№ 1845
гр. София, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20221110202375 по описа за 2022
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Образувано е въз основа на жалба от СН. АНД. Т., ЕГН ********** срещу
наказателно постановление № 1464/27.07.2021 г., издадено от началника на
03 РУ-СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за извършено нарушение по чл.
194, ал.3 от НК.
В жалбата се твърди, че на инкриминираната дата жалбоподателката
посетила магазин от търговска верига „Лидл“, където пазарувала, слагайки
стоките в собствена торба. Подържа се, че след като заплатила на каса
закупени от нея стоки била спряна за проверка от охранителя, като било
установено, че на дъното на торбата има останали 1 бр. топено сирене и 1
суха паста, които поради пропуск не била заплатила. Жалбоподателката
твърди, че поискала да заплати установените стоки, но получила отказ и били
повикани полицейски служители, които я отвели в 03 РУ- СДВР. Моли за
отмяна на наложената й глоба, тъй като същата е непосилна за нея.
1
В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован не се явява,
представлява се от адв. Велчева, която пледира за отмяна на наказателното
постановление. Поддържа, че не е установено намерението на
жалбоподателката противозаконно да присвои вещите, а се касае за пропуск
от нейна страна да ги заплати. Акцентира върху незначителната стойност на
вещите, общо в размер на 1,28 лева.
Въззиваемата страна – началникът на 03 РУ – СДВР редовно призован не се
явява, представлява се от юрисконсулт Пашунов, който моли за
потвърждаване на наказателното постановление, тъй като е постановено при
спазване на процесуалните правила. Намира нарушението за безспорно
доказано, а наложеното наказание – в минимален размер. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 30.05.2021 г. жалбоподателката СН. АНД. Т. посетила магазин от
търговската верига „Лидл“, находящ се в гр. София, ж.к. „Западен парк“, бул.
„Александър Стамболийски“ № 19. Същата преминала през касовата зона на
магазина без да заплати 1 бр. топено сирене на стойност 0,99 лева и 1 бр. суха
паста на стойност 0,29 лева, всички вещи на обща стойност 1,28 лева. Същата
била забелязана от охранителя на търговския обект ПЕП., който задържал
жалбоподателката и със служителката на магазина БДД. подали сигнал на
телефон 112. На мястото на инцидента пристигнал полицейски екип от 03 РУ
- СДВР, който екип задържал жалбоподателката, а процесните вещи били
предадени с протокол за доброволно предаване. Вещите били върнати на
магазина от полицейските служители.
С постановление от 21.07.2021 г. прокурор при СРП отказал да образува
досъдебно производство и преписката била изпратена на началника на 03 РУ-
СДВР. На 27.07.2021 г. било издадено обжалваното наказателно
постановление, препис от което било връчено на жалбоподателката Т. на
09.02.2022 г., а на 10.02.2022 г. била подадена и жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ
на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно
заявление от БДД., 2 бр. протокол да доброволно предаване от 30.05.2021 г.,
справка за съдимост на С.Т., заповед № Iз-1767/28.08.2012 г. на министъра на
2
вътрешните работи, материалите по пр.пр. № 27741/2021 г. по описа на СРП.
Съдът кредитира посочените доказателства като обективни, еднопосочни и
безпротиворечиви. Самата жалбоподателка не отрича преминаването през
касовата зона без да заплати един брой топено сирене и една суха паста.
Видно от двата протокола за доброволно предаване стоките: 1 бр. топено
сирене и 1 бр. суха паста са били предадени от жалбоподателката на
разследващ полицай при 03 РУ- СДВР, а впоследствие служител на 03 РУ-
СДВР предал същите стоки на служител на магазин „Лидл” – Б. Димитрова.
От заповед № Iз-1767/28.08.2012 г. на министъра на вътрешните работи се
установява компетентността на административнонаказващия орган да издаде
процесното наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок за обжалване и е насочена срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол, поради което същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Макар и издадено от компетентен орган наказателното постановление
страда от съществени пороци, ограничаващи съществено правото на защита
на наказаното лице и представляващи основание за неговата отмяна.
Настоящият съдебен състав счита, че описанието на нарушението в
наказателното постановление е неясно, което препятства жалбоподателката
да разбере фактическите предели на „административното обвинение” и това е
довело до съществено накърняване правото й на защита, а на следващо място
е налице несъответствие между фактическото описание на нарушението и
дадената му правна квалификация, като последната от своя страна е непълна.
При наличието на определени предпоставки престъплението по чл. 194,
ал.3 вр. ал.1 от НК се декриминализира и е обявено от законодателя за
административно нарушение. Предпоставките са посочени в чл. 218б, ал.1 от
НК, а именно стойността на предмета на деянието да е до размер на 2
минимални работни заплати за страна, установени към датата на извършване
на деянието и предметът на престъплението да е възстановен и заместен.
Декриминализирането на деянието като престъпление обаче на променя
елементите от неговия състав – т.е. наличието на тези предпоставки
единствено понижават обществената опасност на извършеното до степен, че
3
става неоправдано същото да се санкционира чрез ангажиране на
наказателната отговорност на извършителя, а законодателят е приел, че в този
случай обществената опасност на извършеното изисква същото да бъде
наказвано по административен ред. На плоскостта на изложеното, издаването
на годно НП от процесуална страна изисква в него да са описани всички
елементи на състава на нарушението по чл. 194, ал.3 вр.ал.1 от НК ясно и
недвусмислено, което в процесния случай не е налице.
Съдът констатира, че в обжалваното НП липсва индивидуализация на
предмета на нарушението. Предмет на престъплението (респ. нарушение) по
чл. 194, ал.3 вр.ал.1 НК са чужди движими вещи, които имат определена
стойност и могат да бъдат отграничени от други такива вещи. Посочването,
че жалбоподателката направило опит да отнеме „стока“, без да конкретно
посочено кои вещи и в какво количество се включват в това понятие
съществено накърнява правото на защита на санкционираното лице,
доколкото за същото остава неясно кои точно чужди вещи се твърди да е
отнело. Като не са посочени конкретните вещи жалбоподателката е поставена
в невъзможност да се защити, доколкото не са ясни фактическите предели на
обвинението.
На второ място съдът намира, че липсата на посочване на стойността на
всяка отделна вещ съществено ограничава правото на защита на
жалбоподателката, доколкото престъплението по чл. 194, ал.3 вр. ал.1 от НК е
такова срещу собствеността и при него стойността на предмета е от
съществена значимост – същата е от значение както за преценка наличието на
маловажен случай, така и досежно възможността за приложение на чл. 218б
НК. Не е достатъчно да се посочи обаче само общата стойност на отделните
вещи, тъй като по този начин се препятства правото на защита на
санкционираното лице да оспорва стойността на всяка отделна вещ, като
евентуално установява нейната по-ниска стойност, което би могло да се
отрази при индивидуализация на наказанието.
По – нататък съдът намира, че при описанието на деянието не е посочен
елемент от състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
Т. и който обуславя и възможността на извършителя да се наложи
административно наказание, а именно, че извършеното представлява
маловажен случай. Липсата на посочване, че извършеното представлява
маловажен случай обуславя квалификацията на деянието като такова чл. 194,
4
ал.1 от НК, а не по чл.194, ал.3 НК. Правната норма на чл. 194, ал.1 от НК
обаче очертава престъпен състав, а не такъв на административно нарушение,
поради което е недопустимо за извършено престъпление по чл. 194, ал.1 от
НК да бъде приложена разпоредбата на чл. 218б НК. Последваната следва да
се приложи само и единствено в хипотеза на маловажен случай по чл. 194,
ал.3 от НК. Непосочването, че извършеното от жалбоподателката
представлява маловажен случай освен, че представлява от една страна липса
на елемент от състава на нарушението, което се твърди да е извършено, от
друга страна обуславя и наличието на противоречие между изложените
факти и дадената правна квалификация, а на последно място е пречка за
приложение на разпоредбата на чл. 218б НК. Във всеки случай изложеното
опорочава от процесуална страна издаденото наказателно постановление и
същото не е годно законосъобразно да ангажира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, поради
което и само на това основание същото следва да бъде отменено.
Съдът констатира, че при издаване на НП АНО е допуснал и нарушение на
разпоредбата на чл. 57, ал.1 т.6 от ЗАНН. АНО е квалифицирал деянието на
жалбоподателката по чл. 194, ал. 3 от НК. Съгласно сочената като нарушена
правна норма „в маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до
една година, или пробация, или глоба от 100 до 300 лева. За маловажни
случаи на кои деяния обаче става въпрос разпоредбата не уточнява. От
систематично й място следва извод, че се касае за маловажни случаи на
кражба. Кое деяние представлява кражба е посочено в ал. 1 на чл. 194, но
такава привръзка при квалифициране на деянието не е направена, от което
следва извод, че дадената правна квалификация е непълна и неясна. Налице е
и още едно противоречие между фактическото и правно обвинение - твърди
се, че деянието на жалбоподателката е останало във фазата на опита, но това
не е намерило отражение в правната квалификация. Всички тези нарушения
на процесуалните правила съществено ограничават правото на защита на
наказаното лице, същото е изправено пред невъзможност да разбере в
пълнота фактическите и правни рамки на вмененото му нарушение и да
организира адекватно защитата си.
По – нататък следва да се отбележи, че АНО не е посочил санкционната
норма, въз основа на която е наложил административното наказание на
жалбоподателката. Така нито жалбоподателката може да разбере в какви
5
граници е определено нейното наказание, дали същото е в близост до
минимума, максимума или е около средния размер, нито съдът може да
извърши преценка дали наложеното наказание е предвидено в закона /тоест
отговаря на принципа за законоустановеност/, в какви граници е определено и
дали същото е справедливо. При непосочване на санкционната норма е неясно
защо АНО е наложил административно наказание за престъпно деяние по НК.
Изброените нарушения на процесуалните правила съществено са накърнили
правото на защита на жалбоподателката и представляват абсолютно
основание за отмяна на наказателното постановление.
Съдът намира за нужно да посочи, че освен изложените нарушения на
процесуалните правила по делото не беше установено по категоричен начин,
че деянието на жалбоподателката е съставомерно по чл. 194, ал.3 вр. ал. 1 вр.
чл. 18, ал.1 от НК от субективна страна. Не се ангажираха доказателства, че
действително се касае за умишлен опит да се преустанови фактическата власт
на собственика върху вещите, а не е налице пропуск от страна на
жалбоподателката да заплати вещите.
На последно място дори и да се приеме, че действително жалбоподателката
е направила опит противозаконно да отнеме процесните хранителни стоки
съдът намира, че инкриминираното деяние категорично разкрива белезите на
маловажен случай по смисъла на параграф 1, ал. 1 т.4 от ЗАНН. Касае се за
деяние, останало във фазата на опита – веднага след установяване на стоките
непосредствено след касовата зона същите са били върнати от
жалбоподателката, като тя е поискала да ги заплати. Предмет на нарушението
са хранителни стоки на изключително ниска стойност – 1 бр. топено сирене
на стойност 0,99 лева и 1 бр. суха паста на стойност 0,29 лева, общо 1,28 лева.
По делото не са ангажирани доказателства, жалбоподателката да е имала
други противоправни прояви, същата е неосъждана. Всички тези
обстоятелства не са били съобразени от административнонаказващия орган,
който незаконосъобразно е ангажирал административнонаказателната
отговорност на жалбоподателката като е издал наказателно постановление за
санкциониране на деяние, предствляващо маловажен случай.
В обобщение на изложеното съдът намира, че при издаване на
наказателното постановление са допуснати множество съществени
нарушения на процесуалните правила, които са ограничили значително
правото на защита на жалбоподателката. Не е доказано наличието на
6
изискуемата от закона форма на вина у жалбоподателката, а на последно
място, инкриминираното деяние категорично представлява маловажен случай
по смисъла на параграф 1, ал.1 т.4 от ЗАНН. По изложените съображения
съдът намира, че наказателното постановление се явява незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
При този изход на делото право на присъждане на разноски има
жалбоподателя, но тъй като такива не се претендират, не следва и да се
присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.2 т.1 вр. ал. 3 т.2 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление № 1464/27.07.2021 г., издадено от началника на
03 РУ- СДВР, с което на жалбоподателя СН. АНД. Т., ЕГН ********** е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за
извършено нарушение по чл. 194, ал.3 от НК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14- дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му
на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7