Р Е Ш Е Н И Е
№ 47
гр. Елена, 19.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският
районен съд в публичното заседание на деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Пейо Приходков
при
секретаря Светлана Пашова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 430 по описа за
Иск с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК – иск за съществуване на вземане.
Постъпила е искова молба от „Е.-П. П.”
АД гр. В., представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и Г.К., чрез юрисконсулт Н.Р.Д.,
против В.С.А. ***. В същата се твърди, че В.С.А. е клиент на „Е.-П. П.” АД с
клиентски № ********** във връзка с продажба на електрическа енергия за обект
на потребление, заведен с абонатен номер абонатен № **********, находящ се на
адрес гр. Ш., ул. „К.” **, абонатен № **********, находящ се на адрес гр. З.,
ул. „Д.П.” № *, вх. *, ет. * и абонатен № **********, находящ се на адрес гр. З.,
ул. „Д.П.” № *, вх. *, ет. *. Тези облигационни отношения се регламентират от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.-П. П.”
АД и Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Е.-П. П.” АД, които
са приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и са одобрени от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР към момента). Съгласно
чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Е.-П. П.” АД /ОУДПЕЕ/, приложими към настоящия момент, „потребителят
се задължава … да заплаща стойността на използваната в имота електрическа
енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия”. Сроковете са
регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично е
посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на
използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил
предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това
положение потребителя изпада в забава след настъпване на падежа на съответната
фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на
дължимите суми. Съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни
задължението си за плащане в срок на дължими към „Е.-П. П.” АД суми, дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден”. Съгласно
чл. 16, т. 2 от Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Е.-П. П.”
АД /ОУПЕЕ/, приложими към настоящия момент, „клиентът се задължава … да заплаща
стойността на фактурираната електрическа енергия в сроковете и по начина,
определени в тези Общи условия”. Сроковете са регламентирани в чл. 28, ал. 5 от
ОУПЕЕ - „Неполучаването на фактурата не освобождава клиента от задължението му
да заплати дължимата сума в срок”. При това положение потребителят изпада в
забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо
изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Съгласно чл. 32
от ОУПЕЕ „В случай на забавено плащане клиентът дължи обезщетение в размер на
законната лихва върху дължимите суми за всеки ден забава, считано от първия ден
на забавата до пълното погасяване на задължението”.
Ищецът излага, че на основание чл. 410
от ГПК във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката на 19.06.2018 г. в
Районен Съд - Елена е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу В.С.А., в резултат на което е образувано ч. гр. д. № 240/2018 г. Към
момента на подаване на заявлението посоченият потребител на електрическа
енергия има неизплатени задължения в общ размер на 288.07 лв. за обект на
потребление, заведен с абонатен номер абонатен № **********, находящ се в гр. З.,
ул. „Д.П.” № *, вх. *, ет. * и абонатен № **********, находящ се в гр. З., ул.
„Д.П.” № *, вх. *, ет. *. В посочената сума са включени неплатените фактури за
ел. енергия в размер на 264.72 лв., представляваща главница за консумирана ел.
енергия от ответника по издадени фактури и такса възстановяване в периода 18.01.2017
г. -05.06.2018 г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на
23.35 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа
й до 07.06.2018 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по
кл. № **********, към същата дата. За улеснение на съда ищеца прилага таблица,
която е в пълен идентитет с тази от заявлението по чл. 410 ГПК, което е
депозирал: фактура № ФП0251962727/20.02.2017 г., с падеж 10.03.2017 г., за
периода от 03.01.2017 г. до 01.02.2017 г., за сумата 6.11 лв., неплатен остатък
по документа 6.11 лв., лихва към 07.06.2018 г. - 0.77 лв., като общо дължимата
сума е в размер на 6.88 лв.; фактура № ФП0252683241/20.03.2017 г., с падеж
10.04.2017 г., за периода от 02.02.2017 г. до 01.03.2017 г., за сумата 0.43
лв., неплатен остатък по документа 0.43 лв., лихва към 07.06.2018 г. - 0.05
лв., като общо дължимата сума е в размер на 0.48 лв.; фактура №
ФП0251242261/18.01.2017 г., с падеж 10.02.2017 г., за периода от 03.12.2016 г.
до 02.01.2017 г., за сумата 3.06 лв., неплатен остатък по документа 3.06 лв.,
лихва към 07.06.2018 г. - 0.41 лв., като общо дължимата сума е в размер на 3.47
лв.; фактура № ФП0253414568/20.04.2017 г., с падеж 10.05.2017 г., за периода от
02.03.2017 г. до 01.04.2017 г., за сумата 0.56 лв., неплатен остатък по
документа 0.56 лв., лихва към 07.06.2018 г. - 0.06 лв., като общо дължимата
сума е в размер на 0.62 лв.; фактура № ФП0254285186/19.05.2017 г., с падеж
12.06.2017 г., за периода от 02.04.2017 г. до 01.05.2017 г., за сумата 0.22 лв.,
неплатен остатък по документа 0.22 лв., лихва към 07.06.2018 г. - 0.02 лв.,
като общо дължимата сума е в размер на 0.24 лв.; фактура №
ФП0258601818/19.10.2017 г., с падеж 10.11.2017 г., за периода от 02.09.2017 г.
до 01.10.2017 г. за сумата 2.28 лв., неплатен остатък по документа 2.28 лв.,
лихва към 07.06.2018 г. - 0.** лв., като общо дължимата сума е в размер на 2.41
лв.; фактура № ФП0259756447/20.11.2017 г., с падеж 11.12.2017 г., за периода от
02.10.2017 г. до 01.11.2017 г., за сумата 1.14 лв., неплатен остатък по
документа 1.14 лв., лихва към 07.06.2018 г. - 0.06 лв., като общо дължимата
сума е в размер на 1.20 лв.; фактура № ФП0260947141/20.12.2017 г., с падеж
10.01.2018 г., за периода от 02.11.2017 г. до 02.12.2017 г., за сумата 5.69 лв., неплатен остатък по документа 5.69 лв., лихва към 07.06.2018 г. - 0.23
лв., като общо дължимата сума е в размер на 5.92 лв.; фактура №
ФП0262098237/19.01.2018 г., с падеж 12.02.2018 г., за периода от 03.12.2017 г.
до 02.01.2018 г., за сумата 5.90 лв., неплатен остатък по документа 5.90 лв., лихва към 07.06.2018 г. - 0.19 лв.,
като общо дължимата сума е в размер на 6.09 лв.; фактура №
ФП0263227015/20.02.2018 г., с падеж 12.03.2018 г., за периода от 03.01.2018 г.
до 01.02.2018 г., за сумата 6.59 лв.,
неплатен остатък по документа 6.59 лв.,
лихва към 07.06.2018 г. - 0.16 лв., като общо дължимата сума е в размер на 6.75
лв.; фактура № ФП0264344394/20.03.2018 г., с падеж 10.04.2018 г., за периода от
02.02.2018 г. до 01.03.2018 г., за сумата
6.14 лв., неплатен остатък по документа 6.14 лв., лихва към 07.06.2018 г. - 0.10 лв., като общо дължимата сума е в
размер на 6.24 лв.; фактура № ФП0265575780/19.04.2018 г., с падеж 10.05.2018
г., за периода от 02.03.2018 г. до 01.04.2018 г.,
за сумата 6.70 лв., неплатен остатък по документа 6.70 лв., лихва към
07.06.2018 г. - 0.05 лв., като общо дължимата сума е в размер на 6.75 лв.;
фактура № ТП330**73556/05.06.2018 г., с падеж 05.06.2018 г., за сумата 19.00
лв., неплатен остатък по документа 19.00 лв. и лихва към 07.06.2018 г. – 0.00 лв.,
като общо дължимата сума е в размер на 19.00 лв.; фактура №
ФП0174308422/20.04.2017 г., с падеж 10.05.2017 г., за периода от 02.03.2018 г.
до 01.04.2018 г., за сумата 76.37 лв.,
неплатен остатък по документа 76.37 лв., лихва към 07.06.2018 г. - 8.33 лв.,
като общо дължимата сума е в размер на 84.70 лв.; фактура №
ФП0174696560/19.05.2017 г., с падеж 12.06.2017 г., за периода от 02.04.2017 г.
до 01.05.2017 г., за сумата 7.68 лв.,
неплатен остатък по документа 7.68 лв., лихва към 07.06.2018 г. - 0.77 лв.,
като общо дължимата сума е в размер на 8.45 лв.; фактура №
ФП0173600146/20.02.2017 г., с падеж 10.03.2017 г., за периода от 03.01.2017 г.
до 01.02.2017 г., за сумата 60.06 лв.,
неплатен остатък по документа 60.06 лв., лихва към 07.06.2018 г. - 7.58 лв., като
общо дължимата сума е в размер на 67.64 лв.; фактура № ФП0173951485/20.03.2017
г., с падеж 10.04.2017 г., за периода от 02.02.2017 г. до 01.03.2017 г., за сумата 37.79 лв., неплатен остатък по
документа 37.79 лв., лихва към 07.06.2018 г. – 4.44 лв., като общо дължимата
сума е в размер на 42.23 лв.; фактура № ТП3301276434/18.04.2017 г., с падеж
18.04.2017 г., за сумата 19.00 лв., неплатен остатък по документа 19.00 лв.,
лихва към 07.06.2018 г. – 0.00 лв., като общо дължимата сума е в размер на
19.00 лв. Излага се, че дължимата и незаплатена главницата е в размер общо на
264.72 лв., лихвата към главницата към дата 07.06.2018 г. е в размер общо на
23.35 лв. или общо вземането е в размер на 288.07 лв.
Върху горе цитираните суми ищецът е
заплатил 2% държавна такса. Длъжникът е направил възражение в срока по чл. 414 ГПК, в резултат на което и в срока по чл. 415 ГПК ищецът предявява настоящия
иск като довнася дължимата държавна такса. Твърди се, че след подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК длъжникът е подал възражение с мотива, че не
дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Ищецът излага, че след настъпване на
изискуемостта на задължението до настоящия момент стойността на фактурите не е
заплатена.
Моли се съда да постанови решение с
което да признае за установено, че ответника В.С.А. с ЕГН ********** дължи на
ищеца „Е.-П. П.” АД гр. В., със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „В.В.”
258, В. Т. Г, сумата 264.72 лв., представляваща главница за незаплатена
консумирана ел. енергия и такса възстановяване за обект на потребление, заведен
с абонатен номер абонатен № **********, находящ се на адрес гр. З., ул. „Д.П.”
№ *, вх. *, ет. * и абонатен № **********, находящ се на адрес гр. З., ул. „Д.П.”
№ *, вх. *, ет. *, сумата 23.35 лв., представляваща мораторна лихва за периода,
считано от падежа на всяка една фактура до 07.06.2018 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноските по
делото. Моли се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с
Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г.
Във визирания едномесечен срок е
постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на ответника В.С.А., чрез
назначения й особен представител адв. М.С.А. от ВТАК. В същия взема становище,
че искът е допустим. Предявен е от надлежна страна, при спазена процедурна
легитимация и редовна искова молба. Относно основателността на иска адв. А.
излага, че като особен представител на ответната страна няма връзка с
подзащитната си. Основателността на предявеният иск следва да се прецени с
оглед представените от ищеца писмени доказателства. Намира, че от анализа на
писмените доказателства, представени от ищеца, може да се направи извод, че
предявеният иск е вероятно основателен. Относно обстоятелствата, на които се
основава иска, излага, че описаните в исковата молба обстоятелства, на които се
базират претенциите на ищеца, следва да се преценят след събиране на сочени от
ищеца доказателства. Относно възражения по предявения иск адв. А. излага, че
като особен представител на ответната страна, поради липса на връзка с
последната, не е в състояние да сочи доказателства. Адв. А. твърди, че няма
доказателствени искания. Моли, да се приемат представените от ищеца писмени
доказателства. Същите са относими, допустими и необходими. Не оспорва
представените от ищеца писмени доказателства. С оглед представените писмени
доказателства от ищеца, от които се установява вероятната основателност на предявения
иск, счита, че не е необходимо да се назначава поисканата съдебно-икономическа
експертиза.
В съдебно заседание ищецът не се
явява, съотв. не се представлява. Същият е подал молба, с която поддържа
исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло
предявения иск. Претендира присъждане на разноските по делото, вкл. и
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ответницата не се
явява. Същата се представлява от особения представител адв. М.С.А. от ВТАК.
Последната поддържа подадения отговор. В хода на делото по същество адв. А.
излага, че следва да се постави решение, с което да се уважи предявения иск,
като основателен и доказан.
Съдът, след като обсъди и прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие
за установено следното:
Видно от приложеното ЧГрД № 240/2018
г. по описа на Районен съд – Елена в полза на ищеца по настоящото дело „Е.-П.
П.” АД гр. В., представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и Г.К., като кредитор, против
ответника В.С.А. *** (с постоянен и настоящ адрес ***), като длъжник, е издадена
Заповед № 211/11.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Присъдена е сумата 264.72 лв., представляваща главница за неплатена
електрическа енергия по фактури, издадени за периода от 18.01.2017 г. до 05.06.2018
г. за обект абонатен № **********, клиентски № **********, адрес - гр. З., ул.
„Д.П.“ № *, вх. *, ет.*, както и за обект абонатен № **********, клиентски № **********,
адрес - гр. З., ул. „Д.П.“ № *, вх. *, ет. *, както следва: фактура №
ФП251242261/18.01.2017 г., фактура № ФП0173600146/20.02.2017 г., фактура №
ФП0251962727/20.02.2017 г., фактура № ФП0252683241/20.03.2017 г., фактура №
ФП0173951485/20.03.2017 г., фактура № ТП3301276434/18.04.2017 г., фактура №
ФП0253414568/20.04.2017 г., фактура № ФП0174308422/20.04.2017 г., фактура № ФП0174696560/19.05.2017
г., фактура № ФП0254285186/19.05.2017 г., фактура № ФП0258601818/19.10.2017 г.,
фактура № ФП0259756447/20.11.2017 г., фактура № ФП0260947141/20.12.2017 г.,
фактура № ФП0262098237/19.01.2018 г., фактура № ФП0263227015/20.02.2018 г., фактура
№ ФП0264344394/20.03.2018 г., фактура № ФП0265575780/19.04.2018 г. и фактура №
ТП330**73556/05.06.2018 г., сумата 23.35 лв., представляваща мораторна лихва за
периода, считано от падежа на всяка една фактура до 07.06.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата 264.72 лв., считано от 20.06.2018 г. до
окончателно изплащане на вземането, както и сумата 25.00 лв., представляваща
ДТ, и сумата 50.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. На ответницата
при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК е връчена Заповед № 211/11.07.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. С разпореждане от 30.10.2018
г. е постановено да се изпрати съобщение по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на „Е.-П.
П.” АД гр. В., в което да му се укаже, че може да предяви иск за установяване
на вземането си в едномесечен срок, считано от получаване на съобщението. Заявителят
по ЧГрД № 240/2018 г. на Районен съд – Елена е депозирал искова молба в срока
по чл. 415, ал. 4 от ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК.
По делото са приети като доказателства
и извлечение от сметка към 07.06.2018 г. на клиент на „Е.-П. П.” АД с клиентски
№ **********; справка за потребление през последните 12/24/36 месеца към
14.11.2018 г. на клиент на „Е.-П. П.” АД с клиентски № **********; извлечение
за фактури и плащания към **.11.2018 г. на клиент на „Е.-П. П.” АД с клиентски
№ **********; фактура № **********/18.01.2017 г.; фактура №
**********/20.02.2017 г.; фактура № **********/20.02.2017 г.; фактура №
**********/20.03.2017 г.; фактура № **********/20.03.2017 г.; фактура №
**********/18.04.2017 г.; фактура № **********/20.04.2017 г.; фактура №
**********/20.04.2017 г.; фактура № **********/19.05.2017 г.; фактура №
**********/19.05.2017 г.; фактура № **********/19.10.2017 г.; фактура №
**********/20.11.2017 г.; фактура № **********/20.12.2017 г.; фактура №
**********/19.01.2018 г.; фактура № **********/20.02.2018 г.; фактура №
**********/20.03.2018 г.; фактура № **********/19.04.2018 г.; фактура № 330**73556/05.06.2018
г.; Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.-П. П.”
АД; решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР; публикации във вестници на Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България
Продажби“ АД и „Е.-П. П.” АД; публикации във вестници на Общи условия на
договорите за пренос на електрическа енергия на „Е.ОН България Мрежи“ АД и
„Енерго-Про Мрежи” АД; справка от ТР от 06.12.2018 г.
При така установената по-горе
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.
422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК – установителен иск за съществуване
на вземането, е процесуално допустим. Същият, разгледан по същество, е
основателен и доказан.
Между страните са съществували
договорни отношения. За периода от 03.12.2016 г. до 05.06.2018 г. ищецът е
доставил на ответницата за обект абонатен № **********, клиентски № **********,
адрес – гр. З., ул. „Д.П.“ № *, вх. *, ет. *, и за обект абонатен № **********,
клиентски № **********, адрес – гр. З., ул. „Д.П.“ № *, вх. *, ет. *
електрическа енергия, за което издал следните фактури, а именно: фактура № *********/18.01.2017
г., фактура № **********/20.02.2017 г., фактура № **********/20.02.2017 г.,
фактура № **********/20.03.2017 г., фактура № **********/20.03.2017 г., фактура
№ **********/18.04.2017 г., фактура № **********/20.04.2017 г., фактура №
ФП0174308422/20.04.2017 г., фактура № **********/19.05.2017 г., фактура № **********/19.05.2017
г., фактура № **********/19.10.2017 г., фактура № **********/20.11.2017 г.,
фактура № ФП0260947141/20.12.2017 г., фактура № ФП0262098237/19.01.2018 г.,
фактура № ФП0263227015/20.02.2018 г., фактура № **********/20.03.2018 г.,
фактура № ФП0265575780/19.04.2018 г. и фактура № 330**73556/05.06.2018 г.
Ответницата консумирала електрическата енергия доставена й от ищеца, но не му я
заплатила. Стойността на доставената, консумирана и незаплатена електрическа
енергия за периода от 03.12.2016 г. до 05.06.2018 г. възлиза на 264.72 лв. С
оглед неизвършване на плащане на посоченото парично задължение, ищецът начислил
на ответницата мораторна лихва в размер на 23.35 лв. за периода, считано от
падежа на всяка една фактура до 07.06.2018 г. Първият потърсил правата си по
съдебен ред, снабдявайки се със заповед за изпълнение № 211/11.07.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 240/2018 г.,
издадено въз основа на подадено заявление на 20.06.2018 г. И до настоящия
момент ответницата не е заплатила на ищеца претендираните от последния суми за
главница в размер на 264.72 лв. и мораторна лихва в размер на 23.35 лв.
По отношение на обусловената искова
претенция за законната лихва върху дължимата главница, считано от подаване на
заявлението до окончателното й изплащане, съдът намира, че същата е основателна
и доказана. Поради основателността на обуславящата искова претенция за
главницата и обусловената е основателна и доказана. Налице е възникнало парично
задължение, чието изпълнение е забавено. Законната лихва се дължи, считано от
подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК в съда – 20.06.2018 г. до
окончателното изплащане на главницата.
С оглед изложеното предявеният иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК се явява основателен
и доказан. Следва да се приеме за установено по отношение на ответницата, че
вземането на ищеца съществува, а именно ответницата В.С.А. *** (с постоянен и
настоящ адрес ***) дължи на ищеца „Е.-П. П.” АД гр. В. сумата 264.72 лв. –
главница, представляваща
дължима за доставена, консумирана и незаплатена електрическа енергия за обект
абонатен № **********, клиентски № **********, адрес – гр. З., ул. „Д.П.“ № *,
вх. *, ет. *, и за обект абонатен № **********, клиентски № **********, адрес –
гр. З., ул. „Д.П.“ № *, вх. *, ет. *, за което са издадени фактура № *********/18.01.2017
г., фактура № **********/20.02.2017 г., фактура № **********/20.02.2017 г.,
фактура № **********/20.03.2017 г., фактура № **********/20.03.2017 г., фактура
№ **********/18.04.2017 г., фактура № **********/20.04.2017 г., фактура №
ФП0174308422/20.04.2017 г., фактура № **********/19.05.2017 г., фактура № **********/19.05.2017
г., фактура № **********/19.10.2017 г., фактура № **********/20.11.2017 г.,
фактура № ФП0260947141/20.12.2017 г., фактура № ФП0262098237/19.01.2018 г.,
фактура № ФП0263227015/20.02.2018 г., фактура № **********/20.03.2018 г.,
фактура № ФП0265575780/19.04.2018 г. и фактура № 330**73556/05.06.2018 г., сумата 23.35 лв., представляваща мораторна
лихва за периода, считано от падежа на всяка една фактура до 07.06.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 264.72 лв., считано от 20.06.2018
г. до окончателното й изплащане, по Заповед № 211/11.07.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ЧГрД № 240/2018 г. по
описа на Районен съд – Елена.
При този изход на делото и с оглед
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски, които да се
заплатят от ответницата съразмерно с уважената част от иска, в т.ч. и
юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца сумата 75.00 лв., представляваща направените разноски в
заповедното производство по ЧГрД № 240/2018 г. по описа на Районен съд – Елена.
Ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца сумата 425.00 лв., представляваща направените разноски в
исковото производство по гр. д. № 430/2018 г. по описа на Районен съд – Елена.
Водим от изложените съображения,
Районният съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за установено по отношение на В.С.А.
с ЕГН ********** *** (с постоянен и настоящ адрес ***), че дължи на „Е.-П. П.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В. 9009, район „В.В.“,
В. Т. - Г, бул. „В.В.“ № 258, представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и Г.К., сумата 264.72
лв. (двеста шестдесет и четири лева и 72 стотинки) – главница, представляваща
дължима за доставена, консумирана и незаплатена електрическа енергия за обект
абонатен № **********, клиентски № **********, адрес – гр. З., ул. „Д.П.“ № *,
вх. *, ет. *, и за обект абонатен № **********, клиентски № **********, адрес –
гр. З., ул. „Д.П.“ № *, вх. *, ет. *, за което са издадени фактура № *********/18.01.2017
г., фактура № **********/20.02.2017 г., фактура № **********/20.02.2017 г.,
фактура № **********/20.03.2017 г., фактура № **********/20.03.2017 г., фактура
№ **********/18.04.2017 г., фактура № **********/20.04.2017 г., фактура №
ФП0174308422/20.04.2017 г., фактура № **********/19.05.2017 г., фактура № **********/19.05.2017
г., фактура № **********/19.10.2017 г., фактура № **********/20.11.2017 г.,
фактура № ФП0260947141/20.12.2017 г., фактура № ФП0262098237/19.01.2018 г.,
фактура № ФП0263227015/20.02.2018 г., фактура № **********/20.03.2018 г.,
фактура № ФП0265575780/19.04.2018 г. и фактура № 330**73556/05.06.2018 г., сумата 23.35 лв. (двадесет и три лева и
35 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода, считано от падежа на
всяка една фактура до 07.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 264.72 лева, считано от 20.06.2018 г. до окончателното й изплащане, по Заповед
№ 211/11.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ЧГрД № 240/2018 г. по описа на Районен съд – Елена.
ОСЪЖДА В.С.А. с ЕГН ********** *** (с
постоянен и настоящ адрес ***) да заплати на „Е.-П. П.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. В. 9009, район „В.В.“, В. Т. - Г, бул. „В.В.“
№ 258, представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и Г.К., сумата 75.00 лв. (седемдесет и пет
лева), представляваща направените разноски в заповедното производство по ЧГрД №
240/2018 г. по описа на Районен съд – Елена, и сумата 425.00 лв. (четиристотин и
двадесет и пет лева), представляваща направените разноски в исковото
производство по гр. д. № 430/2018 г. по описа на Районен съд – Елена.
Решението подлежи на обжалване пред
ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: