№ 119717
гр. София, 23.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Частно гражданско
дело № 20241110148831 по описа за 2024 година
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК на „АПС Бета България“ ЕООД срещу Р. Д. Г. за сумата от 2 049,94
лв., представляваща главница по договор за кредит № 991980 от 20.12.2017г., сключен
между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на
заявителя с договор за цесия от 02.03.2021г., ведно със законната лихва от 14.08.2024г.
до изплащане на вземането, сумата от 2 019,38 лв., представляваща възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство, сключен на 20.12.2017г. между длъжника и
„Ай Тръст“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за
цесия от 02.03.2021г., ведно със законната лихва от 14.08.2024г. до изплащане на
вземането, сумата от 442,88 лв., представляваща възнаградителна лихва по договор за
кредит № 991980 от 20.12.2017г. за периода от 20.12.2017г. до 31.12.2019г., сумата от
1 275,22 лв., представляваща лихва за забава по договор за кредит № 991980 от
20.12.2017г. за периода от 20.12.2017г. до 05.08.2024г., както и сумата от 1 099,82 лв.,
представляваща лихва за забава по договор за предоставяне на поръчителство,
сключен на 20.12.2017г. между длъжника и „Ай Тръст“ ЕООД за периода от
20.12.2017г. до 05.08.2024г.
Съдът е издал заповед за изпълнение за вземанията, които се претендират като
дължими по договор за кредит № 991980 от 20.12.2017г., сключен между длъжника и
„Кредисимо“ ЕАД, прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 02.03.2021г.
По отношение на искането за издаване на заповед за изпълнение за дължимо
възнаграждение по гаранционна сделка (предоставяне на поръчителство), сключена
между длъжника и „Ай Тръст“ ЕООД от 20.12.2017г. и лихва за забава, начислена
върху това вземане, съдът намира следното:
В процесния случай се касае за сключен договор за потребителски кредит между
1
длъжника и „Кредисимо“ ЕАД, обезпечен с поръчителството на свързано с кредитора
лице – „Ай тръст“ ЕООД. Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на
императивните разпоредби на чл.19, чл.10а, чл.22 и чл.33 ЗПК. Съгласно постоянната
практика на Съда на ЕС въпросът дали дадена договорна клауза трябва да бъде
обявена за неравноправна следва да се приравни на въпрос от обществен ред, тъй като
националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на
договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл
изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от 07.08.2018г. по съединени
дела C‑96/16 и C‑94/17 на Съда на ЕС. Преценката за спазване на посочените
разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от
които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към
заявлението договор и общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това
задължение на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в заповедното
производство произтича пряко от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48
да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и
интересите на потребителите. Този принцип е въздигнат и в основен принцип на
гражданския процес, което следва от изричната разпоредба на чл.7, ал.3 ГПК.
С клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит е вменено
задължение на кредитополучателя да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от кредитора лице в срок до 48 часа от подаване на
заявлението за кредит, което е необходимо условие за отпускане и усвояване на
сумата, предмет на договора за кредит. В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в
договора за потребителски кредит, с които се предвиждат допълнителни такси за
различни услуги или за неизпълнение на различни главни или акцесорни задължения
по договора за кредит /каквито са посочените вземания/, съществува обоснована
вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят
императивните разпоредби на чл.19, чл.10а, чл.22 и чл.33 ЗПК. Този извод се налага
предвид константната съдебна практика на съдилищата по тези каузи, формирана
както в исковото така и в заповедното производство. При съобразяване характера на
правоотношението и вида на клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск
за увреждане правата на потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване
ефективната защита на потребителя и спазване на основния принцип в гражданския
процес за тези вземания заповед за изпълнение не следва да се издава. В тази връзка
следва да се съобрази Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се отнесат
към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по
реда на заповедното производно.
2
С оглед изложеното съдът намира, че е налице основание за частично отхвърляне
на подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Следва да се отхвърли и искането за издаване на заповед за изпълнение в частта
разноските съобразно отхвърлителната част от заявлението за сумата от 85,02 лв.
/62,38 лв. държавна такса и 22,64 лв. юрисконсултско възнаграждение/.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
„АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Р. Д. Г., ЕГН **********, в
частта за сумата от 2 019,38 лв., представляваща възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство, сключен на 20.12.2017г. между длъжника и „Ай
Тръст“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за цесия от
02.03.2021г., за сумата от 1 099,82 лв., представляваща лихва за забава по договор за
предоставяне на поръчителство, сключен на 20.12.2017г. между длъжника и „Ай
Тръст“ ЕООД за периода от 20.12.2017г. до 05.08.2024г., както и за направените по
делото разноски в размер на 85,02 лв.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3