно, непогасени по давност са вземанията за периода
01.07.2020 г. – 30.04.2021 г., като от заключението на вещото лице по приетата в
производството съдебно-техническа експертиза се установява в производството,
че за същия период потребената топлинна енергия е на стойност от общо 389,94
лева /като са съобразени и сумите по изравнителни сметки, които за процесния
период са „за връщане“ и са извадени от общия размер на стойността на доставена
до процесния имот топлинна енергия/, за заплащането на която сума, следва да
отговаря ответникът Д. И. Д..
От ответника не са представени доказателства, нито са наведени твърдения за
извършени плащания на суми, представляващи стойност на доставена и потребена
в процесния топлоснабден имот топлинна енергия, през процесния период.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че искът за
главница за цена на доставена и потребена топлинна енергия срещу ответника Д.
И. Д. е основателен и доказан до размера от 389,94 лева и за периода 01.07.2020 г.
– 30.04.2021 г. и следва да бъде уважен за тези период и размер, като за разликата
над уважената сума до пълния предявен размер от 410,14 лева и за периода
12
01.05.2019 г. – 30.06.2020 г., искът следва да се отхвърли.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда /14.09.2023 г./ до окончателното й
изплащане.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо
93,48 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 15.09.2020 г. – 30.08.2023 г. върху главницата за доставена и потребена
топлинна енергия, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „*** на клиенти в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7
от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “Топлофикация София” ЕАД и
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016
г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за вземанията за главница за доставена
и потребена в процесния имот топлинна енергия възникнали след 01.07.2016 г., по
отношение на който са приложими ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с
изтичането на определения в чл. 33 срок.
Следователно ответникът е изпаднали в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от общо 389,94 лева и дължи лихва за тази
забава за периода от 15.09.2020 г. до 30.08.2023 г., която съдът определя в размер
на общо 121,83 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен
калкулатор на НАП/. Доколкото от ищеца се претендира сума в по-нисък размер,
13
то предявеният иск за лихва за забава върху главницата за цена на доставена и
потребена топлинна енергия, се явява основателен и доказан по размер.
От името на ответника не са представени доказателства или наведени
твърдения за извършени плащания на сумите за лихва за забава върху главницата
за доставена и потребена топлинна енергия.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждането на ответника Д. И. Д. да заплати в полза на --- сума,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия се явява основателен и
доказан за периода 15.09.2020 г. – 30.08.2023 г. и за размер от 93,48 лева и следва
да бъде уважен.
Предвид горното, съдът следва да разгледа направеното от името на
ответниците с отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на
претенциите на ищеца, включително за лихви за забава.
В разглеждания случай и по отношение на претенцията за вземания за лихва
за забава, следва да намери приложение тригодишният давностен срок, установен
в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Предвид гореизложените съображения и като съобрази установения в
Общите условия на ищцовото дружество падеж на задълженията, касаещи
процесния период и датата на депозиране на исковата молба в съда - 14.09.2023 г.,
настоящият съдебен състав намира, че възражението за погасяване по давност на
вземанията, предмет на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, се явява
неоснователно.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от 8,61 лева за периода 01.07.2020 г. – 30.04.2021 г.,
съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение. По делото се установи, че фирмата за
дялово разпределение точно и в уговорените срокове е извършвало услуга дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се
14
намира процесния имот, поради което и претенцията за главница за цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. – 30.04.2021 г. се явява
основателна, като от страна на ответника не са наведени възражения относно
размера на претендираната сума за извършената услуга дялово разпределение,
поради което, съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се
дължи възнаграждение в размер на 8,61 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК и
при съобразяване на представения и приобщен към материалите Договор
регистрационен индекс Д-0-74/09.06.2020 за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за енергетиката,
сключен между --- и --- и представляващия Приложение № 2 към него ценоразпис
на дейностите, включени в минималния пакет за услугата „Дялово
разпределение“/.
Следователно за процесния период е дължима цена на предоставена услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 8,61 лева, за което
заплащане следва да отговаря ответникът.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за доставена и потребена топлинна енергия.
Възражението за погасяване по давност на главницата за цена на услугата
дялово разпределение е неоснователно и не следва да бъде уважавано, доколкото
това вземане не е с периодичен характер, респективно по отношение на него е
приложим общият 5-годишен давностен срок, който не е изтекъл към датата на
депозиране на исковата молба в съда. Дори да е приложим краткият 3-годишен
давностен срок, то възражението отново се явява неоснователно, предвид
изложените по-горе съображения, касаещи наведеното от името на ответника
възражение за погасяване по давност на претенциите на ищцовото дружество.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждане на ответника Д. И. Д. да заплати в полза на ищеца сума,
представляваща стойност на предоставена услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия се явява основателен и доказан за периода 01.07.2020 г. –
30.04.2021 г. и за размера 8,61 лева и следва да бъде уважен.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда /14.09.2023 г./ до окончателното изплащане
на вземането.
По отношение на претенциите с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
сумата от общо 2,32 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
15
цена на услуга дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. – 30.08.2023 г.,
настоящият съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
С оглед изхода на спора право на разноски в настоящото производство пред
СРС имат, както ищецът, така и ответникът в производството.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 100,00 лева;
2/ за заплатен депозит за вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в
производството съдебно-техническа експертиза в размер на 300,00 лева; 3/ за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство по гр. д. № 50970/2023
г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, което съдът определя в размер на 100,00 лева;
4/ за заплатена държавна такса за издаване на съдебно удостоверение в размер на
5,00 лева.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес: --- /стар адрес ---, ап. 28, следва да бъде осъден
да заплати в полза на ищеца ---, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, сумата от 482,90 лева, представляваща разноски исковото производство по
гр. д. № 50970/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената
част от исковете.
От името на ответника Д. И. Д., ЕГН ********** се претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева, като същевременно са представени и
доказателства за действителното извършване на претендираните разноски.
Предвид гореизложеното, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, ищецът ---, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, следва да
бъде осъден да заплати в полза на Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес: --- /стар
адрес ---, ап. 28, сумата от 17,51 лева, представляваща разноски исковото
производство по гр. д. № 50970/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
16
От името на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач – ---
/понастоящем Далсия Елвеко ЕООД/ не са претендирани разноски в настоящото
производство, а и такива не му се следват по аргумент от разпоредбата на чл. 78,
ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес: --- /стар адрес ---, ап. 28 да
заплати в полза на ---, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** на
основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл.
79 ЗЗД, сумата от 389,94 лева, представляваща стойност на доставена и потребена
топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ --- /стар адрес ---, аб. № --
за периода 01.07.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 14.09.2023 г. до окончателното й изплащане,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и
чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата над уважения
размер от 389,94 лева до пълния предявен размер от 410,14 лева и за периода
01.05.2019 г. – 30.06.2020 г.
ОСЪЖДА Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес: --- /стар адрес ---, ап. 28 да
заплати в полза на ---, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 93,48 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2020 г. – 30.08.2023 г. върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия.
ОСЪЖДА Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес: --- /стар адрес ---, ап. 28 да
заплати в полза на ---, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** на
основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл.
79 ЗЗД, сумата от 8,61 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово
разпределение за топлоснабден имот, представляващ --- /стар адрес ---, аб. № -- за
периода 01.07.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 14.09.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ---, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б против Д. И. Д., ЕГН **********, с
адрес: --- /стар адрес ---, ап. 28, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждането на Д. И. Д., ЕГН ********** да заплати в полза на ---, ЕИК ***
сумата от 2,32 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
17
лихва за периода 15.09.2020 г. – 30.08.2023 г., върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес: --- /стар адрес ---, ап. 28 да
заплати в полза на ---, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 482,90 лева, представляваща разноски
исковото производство по гр. д. № 50970/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ---, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да
заплати в полза на Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес: --- /стар адрес ---, ап. 28, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 17,51 лева, представляваща разноски
исковото производство по гр. д. № 50970/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - „----” ООД /понастоящем Далсия Елвеко ЕООД/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18