№ 1378
гр. София, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20221000500695 по описа за 2022 година
САС е сезиран с въззивни жалби от двете страни, участвали в производството
по гр.д. 215/21 г. С решение по делото № 267101/23.12.21 г. съдът, без да изрази ясно
виждането си дали зачита или не възражението на ответника Столична община за
съпричиняване на вредата на ищеца Л. Т., е присъдил в полза на последния, на
основание чл. 49 ЗЗД и 86 ЗЗД обезщетение за възмездяване на неимуществени вреди –
страдания поради падане след спъване в стърчаща над нивото на тротоара на ул. Иван
Денкоглу София шахта, в размер на 3 000 лв., ведно със законната лихва от 13.08.20 г.
(когато е получена травмата – счупване на горния край на раменната кост на дясната
ръка, с леко разместване) и е отхвърлил иска до претендираните 26 000 лв.
В жалбата на ищеца се сочи, че вредите му са подценени и присъденото
обезщетение не отговаря на законовия критерий за справедливост. Твърди, че съдът не
е зачел установеното от вещото лице-медик остатъчно оплакване – намален обем в
движенията. Преповтаря се изложението за това колко пъти ищецът е бил преглеждан и
колко време е бил в отпуск по болест.
Ответникът счита, че ищецът не е доказал при пълно и главно доказване
наличието на неизпълнени длъжностни задължения по поддръжка на тротоара на
улицата, сочена като място на инцидента. Счита, че показанията на разпитания
свидетел са непоследователни и не могат да обосноват решение на съда. Твърди, че
подобно увреждане може да се получи чрез различен механизъм, на различни места.
Пледира за отмяна на решението и отхвърляне на иска.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустими жалби,
атакуващи валидно и допустимо съдебно решение. Дължи се произнасяне с оглед
доводите за неправилност на решението.
В производството пред САС не са представяни нови доказателства.
Въз основа твърденията на страните и в рамките на очертания предмет на
1
проверка, според доказателствата, приобщени към първоинстанционното дело
САС приема следното:
В проведено на 25.11.21 г. съдебно заседание СГС е разпитал свидетеля Г. Т..
Той заявява, че в деня на инцидента (13.08.20 г.) с ищеца пили кафе и тръгнали за
работа, като се движели по ул. Иван Денкоглу. Пред № 5 ищецът паднал, след като се
спънал в шахта, която стърчала. От другата страна на улицата имало строеж. Ищецът
вървял до свидетеля и пред последния нямало шахта, в която да се спъне. Знае, че
ищецът посетил още същия ден личния си лекар, тъй като го болели ръката, коленете и
едното бедро.
Настоящият състав не открива противоречие в дадените показания. За това дали
тротоарът е десен или ляв се съди при уточняване на направлението на движение.
Никъде в показанията си свидетелят не индивидуализира местонахождението на
тротоара с понятията „ляво“ и „дясно“. Безпротиворечиво е изказването, че от другата
страна (очевидно на улицата) имало строеж.
Ответникът твърди, че в сателитни и достъпни в интернет снимки няма данни за
стърчаща шахта на посоченото място. Там дори няма шахта. Доказателства в подкрепа
на отрицателното твърдение не са събрани и съдът не може да основе решението си на
подобен общодостъпен източник, доколкото няма данни за момента на заснемане. Ако
и доколкото ответникът оспорва наличието на каквато и да е шахта пред № 5, е
следвало да поиска назначаване на техническа експертиза за установяване на това
обстоятелство. Същата чрез изследване трасетата на подземните комуникации и
разрешенията за тях би могла да определи дали и в минал момент на съответното място
е имало шахта.
Представеният от ищеца снимков материал не е годно веществено
доказателство, тъй като не е изготвен в рамките на водения процес.
Настоящият състав не вижда основание за игнориране на свидетелските
показания. Свидетелят Т. е познат на ищеца и като такъв няма материален интерес от
изхода на делото. Показанията му са конкретни, точни и ясни. Те са последователни и
могат да бъдат зачетени.
Не подлежи на доказване общоизвестният факт, че ул. Ив. Денкоглу се намира в
центъра на София, близо до Съдебната палата и поради това не е част от националната
пътна мрежа, а е общинска собственост. Според чл. 11 от ЗОС Общината е задължена
да управлява имотите общинска собственост и да предприема мерки за осигуряване
безопасността им. Наличието на издигната над общото ниво на тротоара шахта
превръща същата в препятствие.
Настоящият състав не споделя виждането на въззивника-ответник, че ищецът,
движейки се по разбит тротоар, не е проявил внимание и бдителност, за да избегне
злополуката. Състоянието на тротоарните площи следва да е такова, че да гарантира
безопасността и на лице с намалено зрение, трудноподвижно или неможещо да
прецени опасността (дете). Ищецът се е движел с приятел и е бил в разговор с него но
тротоара, който се предполага, че е място за спокойно придвижване на пешеходци.
Липсата на съответна поддръжка обосновава противоправно бездействие на лица от
длъжностния състав на СО. Тяхното поведение съставлява деликт по смисъла на чл. 45
ЗЗД, за който възложителят на работа – СО, на основание чл. 49 ЗЗД отговаря.
Установена е травмата на ищеца – констатирана при прегледи в ЛЗ „Св.София“
и засвидетелствана от вещо лице по приета по делото медицинска експертиза,
осъществена от в.л. д-р К. С. (л. 48). Не е доказано малкото отклонение в капацитета
на движение на ръката (20 градуса) при завъртане на ръката навътре доколко
препятства ищеца в трудовата му и битова дейност. Поради това настоящият състав
приема, че тази остатъчна последица, макар медицински удостоверена, не дава
отражение върху страданията на ищеца. Неясна е причината за всекидневното
посещение от ищеца на болнично заведение и документирането на посещенията.
2
Вещото лице утвърждава, че след началния преглед е нормално да се проведат още 2
контролни такива – за проследяване хода на зарастване и за сваляне на превръзката.
Според него обичайният период на възстановяване при консервативно лечение (с
обездвижваща ортеза) е 2-3 м., като през първите три седмици болките са интензивни.
При определяне на обезщетението САС отчита липсата на оперативна
интервенция, засягането на един крайник, което е позволявало самообслужване на
ищеца (макар с лява ръка). Настъпило е възстановяване, без допълнителни усложнения
(некроза, разместване на частите от фрактурата, др.). След изтичане на определения за
обездвижване на ръката срок ищецът е възстановил функционалността й. Поради това
и с оглед икономическата ситуация към момента на инцидента, според настоящия
състав СГС е определил правилно по размер обезщетение.
Водим от горното въззивният състав следва да потвърди първоинстанционното
решение
Тъй като според настоящия състав нито една от жалбите не е основателна,
разноските за въззивното производство следва да се понесат от страните по начина, по
който са направени.
Водим от горното САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 267101/23.12.21 г., постановено по гр.д.
215/21 г. по описа на СГС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3