РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. Бургас, 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Ангел Д. Гагашев
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Лена Р. Димитрова
в присъствието на прокурора Зоя Милтиядова Милтиядова (РП-Бургас)
като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно частно
наказателно дело № 20222100600530 по описа за 2022 година
за да се произвесе, съобрази:
Производството е въззивно и се движи по реда на глава ХХІ от НПК, вр.
чл. 341 ал.1, вр. чл. 306 ал.1, т.3 от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адвокат Петко Хубеков от АК –
Бургас, действащ като служебен защитник на осъдения С. П. Ч. с ЕГН
**********, против Определение № 908 от 11.05.2022 г. на Районен съд –
Бургас, постановено по ЧНД № 1201/2022 г. по описа на същият съд.
С обжалваният съдебен акт, на осъдения С. П. Ч. с ЕГН ********** е
определено общо наказание в размер на една година лишаване от свобода по
влезли в сила присъди по НОХД №№ 3625/2021 г., 4168/2021 г. и 785/2022 г.
– всички на РС –Бургас.
Със същото определение, на основание чл. 24 от НК, първостепенният
съд е увеличил така определеното общо наказание „лишаване от свобода” с
още пет месеца „лишаване от свобода” и на основание чл. 57, ал.1, т.3 от
1
ЗИНЗС е постановил така определеното и увеличено общо наказание от една
година и пет месеца „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при
първоначален „общ“ режим.
Със същото определение, първоинстанционният съде е приспаднал от
определеното и увеличено общо наказание времето, през което осъденият Ч. е
търпял наказание „лишаване от свобода“, по която и да е от включените в
съвкупността присъди, а също и времето, през което осъденият е бил с мярка
за неотклонение „задържане под стража“. Съдът постановил, наложеното на
Ч. наказание глоба в размер на петстотин лева по НОХД № 507/2021 г. на
Районен съд – Бургас, да се търпи отделно от определеното и завишено общо
наказание.
Недоволен от постановеният съдебен акт, служебният защитник на
осъденият Ч. го обжалва като необоснован и неправилен само в частта,
касаеща приложението на чл. 24 от НК. Във въззивната жалба се твърди, че
първоинстанционният съд необосновано и неправилно е изградил изводите си
за приложимостта на чл. 24 от НК само въз основа на броя на осъжданията на
Ч., вместо да обсъди личната и обществената му опасност. Изразява се
становище, че увеличаването на общото наказание, в края на реалното му
изтърпяване в местата за лишаване от свобода и предстоящо излизане на
свобода, би се отразило негативно на положените до този момент усилия за
поправянето на Ч.. От въззивният съд се иска да отмени обжалваното съдебно
определение в частта му, касаеща приложението на чл. 24 от НК.
В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба. Намира за правилно и законосъобразно решението на
първостепенният съд да увеличи с пет месеца определеното на осъдения
общо наказание, като твърди, че предвид множеството престъпни деяния, за
които жалбоподателят е осъждан, приложението на чл. 24 от НК е
единствената възможност за постигане на генералната и лична превенция,
визирана в чл. 36 от НК. Поради тези съображения предлага обжалваното
определение да бъде потвърдено.
В съдебно заседание пред въззивния съд, осъденият, редовно призован
се явява и поддържа жалбата. Защитникът му моли обжалваното съдебно
определение да бъде отменено в атакуваната му част, като се аргументира с
2
доводите, изложени във въззивната жалба. Твърди, че към момента осъденият
е изтърпял почти изцяло общото наказание от една година лишаване от
свобода, поради което продължаване изтърпяването му с още пет месеца
щяло да се отрази неблагоприятно на постигнатите резултати от
провежданите в затвора превъзпитателни дейности. Твърди се още, че към
момента отношенията между осъдения и неговата майка, пострадала от
престъпленията, включени в съвкупността, вече са по-добри, като тя го
посещавала в затвора и се грижела за непълнолетното му дете. Моли
въззивният съд да измени първоинстанционното определение в обжалваната
му част като отмени приложението на чл. 24 от НК и остави в сила
определението на районния съд в останалата му част.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложените от страните
доводи и приложените по делото доказателства, провери обосноваността и
законосъобразността на обжалвания съдебен акт и изведе следните
фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в законоустановения срок от
страна в производството, имаща обоснован правен интерес да иска проверка
на не влязъл в сила съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата се явява
неоснователна.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
С Определение от 09.02.2021г. по НОХД № 507/2021 г., влязло в сила на
същата дата, Районен съд – Бургас е одобрил споразумение, с което лишеният
от свобода С. Ч. е бил осъден за извършено на 08.01.2021 г. престъпление по
чл. 296, ал. 1 от НК и му е било наложено наказание „глоба“, в размер на
петстотин лева.
С Определение от 11.08.2021 г. по НОХД № 3625/2021 г., влязло в сила
на същата дата, Районен съд – Бургас е одобрил споразумение, с което Ч. е
бил осъден за извършени на 26.05.2020 г. престъпления по чл. 296, ал. 1 и чл.
129, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, като му е било наложено общо наказание
„лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, което на основание чл. 57, ал. 1,
т. 3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „общ“ режим.
С Определение от 20.09.2021 г. по НОХД № 4168/2021г., влязло в сила
на същата дата, Районен съд – Бургас е одобрил споразумение, с което Ч. е
бил осъден за извършени в периода от 15.02.2021 г. до 20.02.2021 г.
3
престъпления по чл. 296, ал. 1 и и чл. 144, ал. 3, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, като
му е било наложено общо наказание „лишаване от свобода“, за срок от една
година, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да изтърпи при
първоначално определен „общ“ режим.
С Определение от 28.03.2022 г. по НОХД № 785/2022 г., влязло в сила
на същата дата, Районен съд – Бургас е одобрил споразумение, с което
лишеният от свобода С. Ч. е бил осъден за извършено на 30.05.2019 г.
престъпление по 195, ал.1, т.3 и т.5, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК,
като е било наложено наказание „лишаване от свобода“, за срок от четири
месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да изтърпи при
първоначално определен „общ“ режим. Относно същото престъпление, Ч. е
бил вече осъждан със споразумение по НОХД № 2129/2021 г. на Районен съд
– Бургас, но с решение на Апелативен съд – Бургас по ВНОХД № 185/2021 г.,
влязло в сила на 28.02.2022 г., определението за одобряване на
споразумението е било отменено, а наказателното производство било
възобновено, по който повод било образувано цитираното НОХД № 785/2022
г.
С определение по ЧНД № 4301/2021 г., влязло в сила на 01.12.2021 г.,
Районен съд – Бургас е определил на осъдения С. Ч. едно общо наказание по
влезли в сила присъди по НОХД №№ 2129/2021 г., 3625/2021 г. и 4168/2021 г.
– и трите на РС – Бургас в размер на една година лишаване от свобода, което
на основание чл. 24 от НК е било завишено с шест месеца, като е бил
определен първоначален общ режим за изтърпяване на определеното и
завишено общо наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода.
Осъденият С. Ч. е осъждан и с други влезли в сила присъди, като
последната, постановена спрямо него, но преди извършване на
престъпленията, за които е осъждан с изброените вече по-горе присъди, е по
НОХД № 367/2010 г., когато с присъда от 12.10.2010 г., влязла в сила на
16.02.2011 г., Районен съд – Нова Загора е наложил на Ч. наказание лишаване
от свобода за срок от една година и шест месеца при първоначален строг
режим за извършено на 04.05.2010 г. престъпление по чл. 234, ал.1 от НК.
Наказанието е било изтърпяно на 01.02.2013 г.
С оглед установената фактическа обстановка, правилна е преценката на
първоинстанционния съд, че на групиране в самостоятелна съвкупност при
4
условията на чл. 25 вр. чл. 23 от НК подлежат изброените по-горе и влезли в
сила присъди по НОХД №№ 3625/2021 г., 4168/2021 г. и 785/2022 г. – всички
на РС –Бургас, доколкото престъпленията, за които осъденият С. Ч. е бил
признат за виновен с тези присъди, са били извършени от него преди да е
имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Присъдата по НОХД №
507/2021 г. не може да бъде включена в тази съвкупност, тъй като
престъплението, за което е осъден Ч. с присъдата по НОХД № 4168/2021 г. на
РС – Бургас е извършено след постановяването й. Доколкото с присъдата по
НОХД № 507/2021 г. е наложено наказание глоба, правилно
първоинстанционният съд е приел като най-благоприятен за осъдения
вариант групирането в една съвкупност на присъдите по НОХД №№
3625/2021 г., 4168/2021 г. и 785/2022 г., за които да се определи едно общо
наказание, а глобата по НОХД № 507/2021 г. – да се търпи отделно.
Правилно първоинстанционният съд е определил като общо наказание
по новата съвкупност наказанието „лишаване от свобода“ в размер на една
година, наложено на осъдения Ч. с влязлата в сила присъда по НОХД №
4168/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, тъй като същото се явява най-
тежко измежду наложените му с присъдите, включени в новообразуваната
съвкупност.
Неоснователно е оплакването на осъдения и неговия защитник относно
приложението на чл. 24 от НК. От една страна, не следва да се забравя, че на
осъдения Ч. вече е било определяно общо наказание с прилагане на чл. 24 от
НК – с влязло в сила определение по ЧНД № 4301/2021 г. на РС – Бургас са
били групирани влезлите в сила присъди по НОХД №№ 2129/2021 г.,
3625/2021 г. и 4168/2021 г. – и трите на РС – Бургас, като е било определено
общо наказание в размер на една година лишаване от свобода, завишено на
основание чл. 24 от НК с шест месеца. Настоящото групиране на последните,
постановени спрямо Ч. и влезли в сила присъди, е предизвикано единствено и
само заради отмяна на влязлата в сила присъда по НОХД № 2129/2021 г. и
възобновяване на това наказателно производство, и постановяване на нова
присъда за същото това престъпление, а именно влязлото в сила определение
за одобрение на споразумение по НОХД № 785/2022 г. Следователно може да
се приеме, че съдът вече се е произнасял по въпроса за приложимостта на чл.
24 от НК в контекста на извършените от Ч. престъпления, за които присъдите
са били групирани в самостоятелна съвкупност. От друга страна, настоящият
5
въззивен съдебен състав, подобно на контролираната съдебна инстанция,
намира, че действително са налице условията за прилагане на чл. 24 от НК в
настоящия случай.
Съдебната практика е еднозначна в разбирането си, че приложението на
разпоредбата на чл. 24 от НК не е самоцелно, а е възможно само и единствено
когато определеното общо наказание се явява несправедливо и несъответно
на съвкупността от престъпните деяния, и със същото това наказание не
могат да се постигнат целите на наказателната репресия (вж. напр. Р 500-93-І,
Р 207-2018-ІІІ, ППВС 4/1965 и др.). В конкретният случай, видно от
приложената по делото справка за съдимост, може да се направи извод, че
налаганите на осъдения Ч. наказания не са постигнали своя превантивен и
превъзпитателен ефект. У него са формирани и утвърдени трайни престъпни
навици, и доказателство за този извод е факта, че след изтърпяване на
предходните си наказания, Ч. е подновявал престъпната си деятелност. Прави
особено силно впечатление, упоритостта, проявена от осъдения при
извършване на престъпленията по чл. 296, ал.1 от НК, както и факта, че
пострадала от тези престъпления е била майката на Ч., а също и факта, че две
от трите престъпления от този вид, извършени от осъдения, са били
придружени с нанасяне на средна телесна повреда на пострадалата, респ. със
закана за убийство към нея. Тези обстоятелства значително завишават
степента на обществена опасност на осъдения. Те, наред с другите данни за
съдимостта на Ч., сочат, че у осъдения е формирана вече трайно нагласа, не
само да не спазва законите в страната ред, но и установените в обществото
морални принципи, като демонстрира трайно общественоопасно
противоправно поведение в обществото, т.е., налице е утвърден личностен
модел на поведение, заради който спрямо осъдения следва да се подходи
строго при налагане на наказателната репресия. В тази връзка, възражението
на защитата, че между осъдения и неговата майка вече са налице добри
отношения и поради това съдът следва да се подходи с по-голяма
снизходителност в конкретния случай, не могат да бъдат споделени
доколкото липсват доказателства, които да установяват верността на тези
твърдения, а и няма гаранция, дали твърдяното поведение на осъдения не е
обусловено единствено от факта, че понастоящем се намира в затвора. Ето
защо, настоящият въззивен съдебен състав намира, че така определеното
общо най-тежко наказание измежду присъдите за деянията, включени в
6
съвкупността – лишаване от свобода за срок от една година, действително е
следвало да бъде увеличено на основание чл. 24 от НК, като предложеното от
районният съд увеличение с пет месеца е разумно, законосъобразно и би
съдействало за постигане целите на специалната и генерална превенция.
Неоснователни са възраженията на защитата против приложението на
чл. 24 от НК, аргументирани с демонстрираното от Ч. добро поведение в
затвора, докато изтърпява наказанието „лишаване от свобода“. Посочените
обстоятелства не могат да окажат влияние върху преценката, дали с
определеното и увеличено общо наказание биха се постигнали целите на
наказанието, тъй като със същото се цели постигането не само на специална,
но и на генерална превенция.
При определяне на първоначалния режим, при който осъдения С. Ч.
следва да изтърпи определеното му и завишено общо наказание по
формираната съвкупност, първоинстанционният съд е приложил точно
закона, приемайки, че е налице хипотезата на чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС,
доколкото липсват предпоставките по т.1 и т.2 на чл. 57 от ЗИНЗС – от
изтърпяването на последното наказание „лишаване от свобода“, което не е
било отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс, са изтекли
повече от 5 години (наказанието „лишаване от свобода“ в размер на една
година и шест месеца, наложено с влязла в сила присъда по НОХД №
367/2010 г. на РС – Нова Загора, е било изтърпяно на 01.02.2013 г.), размерът
на определеното и завишено общо наказание не надвишава пет години,
липсва приложение на чл. 68 от НК, изискуемо в хипотезата на б.В на чл. 57,
ал.1, т.2 от ЗИНЗС.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че наказанието глоба в
размер на петстотин лева, наложено на осъдения Ч. с влязла в сила присъда по
НОХД № 507/2021 г. на РС – Бургас, следва да се търпи отделно от
определеното и увеличено общо наказание от една година и пет месеца
„лишаване от свобода“ – както бе посочено по-горе, тази присъда не може да
бъде включена в новата формирана съвкупност доколкото престъплението, по
повод на което е постановена присъдата по НОХД № № 4168/2021 г. на РС –
Бургас е извършено след постановяването и влизането в сила на присъдата по
НОХД № 507/2021 г.
Не търпи критика решението на първостепенният съд да приспадне от
7
определеното и увеличено общо наказание времето, през което осъденият С.
Ч. е търпял наказание „лишаване от свобода“, по която и да е от включените в
съвкупността присъди, както и времето, през което същият е бил с мярка за
неотклонение „задържане под стража“ или е бил задържан по реда на МВР, по
някое от включените в съвкупността наказателни производства, доколкото
това решение е съобразено с разпоредбите на чл. 25, ал.2 и чл. 59 от НПК.
Предвид изложените съображения, Бургаският окръжен съд, намира, че
следва да потвърди обжалваното определение, доколкото същото е правилно
и законосъобразно, поради което
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 908 от 11.05.2022 г. на
Районен съд – Бургас, постановено по ЧНД № 1201/2022 г. по описа на
същият съд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8