Р Е Ш Е Н И Е
260247/25.5.2021г.
25.05.2021г., гр.Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми
април през две хиляди и двадесет и първа година, в
следния състав:
Районен съдия: Мирослав Марков
при
секретаря М.Ахмедова,
като разгледа докладваното от съдията,
гражданско
дело №1467 по описа за 2020 год. на Районен съд – Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен
от Н.А.М., ЕГН-**********,*** срещу И.Г.И.,
ЕГН-**********,***, положителен установителен иск с правно основание чл. 415,
ал. 1, във вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че в полза на ищеца съществува вземане против ответника в
размер на сумата от 880,00 /осемстотин и осемдесет/ лева - частично незаплатена
верига за трактор Т130, както и разходите по заповедното и тези в съдебното
производство.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен
интерес от провеждане на установителните искове, навеждайки следните фактически
твърдения:
На 14.07. 2019г.
ответникът И.Г.И. закупил от ищеца, една
верига втора употреба за Трактор Т130, за сумата от 1800,00 лева. Ищецът предал
веригата на ответника, който му платил 920,00 лв. Останал задължен за сумата от
880,00 лв., която ответникът обещал да плати до
28.07.2019г. Ищецът през месец август 2019г. и септември месец 2019г.
напомнял на ответника за дължимата сума, но до датата на подаване на исковата
молба, сумата останала неплатена. Сочи се, че страните са имали търговски
отношения и преди процесната сделка, за които нямало проблеми.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът, чрез особения си
представител е подал отговор на исковата молба, като изразява становище, че
предявените искове по същество са допустими, но неоснователни. В отговора,
ответникът е изразил и становище по обстоятелствата, на които се основава искът
и възраженията си срещу него. В съдебно заседание по същество на делото моли за отхвърляне
на исковата претенция. Счита, че претендираното вземане не е
доказано по основание и размер.
При
преценката на доказателствата, съдът е взел предвид и
събрал представените писмени доказателства, с исковата молба: съобщение
до Н.А.М. от 02.07.2020г. по ЧГД №322/2020г. по описа на ШРС; съобщение до Н.А.М.
от 11.02.2020г. по ЧГД №322/2020г. по описа на ШРС; заповед №126/11.02.2020г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК; договор за правна защита
и съдействие серия Т № **********; разписка №0200011327751306 от 27.07.2020г.
от Easy Pay.
По
делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетел, от страна на
ищеца: А.Г.З..
Настоящият съдебен
състав, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установени посочените
по-горе фактически обстоятелства.
При преценката на доказателствата, съдът
формира мнение, че спорният въпрос по делото е: Налице ли е задължение от
страна на ответника към ищеца за сума в размер на 880,00 лева, във връзка със
закупена верига за трактор?
Съдът не намира основание да
не кредитира показанията на разпитания по делото свидетел. Св. А.Г.З. посочва,
че си спомня за случая станал в с.Стража, обл.Търговище, на който е присъствал.
Там се намирала базата за машини на ищеца . Ответникът дошъл с камион и искал
да купи една верига, втора употреба за голям булдозер - 20 тона, руска стара
машина. Веригата струвала 1800,00 лв., но той платил 920,00 лв. Изпълнявал
поръчка в съседното с.Имренчево и веригата му трябвала спешно. Обещал да му я
доплати по-късно. Разбрали се и взел веригата. Според свидетеля, ищецът
подходил с доверие към ответника, защото преди това е идвал и купувал други
неща. По-късно разбрал, че ответникът отлагал плащането и после не се обадил
повече.
Съдът кредитира
събраните в хода на процеса гласни доказателства. Свидетелят
присъствал инцидентно на разговорите между страните, като ги е възприел лично и
непосредствено. Едновременно с това, показанията са последователни, логични и
житейски оправдани.
СЪДЪТ, след като взе предвид
установените фактически
констатации, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, формира
следните правни изводи:
Основателността на предявения иск се
обуславя от валидно възникнало между страните договорно правоотношение, елемент
от съдържанието на което е задължението на получателя да плати сумата, предмет
на договора, настъпила изискуемост на задължението и неизпълнение от страна на
длъжника.
От обстоятелствата установени по делото,
може да се направи извод, че страните са били в
облигационно отношение – сключен договор за продажба на вещ за сума в размер на
1800,00 лева, от която останали неплатени 880,00 лева, с падеж 28.07.2019г.
Преценявайки основателността на исковете,
следва да се изхожда от доказателствената тежест в процеса. Общото правило при
облигационните искове е, че ищецът следва да докаже качеството си на кредитор,
падежа и изискуемостта на вземането си, а ответника (длъжник) следва да докаже
факта на плащането.
Показанията на А.Г.З., преценени при
условията на чл. 170, 171 и чл.172 от ГПК, потвърждават обстоятелството за
предаване на процесната вещ, като едновременно с това установяват наличие на
насрещни волеизявления за сключване на договор за продажба.
В този смисъл съдът намира, че се доказа
реалното сключване на договора, съответно падежа – 28.07.2019г. и
изискуемостта на вземането.
Ето защо съдът намира, че предявеният иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен в размера, в който е предявен – 880,00
лв.
Съдът основава
решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и
върху закона.
Относно
разноските:
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноски предвид уважената част от исковете направени в настоящето производство, както и разноските направени в
заповедното производство.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл. 422, ал. 1, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, че длъжникът И.Г.И., ЕГН **********,***, дължи на
кредитора Н.А.М., ЕГН **********,***; следните вземания,
за които е издадена Заповед за изпълнение №126 от 11.02.2020г. по ч.гр.д.№322/2020г.
на РС-Шумен по реда на чл.410 от ГПК по описа на
РС-Шумен:
сума в размер на 880,00 /осемстотин и осемдесет/ лева -
частично незаплатена верига за трактор Т130, както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 11.02.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА И.Г.И., ЕГН-**********,***,
да заплати на Н.А.М., ЕГН-**********,*** сума в общ размер на 802,26 лева, представляваща
направени по настоящото дело деловодни разноски в
размер на 626,13 лева съразмерно
уважената част на иска, вкл.
и за възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК и сумата от 176,13 лeва - разноски направени в заповедното
производство, на основание и чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението
може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от получаването му от
страните.
След влизане на решението в сила,
препис от същото да се приложи ч.гр.д.№322/2020г. по описа на
РС-Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: