Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 19.10.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и втори юни през две
хиляди двадесет и първа година,
в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 3327 по описа за
2019г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са
предявени от П.П.С. осъдителни искове с правно
основание чл.36 ЗА вр. чл.79, ал.1 ЗЗД против С.А.Д.
за сумата от 27 703.22лв., А.Н.Д. за сумата 34 698.01лв. и И.Н.Д. за
сумата 34 698.01лв., ведно със законната лихва от 05.07.2019г. до
изплащането.
Твърденията на ищеца са за
сключен с ответниците на 10.09.2015г. договор с
нотариална заверка на подписите, с който му било възложено, в качеството на
адвокат, да осъществи правна защита и съдействие чрез извършване на всички необходими
правни и фактически действия за получаване на обезщетение за претърпени от тях
неимуществени и/или имуществени вреди вследствие смъртта на Н. Д.Д. в ПТП, настъпило на 08.09.2015г. Срещу това с договора
било постигнато съгласие да заплатят адвокатско възнаграждение от 25% от
размера на присъденото или доброволно платено от застрахователя общо
обезщетение по всички претенции, ведно с 25% от дължимите лихви и пълния размер
на направените разноски по воденето на делата, които лично поел да осигури
авансово. В изпълнение на договора подал молба за конституиране на ответниците като пострадали в наказателното производство,
предявил извънсъдебна претенция до ЗД“ Б.И.“ АД за заплащане на обезщетения за
претърпените вреди, както и от тяхно име подал искова молба на 21.10.2015г.
против ЗК „Л.И.“ АД, ЗД „Б.И.“ АД и „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД с предявени
осъдителни искове по чл.226, ал.1 КЗ за обезщетения за неимуществени вреди по
250 000лв., частично от 500 000лв. за всеки един, ведно със законна
лихва. По тази искова молба било образувано гр.д.№ 13376/2015г. по описа на
СРС, I-4 състав, по което осъществил
процесуално представителство изразяващо се в подаване на молба чл.83, ал.2 ГПК
за освобождаване от държавна такса и разноски и допълнителна искова молба от
07.01.2016г. На 07.03.2016г. ищците /понастоящем
ответници / подали молба за оттегляне на исковете,
въз основа на която с определение от 15.03.2016г. съдът прекратил делото. След
направена справка установил, че са оттеглили пълномощията си от него и
упълномощили друг адвокат, чрез когото на 23.12.2015г. предявили искове за
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди против ЗК „Л.И.“ АД на същото
правно основание и произтичащи от същите обстоятелства. С решение от 03.12.2018г.
по образуваното гр.д.№ 16730/2015г. на СГС, I-19 състав, съдът уважил частично исковете като присъдил в полза на С.Д.
обезщетение за неимуществени вреди от 120 000лв., ведно със законна лихва
от 09.09.2015г. до изплащането; в полза на А.Д.
обезщетение за неимуществени вреди от 150 000лв. и обезщетение за
имуществени вреди от 6 697.50лв., представляващи пропуснати ползи за
лишаване от издръжка до навършване на пълнолетие, ведно със законната лихва от
09.09.2015г. до изплащането; в полза на И.Д.
обезщетение за неимуществени вреди от 150 000лв. и обезщетение за
имуществени вреди от 9 262.50лв., представляващо пропуснати ползи за
лишаване от издръжка до навършване на пълнолетие, ведно със законната лихва от
09.09.2015г. до изплащането. Решението било обжалвано
от застрахователя, като за 2/3 от присъдените обезщетения за неимуществени
вреди е влязло в сила. Сочи, че съгласно чл.16 от сключения между тях договор
ангажирането на други лица, в тази част адвокати от страна на доверителя, както
и при последващо неоснователно оттегляне на дадените
пълномощия на довереника, доверителят не
се освобождава от поетите задължения за заплащане на дължимото възнаграждение и
разноски, а съгласно чл.26, ал.2 ЗА при неоснователно оттегляне на пълномощията
адвокатът има право на пълния размер на възнаграждението. В тази връзка твърди,
че въпреки добросъвестното изпълнение на поетото с договора, ответниците неоснователно оттеглили пълномощията си,
оттеглили са предявените от него искове в качеството на процесуален
представител и са предявили отново същите искове чрез друг адвокат без да му
заплатят възнаграждение, което счита, че следва да е в пълния уговорен размер,
т.е. 25 % от присъденото общо обезщетение, ведно с дължимите лихви.
Ответниците изразяват становище за
неоснователност на исковете. Твърди се, че договора е подписан от С.Д., лично и
като законен представител на децата си, в деня на погребението на техния близък
и само няколко дни след неговата смърт, като е използвано тежкото й емоционално
състояние, обърканост и заблуда за спешност от правна защита, каквато не е
имало. Освен в деня на подписването отрича след това да се е срещала с ищеца
или неговата съпруга, която също е адвокат, както и да е ходила в гр.София пред
нотариус за нотариално удостоверяване на подписа й. В тази връзка поддържа на
неговата нищожност като сключен при липса на съгласие, в противоречие с добрите
нрави и крайно неизгодни условия. Навеждат нищожност на клаузата по чл.16,
която предвижда невъзможност за едностранно прекратяване от доверителя, и явна
несъразмерност в престациите по отношение размера на
възнаграждението спрямо обема на изпълнената работа. По причини, че след
сключване на договора са правили безуспешни опити да осъществят контакт с
ищеца, а той от своя страна не ги е търсил и не е давал информация дали и какви
действия е предприел, са оттеглили дадените пълномощия и прекратили договора с
писмено изявление, връчено на 21.10.2015г. Въпреки това на тази дата ищецът подал
исковата молба по гр.д.№ 13376/2015г. на СГС, I-4 състав, и от тяхно име извършил процесуални действия без представителна
власт, за което не му се следва възнаграждение. Твърдят още, че преди
образуването му ищецът подал молба до ЗД „Б.И.“ АД за доброволно плащане на
обезщетения, във връзка с която са били подписани споразумения със
застрахователното дружество на 14.10.2015г. За това разбрали едва на 20.07.2017г.,
когато от своята банкова сметка ***еимуществени
вреди-първата ответница от 48 500лв., а другите двама по 52 500лв.
Плащането е осъществено след удържане на уговорения с договора процент, поради
което навеждат, че и да има право на възнаграждение, то вече е получено и няма
основание да претендира друг размер.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Не е спорно сключването на
договор за поръчка на 10.09.2015г., с който ищецът-адвокат се задължил да окаже
правна помощ и съдействие чрез извършване на всички необходими правни и
фактически действия за получаване от ответниците на
обезщетения за претърпени неимуществени и/или имуществени вреди от смъртта на Н.
Д.Д. в ПТП настъпило на 08.09.2015г., а последните да
му заплатят възнаграждение. В чл.3 от договора възнаграждението е определено на
25% от размера на присъденото или доброволно платеното общо обезщетение по
всички претенции, ведно с 25% от дължимите лихви, както и пълния размер на
присъдените в полза на доверителя разноски по съдебните производства пред
всички съдебни инстанции. В клаузата на чл.5 е предвидено, че уговореното възнаграждение
и дължимите по чл.4 разноски /платените авансово разноски от адвоката по
воденето на делата/ се удържат от довереника след получаване на цялата дължима
сума за обезщетението по клиентската му сметка, разкрита по реда на чл.39 ЗА,
едновременно с отчитането на резултатите от поръчката към доверителите. Според чл.16
договорът не може да бъде прекратен преди окончателното приключване с влязло в
сила решение на образуваното дело, във връзка с което се сключва и преди
окончателното изплащане на уговореното възнаграждение между страните.
Ангажирането на други лица, в тази част и адвокати от страна на доверителите,
както и при последващо неоснователно оттегляне на
дадените пълномощия на довереника, те не се освобождават от поетото задължение
за плащане на дължимото възнаграждение и разноски.
Не е спорно, че ответницата С.Д.,
лично и в качеството на законен представител на малолетните си деца А.Д., И.Д.
и М. Д. /последната не е страна в настоящото производство/ е упълномощила ищеца
адв.П.С. и адв.Г.П. /негова
съпруга/ да ги представляват пред всички органи и лица, включително пред
съдилищата и в изпълнителни производства за целите на сключения договор и
неговото изпълнение.
Като пълномощник ищецът заявил
участие на ответниците в досъдебното производство по
чл.75 НПК в качеството им на пострадали лица с подадена молба на 14.09.2015г.
до Окръжна прокуратура-Пловдив.
На 21.10.2015г. подал искова
молба, с която от тяхно име предявил осъдителни искове по чл.226, ал.1 КЗ за
обезщетения за неимуществени вреди по 250 000лв. за всеки един, предявени
като частични от по 500 000лв., против ЗК „Л.И.“ АД, ЗД „Б.И.“ АД и
„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД в условията на солидарност, с образувано гр.д.№
13376/2015г. на СГС, I-4 състав. По същото в изпълнение
на дадени от съда указания на 16.11.2015г. представил декларации по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаването им от държавна такса и разноски, а на 07.01.2016г. подал
допълнителна искова молба.
Видно
от материалите по приложеното гр.д.№ 13376/2015г. на СГС, С.Д., лично и в
качеството на законен представител на малолетните си деца, подала молба на
07.03.2016г., в която заявила оттегляне на исковете по чл.232 ГПК и посочила,
че е оттеглила пълномощнията си от адв.С., поради което извършените от него действия по това
дело са без представителна власт. Като последица от заявеното оттегляне на
исковете с определение от 15.03.2016г. съдът прекратил производството.
Като
доказателство е прието уведомление от ответниците от
дата 19.10.2015г., съдържащо изявлението им за прекратяване на сключения между
тях договор и оттегляне на пълномощното. Видно от приложената обратна разписка
/стр.108/ уведомлението е изпратено на адрес гр.София, пл.Позитано
№ 9, вх.А, ет.3, офис 9, който съвпада с адреса на ищеца посочен в исковата
молба, и удостоверено връчване на 21.10.2015г. с положен подпис за получател с
вписано име С.. Във връзка с откритото производство по чл.193 ГПК по оспорване
истинността на подписа е прието заключение на вещо лице по СГр.Е,
според което не е изпълнен нито от ищеца, нито от неговата съпруга адв.С..
От
фактическа страна не е спорно, че ответниците
упълномощили друг адвокат П.К. и чрез нея на 23.12.2015г. е била подадена нова
искова молба с предявени осъдителни искове по чл.226, ал.1 КЗ за обезщетения за
претърпени имуществени и неимуществени вреди от смъртта в ПТП на Н. Д. против
ЗК „Л.И.“ АД, по която образувано гр.д.№ 16730/2015г. по описа на СРС, I-19 състав. С постановено на 03.12.2018г. съдебно решение
исковете са уважени частично, като в полза на С.Д. е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди от 120 000лв., в полза на А.Д. обезщетение за
неимуществени вреди от 150 000лв. и обезщетение за имуществени вреди от
6697.50лв. и в полза на И.Д. обезщетение за неимуществени вреди от
150 000лв. и обезщетение за имуществени вреди от 9262.50лв. Присъдена е и
законната лихва върху обезщетенията от 09.09.2015г.
до изплащането. Решението влязло в сила в частта за обезщетенията за
неимуществени вреди до сумата 80 000лв. за първата ответница и до сумата
100 000лв. за останалите двама, като за разликата до присъдените размери и
в отхвърлителните части е предмет на обжалване пред
САС. Впоследствие с Решение № 79/25.06.2020г. по т.д.№ 414/2020г. на ВКС,
решението на СГС, в частта, в която е влязло в сила, е отменено на основание
чл.303, ал.1, т.1 ГПК и делото върнато на първоинстанционния
съд за ново разглеждане при липса на данни дали и с какъв резултат е
приключило.
По делото е разпитана
свидетелката М. С., майка на първата ответница и баба на останалите двама,
която сочи в показанията си, че в деня на погребението на Н. Д. дъщеря й С.
била извикана и се срещнала с ищеца и неговата съпруга адв.С.
в гр.Кърнаре. Подписала някакви документи, но не разбрала точно какви и без да
получи препис от тях. На свидетелката не е известно дъщеря й да е ходила в
София при нотариус, като казва, че не би могла да направи това без нейно
знание, защото живеели заедно и помагала в грижите за децата. В дните около
смъртта в катастрофата на мъжа, с когото живеела на съпружески начала и баща на
децата й, била много объркана и притеснена. Впоследствие правила опити да се
свърже с адвокатите по телефона за разяснения, да получи документи и информация
какво следва и трябва ли тя да представя някакви документи, но не успяла. Освен
в деня на подписването С. не се е срещала с тях и те не са я търсили, нито адв.С. я е информирал за дела или споразумения. По тези
причини и тъй като съпругът на свидетелката също пострадал в катастрофата,
решили да упълномощят адв.К., с която ги свързали
техни приятели.
Видно
от приетата като доказателство преписка на ЗД “Б.И.“АД, на 24.09.2015г. адв.С. подал заявление за изплащане на обезщетения за вреди
във връзка с посоченото ПТП, легитимирайки се като пълномощник на ответниците. В това си качество на 14.10.2015г. сключил
отделни споразумения, с които застрахователното дружество приело да заплати на
всеки по 70 000лв. обезщетение за имуществени и неимуществени вреди с
постигнато съгласие плащането да се осъществи в срок от осем месеца от
приключване на досъдебното производство и внасянето на обвинителен акт по клиентската
му банкова сметка ***.39 ЗА. С отделни преводни нареждания на 14.07.2017г.
застрахователят превел по сметката на ищеца по 70 000лв., от които на
20.07.2017г. той превел по сметката на С.Д. 48 500лв., а по сметките на А.
и И. Д. по 52 500лв.
При
така установеното от фактическа страна, съдът обоснова от правна следното:
Договорът за правна защита и съдействие е по
същината си договор за поръчка по смисъла на чл.280 ЗЗД, но със спецификите
произтичащи от неговия предмет и специалната уредба в Закона за адвокатурата. При
условията на договорна свобода по чл.9 ЗЗД страните определят обема на дължимите
действия от адвоката в защита правата и законните интереси на клиента и
неговото конкретно съдържание. В отклонение от правилото на чл.286 ЗЗД, според
което доверителят дължи възнаграждение на довереника само ако е уговорено, в
чл.36 ЗА е залегнал принципът за възмездност на
адвокатския труд. Съгласно чл.36, ал.1 ЗА адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд, което по начало се
определя с договор с клиента. Неговият размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски
съвет размер за съответния вид работа-чл.36, ал.2 ЗА. Разпоредбата на чл.36,
ал.4 ЗА постановява, че възнаграждението може да се уговори в абсолютна сума
и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото, с изключение на
възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с
нематериален интерес.
Като
всеки друг договор за недействителността му са приложими общите правила на ЗЗД
за нищожност или унищожаемост, в тази част на отделни
клаузи с произтичащите от това правни последици. Меродавен за преценката
наличието на някое от основанията за недействителност е момента на сключването.
Договорът е двустранен и със
сключването му всяка от страните трябва да изпълнява поетите с него задължения
точно и добросъвестно съгласно чл.63, ал.1 ЗЗД, както и с грижата на добрия
стопанин-чл.281 ЗЗД вр. чл.63, ал.2 ЗЗД, която по
отношение адвоката е по-висока от обичайната с оглед естеството на осъществяваната
от него дейност в защита чужди права и законни интереси /чл.2 ЗА/. Наред с
правната регламентация на отношенията между довереника и доверителя по договора
за поръчка по чл.280 и сл ЗЗД, Законът за адвокатурата поставя завишени
изисквания към адвоката в тези му отношения с клиента във връзка с изпълнението
на възложеното. Той е длъжен да го осведоми за правата и задълженията му и да ги
защитава по най-добрия начин /чл.40, ал.2 и ал.3 ЗА/; да го съветва и защитава
компетентно, грижливо, добросъвестно и своевременно; да го информира за
развитието на възложената работа и при поискване отговаря на поставени му
въпроси във връзка с провежданата защита /чл.11, ал.4 от Етичния кодекс на
адвоката/; да се стреми към ефикасно разрешение на спора, като го информира относно
възможностите за постигане на спогодба, споразумение, помирение и/или за
наличието на други алтернативни способи /чл.18, ал.1 от Етичния кодекс/. Тези
задължения имат пряко отношение към добросъвестното изпълнение на договора по
смисъла на чл.63, ал.1 ЗЗД и нарушаването им може да послужи като основание за неговото
прекратяване.
Разпоредбата на чл.26, ал.1 ЗА
постановява, че клиентът може по всяко време да оттегли пълномощията си от
адвоката, което е аналогично на правото на доверителя да оттегли поръчката или
да се откаже от нея, освен другите предвидени в закон основания за прекратяване
/чл.287-289 ЗЗД/. В този случай по силата на чл.26, ал.2 ЗА при неоснователно
оттегляне на пълномощията адвокатът има право на възнаграждение в пълен размер,
а при основателно оттегляне се дължи възнаграждение само за положения труд.
В разглеждания случай с договора от 10.09.2015г.
ответниците възложили, а ищецът приел да им окаже
правна помощ, изразяваща се в извършването на всички необходими правни и
фактически действия за получаване на обезщетения за претърпени неимуществени
и/или имуществени вреди поради смъртта на техен близък в ПТП, настъпило на 08.09.2015г.
Не е спорно С.Д., лично и като законен представител на
малолетните си деца, да е подписала договора и пълномощното в полза на ищеца и
в този смисъл дала своето съгласие за сключването му /чл.14 ЗЗД/. Установеното
по делото, че това не е станало в гр.София, както е посочено в него, и че не е
взела лично участие в нотариалното удостоверяване на подписа й, не опровергава
факта на направеното волеизявление за съгласие, поради което възражението за
нищожност по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД е неоснователно.
На следващо място, от установеното, че ищецът предложил
услугите си на адвокат и договорът сключен в деня на погребението само два дни след
катастрофата, причинила смъртта на Н. Д., с когото С.Д. живяла на съпружески
начала и баща на нейните деца, към който момент според показанията на
разпитаната свидетелка поради емоционалното си състояние не е била напълно
адекватна, не може да се направи извод за нищожност на договора като
противоречащ на добрите нрави или унищожаем поради
порок във волята. Несъмнено подобно трагично събитие дава отражение върху
възможностите на личността за правилна преценка на обстоятелствата при вземането
на решения с определени правни последици и отправянето на предложение за
сключване на договор в такъв момент може да се определи като неподходящ, което
поставя под съмнение етичността в поведението на ищеца. Но същевременно доказателствата
не установявят състоянието на ответницата да е било
такова, че изобщо да не е разбрала в какво качество се среща с нея ищецът и за
какво е дала съгласието си. В тази връзка съдът констатира противоречие в
показанията на разпитаната свидетелка, която първо сочи, че след като се
върнала от срещата дъщеря й не носела документи и казала, че не знае какво е
подписала, заради което търсили контакт с него за да разберат именно това, но
после заявява, че опитите им да се свържат е за да получат информация какво
става с делото и след като не успели решили „да се преместят“ при адв.К.. Независимо от това противоречие и отчитайки
възможната заинтересованост на свидетелката съобразно чл.172 ГПК, като цяло
дадените показания са в насока на знание от ответницата, че ищецът е адвокат и
подписаните документи се отнасят до възможността чрез неговото съдействие да
получат обезщетения за претърпените вреди. Свидетелката не е присъствала на
срещата и не е възприела обстоятелствата при сключването на договора, поради
което и при липсата на други данни съдът намира твърдението за опорочена воля
поради упражнен натиск, заблуда и злоупотреба със състоянието за недоказано.
Предметът и целта на договора изключват основанието за
нищожност противоречие с добрите нрави по чл.26, ал.1 ЗЗД, за което сочи и последващото поведение на ищеца по предприемане на действия
по неговото изпълнение, а събраните доказателства не установяват да е бил
сключен в условята на крайна нужда при явно неизгодни
условия по чл.33 ЗЗД, като основание за унищожаемост,
в каквато насока са направени възражения. Всъщност те са свързани с две от
клаузите с подръжано становище да са
недействителни-чл.16 досежно възможността за
едностранно прекратяване на договора и размера на възнаграждението по чл.3.
Клаузата на чл.16, изречение първо, според която договорът
не може да бъде прекратен преди окончателното му изпълнение, т.е. с влязло в
сила решение по образуваното дело за получаването на обезщетения от
доверителите и преди изплащането в пълен размер на възнаграждението на
довереника, се отнася и до двете страни. Но тя не би могла да бъде
противопоставена на ответниците, тъй като по силата
на закона в чл.26, ал.1 ЗА имат правото да оттеглят пълномощията и да прекратят
договора по всяко време. Второто изречение на практика възпроизвежда чл.26,
ал.2 ЗА по отношение правото на довереника-адвокат на възнаграждение в пълния размер,
когато прекратяването е неоснователно.
Уговореното в чл.3 възнаграждение е резултативно и определено
на 25 % от размера на присъденото или
доброволно платеното общо обезщетение по всички претенции. Този начин на уговяране е допустим съгласно чл.36 ЗА, доколкото договорът
е сключен в защита на оценяеми материални права на ответниците, а предвиденият размер не противоречи на
добрите нрави. Целта е получаването на справедливи
обезщетения за претърпените имуществени и неимуществени вреди, във връзка с
което са предоставили широк кръг правомощия на адвоката насочени към нейното
постигане-извършването на извънпроцесуални действия
по доброволно уреждане на спора, процесуално представителство по образуването и
воденето на съдебни дела до окончателното им приключване и действия по
събирането на дължимите парични суми, в тази част принудително в изпълнително
производство. Изхождайки от предметния обхват на възложените действия и
обстоятелството, че те се отнасят до защита правата на няколко лица, а
възнаграждението е общо, не може да се приеме, че така уговорения размер е явно
несъразмерен и до степен нарушаващ добрите нрави. Доводите на ответниците, че реално ищецът не е извършил съответна на
възнаграждението работа са относими към въпроса за
изпълнението на договора до неговото прекратяване, но не и към действителността
на клаузата, която се преценява към момента на сключване на договора.
Събраните по делото доказателства установяват, че след
сключването ищецът подал молба на 14.09.2015г. до прокурора, с която заявил
участие на доверителите си в упражняване правата им като пострадали лица в
досъдебното производство, а на 24.09.2015г. подал заявление до застрахователя
на единия от виновните за произшествието водачи със сключването по-късно
на 14.10.2015г. писмени споразумения за
определяне и изплащане на парични обезщетения за всеки от ответниците.
Тези действия са в рамките на възложеното и в изпълнение на договора.
Установено е оттегляне пълномощията и прекатяване
на договора от ответниците, изявлението за което
връчено на 21.10.2015г. По оспорване авторството на положения в обратната
разписка подпис със заключението на вещото лице по СГр.Е
е доказано, че не принадлежи на ищеца или неговата съпруга-адв.С.,
но това обстоятелство не е в опровержение на факта, че на тази дата е узнал за
направеното изявление. Видно от обратната разписка уведомлението е изпратено на
адреса, на който упражнява дейността си като адвокат, т.е. до адвокатската му
кантора и на който обичайно получава съобщения и книжа. Този адрес съвпада с
посочения в исковата молба по настоящото дело, в процесния
договор, както и във всички подадени документи до различни органи и лица, пред
които се е легитимирал като пълномощник на ответниците.
Не е спорно на същия адрес да работи съвместно със своята съпруга адв.С., нито обстоятелството, че в дейността си са
подпомагани от други лица-сътрудници. С молбата на ответниците
от 07.03.2016г. по образуваното гр.д.№ 13376/2015г. на СГС I-4 състав, за оттегляне на предявените искове уведомлението
не е било представено, а единствено препис от обратната разписка за връчването,
поради което не би могъл да се снабди с този документ от това дело. В същото
време го е представил с исковата молба по настоящото производство като
доказателство относно факта на прекратяването в заверен лично препис за вярност с оригинала
без да са изложени твърдения относно времето и начина, по който се е сдобил с
документа или узнал за него, които да поставят под съмнение това да е станало по начин и време различни
от удостоверените в обратната разписка. Поради това и при положение, че уведомлението
е изпратено на адреса на адвокатската кантора и връчено на дата 21.10.2015г., въпросът
кой точно се е подписал в обратната разписка в случая няма решаващо значение за
факта на получаването и в този смисъл за узнаването от ищеца, което съдът
приема за установено.
Връчването е надлежно и като последица от изявлението
договорът е прекратен, считано от 21.10.2015г.
Относно причините за прекратяване съдът намира за
основателни възраженията на ответниците. По правило
договорът за поръчка е с оглед личността, основан на взаимно доверие /арг. чл.287 ЗЗД/, което с пълна сила важи за договора за
правна защита и съдействие между адвокат и клиент. Както бе посочено добросъвестното
и с дължимата грижа изпълнение на задълженията на адвоката не се изчерпват само
с предприемането на действия по дадения му мандат, а наред с това е длъжен да
разяснява правата на клиента, да го съветтва за възможните
начини и средства за разрешаване на правния спор, да го държи в течение и осведомява
за развитието на възложената работа, какви действия е предприел и последиците
от тях, да съгласува провежданата защита и др.
По делото е установено, че след сключване на договора
ищецът предприел някои действия насочени към изпълнение на възложеното, но не е
ангажирал доказателства да е изпълнил посочените задължения спрямо ответниците, произтичащи от качеството му на адвокат по ЗА
и Етичния кодекс на адвоката, а няма и твърдения в тази посока. Обратно, от
свидетелските показания е видно, че единствената среща между него и С.Д. е била
в деня на подписване на договора, на която дори не е предоставил препис от
документите. След това, въпреки направените безуспешни опити да се свърже с
него за да получи информация и разяснения, в нито един момент не е осъществил конакт за да я осведоми дали и какво е предприел в
изпълнение на договора, още по-малко да е съгласувал действията си. Ищецът не
твърди и не е представил доказателства да е уведомил ответниците
за сключването на споразуменията със застрахователя, нито за инициирането от
тяхно име на съдебно производство, за което са разбрали по-късно-за
споразуменията едва с получаване на договорените обезщетения през 2017г., а за
делото след като упълномощили друг адвокат. Тук следва да се посочи, че
исковата молба по образуваното гр.д.№ 13376/2015г. на СГС I-4 състав, е подал в
деня, в който му е било връчено уведомлението за оттегляне на пълномощията и
прекратяване на договора, което обстоятелство е в потвърждение на факта, че ответниците са били оставени в неведение относно
извършените от тяхно име действия.
От изложеното се налага извода, че ищецът не е изпълнил
добросъвестно и с дължимата грижа задълженията си съобразно чл.63 ЗЗД, тъй като
с пасивното си поведение спрямо ответниците е изгубил
гласуваното му доверие, поради което прекратяването на договора е основателно и
в този смисъл няма право на възнаграждение в пълния уговорен размер в първата
хипотеза на чл.26, ал.2 ЗА. Такова не се дължи за действията по подаване на
искова молба и процесуално представителство по гр.д.№ гр.д.№ 13376/2015г. на
СГС, I-4 състав, до оттеглане на исковете, защото при
знанието за оттегляне на пълномощията са били извършени при вече прекратена
представителна власт. Друг извод не следва от твърденията /наведени в хода на
делото, но не и с исковата молба/, че ответниците са
били мотивирани да оттеглят пълномощията си от последващо
упълномощения адвокат в противоречие с етичните правила и след предоставянето
на материална облага, които освен, че не са доказани по несъмнен начин, не са в
състояние да заличат правните последици от собственото му поведение и да
оправдаят неоснователност на прекратаяване на
договора.
Право на възнаграждение има само за положения труд във
втората хипотеза на чл.26, ал.2 ЗА с оглед установеното, че преди прекратяване
на договора е сключил споразумения със застрахователя за парични обезщетения за
претърпените от ответниците вреди, които въпреки
незнанието им са в рамките на възложеното и в техен интерес. Размерът на
обезщетенията за всеки един е по 70 000лв., преведени от застрахователя по
банковата сметка на ищеца, разкрита на основание чл.39 ЗА. Видно от
доказателствата от своя страна е извършил превод на 20.07.2017г. по сметките на
ответниците на парични суми, но в по-нисък от договорения
със застрахователя размер, като разликата съответства на предвидения в чл.3 процент,
за която няма спор да е удържал в съответствие с чл.5 от договора. Следователно
е получил дължимото възнаграждение за извършената работа и няма основание да
претендира друг размер.
Поради формираня извод за
неоснователност предявените искове подлежат на отхвърляне.
С оглед този изход на делото и на основание ч.78, ал.3
ГПК в тежест на ищеца следва да се възложат направените от ответниците
разноски за платено адвокатско възнаграждение от 3300лв. При съобразяване фактическата и правна сложност на спора и
обстоятелството, че уговореното и платено възнаграждение е за процесуално
представителство общо на тримата ответници по
предявените срещи всеки един искове, възражението чл.78, ал.5 ГПК за неговата
прекомерност е неоснователно.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.П.С., ЕГН **********, с адрес ***, против С.А.Д., ЕГН **********,
А.Н.Д., ЕГН **********, и И. Н. Д., ЕГН **********, последните двама
представлявани от своя законен представител С.А.Д., тримата с адрес ***,
осъдителни искове с правно основание чл.36, ал.2 ЗА вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 27 703.22лв. по отношение първата отетница
и по 34 698.01лв. по отношение другите двама, ведно със законната лихва от 05.07.2019г. до
изплащането.
ОСЪЖДА П.П.С.,
ЕГН **********,***, да заплати на С.А.Д., ЕГН **********, А.Н.Д., ЕГН **********,
и И. Н. Д., ЕГН **********, тримата от с.Х.Д., общ.Карлово, разноски по делото
на основание чл.78, ал.3 ГПК от 3300лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред
Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: