П Р
О Т О
К О Л
Гр. София, 08.02.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 10 състав в открито съдебно заседание на осми
февруари, 2021 г., в следния състав:
|
Председател: |
МИНА МУМДЖИЕВА |
||
|
Мл.с-я |
И. КИРИМОВ |
||
|
Съдебни заседатели: |
С.С. |
||
|
|
В.Х. |
||
|
|
Д.Н. |
||
|
Секретар |
ТАТЯНА
ШУМАНОВА |
||
|
Прокурор |
КИРИЛ ДИМИТРОВ |
||
сложи за
разглеждане докладваното от съдия МУМДЖИЕВА
НОХД № 3472 по описа за 2020 г.
На именното повикване в 10.00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ А.Г.Б. явява се лично със защитника си адв. Е..
ПОДСЪДИМИЯТ Г.А.Б. явява се лично с адв. К..
А.Е.Б. явява се лично.
Т.Г.Б. явява се лично.
ПОДСЪДИМИТЕ (поотделно) - Получили сме препис от обвинителен
акт преди повече от 7 дни.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на подсъдимите в производството.
ПОДСЪДИМИТЕ (поотделно) - Разбрахме правата си, нямаме
искания за отводи на съдебния състав, прокурора и секретаря.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на А.Е.Б. и Т.Г.Б..
А.Б. - Не желая да участвам като частен обвинител и като
граждански ищец в производството.
Т.Б. - Не желая да участвам като граждански ищец и
частен обвинител, пострадах повече от покойния ми брат, отколкото от баща ми и А..
ПРОКУРОРЪТ - Да се даде ход на делото.
ЗАЩИТАТА (поотделно) - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИТЕ:
А.Г. *** на *** г., ЕГН **********,*** (съдът
констатира, че адресът е идентичен с отразения в личната карта на подсъдимия),
с висше образование, неосъждан, женен с две деца, другият подсъдим Г.Б. ми е
баща.
Г.А.Б. - роден в гр. С. на *** г., ЕГН **********,*** (съдът
констатира, че адресът е идентичен с посочения в личната карта на подсъдимия),
с основно образование, женен, неосъждан, пенсионер, другият подсъдим А.Б. ми е
син.
СТРАНИТЕ (поотделно) - Нямаме искания към момента.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ като ДАВА възможност
на страните да изразят становище по всички въпроси, визирани в разпоредбата на чл.
248, ал. 1 НПК.
ПРОКУРОРЪТ - Безспорно това дело е подсъдно на СГС,
няма основания за прекратяване или спиране на производството. На досъдебната
фаза не е допуснато каквото и да било нарушение на процесуалните правила, още
по-малко съществени процесуални нарушения - няма такива. Не са налице основания
за разглеждане на делото по реда на особените правила, т.е. със съкратено
съдебно следствие или сключване на споразумение.
На въпросът по т. 5 отговорът ми е отрицателен. Няма основания
за разглеждане на делото при закрити врати, за привличане на резервни участници
в съдебното производство и т.н.
Взети мерки за процесуална принуда няма, така че няма
какво да бъде потвърдено или отменено от съда, както споменах нямам искания за
събиране на нови доказателства на този етап от съдебната фаза и моля да
насрочите съдебно заседание за разглеждане на делото по общия ред. Да не се
вземат мерки за неотклонение, предвид изминалия период от време от деянието до
сега.
АДВ. К. - От името на подсъдимия Г.Б., делото е
подсъдно на съда. Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство, освен на осн. чл. 249 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК. Ние поддържаме и сме подали
писмено становище, че на досъдебното производство е допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните прав на обвиняемия и по-специално правото на защита. Тези
нарушения не са свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на
доказателствата и доказателствените средства. Поддържаме, че в нарушение на чл.
246, ал. 2 НПК, има съществена непълнота на релевираните от прокурора факти от
значение за вмененото престъпление по чл. 116, вр.
чл. 115 вр. чл. 20, НК. Доколкото обвинението е за
тежко квалифицирано умишлено убийство, описването на свързаните с него факти,
обичайно и наложено с константната съдебна практика, са завишени до степен да
не се пренебрегва нито един детайл, дори да изглежда на пръв поглед
несъществен.
Аз съм представила молба за отговор, в която съм
изложила съображенията по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК и има препис и за прокурора.
Това е така, защото именно детайлите са даващите
отговор за мотивите, подбудите на деянието, довело до причиняване на смъртта, общественоопасно ли е деянието, ако е извършено при
неизбежна отбрана, има ли превишаване на пределите й, на какво се дължи това.
Прокуратурата е допуснала съществено ограничаване на принципа за разкриване на
обективната истина. Реално установени факти с гласни и писмени доказателствени
средства, формално не са документирани в обвинителния акт. Прокурорът не е
използвал като доказателствени средства обясненията на обвиняемите и
показанията на свидетелите, представляващи преки гласни доказателства, чрез
които безспорно се установява, че в деня на смъртта на Е. Б., син на подсъдимия
Г.Б. и брат на подсъдимия А.Б., в продължение на часове самият той е упражнил
насилие срещу майка си, баща си и брат си А.. В действителност обвиняемите баща
и брат, както и майка му А.Б.са пострадали физически и психически в деня на
смъртта му, следствие неговата агресия и пряко и непосредствено нападение срещу
тях. Това е доказано по делото. Поддържам изцяло становището си.
Не са налице
основания за разглеждане на делото реда на особените правила, не следва делото
да се разглежда при закрити врати, резервен съдия, съдебен заседател, защитник,
вещо лице, преводач или тълковник и извършване на съдебно-следствени действия по
делегация. На обвиняемите може да не се вземат мерки за неотклонение.
Искания за събиране на нови доказателства ще направим,
след като съдът се произнесе по становището ни за допуснати съществени процесуални нарушения, отстраними.
Становище за насрочване на съдебно заседание и лицата,
които следва да се произнесат, щем вземем, след като съда се произнесе по
искането ни за прекратяване и връщане на делото на прокурора.
АДВ. Е. - По въпросите, които се обсъждат в
разпоредително заседание: Естествено делото е подсъдно на съда, така както е квалифицирано
от прокуратурата. Основания за прекратяване и спиране на наказателното производство,
изцяло поддържам залегналите в становището на колегата К. основания.
Считам, че в обвинителния акт и както е формулирано
обвинението по чл. 116 за умишлено деяние, считам че не са налице и прокуратурата
не е могла да обясни до настоящия момент, умисъла в лицето на двамата подсъдими,
на моя най-вече, за причиняване на смъртта на пострадалия Е. Б.. Аз не виждам
как е формулирано умишленото причиняване на смърт в обвинителния акт,
независимо каква е формата на умисъла – евентуален, косвен, за пряк изобщо не
можем да говорим. За мен това е едно абсолютно, в най-лошия случай,
непредпазливо деяние и аз моля да върнете делото на прокуратурата, съгласно
неговите правомощия, специално по т. 2 и т. 3, за това, уважаемата прокуратура,
да обоснове умисъла у двамата подсъдими за причиняване на смърт на пострадалия Е.
Б., от тук нататък всичко е в сферата на предположенията.
В този смисъл е и по т. 3 моето искане, че аз считам
това за съществено процесуално нарушение, дотолкова, доколкото, и двамата подсъдими,
специално моя подзащитен, ми зададоха въпроса, добре, ние не можем да разберем,
как така от обвинителния акт и от първоначалните обвинения, които бяха, как
така ние сме обвинени в това, че сме искали и сме допускали и сме желали
смъртта на нашия син и брат. Да оставим фактическата обстановка, да оставим неговото
поведение, да оставим, че той бил буквално озверял, да оставим всички други
неща - как прокуратурата разбра и моя подзащитен специално, а знам същото и за Г.Б.,
до тоя момент не му е ясно откъде държавно обвинение извежда умисъла за това
деяние, за да сме тук по чл. 116 вр. чл. 115.
По другите точки, много ясно не са налице основания за
разглеждане на делото по особените правила, не следва да се разглежда при закрити
врати, при привличането на резервен съдия, съдебен заседател, назначаването на
защитник, както на преводач, тълковник, извършването на съдебно-следствени
действия по делегация.
Обвиняемите са без мярка за неотклонение, такава не
следва да взима предвид тяхното перфектно процесуално поведение до сега.
Искания за събиране на доказателства ще направим,
когато му дойде времето и когато съдът се произнесе по другите искания.
Насрочете заседанието, следващото, ако не върнете делото на прокуратурата, за
когато намерите за добре с призоваване на всички свидетели по общия ред.
ПОДСЪДИМИЯТ А.Б. – Напълно съгласен съм с искането на
моя защитник. По никакъв начин не съм искал да причиня каквато и да е вреда на
моя брат и умисъл не е имало в моите действия, когато това се е случило.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.Б. - Съгласен съм с искането на моя
защитник, моля да го уважите.
ПРОКУРОРЪТ (реплика) - На стр. 6-7 от обвинителния акт,
т.е. края на мотивната му част е обоснован
инцидентния пряк умисъл на извършителите. Накратко ще отбележа, че основание за
такъв фактически и правен извод на прокуратурата, дава вида на побоя, става въпрос
за така наречения смъртоносен побой, при който смъртта е неизбежна, леталния
изход е неизбежен и точно както е описано в СМЕ и аутопционната
експертиза с находки на уврежданията, изключителната многобройност и тежест на
последните, не остава място за друг извод, освен за инцидентен пряк общ умисъл,
възникнал непосредствено преди изпълнителното деяние, разбира се.
Обосноваността на държавното обвинение не може да се
разисква в разпоредително заседание, защото това е въпрос по същество, въпрос
на доказателствения процес. Дори и да се докажа евентуален умисъл,
квалификацията в диспозитива на обвинителния акт е уместна, съгласно решение №
403 от 1981 г. на Първо наказателно отделение на Върховния съд цитирам „и при
евентуален умисъл убийство може да бъде извършено при особена жестокост и по
особено мъчителен начин за пострадалия“.
Въпросната жестокост, която е подчертана в обвинителния
акт като психическо качество на дейците,
се изследва на общо основание, в този смисъл е решение № 311 от
29.03.2018 г. на ВКС по наказателно дело № 922/2017 г. на Първо наказателно
отделение и за да бъда по-ясен, това е делото срещу Н.Р.за убийството на Я.К.в
Борисовата градина, цитирам „ Проявата на особена жестокост като качество на
дееца се изследва с оглед личността му и доколко действията му надхвърлят
обичайното за постигане на престъпния резултат“, разбира се, преди това решение
имаше още десетки в същия смисъл, още на Върховния съд, до 1992 г., ето защо
считам, че не само не са допуснати процесуални нарушения, но и никой от
защитниците не може да повдига в разпоредително заседание въпроса за това дали
се подкрепя обвинението от доказателствата.
АДВ. К. (дуплика) - В становището, което съм изложила
основния аргумент, че обвинителния акт е изготвен и в нарушение на тълкувателно
решение № 2/2002 г. на ВКС за съдържанието на обвинителния акт, в него липсват
обстоятелства за противоправното поведение на починалия
син на подсъдимите лица, както в този ден, така и в предходни периоди и уврежданията,
които той е причинил, както в този ден, така и в предходни периоди на своите
родители и на братята си. Тези фактически обстоятелства за неговото противоправно поведение този ден и забавата на полицията да
дойде, което е наложило Г.Б. и А.Б. да защитят А. Б. и Т., тези факти трябва да
ги има, защото те са доказани по делото, тук не говорим за правни изводи.
Правните изводи могат да бъдат правени, само ако има изложени фактически
обстоятелства.
ПРОКУРОРЪТ – Какво изменение, като искат по-лека
квалификация, която е възможно да бъде извлечена и от настоящата по-тежка
квалификация на обвинителния акт. Съдът много добре знае възможностите на чл.
301 НПК.
АДВ. Е. - Не знам как прокуратурата тълкува приложените
по делото експертизи и установената фактическа обстановка, но „жестокия“ побой,
който уж са нанесли двамата подзащитни, се състои в
това пострадалия, който е с 30-40 кг. по-тежък от А.Б., А.Б. да се защитава, да
се бият двамата, да се опитва да го усмири, озверял 200-килограмов почти мъж и
единствените следи, които има са някакви синини по гърба от боричкането или от
тази тръба, която са си разменяли ПВЦ тръба и са се удряли с нея - нищо друго,
няма данни за никакъв жесток побой и тъй като изобщо изначално е сбъркана
цялата фактическа обстановка в обвинителния акт, както и изводите, както и са натамънени неща и са употребени изрази, които изобщо не подхождат на случая, това е в
отговор на прокурорските възражения.
ПОДСЪДИМИЯТ А.Б. - Поддържам твърдението на моя
адвокат.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.Б. - Поддържам искането за прекратяване
на съдебното производство.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ
СЪДЪТ СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ и след като обсъди въпросите по чл.
248, ал. 1 НПК намира за установено следното:
Делото е подсъдно на СГС, родовата и местна подсъдност
на този съд е ангажирана съгласно твърденията в обвинителния акт за правната
квалификация на деянието, което според прокуратурата са извършили двамата
подсъдими, както и във връзка фактите за мястото на извършване на описаното
престъпление.
На следващо място съдът намира, че не са налице
основания за спиране и прекратяване на наказателното производство.
Съдът намира, че е основателно искането на защитата за
прекратяване на съдебното производство във връзка с допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Съдът намира, че по същество това искане на защитата е
основателно, но не поради изложените в молбата за отговор доводи.
Съдът при собствена оценка на всички релевантни факти,
свързани с въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, констатира, че в молбата за
отговор, приложена на л. 84 до л. 88, СП, са изложени доводи, които касаят
решаване на делото по същество и са свързани със събиране и оценка на
доказателствата.
Съдът от своя страна, счита че тази група от аргументи не може да обоснове прекратяване
на съдебното производство, но от друга страна са допуснати такива нарушения,
които касаят съдържанието на актовете, изготвени от органите на досъдебното
производство.
За
да бъде ясно очертан предмета на доказване, следва фактите и правото в тези
актове да бъдат еднопосочни, така че за подсъдимите да стане ясно срещу какви
факти следва да се защитават и коя е правната квалификация, възприета от
обвинението.
Относно
противоречията във фактите, допуснати в актовете на досъдебното производство,
съдът намира за установено следното:
Налице
са противоречия, които са свързани със съпоставката на диспозитива на
обвинителния акт и постановленията за привличане на двамата подсъдими.
В диспозитива
на обвинителния акт изпълнението на престъплението и за двамата подсъдими се
конкретизира с твърдението, че са умъртвили Е. Г.Б., като единствената конкретика се свежда до твърдението, че и двамата са
съпричастни към притискане на шията - странгулация, както и на гръдния кош (имобилизация).
В постановленията
за привличане на обвиняем, с които на осн. чл.225 НПК
е извършено последното изменение на обвинението в досъдебното производство,
както и в обстоятелствената част на обвинителния акт е очертана една по-широка
картина от действия, за които се твърди, че са в причинно-следствена връзка със
съставомерния общественоопасен резултат.
Съгласно
последното предявено обвинение срещу Г.Б. с постановление от 08.07.2020г. (л.7, л.8, том 7 ДП) умишленото умъртвяване
на пострадалия е в причинно-следствена връзка не само с притискане на шията и
гръдния кош, но и с удари, нанесени с ръце, десен
крак и удари с PVC тръба с дължина
74 см, диаметър 2 см, за които се твърди, че са били локализирани в областта на
главата и тялото.
Последното
изменено обвинение срещу подсъдимия А.Б. е предявено с постановление от
08.07.2020г. (л.11-л.13, том 7 ДП). Обвинението срещу А.Б. напълно припокрива
напълно фактическите признаци, инкриминирани по обвинението на подс. Г.Б. с постановление от същата дата, а именно, че
този подсъдим също е нанесъл удари с
ръце, удари с PVC
тръба с дължина 74 см и диаметър 2 см, които
са били локализирани в областта на главата и тялото на пострадалия. В
обвинението и на този подсъдим се твърди от разследващия орган, че е притискал
шията и гръдния кош на пострадалия. Единствената разлика по фактите, изложена с
последното изменение на обвинението на двамата подсъдими по реда, предвиден в
чл. 225 НПК, е свързана с твърдението,
че подс. А.Б. е съпричастен и към удари с двата крака, които са били локализирани в областта на главата и
тялото на пострадалия, а не само към
удари с десния си крак.
В
обстоятелствената част на обвинителния акт причинно-следствената връзка със
съставомерния общественоопасен резултат и конкретни действия на двамата
подсъдими е инкриминирана и с други действия, извън посочените по-горе, които
не са отразени нито в диспозитива на обвинителния акт, нито в постановленията,
с които е извършено последното изменение на обвинението.
Това е така,
доколкото в обстоятелствената част на обвинителния акт се твърди, че с локализация в областта на
главата и тялото са били само нанесените от подсъдимите удари с ръце. Липсва изложение на конкретни факти в коя област от
тялото е бил инкриминирания в постановление от 08.07.2020г. срещу подс. Г.Б. нанесен удар с десен крак, а за ударите с ръце,
към които се твърди, че е съпричастен този подсъдим, за първи път в
обстоятелствената част на обвинителния акт е инкриминирана локализация по горните крайници на
пострадалия (в този смисъл е съдържанието на втори абзац от стр. 5 на ОА).
От друга
страна, в постановлението за привличане на двамата подсъдими въобще липсва
твърдение за локализация на удари в областта на крайниците. Следователно, ако
прокуратурата поддържа твърденията за удари по крайниците и твърдението, че те
са в причинно-следствена връзка с множествени мекотъканни
травми, следва да предложи собствен прочит за значението на тези травми за
настъпването на съставомерния общественоопасен резултат, а именно – дали се
намират в причинно-следствена връзка с него. Излагането на конкретика
в посочения смисъл е необходимо доколкото не е ясно дали описанието на травми в
обстоятелствената част на обвинителния акт, извън инкриминираните с актовете на
разследващия орган, е имало за цел само
да изследва пълно и цялостно
обществената опасност на деянието или прокуратурата счита, че мекотъканните травми са в причинно-следствена връзка с
инкриминирания общественоопасен резултат. Ако се поддържа такова
обвинение, нарушенията са отстраними и
чрез прецизно привличане на двамата
подсъдими, както и чрез синхронизирането на обвинителната теза, развита в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Що се отнА. до
ударите, които обвинението в обстоятелствената част на обвинителния акт твърди,
че подс. Г.Б. е нанесъл с ПВЦ тръба, отново са
възприети факти, които не са инкриминирани при последното обвинение, предявено
с постановление за привличане по отношение на този подсъдим. В акта за привличане
на обвиняем, изготвен от разследващия орган не е инкриминирана
причинно-следствена връзка на удари с
такава тръба в причиняването на 7
двойно ивицести кръвонА.дания с напречен ход на гърба над седалището /поясната област отдясно/ и 2 такива косо разположени кръвонА.дания по задната
повърхност на двете подбедрици на пострадалия. С
други думи в обстоятелствената част на обвинителния акт се приема за
установено, че ударите с тръба са били локализирани в гърба над седалището на
пострадалия, както и по задната повърхност на двете подбедрици.
Тази част от развитата обвинителна теза противоречи на възприетата от
разследващия орган, в която въобще не са инкриминирани удари с ПВЦ тръба в
областта на крайниците, като липсва конкретика и за
такива удари в гърба в областта на седалището на пострадалия.
Противоречия
при формулиране на фактите, върху основата на които се изгражда обвинителната
теза, се констатират и в друга насока.
От
текста на постановлението за привличане срещу Г.Б. се подразбира, че смъртта на
пострадалия е настъпила, тъй като този подсъдим е съпричастен към удари с ПВЦ тръба в областта на главата.
Връзка между удари с такава локализация обаче, при които да е била използвана
ПВЦ тръба и личността на подс. Г.Б., не е посочена в
обстоятелствената част, нито в диспозитива на обвинителния акт. Това е
доколкото в обстоятелствената част на обвинителния акт се твърди, че този
подсъдим е съпричастен към удари с ПВЦ
тръба, но с друга локализация - в областта на гърба и двете подбедрици
на пострадалия и доколкото в диспозитива на ОА въобще не са инкриминирани удари
с ПВЦ тръба.
От
съдържанието на актовете на органите на досъдебното производство не става ясно
и какви факти приема прокуратурата относно авторството на действията, свързани
с блъскане главата на пострадалия в долния праг, за които се твърди на стр. 5
от обстоятелствената част на обвинителния акт, че са част от изпълнение на
престъплението, а именно - дали към такива действия са съпричастни и двамата подсъдими, а ако това не е така, кой
от тях, според прокуратурата, е съпричастен към този елемент от изпълнение на
престъплението, за което, според обвинителната теза в обстоятелствената част на
обвинителния акт те са предадени на съд. Това
е така доколкото според описанието на фактите в обвинителния акт
блъскането главата на пострадалия в долния праг, не може еднозначно да се
свърже с действия, които според обвинението са довели до изваждане на пострадалия от равновесие, до
събарянето му по
корем върху пода на коридора на първи етаж.
Обвинението,
предявено на подс. Г.Б. е противоречиво и с оглед
твърдението в постановление за привличането му като обвиняем от 08.07.2020г.,
че е притискал шията и гръдния кош на
пострадалия. В диспозитива на
обвинителния акт също се твърди, че и двамата подсъдими са съпричастни към
притискане на шията и гръдния кош. От друга страна обаче в обстоятелствената
част на обвинителния акт се твърди, че тези действия са били извършвани само и единствено от подс.
А.Б., конкретизиран като втория обвиняем на стр. 5 от ОА.
Нарушения, свързани с фактическите признаци
на престъпния състав, са допуснати и по обвинението на подс.
А.Б.. Това
е така, тъй като в обвинителния акт за първи път се твърди, че на пострадалия
от този подсъдим са били нанесени удари и в областта на крайниците (ръцете и
краката), каквото обвинение в постановление от 08.07.2020г. за привличане на А.Б.
като обвиняем, липсва. Доводите, изложени по-горе, свързани противоречие между обстоятелствената част на обвинителния акт,
от една страна и неговия диспозитив, както и за
противоречие между обстоятелствената част на обвинителния акт и постановленията за привличане на подсъдим,
са относими и по обвинението на този подсъдим. Противоречията зА.гат следните въпроси: дали в
действията, свързани с притискане на шията и гръдния кош на пострадалия, са
участвали и двамата подсъдими (така се твърди в диспозитива на ОА и в
постановленията по чл. 219 НПК) или само подс. А.Б. –
за притискането на шията и гръдния кош; дали към действията, свързани с
употребата на ПВЦ тръба за нанА.не на удари са
съпричастни и двамата подсъдими (така се твърди в постановленията за привличане
и на двамата подсъдими в 7 том от ДП), или съпричастен към удари, нанесени в
ПВЦ тръба е само Г.Б. (така се твърди в обстоятелствената част на обвинителния
акт).
По
изложените съображения съдът счита, че в актовете на органите на досъдебното
производство са формулирани противоречиви факти и това обстоятелство не дава
възможност да се установи ясно предметът на доказване в настоящото наказателно
производство.
Съдът
констатира, че обвинението е неясно и в частта относно възприетата от органите
на досъдебното производство правна квалификация на деянието. Това е така, тъй
като в постановлението за привличане на обвиняем и за двамата подсъдими,
цитирани по-горе, в том 7, крайната правна квалификация на деянието е по чл.
118, вр. чл. 116, ал. 1, т. 6, предл.
3 вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1 НК.
От
съдържанието на обвинителния акт е видно, обаче, че той е внесен за по-тежко
наказуемо престъпление, а именно такова по чл. 116, ал. 1, т. 3, предл. 3, т. 6, предл. 3 и
предложение последно вр. чл. 115 вр.
чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
Съдът
намира, че е недопустимо изменение на обвинението от по-леко в по-тежко
наказуемо престъпление след извършено последно привличане и на двамата
подсъдими по реда, предвиден в чл. 225 НПК.
Описаните
противоречия при формулиране на съставомерните факти, които според органите на
досъдебното производство са довели до настъпването на съставомерния
общественоопасен резултат, са от категорията на изброените в разпоредбата на
чл. 249, ал.4, т.1 НПК. Това е така, тъй като за да научи обвиняемият за какво престъпление е
привлечен в това качество, следва да е ясна не само правната квалификация на
деянието, но и да са формулирани ясно, конкретно и непротиворечиво фактите,
срещу които той следва да организира своята защита. Следва да е ясен и механизмът на изпълнение на престъплението.
Съпоставката
между актовете на органите на досъдебното производство, според настоящия съд
създава неяснота при очертаването на фактите и правото, включени в предмета на
доказване. Противоречията зА.гат
съществени въпроси, свързани с предмета на доказване и се отнА.т
до съставомерните факти на престъплението, за което
подсъдимите са предадени на съд. Нарушението е отстранимо според преценката на
прокурора относно параметрите на обвинението, или с изготвянето на нов обвинителен акт, или със съответни действия,
свързани с прецизно привличане на двамата подсъдими за по-тежко наказуемото
престъпление, за което вече е изготвен обвинителен акт.
Нарушението
по чл. 249, ал. 1, т. 4 НПК, което съдът констатира по изложените по-горе
мотиви, е отстранимо по указания по-горе начин чрез синхронизиране на фактите,
изложени в постановленията за привличане на двамата подсъдими и обвинителния
акт. Именно тази синхронизация би дава възможност на двамата подсъдими да
научат ясно и конкретно фактите, срещу които следва да организират своята
защита. Отстраняването е възможно чрез законосъобразно извършване на същите
действия с участието на подсъдимите. По изложените съображения съдът намира, че
искането на защитата за прекратяване на съдебното производство във връзка с
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е основателно и следва
да се уважи.
Във
връзка с мерките за неотклонение на подсъдимите съдът намира че не са налице
основанията на чл. 66, ал. 1 НПК за вземането на мярка за неотклонение, доколкото констатира,
че тяхното процесуално поведение в съдебното производство е коректно.
Така
мотивиран СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за установено, че в досъдебното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са отстраними
чрез изготвянето на нов обвинителен акт
или чрез ново прецизно привличане на двамата подсъдими по реда, предвиден в чл.
225 НПК.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство, образувано по НОХД №
3472/2020 г. по описа на СГС, НО, 10 състав.
ОТКАЗВА да вземе мерки за неотклонение по отношение на
двамата подсъдими Г.А.Б. и А.Г.Б..
ВРЪЩА делото на СГП след влизане в сила на
определението по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.
Определенията на съда, с които съдът се произнА. по чл. 248, ал. 1, т. 3 и т. 6 НПК подлежат на обжалване и протест в 7-дневен
срок от днес пред САС по реда, предвиден в Глава 22 НПК.
АДВ. К. – Моля да ми бъде изпратен препис от протокола
по електронна поща.
СЪДЪТ УКАЗА на адв. К. да
депозира молба в деловодството на състава, в която да посочи точен електронен
адрес и изрично изявление, че на този адрес желае да получи препис от настоящия
протокол.
Препис от протокола при поискаване
да се издаде на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което
приключи в 11.15 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН-СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
3.
СЕКРЕТАР: