Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Кюстендил, 20.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание,
проведено на осми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
при
участието на секретаря Симона
Цикова като разгледа докладваното от съдия Костадинова в.гр.д. № 285 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Г.Е.Г., ЕГН **********
*** обжалва решение №295/05.06.2020 г., постановено по гр.д. № 632/2020
г. по описа на ДнРС, с което е уважено искането на Д.Г.Е., ЕГН ********** за
издаване на заповед за защита от домашно насилие, с която въззивникът Г.Г. е
задължен да се въздържа от извършването на такова спрямо Д.Е., както на
основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН му е наложена глоба в размер на 200 лв. за това,
че на 18.04.2020 г. е извършил акт на домашно насилие спрямо Д.Г.Е..
Във въззивната жалба
се твърди, че решението на районен съд
е неправилно, тъй като от районен
съд са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване
правото на защита на ответника- въззивник.
Искането е за отмяна
на решението и за постановяване на друго, с което да се отхвърли искането за
издаване на заповед за защита от домашно насилие спрямо Д.Г.Е..
В срока
по чл. 17, ал.4 от ЗЗДН е постъпил писмен отговор от насрещната страна, чрез който се
оспорва основателността на въззивната жалба и се моли за потвърждаване на
обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
КнОС
приема, че въззивната жалба е подадена
от страна в първоинстанционното производство,
насочена е срещу
първоинстанционен съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка и е постъпила в
срок, поради което същата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Атакуваният съдебен
акт на Дупнишкия районен съд е валиден и допустим.
Кюстендилският
окръжен, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
По
делото няма спор, че въззивникът Г.Г. е племенник на въззиваемия Д.Е., че
живеят в една къща, както и че са във влошени личностни отношения, като за
настоящото производство са ирелевантни причините, които са породили тези
отношения.
Молителят
Д.Е. е депозирал подписана от него декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в
която описва извършен спрямо него от Г.Е.Г.
акт на домашно насилие на дата 18.04.2020 г. в гр. Дупница, ул. „***, изразяващо се в
нанасяне на удари по лицето и крака, от които получил следните травматични
увреждания: оток в лявата лицева област и хематом в областта на лявото око и
синини по бедрото.
В
показанията си свидетелката А.К.- дъщеря на молителя, твърди, че на 18.04.2020
г. разговаряла с баща си по телефона, който и казал, че бил на двора, където Г.го
ударил и той паднал. Свидетелката с такси отишла на адреса на баща си и го
видяла паднал с лице към стълбите, близо
до входа на Г.. Опитала се да го вдигне, но сама не успяла, с помощта на
таксиметровия шофьор го вдигнала. Сочи, че баща й имал охлузвания, хематом,
поради което с линейка бил откаран в Бърза помощ, където бил прегледан от
лекар, който преценил, че няма счупвания и описал видимите наранявания. Сочи,
че по думите на баща й, когато влязъл в двора, видял Г. и неговия шурей пушели.
Попитал Г. кога ще му оправи вратичката, която му бил счупил, след което
последният го хванал за дрехите и го ударил и той паднал. Баща й споделил с
нея, че когато паднал Г. започнал да го рита, а отвътре жена му извикала да
спре.
Свид.
Д. В. сочи, че от години работи като таксиметров шофьор. В началото на
пролетта, не си спомня датата, получил адрес, на който се качила свид. А. К. и
го помолила да кара по- бързо. Отишли на адреса, на който живее баща й.
Свидетелят тръгнал след К. и видял, че зад входната врата на двора бил паднал
баща й. Двамата с А. го поизправили и през това време дошла линейка. Докторът
решил, че трябва да го закарат в болница, защото установил зачервявания и оток
по лицето. Според свидетеля А. разговаряла с някаква жена, за която
предположил, че е жена на Г.. Свидетелят заявява, че не е очевидец на случая.
Свидетелката
Н. Г.- съпруга на въззивника Г.Г. сочи, че на 18.04.2020 г. била вътре в къщата
и боядисвала яйца. Била помолила брат си да й донесе петел, тъй като на
Великден правят курбан. След известно време чула крясъци и се показала навън .
Видяла, че съпругът й държи чичо си Д., който размахвал една патерица към брат
й. Тя се развикала да спрат и помолила брат си да влезе вътре. Влезли с брат си
вътре, а след малко отново излязла и казала и на съпруга си да влезе. Той
поставил Д. да седне на цимента, а последният легнал на двора и така лежал
около час.
Свидетелят
Е. Н.- брат на свид. Н. Г. сочи, че не си спомня точната дата, но някъде около
обяд е седял на двора с Г. и сестра му на около 1.5 м. от входната врата на
жилището. В двора влязъл чичото на Г.. Започнал разговор с Г., като по едно
време чичото се обърнал към свидетеля и поискал нещо. Свид. Н.му отговорил, че
не е време да говорят за това и да си продължи по пътя. Тогава той скочил с
патерицата по него и му викнал „ Ти ли ще ме гониш от вкъщи”. Г. скочил и хванал
патерицата му. При хващането на патерицата Д. залитнал да падне, поради
което Г. го хванал да не падне върху ограда, но паднал на земята. Според този
свидетел Д. не се е ударил на земята.
От
представеното по делото медицинско свидетелство амб. № 27/21.04.2020 г. се
установява, че на молителя Д.Е. е била констатирана контузия в лявата лицева
област. Хематом в областта на лявото око.
Предвид
изложеното, от правна страна въззивният съд намира следното:
С
оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е
предоставен улеснен ред за търсещия защита молител срещу домашно насилие, като
представи декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, на която е придадено
доказателствено значение, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание,
като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с
които е извършено действието на насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН.
Разумът на закона е заповедта за защита да се основава само на декларацията,
когато поради особеностите на случая не могат да се ангажират никакви други
доказателства за насилието - то е извършено в място, където други лица не са
присъствали и т. н.
Съгласно чл.10 ЗЗДН, молбата или искането за защита се подава в срок от един месец от
извършването на акта на домашно насилие, който е спазен- предвид изложеното, че
актът на домашно насилие е осъществен на 18.04.2020 г., а молбата е постъпила в
РС – Дупница на 12.05.2020г..
В
настоящото производство доказателствената тежест е на ответника при направеното
оспорване, че не е извършил акт на домашно насилие- той следва да проведе
успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията
и разколебаване относно нейната доказателствена сила, като при надлежни други
доказателства същите също следва да бъдат оборени, за да приеме съдът, че не се
е реализирал съответният акт.
В
тази насока ответникът ( въззивник в това производство) не е провел такова
насрещно доказване, поради което и за настоящия състав не възниква задължение
да приеме, че актът на насилие не е бил реализиран. С оглед твърдението във
въззивната жалба, за ограничаване правото на защита на ответника, съдът допусна
и разпита като свидетели от негова страна Н. Г. и Е. Н., за които твърди, че се
очевидци на случая. Свид. Г.обаче твърди, че тя е била в къщата и възпроизвежда
възприятия, които са след случая, като е заявила, че е извикала първо брат си, а
след това и съпруга си да влязат в къщата. Свид. Н. твърди, че на двора е бил
със сестра си /свид. Г./ и Г.. Неговите показания не се подкрепят от
показанията на свид. Г., която е заявила, че е била в къщата. Същевременно
съдът констатира, че тези показания са и вътрешно противоречиви, както и не се
подкрепят от останалите доказателства по
делото. Поради което не ги кредитира.
В
насока установяване на описаното в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН деяние, макар и косвени показания, доколкото
не са очевидци, дават свид. А. К. и свид. Д. В.. Те по идентичен начин описват
нараняванията, които е имал въззиваемият Е., като техните показания се
подкрепят от представеното по делото медицинско свидетелство. Ето защо съдът ги
кредитира.
С
оглед на посоченото, въззивният съд намира, че от въззивника не са ангажирани
пред първата и настоящата съдебна инстанция съответни по обем и интензитет
допустими, относими и необходими към спора доказателства, които да доведат до
вътрешно убеждение на съда за нереализируемост на процесния акт.
При
горните данни районният съд правилно е преценил, че декларация по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН е годно доказателствено средство, съгласно разпоредбата
начл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН – същата съдържа описание на конкретните
действия, които се твърди, че са извършени от ответника, индивидуализирани по
време, място и начин на извършването им, а тези обстоятелства се потвърждават
от ангажираните от тази страна и други доказателства – посочените показания на
свид. К. и свид. В., които макар да не са били очевидци са възприели
непосредствено състоянието на молителя след случая и неговите обяснения, като
са придружили същия до лечебното заведение, както и са посетили мястото, където
е било извършено насилието, а в представеното медицинско свидетелство също са
налице данни за причинени телесни увреждания на въззиваемия Д.Е., които могат
да се възприемат като отговарящи на описания механизъм.
При
този анализ следва да се приеме, че на визираната дата е осъществено физическо
съприкосновение по указания в молбата начин, при което молителят е понесъл
телесни увреждания.
Доколкото
е налице претърпяно от молителя насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН,
извършено от ответника, съдът счита, че следва да бъдат определени адекватни
мерки за защита, каквито се явяват постановените.
Решението
на ДнРС е изцяло съобразено с тежестта на случая и характеристиките на
участниците в него и не се налага изменяването му. Заповедта за защита подлежи
на незабавно изпълнение и обжалването не спира изпълнението й,
според чл.17, ал.3 и чл.20 от ЗЗДН.
Въззивникът
следва да заплати държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на КнОС.
Воден
от гореизложеното, Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 295 от 05.06.2020 г. по гр.
дело № 632/ 2020 г. на РС – Дупница.
ОСЪЖДА Г.Е.Г., ЕГН ********** да заплати по сметка на
Кюстендилския окръжен съд държавна такса в размер на 15 лв.
Настоящото
решение е окончателно съгласно чл.17,ал.6 ЗЗДН.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: