Р Е Ш Е
Н И Е
№……/…….
05.2019 г.
гр.Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на шестнадесети април през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
МИЛА
КОЛЕВА
при секретар Мария Манолова,
като
разгледа докладваното от съдията Томова
въззивно търговско дело № 470 по описа за 2019 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е разгледано по реда
на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №10808/12.02.2019г.
по описа на ВРС, на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, подадена чрез пълномощник
юрисконсулт Р.И.И., срещу решение №№213/17.01.2019г. на Варненски районен съд, 49 състав, постановено по
гр.д. №5316/2018г. по описа на ВРС, в
частта му, с която е отхвърлен предявения от ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД иск за установяване съществуването на
вземането му спрямо ответника Й.Х.С., ЕГН **********,***, за сумата 465,66
лева, представляваща възнаграждение по споразумение за предоставяне на
пакет за допълнителни услуги към договор за потребителски кредит
№**********/14.11.2016г.
Основното
оплакване е за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му
част. Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги се явява нищожно, като заобикалящо
императивните правни норми на чл.19, ал.4 ЗПК, като се твърди, че неговото
сключване е опционално, по избор на потребителя и зависи единствено от неговата
воля; същото не е пряко свързано с договора за кредит, съотв. сключването му не
е задължително условие за отпускане на кредит; възнаграждението не е цена на
услугите, а се дължи за предоставената възможност (опция) във всеки един момент
длъжникът да поиска промяна в договора му за кредит; възнаграждението се дължи
отделно и независимо от цената на самия кредит, поради което не следва да се
включва при изчисляването на годишния процент на разходите (ГПР). Иска се от
въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови ново решение по
същество на спора, с което предявената претенция да бъде уважена в пълния
предявен размер от 1 055,25 лева. Претендира и присъждане на разноски.
В отговора на
въззивната жалба назначения по делото особен представител на въззиваемата страна
адвокат Т.С., ВАК, обосновава становище за неоснователност на подадената
въззивна жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.
В насроченото
пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът не е взел участие в
съдебното заседание.
Въззиваемата
страна Й.С., чрез назначения му по делото особен представител адвокат Т.С.,
ВАК, моли обжалваното решение на първоинстанционния съд да бъде оставено в
сила.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе
предвид следното от фактическа и правна страна:
Производството
пред районния съд е образувано по исковата молба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, гр.
София, с която се претендира установяване на част от вземанията му спрямо
ответника Й.Х.С., ЕГН ********** ***, за които по ч.гр.д. №19507/2017г. на Варненски районен съд, 10 състав, е
била издадена заповед за изпълнение от 29.12.2017г.
Видно от
приложеното ч.гр.д.
№19507/2017г. на Варненски районен съд (ВРС) по заявление от 28.12.2017г. по
реда на чл.410 от ГПК в полза на кредитора – заявител „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е била издадена заповед за изпълнение за
следните суми: 1 055,25 лева – главница по договор за потребителски
кредит №**********/14.11.2016г., 8,66 лева - лихва за забава за периода от
11.01.2017г. до 14.03.2017г., законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда - 28.12.2017г., до окончателното
изплащане на задължението, 75 лева – сторени разноски за заповедното
производство (държавна такса и юрисконсулско възнаграждение).
С предявения в
хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК установителен иск кредиторът е заявил,
че претендира установяване съществуването единствено на вземането си за сумата
1 055,25 лева, посочено като “неизплатено парично задължение по договор за
потребителски кредит №**********/14.11.2016г.”, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението.
Допълнително в
исковата молба е уточнено, че сумата 1 055,25 лева включва дължимите по
договора главница и възнаградителни лихви в общ размер на 589,59 лева (при
предоставен кредит в размер на 500 лв. и уговорен годишен лихвен процент от
41,17% за деветмесечен период) и възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 465,66 лева.
Още с първото
разпореждане по чл.129, ал.2 от ГПК съдът е дал указания на ищеца –кредитор да
уточни правния си интерес от воденето на установителен иск по чл.422 ГПК за
целия претендиран размер на вземането от 1 055,25 лева, съобразявайки
факта, че издадената му заповед за изпълнение е единствено за вземане за
неплатена главница по договора за кредит. Изискал е и плащане на остатъка от
дължимата държавна такса в размер на разликата между дължимата такса от 4% от
цената на иска и платената такса в заповедното производство.
С молба вх.
№32425 от 16.05.2018г. ищецът е пояснил, че претендираната сума от
1 055,25 лева включва неплатената по договора главница в размер на 500
лв., неплатеното договорно възнаграждение в размер на 89,59 лв. и неплатеното
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 465,66 лв.,
като всички тези задължения произтичат от сключения договор за потребителски
кредит и са в резултат на допуснатото от длъжника-ответник неизпълнение на
договорните му задължения. Наред с това, в условие на евентуалност, обусловена
от преценката на съда, че „претендираните
с исковата молба договорно възнаграждение и възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги не са предмет на издадената заповед за изпълнение”,
ищецът е поискал да му бъде дадена възможност „да претендираме даденото вземане на основание чл.124, ал.2 от ГПК”.
Липсва обаче както нарочно формулирано искане (петитум), така и надлежно
изложение на обстоятелствата, на които същото се основава. Не е внесена и
самостоятелна (отделна) държавна такса. Приложения към молбата документ
удостоверя внасянето на сумата 50 лева – държавна такса за „уст.иск по г.д. 5316/2018, 49 с-в”.
С ново
разпореждане от 17.05.2018г. сезираният съд е оставил отново исковата молба без
движение като подробно и наставляващо, произнасяйки се почти по същество на
изначално предявения иск по реда на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК,
е изискал от ищеца да предяви осъдителен иск.
В изпълнение на
това разпореждане ищецът е депозирал молба вх. №38713/08.06.2018г., преповтаряща
изцяло молбата му от 16.05.2018г. Изпълнявайки и неясните указания по
отношение на дължими държавни такси е представил и документ, удостоверяващ
внасянето на сумата 75 лева с основание „уст.иск
по г.д. 5316/2018, 49 с-в”.
При това
положение и като се има предвид: – начина, по който е формулирано искането на
ищеца („да ни бъде дадена възможност да
претендираме …”); - липсата и в двете молби на нарочно формулиран петитум
(конкретно отправено до съда искане), от който да се установява, че се търси
друг вид защита, извън първоначално заявената установителна претенция; -
становището на ответника, изразено в подадения от назначения му особен
представител отговор на исковата молба, за недоказаност и неоснователност на
предявения иск „с пр. основание чл.422, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК,
обективиран в подадената искова и последващи уточняващи молби”; - произнасянето
на съда по реда на чл.140 от ГПК и доклада по делото относно приетия за
разглеждане иск (в т.ч. цена и правно основание) – по чл.422 от ГПК, във вр. с
чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване съществуване и дължимост на
сумата от 1 055,25 лв., представляваща неизплатено парично задължение по
договор за потребителски кредит №**********, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението, е
очевидно, че по делото липсва както същинско предявяване на осъдителен иск
по отношение на сумата 465,66 лева, представляваща възнаграждение по
споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги към договор за
потребителски кредит №**********/14.11.2016г., отговарящо на изискванията на
чл.127 от ГПК (със съответно изложение на обстоятелства и петитум), така и на
изменение по реда на чл.214 от ГПК на първоначално предявения установителен иск
по чл.422, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за цялото вземане по издадената
заповед за изпълнение в общ размер на 1 055,25 лева.
Фактът, че в
това вземане, заявено в заповедното производство като вземане за главница по
договора за кредит, освен дължимата и неплатена главница в размер на 500 лева,
се включват дължими и неплатени договорни възнаградителни лихви и
възнаграждение по споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги
към договора, би могло да обоснове извод за неоснователност на част от
първоначално предявения иск и съответно за неговото частично отхвърляне, но не
може да служи в основание за съда служебно да присъжда част от сумата, чието
основание е различно посоченото в заповедта основание „главница” на вземането.
Че такъв
самостоятелен осъдителен иск липсва предявен явствува и от сезиралата настоящия
съд въззивна жалба, в която изрично ищецът - жалбоподател сочи, че „е
отхвърлена исковата претенция на дружеството
над присъдената с решението сума от 589.59 лв., до пълния и претендиран размер
от 1055.25 лв.” като се иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение и
да уважи „като основателна и доказана,
исковата претенция на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД над присъдените ни с
решението 589.59 лв., до пълния и претендиран размер от 1055.25 лв.”.
Спорното право
се определя от ищеца с основанието и петитума на иска, а то се индивидуализира
чрез посочване от ищеца на правопроизводящия факт, съдържанието на правото и
носителите на правоотношението, съставка на което е правото. Несъответствието
между заявеното с исковата молба право и правото, на което е дадена защита с
решението, представлява произнасяне по непредявен иск, каквото именно е налице
в случая по отношение на неприсъдената с обжалваната част на решението сума „от
465.66 лева, представляваща възнаграждение по споразумение за предоставяне на
пакет за допълнителни услуги към договор за потребителски кредит №
**********/14.11.2016г., на осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД”. Произнасянето по
непредявен иск е недопустимо и съставлява основание за обезсилване на постановения
съдебен акт.
Недопустимо е и
произнасянето на първоинстанционния съд по реда на чл.422, във вр. с чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК относно съществуването на вземане „за сумата от 89,59 лв.
възнаградителна лихва”, тъй като нито е предявен нарочен иск за установяване
съществуването на такова вземане, нито същото е включено в издадената на ищеца
– кредитор заповед за изпълнение. Но тъй като решението в тази му част не е
било обжалвано от ответника – заинтересована страна и с оглед разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд не може да се произнесе служебно и
по неговата недопустимост.
Като се имат
предвид оплакванията във въззивната жалба и отправеното искане за разглеждане и
уважаване на предявения установителен иск в неговата цялост, обосновано може да
се приеме, че в нея е инкорпорирано искане по чл.250 от ГПК за допълване на
постановения съдебен акт. Компетентен да разгледа и се произнесе по тази молба
е първоинстанционния съд.
По тези
съображения и в съответствие с разрешенията, дадени в чл.270, ал.3 от ГПК решението
в обжалваната му част следва да бъде обезсилено като делото се върне на
първоинстанционния съд за разглеждане на молбата на ищеца по чл.250 от ГПК.
Въз основа на
изложените мотиви и на основание чл.270 от ГПК, съдебният състав на Варненски
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №213/17.01.2019г. на Варненски районен съд, 49
състав, постановено по гр.д. №5316/2018г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлен предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД, ЕИК *********, гр. София срещу Й.Х.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск
за заплащане на сумата от 465.66 лева /четиристотин шестдесет и пет лева и 66
стотинки/, представляваща възнаграждение по споразумение за предоставяне на
пакет за допълнителни услуги към договор за потребителски кредит №**********/
14.11.2016г., на осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, като недопустимо.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния Варненски районен съд за разглеждане и
надлежно произнасяне по молба на ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД за
допълване на постановения съдебен акт, инкорпорирана в подадената от него
въззивна жалба вх. №10808/12.02.2019г. по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.