Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260071
гр. Пловдив, 13.01.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Пети наказателен състав, в
открито съдебно заседание на седми декември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. ТУХЧИЕВА
при участието на секретаря Таня
Стоилова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3761/2020 г. по описа на
Пловдивски районен съд, V наказателен
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на
„Бартлинк Интернашънъл“ ООД с управител П.И.П., действащо чрез пълномощниците си - адв. И.И. и адв. З.Н. против
Наказателно постановление № КГ - 2327/ 21.05.2020 г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор /ДАМТН/, с което на дружеството – жалбоподател на
основание чл. 34, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/ е наложено административно
наказание – „Имуществена санкция“ в размер на 10 000 /десет хиляди/
лева за нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ вр. чл. 6, т. 2, Приложение № 2 от Наредба за изискванията за качеството на
течните горива, условията, реда и начина за техния контрол /НИКТГУРНТК/.
С атакуваното Наказателно постановление на дружеството -жалбоподател са били възложени и разходите за вземане и
изпитване на пробата в размер на 505,00 /петстотин и пет/ лева, от които 380,00
/триста и осемдесет/ лева за изпитване в Лаборатория за изпитване на горива,
смазочни материали и присадки към ГД ККТГ, ДАМТН – град София, 85,00 /осемдесет
и пет/ лева за изготвяне на експертиза и 40 /четиридесет/ лева за вземане на
проба, на основание чл. 25, ал. 2 от НИКТГУРНТК и чл. 25 от Тарифа № 11 /обн.
ДВ, бр. 50/1999 г., посл. изм. ДВ, бр. 103/2012 г./
С жалбата и в съдебно заседание, процесуалните представители на
жалбоподателя навеждат конкретни доводи за незаконосъобразност на атакуваното
НП, включително аргументира се тезата за приложение на чл. 28 ЗАНН в процесния
случай. В тази връзка се моли за отмяна на обжалваното постановление и
присъждане на сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение
и депозити за вещо лице.
Въззиваемата страна Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор, действаща чрез процесуалния си представител
Главен юрисконсулт Д.Б. ангажира
подробно писмено становище за неоснователност на жалбата, съответно моли същата
да бъде оставена без уважение, а обжалваното наказателно постановление като
правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ
на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно
провери правилността на атакуваното Наказателно постановление намери, че са
налице основания за неговата отмяна. Съображенията в тази насока са следните:
От фактическа страна, съдът установи следното:
На 18.12.2019 г., в 11,40 часа на
основание чл. 16 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията,
реда и начина за техния контрол /НИКТГУРНТК/, свид. Д.С.С. - инспектор, длъжностно лице към ГД ККТГ,
съвместно с главен инспектор Г. Д. извършили проверка в обект бензиностанция, управляван от „Бартлинк Интернашънъл“ ООД, находящ се в с. Войводиново, обл. Пловдив, общ. Марица, ул. „Запад“ № 25,
фабрика за месо № 1.
В хода на проверката от бензиноколонка
№ 1 била взета проба от разпространяваното течно гориво - гориво за дизелови
двигатели с цел установяване на съответствието им с изискванията на Закона за
чистотата на атмосферния въздух и Закон за енергията от възобновяеми източници.
Проверката и вземането на пробите
били извършени в присъствието на И. Т.Т. – мениджър логистика.
За така взетата проба бил
съставен нарочен протокол № С – 302/ 18.12.2019 г. , в който били обективирани
и всички останали констатации на проверяващите длъжностни лица.
Така, проверяващите установили,
че последната доставка на течното гориво - гориво за дизелови двигатели е за
количество от 6 569 литра. Последното било видно от представените Експедиционна
бележка № 047463/ 09.12.2019г. и Акцизен данъчен документ № 0000000004986227/ 09.12.2019г.,
ведно с Декларация за съответствие № 11417/07.12.2019г., издадена от „Инса Ойл“
ЕООД за партида №3937/07.12.2019г. и партида № 191102/ 03.11.2019г., в общо
количество 3 857 806 кг. Наличното количество в
резервоара, свързан с бензиноколонка № 1 в момента на проверката било 1767 литра.
Контролната проба била изпитана в
стационарна акредитирана Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали
и присадки към ГД ККТГ- ДАМТН, гр. София, ж.к. „Младост“, кв. „Полигона“, ул. „Проф.
П. Мутафчиев“ № 2, притежаваща Сертификат за акредитация на БСА peг. № 35 ЛИ/ 26.11.2018г.
валиден до 30.09.2020г., за което бил издаден Протокол от изпитване №
С-0524/19.12.2019г.
На основание изготвения протокол
от изпитване в ГД ККТГ била извършена експертиза и бил изготвен Констативен
протокол № КП - 0753/ 19.12.2019 г. за съответствие на течно гориво с
изискванията за качество, съгласно чийто заключения течно гориво - гориво за
дизелови двигатели не съответства на изискванията за качество по показателя „Пламна температура“, доколкото
полученият резултат от изпитването е 49,5 °С при норма над 55 °С. Отразено е,
че след прилагане на критериите за прецизност на използвания метод за
изпитване, съгласно чл. 7 от НИКТГУРНТК, при
получен резултат от изпитването под 52,9 °С продуктът не съответства на
изискването за качество по
този показател.
На основание чл. 22, ал. 8 от НИКТГУРНТК,
протоколът от изпитване и констативния протокол били изпратени на дружеството –
жалбоподател с нарочно писмо изх. № 84-01-1102/19.12.2019 г. и известие за
доставяне от 08.01.2020 г.
На основание чл. 22, ал. 9 от
НИКТГУРНТК, дружеството – жалбоподател депозирало искане - заявление с вх. № 84-01-1102-2/
27.12.2019г. за изпитване на арбитражна проба.
В резултат на проведената
арбитражна процедура бил издаден Протокол от изпитване № 274/04.02.2020 г., от
Изпитвателна лаборатория за ГСМ към „Булгарконтрола“ АД, притежаваща Сертификат
за акредитация peг. № 275 ЛИ/ 26.11.2018г., валиден до 26.11.2022г., издаден от ИА БСА.
На основание чл. 30в, ал. 1. т.З
от ЗЧАВ и въз основа на издадения протокол от изпитване била изготвена
Експертиза № Ea-008/05.02.2020г. за съответствие на течно гориво с изискванията за
качество след арбитражно изпитване, съгласно която, течното гориво - гориво за
дизелови двигатели не съответства на изискванията за качество по чл.6, т.2
Приложение № 2 от НИКТГУРНТК.
Арбитражният анализ бил проведен
за показателя “Пламна температура“, съгласно арбитражния метод на стандарт БДС EN ISO 2719 “Определяне на пламна температура. Метод на Pensky - Martens
със затворен тигел”. Полученият резултат от изпитването
се отклонявал от допустимата гранична стойност, като същият бил 49,0 °С при
норма над 55,0 °С. Отразено е, че след
прилагане на критериите за прецизност на използвания метод за изпитване,
съгласно чл. 7 от НИКТГУРНТК, при получен резултат от изпитването под 53,0 °С е
отразено, че продуктът не съответства на изискването за качество по този
показател.
С оглед всички направени
констатации било прието, че „Бартлинк Интернашънъл“ ООД, като е разпространявало
на 18.12.2019 г. течно гориво - гориво за дизелови двигатели, за което на
19.12.2019г. с Констативен протокол № КП-0753/19.12.2019г. е установено
несъответствие на горивото с изискванията за качество съгласно Приложение № 2
от НИКТГУРНТК, и същото е окончателно установено с Експертиза № Ea-008/05.02.2020г., същото, в качеството му на краен разпространител по смисъла на §1, т. 20
от ДР на ЗЧАВ и §1, т. 19 от ДР на НИКТГУРНТК, е извършило нарушение на чл. 8,
ал. 2 от ЗЧАВ, във връзка с чл. 6, т. 2 Приложение № 2 от НИКТГУРНТК.
За така установеното нарушение
бил съставен АУАН срещу жалбоподателя, в присъствието на упълномощен
представител - И. Т.Т., с представено
нарочно пълномощно с рег. № 790/ 06.02.2020 г.
по описа на Нотариус с рег. № 171 на НК, район на действие Районен съд
Пловдив.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление, в което била възприета идентична обстановка, поради
което по реда на чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ, при съблюдаване
на разпоредбата на чл. 34, ал. 7 ЗЧАВ на жалбоподателя било наложено административно
наказание – „Имуществена
санкция“ – в размер на 10 000 лева за
нарушение на чл. 8, ал. 2 ЗЧАВ, вр. чл. 6, т. 2, Приложение № 2 от НИКТГУРНТК,
както и да заплати разходите за вземане и изпитване на пробата в размер на
505,00 /петстотин и пет/ лева, от които 380,00 /триста и осемдесет/ лева за
изпитване в Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки
към ГД ККТГ, ДАМТН – град София, 85,00 /осемдесет и пет/ лева за изготвяне на
експертиза и 40 /четиридесет/ лева за вземане на проба, на основание чл. 25,
ал. 2 от НИКТГУРНТК и чл. 25 от Тарифа № 11 /обн. ДВ, бр. 50/1999 г., посл.
изм. ДВ, бр. 103/2012 г./
Така описаната фактическа обстановка се установява от формираната по делото доказателствена
съвкупност, включваща писмените доказателства, приложени по административната преписка, от
гласните показания на разпитания в хода на съдебното следствие в качеството му на
свидетел актосъставител – Д.С., а така също и от изготвената по делото съдебно
– химическа експертиза от вещото лице инж. П.П.. Съдът кредитира посочените
доказателствени източници, включително показанията на свид. С., тъй като същите са
последователни, логични, безпротиворечиви и съответстват на останалите
доказателствени материали. Съдът кредитира и изготвената и приета по делото
съдебно – химическа експертиза, като намира че вещото лице по нея е отговорило
пълно, добросъвестно и аргументирано на поставените му задачи.
При така установената фактическа обстановка, на база събраните в хода на
съдебното следствие доказателства, съдът направи следните правни изводи:
На първо място, съдът намира, че съставеният АУАН и
обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от
компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия, като материалната компетентност
на
административнонаказващия орган следва от
разпоредбата на чл. 43а, ал. 3 ЗЧАВ, а тази на актосъставителя се установява от представената Заповед № А – 700/
24.10.2019 г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен
и технически надзор.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на административна санкция на жалбоподателя.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и
не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя
и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в
тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и
в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на
защита на жалбоподателя, като възраженията в обратна насока се явяват
изцяло неоснователни.
Конкретно, по отношение на възражението за допуснато
нарушение на чл. 42 т. 7 ЗАНН, а именно за неотразяване на ЕГН на вписания в
процесния АУАН свидетел, съдът намира същото за неоснователно, доколкото АУАН е
съставен на основание чл. 40, ал. 1 и
ал. 4 ЗАНН въз основа на документи – констативни протоколи, протоколи
за изпитване и експертизи, които са издадени от компетентни длъжностни лица по
предвидения в закона ред, поради което притежават качеството „официален
документ“ по смисъла на чл. 93, т. 5 НК вр. чл. 85 ЗАНН. В този случай при
наличие на хипотезата на чл. 40, ал. 4 ЗАНН АУАН е можело да бъде съставен и в
отсъствие свидетели, по аргумент на което неотразяването на ЕГН на посочения в
акта свидетел не може да се третира като съществено процесуално нарушение от
категорията на абсолютните отменителни основания.
Неоснователни са и възраженията за неспазване на
процедурата за вземане на пробите, визирана в чл. 16 – 22 от НИКТГУРНТК. От
показанията на свид. С., а така също и от приложените по делото писмени доказателства
се установява, че пробата е била взета от дозиращия накрайник на бензиноколонката
с помощта на удължител за гориво за дизелови двигатели. Спазено е било и
изискването пробата да бъде взета в шест броя чисти еднолитрови метални съдове
за еднократна употреба, всеки запълнен до около 85% от обема. Преди запълването
им, всеки метален съд е бил промит на обекта с по около 0,2 литра от горивото.
Съдовете с контролните и арбитражни проби са били
затворени, етикетирани и пломбирани съгласно чл. 20 от НИКТГУРНТК. Оловните
пломби са били маркирани с персонален номер /№ 2/ на пломбажните клещи на
длъжностното лице, взело пробата и обозначение ГД ККТГ. Отделно от това,
съдовете са били пломбирани допълнително с еднократни пломби с № 106517 и
обозначение ГД ККТГ.
Съдовете с пробите са били и правилно разпределени като
четири от тях са били за контролна проба и два са били осигурени за арбитражна
проба, каквато е и била изготвена. Осигурено е и надлежното транспортиране на
пробите, като съдовете са били поставени в хладилни чанти с които са пренесени
в служебния автомобил от свид. С. и колегата му Г. Д., където са били поставени
в нарочен хладилен шкаф.
На следващо място, спазени са и сроковете по чл. 34 ЗАНН,
като правилно е квалифицирано процесното нарушение като такова по чл. 8, ал. 2
от ЗЧАВ вр. чл. 6, т. 2, Приложение № 2 от Наредба за изискванията за качеството на
течните горива, условията, реда и начина за техния контрол /НИКТГУРНТК/ , към което е
съотнесена коректната санкционна разпоредба – чл. 34, ал. 2 ЗЧАВ.
Въпреки гореизложеното, обаче настоящият случай, според
съда може да се определи като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Съображенията в тази насока са следните:
Съгласно
разрешението, дадено с ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/ 2005г. на ВАС, че преценката за маловажност на случая е
такава по законосъобразност, изводът, че нарушителят следва да бъде
санкциониран, задължително следва да бъде предшестван от обсъждане на въпроса
позволява ли констатираната обществена опасност да деянието ангажиране на
административно-наказателна репресия спрямо дееца.
Настоящия
състав изцяло споделя трайно утвърдените в практиката принципни съображения, че при липса на
изрична законова дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, то на
основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид.
Стъпвайки
на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се счете,
че случая е маловажен следва да се констатира, че степента на обществена
опасност както на деянието, така и на дееца е по-ниска от обичайните за подобни
нарушения.
В процесния случай се установи, че изследваното дизелово гориво не съответства на показателя "Пламна температура", като резултатът от
арбитражната проба е посочен в условията на неопределеност,
а именно - 49 °С +/- 1,7 градус, т.е. за целите на административнонаказателното производство следва
да се приеме 50,7 °С /в полза на жалбодателя/, или
отклонението от посоченото в Приложение № 2 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията,
реда и начина за техния
контрол е 4,3°С, а предвид посоченото от административнонаказващия
орган, че при получен резултат под 53,0 °С /след прилагане на критериите за
прецизност на използвания метод съгласно чл. 7 НИКТГУРНТК / продуктът не съответства на изискванията за качество
по този показател, отклонението /изчислено отново в полза на жалбодателя според
посоченото от органа /при арбитража/ е
съответно 2,3 °С .
Посоченото обуславя извод, че
отклонението от показателя „Пламна температура“ може да се прецени като
незначително. Няма как да се пренебрегне и становището на вещото лице инж. П.,
че отклонение от процесния показател с 3 – 4 °С не оказва съществено значение върху качеството на горивото и не завишава
значително запалимостта на горивото, така че същото да се третира като по –
пожароопасно. На следващо място, вещото
лице при обсъждане на допълнително поставения въпрос № 7 към експертизата е
посочил, че процесното гориво представлява биодизел. Последното се получава
като към готовото дизело гориво се прибави и 7 % метилов естер /FAМЕ/. При
производството на същия се получава метанол като остатъчен продукт като в
зависимост от това в какво количество е /не трябва да е повече от 0,2%/ влияе
върху пожароопасността на горивото.
Констатира
се, че по всички останали показатели липсват отклонения, липсват и данни за други нарушения на санкционираното
лице по ЗЧАВ. Не са ангажирани доказателства за настъпването на каквито и да
било вредни последици от допуснато отклонение. За преценката за маловажност на
случая съдът отчете и обстоятелството, че в случая се касае за ведомствена
бензиностанция, предназначена да снабдява с гориво МПС - ва собственост на
дружеството – жалбоподател.
Допълнително
и в аспект на гореизложеното, настоящата съдебна инстанция споделя доводите на процесуалните
представители на жалбоподателя, че качествения
показател „Пламна температура“ не фигурира сред задължителните показатели на
дизеловите горива, които се изпитват при пускането на горивата на пазара
и се докладват съгласно § 6а от НИКТГУРНТК в Европейската Комисия предвид изискванията на Решение 2002/159/ЕС и на Директива 98/70/ЕС,
изм. и доп. с директиви 2003/17/ЕС, 2009/30/ ЕС и 2011/63/ЕС. /В този смисъл и
Решение № 66/10.01.2020г. по КНАХД № 3279/19 г.
по описа на Административен съд Пловдив /.
Всички тези критерии и липсата на каквито и да е
отклонения в останалите изследвани показатели, в съвкупност дават основание на
настоящият съдебен състав да приеме, че целите на ЗАНН в конкретния случай биха могли да бъдат
постигнати и без налагането на санкция на визирания нарушител. Очевидно е, че в
конкретния случай целта на закона е била постигната с факта на извършената
проверка, без необходимост от предприемане на други мерки. Последното се
установява и от приложения към Заявление вх. № 84 – 01 – 1102- 2/ 27.12.2019
г. документ изх. № 321/ 23.12.2019 г. от
регистъра на „Инса Ойл“ ЕООД, в уверение на това, че източеното гориво по предписание на контролния орган, равняващо
се на 7483 литра е преминало обработка и са възстановени показателите му.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат, както и депозити за вещо лице. Такава претенция е
своевременно направена, като по делото надлежно е представен списък на
разноските по чл. 80 ГПК /л. 86/, пълномощно, както и договор за правна защита
и съдействие. Видно от същия, страните по него са договорили възнаграждение в
размер на 1000,00 лева, което и било изплатено изцяло по банков път видно от
находящото се на л. 88 платежно нареждане № **********/04.06.2020г. В тежест на
въззиваемата страна следва да се възложат и разноските за депозит и
допълнителен депозит за вещо лице по допуснатата и назначена в хода на
съдебното производство СХЕ в общ размер от 300,00 /триста/ лева. Ето защо, така
претендираните разноски ще бъдат присъдени в полза на дружеството –
жалбоподател.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № КГ - 2327/ 21.05.2020 г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
/ДАМТН/, с което на „Бартлинк
Интернашънъл“ ООД, ЕИК ********* на основание чл. 34, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух
/ЗЧАВ/ е наложено административно наказание – „Имуществена санкция“ в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева за
нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ вр. чл. 6, т. 2, Приложение № 2 от Наредба за изискванията за качеството на
течните горива, условията, реда и начина за техния контрол /НИКТГУРНТК/ и са му били възложени разходите за вземане и изпитване на пробата в
размер на 505,00 /петстотин и пет/ лева, от които 380,00 /триста и осемдесет/
лева за изпитване в Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и
присадки към ГД ККТГ, ДАМТН – град София, 85,00 /осемдесет и пет/ лева за
изготвяне на експертиза и 40 /четиридесет/ лева за вземане на проба, на
основание чл. 25, ал. 2 от НИКТГУРНТК и чл. 25 от Тарифа № 11 /обн. ДВ, бр.
50/1999 г., посл. изм. ДВ, бр. 103/2012 г./.
ОСЪЖДА Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН да ЗАПЛАТИ на „Бартлинк Интернашънъл“
ООД, ЕИК ********* сумата от 1300,00 /хиляда и триста/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред Районен съд Пловдив и депозити за изготвяне на
съдебно – химическа експертиза.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС