Р
Е Ш Е
Н И Е
№.......
гр.София, 20.06.2017год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, 14 състав в открито заседание на двадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При секретаря Красимира
Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №6218 по
описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 367
и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Г.Н.С. срещу ЗАД Б.В.И.Г.и УМБАЛ Ц.Й.–ИСУЛ-ЕАД обективно
кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 226, ал.1 от КЗ/отм./, вр.чл.249,
т.3 от КЗ/отм./, вр.чл.189 от Закона за здравето
срещу първия ответник и с пр.осн.чл.49 от ЗЗД срещу втория ответник, с които се
претендира осъждане на ЗАД Б.В.И.Г.да заплати суми в размер на 50000лв.,
застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, както и
60000лв.-обезщетение за претърпени неимуществени вреди срещу УМБАЛ Царица
Йоана-ИСУЛ ЕАД, дължимо в резултат на
противоправно деяние, осъществено във
връзка с проведена оперативна интервенция на 03,09,2014год., ведно със
законната лихва от датата на увреждането до пълното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 02.09.2014г. е постъпил в Клиника по неврохирургия към
ответното лечебно заведение за оперативна намеса при дискова херния. Извършени
са консултации и изследвания, при което лекарски екип установява, че
здравословното състояние на ищеца позволява
извършването на операция. Последната е извършена на 03,09,2014год., след което
се установява, че лявото око на пациента е подуто и отекло. Не е извършена
незабавно консултация с офталмолог, нито е назначено лечение с медикаменти. Едва
на петия ден след операцията, след оплакване на пациента от загуба на зрение на
лявото око е извършено консултация с офталмолог, който е констатирал загуба на
зрението вследствие на „Оклузия на а.Централис ретина“. При пациенти с придружаващи
заболявания като захарен диабет и
хипертонична болест се увеличава рискът
от подобно усложнение, поради което твърди предвид установените заболявания на
ищеца, че лекуващия екип е следвало да
предвиди подобно усложнение или при появата му да е наясно с причината за настъпването му. Твърди, в
случай, че са взети незабавни, достатъчни и адекватни мерки, че отокът е
следвало да намалее и кръвообращението в ретината да се възстанови, които
действия не се предприети от болничното
заведение. В резултат за ищеца е причинена неимуществена вреда -загуба на
зрението на лявото му око, което води до описаните в исковата молба
неимуществени вреди, както и до повишен
риск от загуба на зрението и на другото око. Налице е причинна връзка с противоправното
бездействие на дежурния екип на болница ИСУЛ. Съобразно изложеното сочи да е
възникнало право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Отговорността на ЗАД Б.В.И.Г.е обусловена от
наличието на сключен застрахователен договор „Професионална отговорност
на лекари и медицински персонал“, за което е подписана застрахователна полица
№**********L00066/01,08,2014год., валидна към датата на застрахователното
събитие. С оглед извънсъдебно уреждане на спора е предявена претенция пред
застрахователя, по която е образувана щета №**********/108/14, но по която до
момента не е извършено плащане.
Сочи за справедлив размер на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди сума в
размер на 110000лв., като предвид лимитът на застрахователна отговорност по „Професионална
застраховка на лекари и медицински персонал“ претенцията срещу застрахователя е
в размер на 50000лв. Моли да бъде ангажирана и гаранционно обезпечителната
отговорност на възложителя на работата, а именно УМБАЛ Ц.Й.ИСУЛ ЕАД за
разликата до пълния справедлив размер на обезщетението до 110000лв., а именно в
размер на 60000лв.
Съобразно изложеното заявява становище за
основателност на исковите претенции. Претендира разноски.
Ответникът – УМБАЛ Ц.Й.ИСУЛ ЕАД /ИСУЛ/ в указания
законоустановен срок по чл.367 от ГПК изразява становище за неоснователност на
иска като твърди липса на пасивна материално
правна легитимация по иска. Не оспорва изложената фактическа обстановка относно
постъпване на ищеца в болничното заведение на 02,09,2014год. по клинична пътека
№205 с предварителна диагноза Спинална стеноза на Л3 и Л4 и окончателна диагноза Стеноза на спиналния канал, Дискова херния Л3 и Л4 в дясно. Листеза
І–ва степен на Л3 и Л4. Оспорва на ищецът да е
извършена предоперативна интервенция с офталмолог
като действително е извършена такава, но на 08,09,2014год. –постоперативно и
след съобщение от ищеца, че не вижда с
лявото око като е констатирана оклузия на централната ретинална артерия и е
назначена терапия. Оклузията на ретината е идентична с мозъчните инсулти и сърдечни
инфаркти, протича без болка и без симптоми като всяко от съпътстващите
заболявания на ищеца би могло да е причина за настъпването на този резултат.
Т.е. не е налице противоправно деяние. При условията на евентуалност оспорва
размера на претендираното обезщетение като прекомерен.
Ответникът-ЗАД
Б.В.И.Г.ЕАД в срока за отговор
излага становище за неоснователност
на исковата претенция, тъй като липсват
данни за осъществена „лекарска грешка“, в причинно следствена връзка с
констатираните увреждания. Не оспорва наличието на договор “Професионална
отговорност на лекари и медицински персонал“ сключен с УМБАЛ ИСУЛ. Сочи на
завишен размер на претендираното обезщетение неотговарящ на принципа на чл.52
от ЗЗД. Поддържа да не дължи лихва за забава.
Съобразно изложеното е заявено становище за
отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
Третите лица помагачи на ответника- УМБАЛ Ц.Й.–ИСУЛ
ЕАД-Р. В.П., Ж.Р. М. поддържат отговора
на ответника.
Третото лице помагач на УМБАЛ Ц.Й.–ИСУЛ ЕАД -ЗАД „А.“
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на
събитието, което е настъпило преди полицата да е влязла в сила.
При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че на 02,09,2014год. Г.Н.С.
е постъпил в УМБАЛ Ц.Й.ИСУЛ ЕАД, във връзка с оплаквания от около 2 седмици за оперативно лечение. След
изследвания е установено, че пациента е показан за оперативно лечение, въз
основа на изразеното неврогенно клаудикацио, частични нарушения на тазово резервоарните
функции и КТ данните за тежко изразена спинална стеноза. Извършена е операция
на 03,09,2014год. видно от оперативен протокол №225/03,09,2014год., от който е
видно извършването й в периода от 08,30часа
до 13,30часа на 03,09,2014год. Не е спорно, че лекуващия екип при провеждане
на операцията се състои от оператор-доц. Р.П. и асистент д-р Ж.М.. Констатиран
е оток на окото на 04,09,2014год. като на 08,09,2014год. е отразено оплакване
на пациента от липса на зрение в ляво око и е дадено мнение за консултация с
офталмолог. При извършената консултация
на 08,09,2014год. е констатирана настъпила оклузия на лявото око.
В епикризата
от болничното заведение е отразено настъпило усложнение-оклузия на а.Централис ретина.
Не е спорно също Р.П. и Ж.М. да полагат труд при ответника УМБАЛ Ц.Й.ИСУЛ ЕАД към
датата на оперативната интервенция, което обстоятелство се установява и от
споразумение №204/29,04,2011год.и №430/24,10,2014год./стр.181
и 180 от делото/, от които е видно, че доц.д-р Р. В.П. изпълнява длъжността началник Клиника по неврохирургия в ИСУЛ. Видно от трудов договор
№294/28,06,2012год. д-р Ж.Р.М. също
полага труд при ответника ИСУЛ, със специалност “лекар“ в клиника по
неврохирургия.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез
показанията на св. Е.Н.С., които съдът цени по реда на чл.172 от ГПК се
установява, че още след извеждането на
ищеца от оперативна зала, окото му било посиняло и с оток. Лекарите давали становище, че при всички пациенти се
случва това и окото ще се оправи. Два дни
след операцията ищецът споделил, че нищо не вижда. Съпругата му поискала консултация
с лекар, но никой не се отзовал. След загубата на зрението С. се сринал като до
настоящия момент не може да се отърси от случилото се. Споделял, че се чувства
излишен, че е сляп, че не иска да живее. Имал проблеми със съня, искал повече
внимание, изпитвал притеснение. Ограничил социалните си контакти.
Съгласно заключението на изслушаната съдебно медицинска
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде
кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява, че тромбоза (оклузия) на централната ретинална
артерия, представлява запушване на ствола на артерията кръвоснабдяваща
ретината на окото най-често при тромбо-емболия.
Ретината е високодиференцирана тъкан, което я прави
изключително чувствителна и лесно ранима. Запушването
на централната ретинална артерия протича без болка или други външни белези,
само с внезапна загуба на зрителна функция. Въпреки че, всички хора могат да
бъдат засегнати, най-уязвими са хората с изразен сърдечно-съдов риск - пациенти
с артериална хипертония, дислипидемия, захарен диабет.
Захарният диабет представлява заболяване на малките кръвоносни съдове, като с
времето пациентите развиват сериозни усложнения - полиневропатия,
нефропатия, миокарден
инфаркт, ретинопатия. Съчетанието на няколко рискови
фактори допълнително повишава риска за развитие на спонтанна оклузия на
кръвоносен съд. Липсват медицински данни каква е била зрителната функция на
лявото око преди оперативната интервенция. Съгласно ИЗ на ИСУЛ на 5-ия ден след
хирургичната интервенция пациентът съобщава за загуба на зрение. Възникналия периорбитален оток на клепачите постоперативно
не може да причини тромбоза на централната ретинална артерия. Абревиатурата VOD (Visus
Oculi Dexter), съответно VOS
(Visus Oculi Sinister), означава зрителна
острота на дясното, съответно на лявото око, а цифрото
изражение 1, означава нормална зрителна острота
на дясното око, а означението 0, сочи на липса на зрение на лявото око.
Запушването на кръвоносните съдове, независимо от това коя част на човешкото
тяло е засегната, причинява тежки, често необратими увреждания на тъканите и
органите - миокарден инфаркт, мозъчен инсулт или
загуба на зрение, какъвто е случаят с настоящия пациент. Единствено бързото (в
рамките на до 2-3 часа) възстановяване на кръвоносния съд може да предотврати
тежките и до голяма степен необратими усложнения. В конкретния случай,
лечението на оклузията на централната ретина включва
венозни инфузии на медикаменти (най-често Пентоксифилин), които подпомагат реканализирането
на запушения кръвоносен съд, съответно кръвоснабдяването
на ретината. Лечението на съдово-исхемичните
заболявания на ретината на окото включва интравенозно
приложение на съдоразширяващи медикаменти, във
възможно най-ранния етап. От приложената документация е видно, че при престоя в
УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ е инициирано интравенозно
лечение с Пентоксифилин, както и перорално със същия
медикамент. Продължителното положение на
тялото по корем може да причини хипостатичен оток на
различни меки части на тялото, включително и клепачите на очите, в конкретния
случай оперативната интервенция е около 6 часа.
Оклузията на централната ретинална артерия е
комплексно заболяване, при което е невъзможно да се определи директна
причинно-следствена връзка. При пациента са налице множество рискови фактори
като ЗД, АХ, които сами по себе си увеличават риска от оклузия на ретината.
Отокът на окото не е белег на запушване на артерията и се получава при повечето
пациенти при извършване на такъв тип
оперативни интервенции. Има няколко степени на изменение на кръвоносните съдове
в ретината и това е трета степен на необратими изменения, при която съдовете се
втвърдяват и са значително по-малко резистентни
на изменения на кръвното налягане, предпоставка за развитие на оклузивни
състояния. Самата оперативна интервенция, за която е приет пациента за
оперативно лечение не предполага консултация с офталмолог.
Не
е спорно между страните, че е сключен договор застраховка „Отговорност на
лекари и медицински персонал“ между Б.В.И.Г.АД и УМБАЛ ИСУЛ, с период на покритие
от 01,08,2014год. до 31,07,2015год., по който застрахователното покритие
включва обезщетение за лекарски деликти, включително деликти на следоперативния период, като лимита на
застрахователната отговорност е 50000лв. за високорискови група лица, сред
които доц.д-р.Р.П. и 20000лв. за нискорискова група,
сред които е доктор Ж.М..
Представена
е застрахователна полица №1410013100000464449, сключена от УМБАЛ ИСУЛ ЕАД и ЗАД
А., с период на покритие от 0,00часа на 16,09,2014год. до 24,00часа а
15,09,2015год., предвид което съдът намира за ирелевантна за настоящото
производство със сочена дата на застрахователно събитие -03,09,2014год.
По делото са приети като
доказателства Правилник за
устройство и дейност и вътрешен ред
на Университетска болница „Царица Йоана“
ИСУЛ и правилник за устройство на болницата в
клиниката по неврохирургия.
При така изложената фактическа обстановка съда достигна до следните
правни изводи:
Предявени са искове с пр.осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр.чл.249, т.3 от КЗ/отм./, вр.чл.189 от Закона за здравето срещу ЗАД БВИГ за сума в размер на 50000лв.-застрахователно обезщетение и иск с пр.кв.чл.49 от ЗЗД срещу УМБАЛ Исул за сума в размер на 60000лв. /разликата от 50000лв. до 110000лв./.
Съгласно установената съдебна практика (ППВС 7/1958 г.; ППВС 7/1959 г.; ППВС 9/1966 г.;/ отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, гаранционна и възниква за възложителят на определена работа (вкл. юридическо лице), ако изпълнителите на работата – физически лица, са извършили виновно противоправно деяние (чл. 45 ЗЗД).
В конкретния случай отговорността на УМБАЛ ИСУЛ се ангажира, в качеството на работодател на медицински специалисти, извършили оперативна интервенция на ищеца и допуснали противоправно деяние, чрез бездействие в етапа на следоперативния период при престоя на ищеца в болничното заведение.
Релевантните факти обосноваващи основателност на иска са противоправно деяние-/действие или бездействие/, настъпили вреди, причинна връзка между деянието и вредите, характера на същите, възлагане на определена работа при или по повод на която е настъпил вредоносния резултат.
Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца при условията на пълно и главно доказване.
В тежест на ответната страна е да установи възраженията в отговора, включително спазване на необходимите медицински стандарти и добра медицинска практика.
По претенцията срещу застрахователя в тежест на ищеца е да установи валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „Професионална отговорност на лекари и медицински персонал“, със срок на действие към датата на соченото събитие, застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск- извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
Не е налице спор по фактите относно постъпване на ищеца на 02,09,2014год. в УМБАЛ ИСУЛ за планово оперативно лечение на спинална стеноза на Л3-4. Проведена е оперативна намеса на 03,09,2014год., в периода от 8,30часа до 13,30часа. На 08,09,2014год. е констатирана оклузия на ретината на ляво око, довела до загуба на зрението на окото. Поддържа да е налице противоправно бездействие от страна на служители на ответника при предприемане на адекватно лечение след констатацията на увреждането, довело да загуба на зрението, с твърдение, че субективни оплаквания са били налични у пациента още на първи ден след операцията като е назначена консултация с офталмолог едва на пети следоперативен ден.
За да е налице противоправно деяние осъществено от служители на ответника ИСУЛ е необходимо да бъде установено нормативно задължение, неизпълнението на което да ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на работодателя.
С оглед нормата
на чл.80 от
Закона за здравето качеството на медицинската помощ се основава
на медицински стандарти, утвърдени по реда на
чл. 6, ал. 1 от
Закона за лечебните заведения,
и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда
на чл. 5, т. 4 от Закона
за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина.
Принципите на които се основава
предоставянето на медицинска помощ залегнали в чл. 81,
ал.2, вр.ал.1 от Закона за здравето и обуславящи правото на достъпна медицинска помощ сочат на 1. своевременност,
достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при
оказване на медицинската помощ с приоритет за деца,
бременни и майки на деца до
1 година; 3. сътрудничество,
последователност и координираност
на дейностите между лечебните заведения;4. зачитане правата на пациента. Условията и редът за осъществяване правото на достъп
до медицинска помощ по ал.
1 се определят с наредба на Министерския
съвет. Съгласно
чл. 6, ал. (1) от Закона за лечебните заведания
/изм. ДВ, бр. 59 от 2010г./ лечебните заведения осъществяват
дейността си при спазване на
медицинските стандарти за качество на
оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата
на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра
на здравеопазването. В конкретната хипотеза приложими са наредба №37 от
20,08,2010год за утвърждаване на медицински стандарт „неврохирургия“. Съгласно
медицинския стандарт, утвърден с т.2 от приложение №1 към Наредба
№37/2010год. е необходимо извършването
на клиничен преглед на неврохирургичния пациент с цел изяснява характера на заболяването, неговата органна локализация и топика, влиянието или засягането
от основното заболяване на съседни
органи и системи, необходимостта от оперативна намеса (показания за операция),
нейния очакван обем, избор на
оперативен достъп и оперативна техника, прогноза за очаквания
резултат и изход, както и определяне и оценка на оперативния
риск (КПООР), при който се уточнява общото състояние на пациента,
наличието на придружаващи заболявания, шансовете да понесе
необходимата анестезия и неврохирургична намеса, в резултат на което
се уточнява оперативният риск и факторите, които го повишават. Съгласно т.2.2.3 от
стандарта клиничния диагностичен преглед, представляващ неотменен етап от диагностичния процес, включващ снемане на анамнеза, физикален преглед, назначаване и провеждане на лабораторни изследвания, назначаване и изпълнение на инстР.тални
изследвания в обем, уточняващ характера на основното заболяване
и неговите усложнения, провеждане на консултации
със специалисти от други клинични
специалности, насочени към уточняване на диагнозата, показанията за операция и причините за спешност, които съгласно заключението на съдебно
медицинската експертиза са извършени правилно, без да е допуснато нарушение от
медицинските специалисти. Диагнозата, с
която ищецът е постъпил в болничното заведение-спинална стеноза не предполага
консултация с офталмолог. Фактът, че при анамнезата от лицето, която се изготвя
по сведение на пациента не са посочени
субективни оплаквания на зрителните органи, сочи на извод за липса на такъв
проблем при постъпване в болничното заведение. Извършения клиничен преглед за оценка на
оперативния риск (КПООР), който също е неотменна част от предоперативната
подготовка на пациента, сочи на повишен риск от сърдечно съдови усложнения,
с оглед придружаващите заболявания на ищеца-ЗД и АХ, като е определен повишен
сърдечно съдов риск от операцията. С оглед данните за предходно заболяване на орган или
система, в
случая ендокринно заболяване /захарен диабет/ е извършена консултация с ендокринолог.
Ето защо не се установи нарушение при предоперативната
подготовка на пациента по установените медицински стандарти. Основните доводи на ищеца касаят несвоевременни
мерки/бездействие/ в следоперативния период, при престоя на ищеца в УМБАЛ ИСУЛ. Съгласно т. 4.1 от Наредба №37/2010год. утвърждаваща медицинските стандарти неврохирургичният екип следва да осигури постоянно
наблюдение в следоперативния
период на локалния статус и общото състояние на болния, на
количеството и вида на отделяните през
дренажите секрети, на жизнени показатели
и лабораторните отклонения.
В изпълнение на това изискване и видно от история на заболяването на
пациента, е отбелязано наблюдение на ищеца като още след излизането от
анестезия на 03,09,2014год. е
констатиран периорбитален оток вляво. Това обстоятелство се потвърждава
и от събраните гласни доказателства на съпругата на ищеца, която сочи след
излизане от оперативна зала, че окото е било подуто, посиняло, с оток.
Наличието на оток на окото съгласно заключението на съдебно медицинската
експертиза сочи на обичайно състояние
при пациентите при подобен род оперативни интервенции, предвид позицията
на тялото за извършване на хирургичната интервенция /шест часа по корем/.
Същото не е симптом, който да насочи наблюдаващия екип към необходимост от
изследване на зрението. Отзвучаването му е относително, липсват точни стандарти
и зависи от конкретния организъм на пациента. При наличие на придружаващи
заболявания компенсаторните възможности
намаляват, което води до по-дълъг период,
през който е налице оток. Последния не е причина за оклузията
на артерията, и няма пряк връзка с оклузията. Отокът
на клепача не е белег на запушване на
артерията. Действително свидетелските показания сочат, че ищецът се е оплакал
от загуба на зрение, но не се установи това да е съобщено на медицинския екип,
с оглед удостовереното в история на заболяването, където в периода от
04,09,2014год. до 07,09,2014год. липсват субективни оплаквания на пациента.
Едва на 08,09,2014год. е отбелязано оплакване от загуба на зрение, при което
последния е насочен за консултация с офталмолог и е предприето медикаментозно
лечение с приложение на антикоагулант и „пентоксифилин“/ липсват хирургични методи за лечение/. Видно от метериалите
по делото консултацията с офталмолог е извършена в 11,55часа. Безспорно на
основание Р.V, т.3,1 от Наредба №36/06,08,2010год. за утвърждаване на
медицински стандарт „очни болести“ процесното увреждане -3.1. Остра съдова непроходимост на артерия централис
ретине (ОСН на АЦР) е от категория спешни състояния. Спорно по делото
е обстоятелството дали предприетото и назначеното медикаментозно лечение е в
съзвучие с принципа на своевременно лечение –Р.VІ, т.1,6 от медицинския
стандарт. Заключението на съдебно
медицинската експертиза сочи на спешност в порядък на 2-3 часа от
оплакването, в които следва да се
предприемат мерки за овладяване на спешното състояние. В процесния случай се
установи, че консултацията с офталмолог е извършена в 11,55часа-видно от ИЗ. Т.е.
в периода от 8,30часа, когато е следвало да бъде извършена визитация /съгласно Правилник
за дейността в клиниката и когато са възприети оплаквания от пациента/ до
11,55часа този срок е изтекъл. В приложимия медицински стандарт липсва срок, в
който следва да бъде предприето медикаментозното назначение. Т.5,5 от стандарта, настоящия състав намира за неприложима. Спешното
състояние обаче предполага незабавно действие. Това може да обоснове извод за
неспазване на принципа за своевременност на назначеното лечение, макар и същото
да е адекватно. Липсват категорични данни, в колко часа е назначено и приложено
лечението с медикаменти. От лекарствен лист в ИЗ се сочи на вливане на пациента
в 12,50часа.
Ето защо съдът намира да е налице
противоправно деяние/бездействие/ на медицински лица, при което за ищеца е
настъпила неимуществена вреда.
Обстоятелството, че оклузията е посочена и като настъпило усложнение в епикризата за болничния престой сочи на
пряка връзка между проведеното болничното лечение и настъпилата вреда. Фактът,
дали при предприето своевременно и адекватно поведение ищецът е щял да
възстанови зрението си стои извън фактическия състав на правната норма по чл.49 ЗЗД. Макар и да липсва пряка връзка
с извършената оперативна интервенция на дисковата херния, то се касае до
възникнало спешно състояние в
следоперативния период при пациента, при
което не са предприети своевременни мерки съобразно добрата медицинска практика
/в нужното време от 2-3часа/, което е довело до неимуществена вреда за
пациента. В тежест на ответника е да установи, че дори при своевременно
лечение, увредата със сигурност би настъпила, което съдът намира за
неустановено. Съгласно задължителната практика
на ВКС (Решение №
488/07.12.2012 г. по гр. д.
№ 899/2010 г. на IV ГО на
ВКС), при деликт от бездействие, отговорното лице по чл.
49 ЗЗД може да изключи вината си само ако
докаже, че е предприело всички необходими и обичайни мерки за предотвратяване
на вредите, но те са
настъпили въпреки това.
Не е оборена презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД. Липсата на установяване на конкретното лице, по причина на което е настъпило забавянето не е релавантно при определяне на фактическия състав по чл.49 от ЗЗД. Налице е връзка между деянието и настъпилите вреди за ищеца.
По иска за имуществени вреди срещу ЗАД Б.В.И.Г.:
Установи се и наличието на договорно правоотношение по задължителна застраховка „Професионална отговорност на лекари и медицински персонал“, сключена на осн.чл.249, т.3 от КЗ/отм./, вр.чл.189 от Закона за здравето.
Установи се наличието на неимуществена вреда във връзка с противоправно деяние, представляващо покрит застрахователен риск, поради което застрахователят е пасивно материално правно легитимиран да отговаря.
При определяне на размера на обезщетенията за
неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства
при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени
вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. №
387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по
т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ
т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че
понятието "неимуществени вреди
включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за
определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за
справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран
от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната
държава".
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за
причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат
характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние.
Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените от
увредения неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на
80000,00лв. При определяне на същите съдът съобрази медико-биологичния характер на причинените физически увреждания-
загуба на важен сетивен орган каквото е окото, липсата на зрение на лявото око,
при което неминуемо се нарушава цялостната функция на зрителния орган,
възрастта на ищеца -55години, необратимостта на състоянието и установените в
хода на производството неимуществени вреди довели до промяна в поведението на
пациента, ограничил социалните си контакти, станал нервен, чувствал се ненужен
и в тежест на близките си, обстоятелството, че за в бъдеще е възможно да
настъпи увреждане и на другото око. Същевременно съдът съобрази
обстоятелството, че служители на УМБАЛ ИСУЛ са предприели адекватно лечение на
пациента с необходимите медикаменти.
Установената увреда е
причинила на пострадалия болки и страдания, като търпи такива и към настоящия
момент. При определяне на размера на
обезщетението, съдът съобрази относимата към датата на събитието икономическата
конюнктура за страната към датата на настъпване на събитието.
Правото на претенция срещу застрахователя и делинкветна
е алтернативно, Както е посочено в мотивите към т. 1 на
тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014г. на ВКС,
ОСТК, когато обхватът и размерът на вредите са едни и същи, те имат обвързващо
действие в материалноправно отношение. Въпреки, че
отговорността на застрахователя и тази на делинквента произтичат от различни
правоотношения, същите са функционално свързани, тъй като непозволеното
увреждане е елемент от фактическия състав на застрахователното събитие.
Увреденото лице може да получи обезщетение само за вредите, които са останали
неудовлетворени, а това са вредите, които не биха били покрити, когато отговорността
на застрахователя е ограничена от лимита на застрахователната сума по
сключената застраховка. Процесната хипотеза е именно
такава. Ангажира се отговорността на застрахователя по сключения
застрахователен договор по задължителна застраховка Професионална отговорност
на медицински лица, на които е възложено осъществяване на медицинска помощ, от
противоправното поведение на които е реализирана неимуществена вреда. Налице е
покрит застрахователен риск съгласно клауза А по застрахователната полица, като
лимитът на отговорност е 50000лв., поради което и с оглед определения размер на
дължимото обезщетение предявения иск в размер на 50000лв. следва да бъде уважен
изцяло.
Като законна
последица от уважаване на иска
върху присъдената главница се дължи
законна лихва за забава от
датата на исковата молба до изплащане на
вземането.
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва.
Същата е дължима от датата на деликта -08,09,2014год.
до окончателното изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента, който
отговаря на осн.чл.84, ал.3 от датата на деликта, както и по арг. от
чл.226, ал.2, изр.1 от КЗ /отм./. Ето защо претенцията за забава от датата-
08,09,2014год. е основателна.
За разликата до дължимия
размер на обезщетението за неимуществени вреди до 80000лв., с оглед установения
фактически състав по чл.49 от ЗЗД, доколкото се установи противоправно деяние
от служители на УМБАЛ ИСУЛ, на които е възложено извършване на медицинска
помощ, то настоящия състав намира исковата
претенция срещу УМБАЛ ИСУЛ да е основателна за сума в размер на 30000лв.
За разликата до пълния предявен размер от 60000лв. исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл.78, ал.6 от ГПК, в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и
разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер
на иска следва да се присъдят в размер на 2000,00лв.-д.т. дължима от ЗАД „Б.В.И.Г.“,
сума в размер на 1200лв.-д.т.-дължима от УМБАЛ ИСУЛ и общо 54,00лв. от общо
200,00лв.-в.л.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК не се дължат разноски на ищеца, тъй като не са извършени.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК на ответника ЗАД Б.В.И.Г.не се дължат разноски, с оглед изхода от спора.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника УМБАЛ се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска,
които съдът намира за доказани в размер на 200,00лв. от общо 400,00лв., от
които 200,00лв.-юрисконсултско възнаграждение и 200,00лв.-в.л.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв.Т.Б. и съобразно
уважената част от иска се следва адв.хонорар в размер
на 2757,60лв. от общо 3830,00лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД"Б.В.И.Г.“, с ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***, пл.****№5 да заплати на Г.Н.С., с ЕГН **********, с
адрес: *** на осн.чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ сума в
размер на 50 000,00лв. (петдесет
хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени
вреди-оклузия на а.централис ретина, установено на
08,09,2014год., ведно със законната лихва върху тази сума от 08,09,2014год. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА УМБАЛ Ц.Й.–ИСУЛ ЕАД", с ЕИК
********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Г.Н.С., с ЕГН **********,
с адрес: *** на осн.чл.49
от ЗЗД сума в размер на 30000,00лв./тридесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди-оклузия на а.централис ретина, установено на
08,09,2014год., ведно със законната лихва върху тази сума от 08,09,2014год. до
окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над
30000,00лв. до пълния предявен размер от 60 000,00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗАД"Б.В.И.Г.“, с ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***, пл.****№5 да заплати по бюджетна сметка на Софийски
градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 2000,00лв./две хиляди лева /– разноски по делото.
ОСЪЖДА УМБАЛ Ц.Й.–ИСУЛ ЕАД", с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати по бюджетна сметка на Софийски
градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 1200,00лв./хиляда и двеста лева /– разноски по
делото.
ОСЪЖДА ЗАД"Б.В.И.Г.“, с ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***, пл.****№5 и УМБАЛ Ц.Й.–ИСУЛ ЕАД", с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** да заплатят по бюджетна сметка на
Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 54,00лв./петдесет и четири лева /– разноски по делото.
ОСЪЖДА Г.Н.С., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на УМБАЛ Ц.Й.–ИСУЛ ЕАД", с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер
на 200,00лв./двеста лева/-разноски.
ОСЪЖДА ЗАД"Б.В.И.Г.“, с ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***, пл.****№5 и УМБАЛ Ц.Й.–ИСУЛ ЕАД", с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** да заплатят на адв.
Т.Б. на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв.
сумата от 2757,60лв./две хиляди седемстотин петдесет и седем
лева и 0,60ст. /– адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП – Ру. В.П., Ж.Р. М. и ЗАД „А.“.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: