РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Смолян, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Веселина Младенова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20215440101309 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от В. ЗДР. Л. против „****“
ЕООД гр.Смолян, в която се твърди от ищеца,че между страните е сключен Трудов
договор № 9 от 16.03.2015 г, както и Допълнително споразумение към него № 138 от
02.02.2021 г.Ищецът твърди, че съгласно посоченото в трудовия договор е изпълнявал
длъжността „Р-л екстотационен район“ с код НКП 13237010, а съгласно
допълнителното споразумение към договора - длъжността „Р-л експлоатационен район
и група в строителството“. В последствие със Заповед № 27 от 09.11.2021 г. на
управителя на ответното дружество инж. Р.РЯ трудовото му правоотношение е
прекратено на основание чл.328, ал.2 КТ, считано от 11.11.2021 г.
Ищецът оспорва законността на издадената Заповед № 27/09.11.2021г. и
съответно законността на извършеното уволнение, като излага следните съображения:
На първо място счита, че в заповедта за прекратяване на трудовото му
правоотношение липсват съществени реквизити, обосноваващи нейната
законосъобразност. Никъде в заповедта не е посочен Единния идентификационен код
на дружеството - издател на заповедта, което категорично поражда неяснота относно
правосубектността на издаващия заповедта. Сочи, че при справка в Търговския
регистър при Агенция по вписванията могат да бъдат открити десетки търговски
дружества, отговарящи единствено на критериите фирма и съответно -
правноорганизационна форма - „****" ЕООД. Счита, че липсата на ЕИК в обжалваната
заповед се явява несъмнен порок, водещ до нейната недействителност. Същевременно
1
за издател на процесната Заповед е посочен „Управител инж. Р. РЯ“. Излага
съображения, че на работника не е съобщено истинското, пълно, отговарящо на
действителното правно име на посочения за издател на заповедта, действащ като
управител на „****" ЕООД. Счита, че това обстоятелство отново води до непълнота,
липса на законовоизискуеми реквизити в заповедта за прекратяване на трудово
правоотношение и съответно — до нейната незаконосъобразност.
На следващо място, ищецът развива доводи, че Заповед № 27/ 09.11.2021 г. е
немотивирана и бланкетна и като такава - незаконосъобразна и подлежаща на отмяна.
Сочи, че като мотив в заповедта бланкетно е посочено единствено основанието за
прекратяване, а именно - „чл. 328, ал.2 от КТ - сключен договор за управление на
предприятието“, но на работника не е посочено дали това е нов договор, респективно -
дали се счита, че е налице нов управител. Твърди, че на работника не е представено
копие от същия договор за управление като обосновка за извършеното уволнение, нито
пък е посочено от коя дата е този договор, за да прецени работникът дали уволнението
му е в рамките на предвидената от закона възможност, а именно - след започване на
изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца. В този смисъл
ищецът твърди, че не става ясно дали изобщо е налице сключен договор за управление
на предприятието или не, предвид и обстоятелството, че по партидата, на ответника в
Търговския регистър подобен договор за управление с инж. РЯ изобщо не е
представян.
На трето място, според ищеца инж. Р. РЯ няма правомощия да прекратява
трудови договори със служители и то -на основание чл.328, ал.2 от КТ. Счита за видно
от представения по партидата на ответника в Търговския регистър актуален
учредителен акт, приет на основание решение на едноличния собственик на капитала
от 02.02.2021 г, че управителят на дружеството няма изричните права да прекратява
трудовите договори с работниците/служителите на предприятието. Съгласно чл. 11, т.3
от актуалния учредителен акт на управителят е предвидено изричното правомощие да
,,сключва трудови договори със служителите на дружеството“. Твърди, че на
управителя не е дадена изричната власт да прекратява тези договори без да е налице
изрично решение на едноличния собственик на капитала в този смисъл. Затова „per
argumentum a contrario“ счита, и моли съда да приеме, че на управителя не са
възложени правата да прекратява договорите със служителите без изричното решение
на едноличния собственик на капитала в тази връзка и то на основание на специалната
разпоредба на чл.328, ал.2 от КТ.
Сочи също,че новият управител РА РЯ е избрана за управител на дружеството,
но до провеждане на конкурс и избор на управител на дружеството, поради което тя
има статута на временно изпълняващ длъжността, като не й е възложено изрично от
едноличния собственик да прекратява договори, а единствено - да предприеме
необходимите действия по вписване на промените в Търговския регистър. Сочи, че
2
съгласно трайната съдебна практика в обема на правомощията на временно
изпълняващия длъжността управител на дружеството не влиза и възможността, той да
сформира свой екип и да упражни правото по чл.328, ал.2 КТ. Изпълняващият
длъжността управител на дружеството по сключения договор за възлагане на
управление е за срок до провеждане на конкурс за избор на управител, поради което
временно изпълняващият длъжността управител не разполага с възможността да
прилага чл.328, ал.2 КТ по отношение ръководния състав на дружеството, независимо
дали му е делегирана дисциплинарна власт по отношение персонала и възможност да
сключва, изменя и прекратява трудови договори(каквато в случая не е делегирана), тъй
като това е във връзка с организацията на текущата работа, но не и възможност да
подбере свой управленски екип.
Ищецът развива съображения, че основанието за уволнение по чл.328, ал.2 КТ
възниква при сключване на договор за управление и възложените с него на управителя
задачи за успешно управление на стопанската дейност и изпълнението на определената
с него бизнес програма. Законът предоставя на управителя работодател и правото да си
подбере нов екип от сътрудници, с помощта на които да я изпълни, за което той трябва
да има правно основание за прекратяване на трудовия договор със съответните
служители от ръководството на предприятието. Обемът на правомощията зависят от
мандата, който е възложен да се изпълнява, а последният зависи от задачите, включени
в този мандат. Затова счита, че законът не слага знак на равенство между титуляр и
временно изпълняващ длъжността до провеждане на конкурс и избор на управител на
дружеството. Ищецът навежда доводи, че в настоящия случай не е налице договор за
управление с нов управител, на когото да са възложени определени стопански цели,
които да бъдат постигнати, а единствено е избран нов управител и като начин на
представляване на дружеството от същия изрично е вписано - „по друг начин: до
провеждане на конкурс и избор на управител на дружеството". Ето защо намира, че
процесното уволнение е незаконно като извършено от лице без предвидени от закона
правомощия.
На последно място според ищеца той не е служител от ръководството на
предприятието, чието трудово правоотношение да може да бъде прекратено на
процесното основание. Счита, че съгласно представената длъжностна характеристика
за заемане на процесната длъжност „Р-л експлоатационен район и група в
строителството“, въпреки че има наименованието и кодировка „Ръководител“, същата
категорично няма ръководни функции относно ръководството на трудовия процес.
Напротив, същата има предимно професионална насоченост във връзка с поддържане
на водопроводните и канализационни системи в експлотационния район, съдействие
при аварии, контрол на цялостния технологичен процес и най-вече - това е длъжност
на служител, работещ в аварийно предприятие, осигуряващо 24 часова услуга на
населението, като служителят е длъжен да се явява по всяко време при аварийни и
3
бедствени ситуации. В този смисъл намира, че длъжността категорично не е
„ръководна“, а е по- скоро "изпълнителска“. Счита, че ръководните функции в
ответното дружество се изпълняват от управителя на дружеството, съответно зам.-
управителя, р-л направление финанси, ръководител направление продажби и събиране
на вземания, ръководител направление ПСОВ и ПСПВ и ръководител направление ПТ.
Именно на тези ръководни длъжности сочи, че е бил подчинен, от тях е получавал
задачите си, на тях е отчитал извършеното. Позовава се на Раздел II. „Подчиненост.
Връзки и взаимодействия“, съгласно който именно на всички тях едновременно е
подчинен без на него да е възложено ръководството на трудовия процес на други
длъжности. Липсват служители, които да са му подчинени, и в случая става въпрос за
една от многобройните структурни единици в предприятието, които заемат длъжността
ръководител/началник в предприятието. Намира, че само по себе си обстоятелството,
че длъжността носи наименованието ръководител не обосновава извод, че служителят е
имал ръководни /управленски функции/ и съответно, че е имал качеството на служител
от ръководството на предприятието.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае уволнението му със
заповед №27/09.11.2021г. на управителя на ответното дружество за незаконно и да
бъде отменено, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и
ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на брутното му
трудово възнаграждение за времето , през което е останал без работа поради
уволнението за шест месеца в размер на 8 188,80лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба-23.12.2021г. до окончателното
изплащане на обезщетението.Претендира и за разноските по водене на делото.
От ответника е постъпил отговор на исковата молба в срок по реда на чл.131
ГПК, в който исковете се оспорват като неоснователни. Ответникът оспорва
твърденията в исковата молба, че в Заповед № 27/09.11.2021 г. липсват съществени
реквизити, обосноваващи нейната законосъобразност, а именно - че липсата на
посочен ЕИК на дружеството-издател на заповедта пораждало неяснота относно
правосубектността на издателя. Счита за видно от самата заповед, че с нея се
прекратява трудово правоотношение за заемана длъжност „Р-л експлоатационен район
и група в строителството“, код НКП- 13237010, за която ищецът има сключен трудов
договор единствено и само с „****“ ЕООД гр.Смолян. Именно този трудов договор е
регистриран в регистъра на трудовите договори в Националната агенция за приходите.
Счита, че съгласно разпоредбата на чл.335, ал.1 от КТ трудовия договор се
прекратява писмено, като законът не сочи конкретното съдържание на писменото
волеизявление (акт) за прекратяване, но по аналогия с указанията за минималното
задължително съдържание на трудовия договор по чл.66 от КТ следва да се приеме, че
в него следва да се съдържат данни за страните, заеманата от работника длъжност,
основанието и момента на прекратяване (края на изпълнението) на трудовия договор,
4
както и основанието с характеризиращите го по закон признаци, които го отличават от
другите прекратителни основания, за да има работникът яснота за уволнението и да
може да се защити срещу незаконността му.
Намира, че в конкретния случай издадената заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение на ищеца отговоря на изискванията на минимално
задължително съдържание. Счита, че съгласно дефиницията за „Работодател“ в § 1, т.1
от ДР на КТ , не е задължително работодателят да бъде юридическо лице, поради което
и непосочването на ЕИК и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не
се отразява на нейната законосъобразност. Намира за неоснователно и твърдението, че
издадената заповед за прекратяване на трудово правоотношение е немотивирана и
бланкетна и като такава - незаконосъобразна. Счита, че основанието за уволнение по
чл.328, ал.2 от КТ е приложимо само при изрично посочената в тази разпоредба
предпоставка - поради сключване на договор за управление на предприятието, и по
отношение на ограничен кръг лица - служители от ръководството на предприятието.
Следователно с правото по чл.328, ал.2 от КТ разполага само изпълнителният
директор, респ. управителят, с който е сключен договор за възлагане на управлението
на дружеството - респективно не притежават такова лица, с които не е сключен такъв
договор.
Развива съображения, че с този договор предприятието предава управлението
на управител, който се задължава срещу възнаграждение да постигне на свой риск в
договорен срок определен стопански резултат. За последното законът дава възможност
на управителя да подбере и формира ръководен екип на предприятието, като освободи
по своя преценка част от заварените служители на ръководството на основание чл.328,
ал.2 от КТ. Касае се за разпоредба, която предоставя голяма свобода за прекратяване на
трудово правоотношение (без мотиви и само по лична преценка), поради което и тя
следва да се тълкува стриктно - а не разширително. Счита, че управителят на „****“
ЕООД, гр.Смолян - инж. РЯ, въз основа на Договор за възлагане на управление на
„****“ ЕООД, гр.Смолян № ЧР-02-005/20.10.2021г. е разполагала с правото по чл.328,
ал.2 от КТ да прекрати трудовия договор на ищеца по своя лична преценка.
Ответникът твърди, че съгласно 141, ал. 1 от ТЗ и чл.11, т.2 от учредителния акт на
„****“ ЕООД управителят организира и ръководи дейността на дружеството,
респективно той сключва и прекратява трудовите договори. Съгласно чл.13 от
учредителния акт дружеството се представлява самостоятелно от управителя, а според
чл.2.2. от договора за управление управителят има право да сключва, изменя и
прекратява трудови и граждански договори. Доколкото е безспорен факта, че към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, управител на
дружеството-работодател е лицето, подписало заповедта за уволнение - инж.Р РЯ,
счита, че оспорената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е
издадена от компетентен орган.
5
Заявява, че единственото вярно твърдение в исковата молба е това, че „новия
управител РА РЯ е избрана за управител на Дружеството, но - до провеждане на
конкурс и избор на управител на Дружеството“. Счита, че това не прави
новоназначения управител временно изпълняващ длъжността, както се твърди в
исковата молба. Намира, че правилно е цитирана константната съдебна практика, че в
обема на правомощията на временно изпълняващия длъжността управител на
дружеството не влиза възможността на сформира своя екип и да упражнява правото по
чл.328, ал.2 от КТ. Сочи, че съгласно Договор за възлагане на управление на „****“
ЕООД, гр.Смолян № ЧР-02- 005/20.10.2021 г. - чл.3 от договора, управителят е длъжен:
„3.5. Да представя за сведение в „****" ЕАД одобрения от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) бизнес план за съответния период от време и отчетния
доклад за изпълнение на бизнес плана в сроковете, определени от КЕВР. 3.6. Да
разработи и представи за одобрение бизнес програма за развитие на предприятието в
съответствие със срока и изискванията на Правилника за прилагане на Закона за
публичните предприятия. Първата бизнес програма се изготвя и приема до края на
2021 г. При приемане на годишния финансов отчет (ГФО) за предходната година, да
разработва ипредставя ежегодно за утвърждаване прогнозни показатели и стойностите,
които трябва да бъдат постигнати за съответния годишен период на бизнес
програмата". Ответникът твърди, че в чл.3.20 от договора изрично са посочени
показателите, обект на изпълнение по договора и бизнес-плана на ВИК оператора, а
съгласно Раздел IV, чл.6 от договора „Възнаграждението на управителя се определя
тримесечно при условията и по реда на чл. 56 от Правилника за прилагане на Закона за
публичните предприятия и Заповед № РД-02-14-502 от 26.06.2020 г. па Министъра на
регионалното развитие и благоустройството с определени два специфични показатели
№ 4 и 5, вместо посочените в Приложение № 2 към чл. 56, ал. 2, какпго следва: загуба
на вода (%) и събираемост (%)".
От друга страна цитира чл.2.1 от договора, съгласно който управителят има
право „Да взема решения по всички въпроси, които не са в компетентност на
едноличния собственик на капитала съгласно Търговския закон, Закона за публичните
предприятия, Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия и
учредителния акт". Излага, че правомощията на едноличния собственик на капитала са
изчерпателно посочени в чл.9 (1) от Учредителния акт на „****“ ЕООД, гр.Смолян,
изготвен в изпълнение Решение на едноличния собственик на капитала - „****“ ЕАД,
от 02.02.2021г. и сред тях не фигурират такива, свързани със сключване, изменяване
или прекратяване на трудови и граждански договори, включително и по реда на чл.328,
ал.2 от КТ.
Според ответника, при съпоставка с Договор за възлагане на управление на
„****“ ЕООД, гр.Смолян № РД-02-16ф1/10.02.2021г., сключен с предишния управител
на Дружеството - инж.****, който договор е сключен след проведен конкурс за срок от
6
3 години, както задълженията за разработване на бизнес програма за развитие на
Дружеството, така и възнаграждението на управителите на Дружеството и по двата
договора са определени по един и същ начин. Цитира Решение № 178 от 07.11.2016г.
на ВКС по гр.д.№ 1838/2016г., III г.о., Решение № 123 от 13.09.2016г. на ВКС, IV г.о.
по гр.д.№ 117/2016 г., IV г.о. и др постановени по реда на чл.290 от ГПК, в които е
дадено следното тълкуване: „С договора за управление на предприятието управителят
се задължава срещу определено възнаграждение да постигне определен стопански
резултат. За целта на управителя се поставя съответна "бизнес задача", която е за целия
срок на договора и по отделно за всяка година, с конкретни икономически показатели
които трябва да бъдат постигнати, а именно: производителност, рентабилност, обем на
оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови
задължения и инвестиции и други. Въз основа на тази "бизнес задача", управителят е
длъжен да разработи "бизнес програма", която да предложи и която следва да изпълни
по време на действието на договора за управление. Управителят носи отговорност пред
възложителя за изпълнение на предложената "бизнес програма" и за постигнатите от
предприятието стопански резултати, като е възможно дължимото му се
възнаграждение да бъде определяно именно с оглед на тези резултати. Счита, че
именно затова с разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ е дадена по-голяма свобода на
управителя да формира управленския екип на предприятието, който да го подпомага за
изпълнение на поставените с договора за управление задачи“. Предвид изложено
ответникът намира твърденията в исковата молба, че инж.Р РЯ е само временно
изпълняващ длъжността „управител“, който няма право да упражнява правата по
чл.328, ал.2 от КТ, за неверни.
Неоснователно според ответника е и твърдението, че ищецът не е служител от
ръководството на предприятието, чието трудово правоотношение да може да бъде
прекратено на основание чл.328, ал.2 от КТ. Сочи, че по въпроса за понятието
„ръководна длъжност“ в хипотезата на посочената правна норма и какви задължения са
включени в трудовата характеристика на лицата, осъществяващи ръководни
длъжности е налице задължително тълкуване в Решение № 442 от 8.06.20Юг. на ВКС
по гр.д.№ 1621/2009г., III г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, според което „в
ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т.3 от ДР на КТ се включват освен
ръководителят и неговите заместници, също и други лица, на които е възложено
ръководство на трудовия процес. Характерът на длъжността като ръководна се
определя от длъжностната характеристика“. Счита, че тази разпоредба разширява
приложното поле на чл.328, ал.2 от КТ, като освен ръководителят на предприятието и
неговите заместници са включени и лицата, които съобразно своите трудови
задължения ръководят трудовия процес, без значение на кое управленско равнище се
намират. В този смисъл намира, че в понятието „ръководството на предприятието“ са
включени всички лица, които притежават ръководни, организаторски и контролни
7
функции по отношение на определени лица или по отношение на производствената и
служебната дейност. В конкретния случай, счита, че съгласно трудовия договор на
ищеца, същият е с код по Национална класификация на професиите - НКП (сега -
Национална класификация на професиите и длъжностите - НКПД) 13237010, като
цифрите от кода „1323“ са за ръководител в строителството, а кодът „13237010“ - за
ръководител група в строителството. Съгласно организационната структура на
управление на „****“ ЕООД, гр.Смолян от 20.10.2021г. управлението на Дружеството
е разделено на експлоатационни райони, като конкретно Експлоатационен район А
включва длъжността „Р-л експл. р-н и гр. в стр-вото“ и подчинените нему длъжности
„Водопров. Електром.“, „Инкасатор плащания“ и ..Водопроводчик“. По същия начин в
Щатното разписание на „****" ЕООД, гр.Смолян по длъжности на персонала в сила от
20.10.2021г. длъжностите в Експлоатационен район А са „Р-л експлоатационен район и
група в строителството“, „Водопроводчик“, „Водопроводчик електромонтьор“ и
„Инкасатор плащания“. Прави извод, че в трудовите функции на ищеца като „Р-л
експлоатационен район и група в строителството“ се включва задължението да
ръководи цялостната производствена дейност на Експлоатационен район А, като
съгласно длъжностната характеристика на длъжността „Ръководител експлоатационен
район и група в строителството“, клас НКПД: Ръководител, код по НКПД 1323-7010,
първото задължение на лицето, което е заема, е да „Организира, планира, ръководи и
контролира цялостната производствена дейност на експлоатационния район". Твърди,
че на ищеца функционално подчинени са били всички работници и служители в
съответния експлоатационен район, като е упражнявал и организационни, и ръководни,
и контролни функции спрямо работници и служители, които са били оперативно нему
подчинени. Заявява, че в случая се касае до ръководител, от който зависят политиката
и резултатите на предприятието в конкретния експлоатационен район и с оглед на това
същият се явява част от ръководството на предприятието. Намира твърдението на
ищеца за неприложимост на разпоредбата на чл.328, ал.2 от КТ към прекратеното му
на това основание трудово правоотношение за неоснователно.
На последно място, по иска по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ - за
присъждане на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца за
времето, през което е останал без работа поради уволнението му за срок от 6 месеца в
размер на 8 188.80 лева намира, че същият е неоснователен и по размер на
самостоятелно основание. Сочи, че към настоящия момент 6- месечния период, през
който работникът или служителят има право на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ не е
изтекъл. По изложените съображения моли съда да отхвърли предявените обективно
съединени искове като неоснователни и недоказани.
В с.з. ищецът р. пр. не се явява. Вместо него исковете се поддържат от
пълномощника му адв.П. Представя и писмени бележки.
Ответникът оспорва исковете чрез процесуалния си представител адв. К.
8
Представя и писмени бележки.
Съдът след преценка на изложеното в исковата молба и отговора, на
становищата на страните в съдебно заседание и като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото няма спор, че ищецът е работил в ответното дружество по трудово
правоотношение, възникнало по силата на Трудов договор № 9/16.03.2015 г. на
длъжност „Ръководител експлоатационен район“, а по силата на Допълнително
споразумение №138/02.02.2021г. към посочения трудов договор е заемал длъжността
„Ръководител експлоатационен район и група в строителството“.
Няма спор също така,че трудовото правоотношение на ищеца е било
прекратено, считано от 11.11.2021г. със Заповед № 27/09.11.2021г. на управителя на
ответното дружество на основание чл. 328, ал. 2 КТ- поради сключен договор за
управление на предприятието. Заповедта е връчена на ищеца на 10.11.2021г.
По делото е приложено ЛТД на ищеца, в което се съдържа длъжностна
характеристика на заеманата от ищеца длъжност- „Ръководител експлоатационен
район и група в строителството“, в която са посочени отговорностите и задълженията
на заемащия длъжността, изискванията за заемане на длъжността, подчиненост, връзки
и взаимодействия.
Представен е Договор № РД-02-16ф/10.02.2021 г. за възлагане на управление на
„****“ ЕООД – Смолян, сключен между министъра на регионалното развитие и
благоустройството и МАН като управител на ответното дружество, по силата на
който последният е приел да управлява дружеството за срок от три години. Възложени
са му правомощия да взема решения по всички въпроси, които не са от
компетентността на едноличния собственик на капитала, да сключва и прекратяван
трудови и граждански договори и др.. Съгласно чл. 8 от договора същия се прекратява
с освобождаване на управителя с решение на едноличния собственик на капитала на
основанията предвидени в т.8.1 б“а“-„и“ и т.8.2 б.“а“-„в“ от договора.
Представен е и Договор № ЧР-02-005/20.10.2021 г. за възлагане на управление
на „****“ ЕООД – Смолян, сключен между изпълнителния член на УС на „****“ ЕАД
и РА РЯ като управител на ответното дружество, по силата на който последната е
приела да управлява дружеството за срок до провеждане на конкурс и избор на
управител на дружеството-чл.7. Съгласно т.2.1 и 2.2 от договора на управителя са
възложени правомощия да взема решения по всички въпроси, които не са от
компетентността на едноличния собственик на капитала, да сключва, изменя и
прекратяван трудови и граждански договори. Съгласно т.8 от договора същия се
прекратява с освобождаването на управителя с решение на едноличния собственик на
капитала на основанията, предивдени в т.8.1 и 8.2 от договора. В чл. 3 са предвидени
задълженията на управителя. Според чл. 3.5 следва да представя за сведение в „****“
9
ЕАД одобрения от КЕВР бизнес – план за съответния период от време и отчетния
доклад за бизнес – плана. Съгласно чл. 3.6 има задължение да разработи и представи за
одобрение бизнес програма за развитие на предприятието в съответствие със срока и
изискванията на ППЗПП, като първата бизнес програма се изготвя и приема до края на
2021 г.. В чл. 3.20 са заложени конкретните показатели – обект на изпълнение на
договора и съгласно бизнес плановете на ВиК операторите, а именно: рентабилност на
100 лв. нетни продажби; загуба на питейна вода, съгласно утвърдения бизнес план от
КЕВР; събираемост, съгласно утвърдения бизнес план от КЕВР; обща ликвидност и
качество на питейната вода. Според чл. 6 възнаграждението на управителя се определя
при условията и по реда на чл. 56 ППЗПП и заповед № РД-02-14-502/26.06.2020 г. на
МРРБ и видно от отделните клаузи – чл. 6, чл. 6.2 и чл. 6.7 размерът на
възнаграждението изцяло се определя и зависи от постигнатите резултати.
Видно от служебната бележка изх.№60-06-16-5209/22.02.2022г., издадена от
Д“БТ“- Смолян,считано от 11.11.2021г. ищецът е регистриран безработен.
По делото е назначена и изслушана СИЕ, вещото лице по която дава
заключение, че месечното брутно трудово възнаграждение за м. октомври 2021г., което
следва да се използва като база за изчисляване на обезщетението по чл.225 ал.1 т.1 от
КТ е в размер на 1 304,76 лв. Дължимото обезщетение за периода от 11.11.2021г. до
28.02.2022г. е в размер на 4 605,96лв., а за максималния срок от шест месеца
обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ за оставане на ищеца без работа е в размер на
7 828,56лв. В с.з. вещото лице уточнява, че ако се приеме,че сумата от 70,00лв.
месечно за храна,уговорена в трудовия договор е част от брутното трудово
възнаграждение, то дължимото обезщетение по чл.225 от КТ за периода от 6 месеца би
било в размер на 8 248,50лв. , а до 28.02.2022г. би било в размер на 4 853,00 лв.
Разпитан, свидетеля Т установява, че е работил в ответното дружество като
заместник-управител.За всяка авария получава информация от ръководителите на
райони- каква е оперативната обстановка в района и той им нарежда къде да отидат и
какво да направят, защото ръководителите на райони сай пряко подчинени на
заместник управителя. От ищеца не е зависело назначаване на нови служители в
дружеството, не е имал право да определя възнагражденията на служителите, както и
не е имал право самоволно да изразходва средства на дружеството.Ръководителите на
експлоатационни райони са подчинени на управителя, на зам. управителя и на всички
началник-отдели.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ -за признаване на уволнението на ищеца за незаконно и неговата отмяна , с
правно основаниие чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на ищеца на заеманата
10
преди уволнението длъжност; и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл.
225, ал. 1 от КТ – за заплащане от ответника на обезщетение за времето на оставане на
ищеца без работа поради уволнението за период от шест месеца, като главен е искът по
чл.344 ал.1 т.1 от КТ, а останалите два са аксесорни.
Съгласно разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ освен в случаите по ал. 1
служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с
предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 и поради сключването на договор за
управление на предприятието. Уволнението може да бъде извършено след започване
на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца.
За да бъде законосъобразно едностранното прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ е необходимо кумулативното наличие
на следните елементи от фактическия състав: трудовото правоотношение да бъде
прекратено от компетентен орган на работодателя; уволненият да е бил измежду
лицата, които представляват „ръководство на предприятието“ по смисъла на § 1, т. 3
ДР на КТ; преди прекратяването на трудовото правоотношение да е бил сключен
договор за управление на предприятието и изпълнението на договора за управление да
е започнало, както и уволнението да е извършено в 9-месечен срок от този момент.
В разпоредбата на § 1, т. 3 ДР на КТ е дадено легално определение на
понятието „Ръководство на предприятието“, а именно: ръководителят на
предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено
ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието,
както и колективните изборни органи за управление (стопански съвет, управителен
съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни);
Безспорно се установи по делото, че ищецът е заемал длъжността „Ръководител
експлоатационен район и група в строителството“, на която длъжност съгласно
представената по делото длъжностна характеристика са вменени задължения да
организира, планира и контролира цялостната производствена дейност на
експлоатационния район. Вменените задължения в длъжностната характеристика на
заеманата от ищеца длъжност налагат извода, че длъжността е ръководна по смисъла
на § 1, т. 3 ДР на КТ.
Съдът намира за неоснователни изложените от ищеца доводи относно
реквизитите на заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение, а именно,
че не е ясна правосубектността на дружеството предвид липсата на посочен ЕИК , че
не е посочено пълното име на управителя на ответното дружество издал заповедта,
както и че заповедта е немотивирана. Видно от самата заповед, същата носи логото на
„**** ЕООД – Смолян, което недвусмислено сочи, че работодателят по прекратеното
трудово правоотношение е именно ответното дружество. Обстоятелството, че не е
посочен ЕИК на дружеството по никакъв начин не води до неяснота в субекта, издал
11
заповедта. Следва да се има предвид, че едно юридическо лице се индивидуализира
освен с ЕИК, също и със седалище и адрес на управление, които са посочени, както и с
представляващите го лица. В случая заповедта е подписана от законния представител
на дружеството-работодател – управителя Р. РЯ, като е поставен и печатът на
дружеството, което също е доказателство за това, че заповедта изхожда от него. Освен
това в заповедта е посочено и законовото основание за извършеното уволнение, както с
посочването на цифровото изражение на правната норма – чл. 328, ал. 2 КТ, така и
текстово- „сключен договор за управление на предприятието“, като не съществува
противоречие между цифровото и текстовото описание на основанието за уволнението.
Според разпоредбата на чл. 335, ал. 1 от КТ трудовия договор се прекратява писмено.
Законът не предвижда задължителното необходимо съдържание на писменото
волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение. Според Решение № 93
от 8.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1141/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна
Папазова, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което настоящият състав на съда
напълно споделя и приема „Законът не сочи конкретното съдържание на писменото
волеизявление /акт/ за прекратяване, но по аналогия с указанията за минималното
задължително съдържание на трудовия договор по чл.66, ал. 1 КТ, следва да се приеме,
че в него следва да се съдържат данни за страните, заеманата от работника длъжност,
основанието и момента на прекратяване /края на изпълнението/ на трудовия договор.
Основанието следва да се посочи с характеризиращите го по закон признаци, които го
отличават от другите прекратителни основания, за да има работникът яснота за
уволнението и да може да се защити срещу незаконността му.“ В настоящия случай
оспорваната заповед съдържа всички необходими данни, характеризиращи
извършеното прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца.
Спорен между страните е въпросът дали извършилата уволнението РЯ има
правомощието да прекратява трудовите правоотношения на лица, заемащи ръководни
длъжности. В настоящото производство не се спори, че към датата на издаване на
процесната заповед за уволнение Р РЯ е законен представител на дружеството-
ответник и изпълнението на договора за управление е започнало. Неоснователно е
становището на ответника, че РЯ няма правомощия да прекратява трудови договори
със служители на дружеството и на лица от ръководството на предприятието. Видно
от договора за възлагане на управлението от 20.10.2021г. – в т.2.2. е посочено, че
управителят има право да сключва, изменя и прекратява трудови и граждански
договори.Следователно в случая процесната заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията
му.
Неоснователно е твърдението на ищеца, че РЯ е временно изпълняващ
длъжността управител, тъй като е избрана до провеждането на конкурс и избор на
управител и поради това не е имала право да извършва уволнения. До провеждане на
12
конкурс и избор на управител заемащия длъжността обхваща всички права и
задължения на един избран и назначен след конкурс управител, вкл. да сключва,
изменя и прекратява трудови договори. При извършената служебна проверка по
партидата на ответника в ТР съдът констатира, че промяната на законния представител
на ответника е вписана на 20.10.2021 г., поради което и този довод на ищеца е
неоснователен.
По същество следва да се отбележи, че специалното основание за уволнение по
чл. 328, ал. 2 КТ, е свързано с икономически съображения и е предоставено на
управителя при сключен договор за управление именно с оглед постигането на
определени икономически резултати с нов управленски екип. Видно от публикувания
на сайта на ответното дружество в меню "За нас" Бизнес план за развитие на дейността
на „ВиК“ ЕООД гр. Смолян като ВиК оператор за периода 2017-2021 г., същият е
изготвен и внесен за одобрение от КЕВР преди уволнението на ищеца. С решение №
БП-Ц-2 от 26.04.2017 г. на КЕВР на закрито заседание, проведено на 26.04.2017 г., е
разгледало подаденото от „****” ЕООД, гр. Смолян заявление с вх. № В-17-20- 9 от
30.06.2016 г. за одобряване на бизнес план за развитие на дейността на „****” ЕООД,
гр. Смолян като ВиК оператор за периода 2017-2021 г., изменено и допълнено със
заявление с вх. № В-17-20-9 от 18.07.2016 г., заявление с вх. № В-17-20-9 от 16.09.2016
г., заявление с вх. № В-17- 20-9 от 29.11.2016 г. и заявление с вх. № В-17-20-9 от
25.01.2017 г.; и заявление с вх. № В-17-20-10 от 30.06.2016 г. за утвърждаване и
одобряване на цени на ВиК услуги, изменено със заявление с вх. № В-17-20-11 от
16.09.2016 г., заявление с вх. № В-17- 20-10 от 06.12.2016 г. и заявление с вх. № В-17-
20-10 от 25.01.2017 г., бизнес планът за 2017-2021 г. е одобрен. В последствие е
изготвен и внесен за одобрение в КЕВР нов бизнес план за периода 2022-2026 г., като
към настоящия момент не са открити данни същият да е одобрен. Правото на
уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ по икономически съображения, без да се излагат
мотиви, е дадено на управителя при сключен договор за управление на дружеството
именно с оглед постигането на определени икономически резултати с нов управленски
екип. Съдебната практика приема, че при сключване на нов договор за управление, без
значение дали е с ново лице или такова, което е имало предходен договор за
управление, както и без значение е дали бизнес програмата следва да е нова, сходна
или идентична като съдържание. Важното е всеки договор за управление да съдържа
бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият
предприятието трябва да постигне, като: производителност, рентабилност, обем на
оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови
задължения и инвестиции, а въз основа на бизнес задачата, управляващият е длъжен да
разработи бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни по време на
действие на договора. Бизнес задачата може да бъде поставена и с други актове и
документи, стоящи извън самия договор за управление, стига да е налице връзка между
13
тях. Освен това възнаграждението на управителя следва да е обвързано от
постигнатите финансови резултати, като при неизпълнение на програмата той носи
икономическа отговорност. В този смисъл са Решение № 261/30.120.2017 г. на ВКС по
гр.д. № 593/2017 г., IV г.о.; Решение № 249 от 4.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1358/2012 г., IV г.о.; Решение № 76/27.03.2012 г. на ВКС по гр.д. № 937/2011 г., III г.о..
В Решение № 215 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7007/2013 г., IV г. о., ГК е прието
още, че изпълнителният директор има възможност, при наличие на изрична клауза в
договора за управление, в определен или технологично необходим срок да разработи
бизнес програма в отделен документ след сключването на договора. В случая
конкретни бизнес задачи са поставени в чл. 3.20, вр. с утвърдения бизнес план от КЕВР
за периода 2017 – 2021 г.. В Решение № 68/16.05.2018 по гр.дело № 3105/2017 на ВКС,
ГК, III г.о., по което е допуснато касационно обжалване по въпроса: Има ли право да
прекрати трудов договор на основание чл. 328, ал. 2 КТ вписан в търговския регистър
управител на еднолично търговско дружество, чиито договор за управление не е
безсрочен, а бизнес планът, който се съдържа в отделен документ, е в процес на
административно одобрение, е прието, че „За да се избегне възможността за
злоупотреба с това основание от страна на работодателя, в практиката на ВКС бе
възприето, че за законосъобразното му прилагане е необходимо наличието на договор
за управление със стопански задачи, обуславящи възможността за смяна на ръководния
екип. Съдебният контрол обаче е за законосъобразност“. „Назначеният нов управител
на дружеството може да уволни служителите в ръководството на предприятието, без да
изчаква административното одобрение /съгласуване/ на своята програма за управление.
В противен случай евентуалното забавяне на произнасянето на административния
орган след деветмесечния срок би лишило управителя от правомощието да уволни
служителите в ръководството, което би довело до неприложимост на разпоредбата на
чл. 328, ал. 2 от КТ.“ В същото решение се посочва, че „Договорът за управление влиза
в действие веднага, оперативната дейност не допуска в нито един момент отсъствие на
бизнес програма, освен ако това изрично не е предвидено в правна норма. В случая в
чл. 11 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и в
чл.198г. и чл.198м, ал.2 от Закона за водите не е уредено спиране или отлагане на
изпълнението на бизнес плана на В и К оператора до одобряването или до
съгласуването със съответния административен орган.“.„Поначало съдебната преценка
на бизнес програмата е свързана само с наличието на основанието по чл. 328, ал. 2 от
КТ и трябва да е ограничена по обхват, тъй като е за законност, а не за
целесъобразност. Както е изяснено в решение № 249 от 4.07.2013 г. по гр.д. №
1358/2012 г. на IV г.о. на ВКС, без значение е дали новият договор за управление е с
ново лице или с лице, което е имало предходен договор за управление, дали бизнес
програмата е нова, сходна или различна като съдържание. Същественото е всеки
договор за управление да съдържа задача с конкретни икономически показатели, които
14
управителят трябва да постигне, обвързване на възнаграждението с постигнатите
финансови резултати, предвидена икономическа отговорност при неизпълнение на
програмата. Когато тези характеристики са налице, на управителя е предоставена
възможност да сформира управленски екип, поради което му се възлагат правата по чл.
328, ал. 2 КТ“.
В настоящия случай поради избора на новия управител в края на действието на
предходния бизнес план и възлагането на изпълнението му с договора за управление –
чл. 3.20, което по съществото си му поставя конкретна бизнес задача с конкретни
икономически показатели, които следва да постигне, се налага изводът, че договорът за
управление съдържа такива бизнес задачи, с конкретни икономически показатели, от
изпълнението на които управителят е обвързан както с икономическа отговорност, така
и с размера на възнаграждението му. Във връзка с изпълнението на поставените бизнес
задачи е предприето изготвянето и е внесен за одобрение последващият бизнес план на
дружеството, който следва да изпълни по време на действие на договора за
управление. /така и Решение № 178 от 07.11.2016 г. на ВКС по гр.д. № 1838/2016 г. на
III г.о./.
При това положение съдът приема, че пред новия управител на дружеството
договорът за управление е поставил съответна бизнес задача, която следва да
изпълнява по време на действие на договора, за постигането на която задача е
разработен и утвърден конкретен бизнес план. Ето защо съдът приема, че договорът за
възлагане на управление на „ВиК“ ЕООД - Смолян от 20.10.2021 г. съдържа
необходимите характеристики, обуславящи законността на уволнението на ищеца по
чл. 328, ал. 2 КТ.
Уволнението на ищеца е считано от 11.11.2021 г., в рамките 9-месечния срок
по чл. 328, ал. 2, изр. второ КТ, който е започнал да тече от 20.10.2021 г. –датата на
сключването на договора за възлагане на управлението „ВиК“ ЕООД гр.Смолян с Р
РЯ.
По изложените съображения главният иск се явява неоснователен и подлежи на
отхвърляне, а поради неговата неоснователност подлежат на отхвърляне и
акцесорните искове за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност и за заплащане от ответника на обезщетение за оставане на ищеца без работа
поради уволнението за период от шест месеца.
Ще следва, с оглед изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът да
бъде осъден да заплати на ответника направените разноски по водене на делото в
размер на 1 708,00 лв., от които 1668,00лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение и
40,00лв. разноски за СИЕ.
По изложените съображения Смолянският районен съд
15
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.З. Л, ЕГН ********** с адрес с.**** против
„****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Смолян, ул. „****,
представлявано от управителя РА РЯ искове: за признаване на уволнението на ищеца,
извършено със Заповед №27/09.11.2021г. на управителя на ответното дружество за
незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност „ръководител експлоатационен район и група в
строителството“; и за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за
времето , през което е останал без работа поради уволнението му за период от шест
месеца в общ размер от 8 188,80лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска -23.12.2021г. до окончателното заплащане на
обезщетението, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА В.З. Л, ЕГН ********** с адрес с.****да заплати на „****“ ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Смолян, ул. „****, представлявано
от управителя РА РЯ разноски по водене на делото в размер на 1 708,00 лв., от които
1 668,00 с ДДС за адвокатско възнаграждение и 40,00лв. разноски за СИЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Смолянски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от 11.03.2022г.
Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
16