Р Е Ш Е Н И Е
Номер 354 19.06.2018 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, Търговско отделение, ХХ състав
На 21.05.2018 Година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: ТАНЯ Б. ГЕОРГИЕВА
Секретар: Валентина Василева
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
търговско дело номер 65 по описа за 2018 година
намери за установено следното:
Производството
по делото е с предмет отрицателен установителен иск с правна квалификация
чл.439 ГПК, предявен от Е.П.П. с ЕГН ********** *** чрез пълномощника адв.Т.Т.
от АК-Хасково, против „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК *********, гр.София, да се признае
за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи следните суми:
сумата от 165533,51 лв. главница към 06.01.2012 г., ведно с просрочена лихва от
15711,25 лв. за периода 25.03.2011 г. до 06.01.2012 г., сума в размер от
3964,96 лв. съдебни разноски, сумата от 3503,07 лв. заемни такси към 06.01.2012
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.01.2012 г. до
изплащане на вземането, както и сума в размер на 2297.48 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК и Изпълнителен лист, по ч.гр.дело № 147/2012г., 4 бр.с. по описа на ПРС и образувано изп.д.№
20128220400038 по описа на ЧСИ М.С.-Ц. с район на действие ПОС, както и да
бъдат обезсилени Заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, поради изтекла погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД по отношение на
главното вземане и на чл. 111, б. «в» от ЗЗД по отношение на акцесорните
вземания за лихви, изтекла за периода 09.01.2012г./датата на издаване на
изпълнителното основание/ до 09.01.2017г.
В
исковата молба ищцата сочи, че въз основа на Споразумение за обединяване на кредити от
14.09.2009г. и Анекс към него, сключени с ответната банка, на кредитора е била издадена Заповед №
111/09,01,2012 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист
по ч.гр.д.№ 147/2012 г. по описа на РС- Пловдив за вземанията, предмет на настоящите
искове. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.д.№ 20128220400038 по
описа на ЧСИ М.С.–Ц. с район на действие ПРС. Твърди, че всички съобщения по
изпълнителното дело за извършвани по него действия, са били изпращани на адрес,
на който ищцата не живее, респ.същите не са извършени надлежно. Заявява, че първото
действие, за което е била редовно уведомена, е полученото от работодателя й
запорно съобщение на 20.01.2017 г., с което е наложен запор на трудовото й
възнаграждение. Тъй като извършените действия по изпълнението не са били годни,
то производството е перемирано а
вземанията са погасени по давност, изтекла в периода 09.01.2012 г.- 09.01.2017
г. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В
отговор на исковата молба, подаден след изтичане на срока по чл.367 ГПК, ответникът
оспорва иска.Моли за отхвърляне на иска и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
като обсъди събраните поделото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
взе предвид становищата на страните, прие следното:
Не се
спорно по делото, а и се установява от представените заверени копия от
изпълнителен лист, Заповед № 111/09.01.2012 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и приложената справка от
деловодна програма на РС Пловдив / л.43-44 от делото/, че по заявление на ответната
„Банка ДСК“ЕАД, гр.София е образувано ч.гр.д.№ 147/2012 г. на ПРС и е издадена
посочената заповед за изпълнение срещу солидарните длъжници ЕТ „Румен Пановски
98“, „Стил Груп“ ЕООД с ЕИК *********, Р.И.П. и Е.П.П. за вземания на стойност 165533,51
лв. главница, дължима по Споразумение за обединяване на кредити от 14.09.2009
г. и Анекс към него, ведно със сумата от 15711,25 лв. лихва за периода
25.03.2011 г.- 06.01.2012 г., сумата от 3694,96 лв. разноски и сумата от
3503,07 лв. заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението. Постановено е незабавно изпълнение по чл.418 ГПК и
е издаден Изпълнителен лист на 09.01.2012 г.
Въз
основа на изпълнителния лист е образувано изп.д.№ 38/2012 г. по описа на ЧСИ М.С.-Ц.
с район на действие ПОС, приложено в заверени преписи.
Не е
спорно, че ищцата, в качеството й на длъжник в заповедното производство по
ч.гр.д.№ 147/2012 г. на ПРС, не е подала възражение в преклузивния срок по
чл.414, ал.2 ГПК.
Изпълнителното
дело № 38/2012 г. е образувано с Разпореждане от 30.01.2012 г., като
едновременно с това е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника Е.П.,
получавано от „Мариша кидс“ ЕООД, гр.Карлово, наложена е възбрана на недвижим
имот, собственост на длъжниците Р.И.П. и Е.П. П. и е насрочен опис на
възбранения имот на 28.02.2012 г. Впоследствие, в периода до м.септември 2014
г. са предприети следните действия за принудително изпълнение: На 28.02.2012 г.
е извършен опис на недвижим имот, собственост на длъжниците / в т.ч. и на
ищеца/, находящ в гр.**** и представялващ първи и втори надпартерни етажи от
двуетажна с партер жилищна сграда / Протокол за опис от 28.02.2012 г./.
Последвали са няколко публични продани. Първата, проведена в периода 30.04.2012
г.- 30.05.2012 г., е обявена за нестанала с Протокол от 31.05.2012 г. Насрочена
е втора по ред публична продан за периода 16.07.2012 г.- 16.08.2012 г., също
нестанала съгласно Протокол от 12.09.2012 г. По искане на взискателя „Банка
ДСК“ ЕАД / молба с вх.№ 9693/20.09.2012 г./ е насрочена отново публична продан
за времето 24.12.2012 г.- 24.01.2013 г., която също е обявена за нестанала с
Протокол от 25.01.2013 г. Последвала е втора по ред публична продан, насрочена
за периода 07.04.2013 г.- 07.05.2013 г., която също е обявена за нестанала /
Протокол от 08.05.2013 г./. По молба с вх.№ 5928/14.05.2013 г. на взискателя е
изготвена нова пазарна оценка на имота и е насрочена отново публична продан от
01.09.2013 г. до 01.10.2013 г. и от
25.10.2013 г.- 25.11.2013 г. Обявените за посочените периоди продани също са
нестанали , поради което по молба на взискателя е предприета последваща такава.
Същата е насрочена за времето 18.02.2014 г.- 18.03.2014 г. и по нея е обявен
купувач на втори надпартерен етаж и е издадено Постановление за възлагане от
28..03.2014 г. Последвала е публична
продан на първи надпартерен етаж , обявена за периода 16.05.2014 г.- 16.06.2014
г. и от 01.08.2014 г.- 01.09.2014 г., приключила също с Постановление за
възлагане от 05.09.2014 г. След извършване на разпределението на постъпилите от
проданта суми и плащане на взискателите, по молба на взискателя „Банка ДСК „ЕАД
с вх.№ 79/05.01.2016 г. , поискано насрочване на опис на движими вещи и
налагане на запор върху дружествени дялове , а с по молба на същия взискател с
вх.№ 355/13.01.2017 г. и със Запорно съобщение, връчено на третото задължено
лице на 20.01.2017 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата
от „ВМЗ“ ЕАД, гр.Сопот.
Констатира
се от документите по изпълнителното дело, че ПДИ и всички съобщения до ищцата
за изпращани на адреса в гр.****, който, съгласно извършената служебна справка
от съдебния изпълнител, е постоянния адрес на лицето / л.18 от изп.дело/.
Съобщенията са получавани на адреса от друг солидарен длъжник- П. П..
Въз
основа на така установените по делото факти, съдът достигна до следните правни
изводи:
Искът с
правна квалификация чл.439 ГПК е предоставен на длъжника за защита срещу
изпълнението при наличие на обстоятелства, които имат значение за
съществуването на вземането и които са настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В
хипотезата на проведено заповедно производство по чл.410 и сл ГПК, фактите, на
които ищецът основава иска си, следва да са настъпили след изтичане на
преклузивния срок по чл.414, ал.2 ГПК за подаване на възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, с изтичането на който и на осн.чл.416 ГПК
заповедта е влязла в сила. В разглеждания случай ищецът се позовава на
погасителна давност като юридически факт, настъпил след влизане в сила на
заповедта. От значение за основателността на иска е да е налице бездействие на
кредитора за периода, релевиран в исковата молба- 09.01.2012 г.- 09.01.2017 г.,
в който давността по чл.110 ЗЗД- за главницата и по чл.111, б.“в“ ЗЗД- за лихвите не е спирана
или прекъсвана на някое от основанията по чл.115 и чл.116 ЗЗД.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 г.
от 25.06.2015 г. по т.д. № 2 по описа за 2013 г. на ВКС, ОСГТК, по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД
давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са: насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В т.
10. от тълкувателното решение е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие. Обявява за изгубило
сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, съгласно което
погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането.
В този смисъл прекъсване на давността
настъпва при предприемане на което и да е изпълнително действие - насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, извършването на опис и оценка
на вещ. Следователно, законодателят не е поставил като условие за прекъсване на
давностния срок постигане на резултат от съответно изпълнително действие -
постъпване на суми по запорно съобщение, осребряване на описани вещи и т.н.
Давността представлява санкция за бездействие на кредитора в определен срок.
Ето защо в тълкувателното решение е прието, че предприемането на изпълнителното
действие прекъсва давността, а не и достигане до знанието на третото задължено
лице на запорното съобщение, на връчване на призовката за принудително
изпълнение и т.н. Кредиторът / взискател в изпълнителното производство/ не може
да бъде санкциониран за бездействие в случаите, при които предприетите по
негово искане или от съдебния изпълнител действия са се оказали неуспешни. В
настоящия случай прекъсване на давността не е настъпила нито с издаване на
изпълнителен лист, нито с образуване на изпълнителното производство, нито с
изпращането на призовка за доброволно изпълнение, нито с получаването й от
длъжника, нито с изготвяне на справки относно имущественото състояние на
длъжника. Първото изпълнително действие, прекъснало давността, е разпореждането
от 30.01.2012 г. на
съдебния изпълнител за налагане на запор на трудовото възнаграждение на
длъжника и налагането на възбана върху недвижимия имот и насрочването на опис. Без значение в случая
е обстоятелството, че третото задължено лице по наложения запор на трудовото
възнаграждение не е признало вземането, тъй като трудовото правоотношение е
било прекратено. Относно давността обаче разпореждането на ЧСИ за
налагане на запор представлява действие, което я е прекъснало. Последващо
прекъсване на давността е настъпило с всяко от разпорежданията на съдебния
изпълнител за извършването на опис и оценка на недвижимия имот, насрочването и извършването на всяка от проведените
публични продани, в н.ч. и обявените за нестанали, налагането на запор върху
актуалното трудово възнаграждение на ищцата, подробно описани в хронологичен
ред по-горе в решението. Следователно, не е налице и
прекратяване на изпълнителното производство по право поради липса на
изпълнителни действия в период над две години, считано от последното
изпълнително действие. В посоченото тълкувателно решение е прието, че давността
се прекъсва било с искане за извършване на изпълнителни действия, било с
извършването им от съдебния изпълнител. За да се приложи разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, то
следва да липсва искане от взискателя за извършване на изпълнителни действия в
период над две години при невъзможност посочените от него изпълнителни способи
да доведат до погасяване на вземането. В настоящия случай съдебният изпълнител
е предприемал всяко от изпълнителните действия по искане на взискателя,
посочено в молбата за образуване на изпълнителното производство, както и в последващите му
молби, описани по –горе. Поради това не е налице бездействие на взискателя в период
над две години, респ. прекратяване на изпълнителното производство
/перемпция/ не е настъпило. Последното извършено действие по принудително
изпълнение, прекъснало давността, е наложения на 18.01.2017 г. запор на
трудовото възнаграждение на ищцата, считано от която дата до датата на
предявяване на иска- 30.01.2018 г. не е изтекла нито кратката, нито общата
давност по чл.111, б.“в“, респ.чл.110 ЗЗД.
Неоснователни са
възраженията на ищцата, че изпълнителните действия по отношение на нея са
невалидни, тъй като не е била редовно уведомявана за тях от съдебния
изпълнител. Нередовно съобщаване за предприети изпълнители действия, което в
случая дори не е налице / съобщенията са изпращани на постоянния адрес на
длъжника/ няма отношение към прекъсването на давността. Както се посочи, изтичането
на давностния срок се свързва с поведението на кредитора, а не с
незаконосъобразно извършени от съдебния изпълнител действия по принудително
изпълнение, които са само основание за ангажиране на отговорността на последния
по чл.74 ЗЧСИ за причинени вреди.
В обобщение на
изложеното, не се установи ответникът, като взискател, да е бездействал в
релевирания с исковата молба период- 09.01.2012 г.- 09.01.2017 г., респ.не е
изтекъл давностния срок на вземанията, оспорени в настоящото производство.
Горното от своя страна налага извод, че предявеният отрицателен установителен
иск по чл.439 ГПК е неоснователен и ще се отхвърли.
Искането за
обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист е недопустимо и производството
в тази част следва да се прекрати. Подобни последици са предвидени само в
хипотезите на чл.414а, чл.415, ал.5 и чл.423, ал.3 ГПК.
При този изход на
спора и на осн.чл.78, ал.8 ГПК на ответника ще се присъди юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно Наредбата за заплащане на правната помощ в
размер от 100 лв. Този размер съдът счита за съответен както на фактическата и
правна сложност на делото, така и на разглеждането му само в едно открито
съдебно заседание.
Мотивиран от
изложеното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Е.П.П. с ЕГН ********** *** чрез пълномощника адв.Т.Т. от АК-Хасково, иск
с правна квалификация чл.439 ГПК да се признае за установено по отношение на
ответника „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК *********, гр.София, ул.Московска № 19 , че
ищцата не дължи следните суми: сумата от 165533,51 лв. главница към 06.01.2012
г., ведно с просрочена лихва от 15711,25 лв. за периода 25.03.2011 г. до
06.01.2012 г., сума в размер от 3964,96 лв. съдебни разноски, сумата от 3503,07
лв. заемни такси към 06.01.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 06.01.2012 г. до изплащане на вземането, както и сума в размер на 2297.48 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и
Изпълнителен лист, по ч.гр.дело № 147/2012г., 4 бр.с. по описа на ПРС и
образувано изп.д.№ 20128220400038 по описа на ЧСИ М.С.-Ц. с район на действие
ПОС, поради изтекла погасителна давност на вземанията.
ПРЕКРАТЯВА производството по искането за
обезсилване на заповедта за изпълнение изпълнителния лист, издадени по
ч.гр.дело № 147/2012г., по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Е.П.П. с ЕГН ********** *** да
заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК *********, гр.София, ул.Московска № 19 сумата
от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: