Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: 45, 23.03.2020г., гр.Исперих
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На шести март през 2020 година,
в публично заседание, в състав:
Председател: Юлияна ЦОНЕВА
Секретар: Наталия Тодорова,
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 909 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е с
правно основание чл.49, ал.3 във вр. с ал.1 от СК.
Постъпила е
искова молба вх.№ 5036/29.11.2019г. от А.Ш.М., ЕГН-********** ***, действащ
чрез упълномощен адв.Ел.К., АК-гр.Силистра, съдебен адрес:*** против В.О.М., родена на ***г.,
гражданин на Украйна, без регистриран в страната постоянен и настоящ адрес,
като моли съда да постанови решение, по силата на което да прекрати гражданския
брак между страните като дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина
на ответницата. Заявява искане местоживеенето на роденото от брака ненавършило
пълнолетие дете Долунай А.М., ЕГН-**********, да бъде определено при майката и
на нея да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на
детето; между бащата и детето да бъде определен режим на лични отношения –
всяка втора и последна събота и неделя от месеца, от 08.00 часа в събота до
18.00 часа в неделя, с преспиване, един месец през лятото, несъвпадащ с платения
годишен отпуск на майката, както и винаги, когато детето пожелае; да бъде
определен размер на ежемесечна издръжка, дължима от бащата в полза на детето от
150.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на
законови предпоставки за нейното изменяване или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска. Заявява желание, след
прекратяването на брака, ответницата да възстанови предбрачното си фамилно име
Рурак. Ищецът твърди, че с ответницата се запознали в Чехия, където той работел
и там заживяли на семейни начала. От това съжителството се родило детето
Долунай, като ответницата се прибрала в Украйна да роди детето. След това
сключили граждански брак отново в Украйна, легализиран впоследствие в България.
След раждането на детето, ищецът продължил да работи в Чехия, където изкарвал
добри пари. По няколко пъти в годината ходел в Украйна при семейството си, да
се видят и да остави средства, тъй като единствено той осигурявал финансовата
издръжка на съпругата и детето си. През 2012г. тримата заедно дошли в България,
за да се запознаят със семейството на ищеца. На ответницата не й харесало тук и
се прибрала с детето в Украйна преди да им изтече тримесечната виза. Семейният
им живот продължил по обичайния начин. Ищецът работел в чужбина и осигурявал
финансовата издръжка на семейството. Междувременно се преместил на работа в
Англия, където печелел повече пари. Ответницата се грижела за детето. Виждали
се епизодично, като при последното му ходене при тях, тя се отнесла отчуждено.
Забелязал, че е нервна, отнасяла се лошо към него, към детето и родителите си.
В един момент го изгонила. Оттогава той изгубил връзка с нея и детето. Сменила
телефонния си номер, заличила се от социалните мрежи. Два пъти ходил до
Украйна, но не ги намерил на адреса. Не намерил от кого да получи актуална
информация за тях. Страдал много за детото си, тъй като не го е виждал отдавна.
С оглед на трайно прекъсната връзка помежду им, счита, че бракът им е напълно
разстроен, не е възможно да бъде заздравен, което го мотивира да иска
прекратяването му.
В срока за писмен отговор на
исковата молба по чл.131 от ГПК, ответницата В.О.М., родена на ***г., гражданин
на Украйна, без регистриран в страната постоянен и настоящ адрес, призована по
реда на чл.48, ал.1 от ГПК чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен
вестник”, не се явява пред съда за получаване на съдебните книжа. Назначеният й
по реда на чл.48, ал.2 във вр. с ал.1 от ГПК особен представител – адв.Св.Д.,***,
представя писмен отговор вх.№ 639/13.02.2020г., като счита предявените искове
за допустими, а по основателността ще вземе отношение след събиране на
допуснатите доказателства. Не възразява срещу доказателствените искания на
ищцовата страна и не заявява нови такива. В съдебно заседание и въз основа на
събраните доказателства, ангажира становище за основателност на предявените
искове.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното: Видно от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански
брак, страните по делото са сключили граждански брак на 25.09.2012г. в Украйна,
съставен Акт за граждански брак № 157/05.11.2012г. на Община-Исперих,
РБългария. Същото удостоверява, че след сключването на брака съпругата е приела
да носи фамилното име на съпруга си М. вместо предбрачното си фамилно име
Рурак.
От съвместното си
съжителство, още преди сключването на брака, съпрузите имат родено дете –
малолетният Долунай А.М.,
ЕГН-**********, роден на ***г. в Украйна, сега на 8г. (представено
Удостоверение за раждане на детето, издадено въз основа на Акт за раждане №
128/14.11.2012г., изд. от Община-Исперих, РБългария).
Разпитаният по делото
свидетел Ш.М. *** – баща на ищеца, потвърждава описаните в исковата молба
обстоятелства, че съпрузите се запознали в Чехия, където ищецът работел. Детето
се родило още преди сключването на брака им. Обяснява, че снаха му идвала един
път в България за три месеца, но не останала за целия престой и се прибрала в
Украйна. Синът му продължил да работи в чужбина, последно в Англия, като
осигурявал финансовата издръжка на семейството си. Посещавал жена си и детето в
Украйна, но последния път като отишъл, ответницата била сменила местоживеенето
си и не могъл да ги открие. Два–три пъти ходил да ги търси, последно преди 2
или 3 години, но не установил адреса им. Оттогава не са поддържали никакви
контакти, вкл. и с детето, което не е идвало при баща си през тези години.
По делото не е извършено
социалното проучване по отношение на детето Долунай, по реда на чл.15, ал.6 във
вр. с чл.21, ал.1, т.15 от Закона за закрила на детето, поради неизвестното му
местоживеене, с оглед на данните, че живее заедно с майка си, на неизвестен и
неустановен по делото адрес.
В производството по
делото ищцовата страна е направила съдебни и деловодни разноски в общ размер на
625.00 лева, от които 25.00 лева – заплатена ДТ при образуване на делото и
600.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и
съдействие от 28.11.2019г., които претендира. Ответницата не е направила
разноски по делото.
Въз основа на така
изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Налице
са предвидените в закона предпоставки за прекратяване на гражданския брак между
страните, при условията на чл.49, ал.1 от СК поради настъпилото в него дълбоко
и непоправимо разстройство. При изрично искане на ищцовата страна за
произнасяне относно вината и при условията на чл.49, ал.3 от СК, съдът приема и
следва да прогласи, че вина за настъпилото в брака разстройство има жената. С оглед на събраните по делото
доказателства единствено доказано е нейното виновно поведение, изразяващо се в
безотговорно отношение към семейния начин на живот и ангажиментите й като
съпруга. Проявила е пренебрежение към съпруга си, като променила местоживеенето
си, без да го уведоми за новия си адрес или други данни, за да установяват
контакти помежду си, като по този начин го е лишила и от възможността да
поддържа връзка с рожденото си дете. До момента, вече много години съпрузите са
в постоянна фактическа раздяла, през който период ответницата не се е
интересувала от съпруга си и не е проявявала никаква близост към него. Не се е
връщала при него, като по този начин е ограничила срещите и всякакви контакти
на ищеца с детето им. Намират се в неизвестност за него. Ответницата укоримо се
е самоосвободила от отговорностите си като съпруга. За дълъг период не е
проявявала какъвто и да било интерес или загриженост към съпруга си. Това нейно
поведение е станало основна причина за влошаване на отношенията между съпрузите
и настъпилото разстройство в брака им. За установяване на горните обстоятелства
съдът изцяло кредитира показанията на разпитания по делото свидетел – баща на
ищеца, който има преки впечатления за живота и отношенията между съпрузите и
съобщава очевидни факти от съвместния брачен живот на страните по делото. По
отношение на ищеца-съпруг не се установи проява на противобрачно поведение.
При така установените
фактически обстоятелства, съдът приема, че необратимо са се разрушили доверието
между съпрузите, отношенията на взаимопомощ и разбирателство, зачитане на
личността, грижа и подкрепа между тях. Предвид
тези обстоятелства, съдът прецени, че няма изгледи бракът между съпрузите да бъде заздравен и в този смисъл следва да бъде прекратен. Бракът между
страните съществува само формално, изчерпан от съдържанието, което влагат в него законът и моралът, и в
тази връзка се явява ненужен както за страните, така и за обществото.
Съгласно чл.322, ал.2 от ГПК, заедно с иска за развод задължително се разглеждат и исковете за
местоживеенето на децата, родени от брака, упражняване на родителските права,
личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище,
издръжката между съпрузите и фамилното име, което съпрузите
ще могат да носят за в бъдеще.
По отношение на
фамилното име, ищецът е поискал ответницата да възстанови предбрачното си
фамилно име, но предвид неявяването й по делото и липсата на ангажирано лично
становище по този въпрос, такава промяна не може да бъде постановена. Ето защо,
след
прекратяването на брака и занапред, ответницата следва
да продлъжи да носи брачното си фамилно име. Това решение е
в духа на трайно установената съдебна практика относно
приложението на чл.53 от Семейния кодекс, регламентиращ фамилното
име на съпрузите след развода, като поставя това решение
изцяло от волята на този съпруг, който е променил фамилното си име и независимо
от мнението на другия съпруг – ако съпругът, приел името на
другия съпруг при сключването на брака, не заяви желание за възстановяване на
предбрачното си фамилно име, той запазва брачното фамилно име. В случая
ответницата не е заявила изрично желание за възстановяване на предбрачното си
фамилно име.
За ползване на семейно жилище и издръжка помежду си съпрузите не предявяват
претенции.
Относно местоживеенето и
упражняването на родителските права спрямо роденото от брака ненавършило
пълнолетие дете Долунай, съдът прецени, че следва да бъде запазено досегашното
фактическо положение, като детето бъде оставено на грижите на своята майка.
Установено е по делото, че винаги са съжителствали заедно и към момента се
предполагат същите факти, предвид безизвестното им местонахождение. От много
години детето е преустановило контакти с биологичния си баща, поради което
настоящото фактическо положение не може да бъде променено.
На бащата, като родител
се следва законното право на лични отношения с детето Долунай, като следва да
му бъде определен подходящ режим, а
именно - право на бащата да вижда и взема детето всяка втора и
последна събота и неделя от месеца, от 08.00 часа в събота до 18.00 часа в
неделя, с преспиване, един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен
отпуск на майката, както и винаги, когато детето пожелае.
Като родители на
ненавършило пълнолетие дете, страните му дължат издръжка. За удовлетворяване на
ежемесечните потребности на детето, съобразено с настоящата му възраст и
нуждите му от храна, облекло, ученически пособия и други обичайни нужди, както
и съобразено с възможностите на родителите, съдът приема за необходима и
нормална сума за отглеждане при обикновени условия в размер на 240.00 лева От
тази издръжка бащата следва да поеме заплащането на по-голямата част, а именно
издръжка в размер на 155.00 лева. Съдът, счита за подходящ този размер, като се
има предвид, че майката поема непосредствените грижи за отглеждането и
възпитанието на детето и е нормално нейният дял във финансовата издръжка да е
намален. Издръжката е съобразена с разпоредбите на чл.142 и чл.143 от СК. Съдът
приема, че е във възможностите на бащата да заплаща същата предвид, че е в
трудоспособна възраст, а и самият той заявява възможност за заплащане на такава
до размера от 150.00 лева. Съдът е определил малко по-висок размер, който е в
нормативно установените размери на дължима издръжка за ненавършило пълнолетие
дете и е малко над законовия минимум (1/4 от минималната работна заплата за
страната – понастоящем 610.00 лева, съгласно ПМС № 350/19.12.2019г., в сила от
01.01.2020г., като минималната издръжка е 152.50 лева – чл.142, ал.2 от СК).
Издръжката следва да се изплаща чрез майката на малолетното дете, като негов
законен представител, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.11.2019г.
до възникването на законови предпоставки за нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
При горния изход на
делото и на основание чл.329, ал.1 от ГПК, ответницата, като виновна страна,
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РС-Исперих сумата от 50.00
(петдесет) лева - окончателна държавна такса (ДТ) по производството, дължима на
основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, както и да заплати на ищеца направените от него съдебни и
деловодни разноски, доказани до размера от 625.00 лева. Ищецът, от своя страна,
дължи заплащане на ДТ в размер на 223.20 (двеста двадесет и три лева и 20 ст)
лева върху присъдения размер на издръжката за детето - 4 % върху сбора на платежите за три години
(чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
във вр. с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК).
Воден от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА, на основание
чл.49, ал.1 от СК, сключения на 25.09.2012г. в Украйна, съставен Акт №
157/05.11.2012г. на Община-Исперих, РБългария, ГРАЖДАНСКИ БРАК между А.Ш.М., ЕГН-********** ***, съдебен адрес:*** и В.О.М., родена
на ***г.,
гражданин на Украйна, без регистриран в страната постоянен и настоящ адрес, поради настъпилото в брака дълбоко и непоправимо
разстройство.
ПРОГЛАСЯВА, на основание
чл.49, ал.3 от СК, че ВИНА за настъпилото в брака дълбоко и непоправимо
разстройство има СЪПРУГАТА В.О.М.,
родена на ***г., гражданин на Украйна.
ПОСТАНОВЯВА че, след прекратяването на брака и
занапред ответницата В.О.М.,
родена на ***г., гражданин на Украйна, запазва и ще носи БРАЧНОТО си ФАМИЛНО ИМЕ – М..
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕ на
роденото от брака ненавършило пълнолетие дете Долунай
А.М., ЕГН-**********, сега на 8г., при неговата майка В.О.М., родена на ***г.,
гражданин на Украйна, като на нея ПРЕДОСТАВЯ и
упражняването на родителските права спрямо детето.
ОПРЕДЕЛЯ на бащата А.Ш.М., ЕГН-**********, режим на лични отношения с детето Долунай
А.М., ЕГН-**********, сега на 8г.,
както следва – право на бащата да вижда и взема детето всяка
втора и последна събота и неделя от месеца, от 08.00 часа в събота до 18.00
часа в неделя, с преспиване, един месец през лятото, несъвпадащ с платения
годишен отпуск на майката, както и винаги, когато детето пожелае.
ОСЪЖДА бащата А.Ш.М., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАЩА ЕЖЕМЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 155.00 (сто и петдесет и пет) лева за малолетното си дете Долунай А.М., ЕГН-**********, сега на 8г., платима чрез майката В.О.М., родена на ***г.,
гражданин на Украйна, като законен представител на детето, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 29.11.2019г. и занапред до възникването
на законови предпоставки за нейното изменяване или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска.
ДОПУСКА, на основание
чл.242, ал.1 от ГПК, ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта за
дължимата издръжка на детето.
ОСЪЖДА, на основание
чл.329, ал.1, изр.1 от ГПК, В.О.М.,
родена на ***г., гражданин на Украйна, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Исперих сумата от 50.00 (петдесет) лева, дължима окончателна ДТ по
производството.
ОСЪЖДА ответницата В.О.М., родена на ***г.,
гражданин на Украйна, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца А.Ш.М.,
ЕГН-**********сумата от 625.00 (шестстотин двадесет и пет) лева - направени от него съдебни и деловодни разноски по производството.
ОСЪЖДА А.Ш.М., ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Исперих
сумата от 223.20 (двеста двадесет и три
лева и 20 ст) лева, дължима ДТ върху присъдения размер на издръжките за
детето.
Решението подлежи на
обжалване пред Разградски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: