Протокол по дело №118/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 403
Дата: 7 юни 2023 г. (в сила от 7 юни 2023 г.)
Съдия: Диана Колева Стоянова
Дело: 20223100900118
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 403
гр. Варна, 07.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шести юни през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
Сложи за разглеждане докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело
№ 20223100900118 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:40 часа се явиха:
Ищецът ТОМАС МИЛЪР СПЕШЪЛТИ АНДЪРАЙТИНГ
ЕЙДЖЪНСИ ЛИМИТИД, редовно призован за съдебно заседание,
представлява се от адвокат Ж. Я., редовно упълномощен и приет от съда от
преди.
Ответникът Б. М. В., редовно призован за съдебно заседание, явява се
лично, представлява се от адвокат Д. Д., редовно упълномощен и приет от
съда от преди.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
АДВ. Я.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото. Няма процесуални пречки.

СЪДЪТ, с оглед редовното уведомяване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА производството по реда на чл. 250 ГПК,
образувано по молба от „Томас Милър Спешълти Андърайтинг Ейджънси
Лимитид“, обективирано във въззивна жалба вх. № 28866/06.12.2022 г. и
уточнителна молба вх. № 2835/18.04.2023 г. за допълване на постановеното
Решение № 531/21.11.2022 г. по т.д. № 118/2022 г. по описа на Окръжен съд-
Варна, като съдът да се произнесе по предявен в условие на евентуалност от
молителя срещу Б. М. В. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, да
бъде осъден ответникът да заплати сумата от 26 000.00 щатски долара,
представляваща дадена на отпаднало основание застрахователно обезщетение
по смисъла на Стандарт А2.5.2 от Морската трудова конвенция, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
1
молба до окончателното й изплащане.

АДВ. Я.: Поддържам молбата, моля да уважите същата. Моля да
приемете представеното от ответника доказателство, а именно Молба до
Морска администрация за вдигане на ареста, наложен като обезпечение на
иска, по който се претендират две поредни заплати за м. ноември и м.
декември 2019.
АДВ. Д.: Моля да не се приема молбата. Считам, че Решение №
531/21.11.2022 г. е правилно, законосъобразно и няма основание за
допълване, тъй като не са налице обстоятелства по смисъла на чл. 55, ал. 1,
пр. 3 от ЗЗД.
Възразявам по направеното доказателствено искане на ищеца,
обективирано в отговора на Определение № 647/03.05.2023 г.
Аргументите ми са следните: ищецът превратно тълкува представените
от мен доказателства и въпросната „молба“, както сочи в отговора си
процесуалния представител, от 21.12.2020 г., не е молба, а мое мотивационно
писмо, което съм написал и представил като писмено доказателство по
другите две дела №№ 116 и 119, които имат една и съща фактическа
обстановка. Представил съм ги още с отговора на исковата молба. Това е
мотивационно писмо, което изготвих след като водих преговори с
корабособственика, в лицето на М.С., с нея поддържах контактите, тъй като
по другите две дела те отказаха да подпишат споразумение, както съм
приложил по настоящето дело, между капитана и корабособственика, за
изплатените заплати, понеже корабът беше продаден вече. Ангажиментът от
моя страна беше, когато се преведат изцяло, ведно с разноските на целия
екипаж за месеците март, април, май сумите, те ги имаха при тях връчени,
документацията по гражданските дела в РС-Варна, още при воденето на
делата бях преценил да не правя изменение на иска, защото връчването на
делата костваше време, тъй като трябваше да бъдат изпратени материалите,
те бяха изпратени вече материалите за връчване на Маршалови острови. Беше
направен превод на цялата документация и това щеше да отнеме време, ако
бях направил изменение на иска, да отпаднат четирите заплати обезщетение.
Корабособственикът имаше сумата, която е, ведно с разноските и от моя
страна ангажиментът беше в момента – 21-ви, превеждат всички заплати, 10-
те, без на капитана, защото тя беше преведена индивидуално, превеждат ги по
моя сметка, аз ги пускам на всички. Моят ангажимент, те помолиха - корабът
е продаден, моля направете всичко възможно да бъде свален арестът на
кораба, защото новият корабособственик иска да си го вземе, всеки един ден
престой на пристанището се плаща. От тази гледна точна, още на същата дата
пуснах едно писмо от мое име, обяснявам на капитана, че за нас отпада
правният интерес да водим делата, тъй като съм изпратил молби за
прекратяване на целия екипаж, входирах молби в ОС-Варна с оглед отпадане
ареста на кораба и обяснявам на капитана, че вече нямаме правен интерес и
2
отпада основанието да бъде задържан кораба. Приложих го като
доказателство по другите две дела, че това, което съм изписал в отговорите на
исковата молба, действията се потвърждават. Държа на думата си като
адвокат и като поемам ангажимента към другата страна, длъжен съм да го
спазя.

СЪДЪТ по направените с Отговор вх. № 12086/16.05.2023 г. от адв. Я.,
като пълномощник на ищеца доказателствени искания да бъдат приети като
писмени доказателства по делото: мотивационно писмо от 21.12.2020 г. и
Заповед № В-3-52/23.04.2020 г., намира следното:
Представеното мотивационно писмо не следва да бъде приемано като
доказателство по делото, доколкото по отношение на това доказателствено
искане е налице пълна преклузия. Същото не се явява нито нововъзникнало,
нито на страната не й е било неизвестно съществуването на този документ
преди хода на устните състезания по настоящето дело. Посоченият документ
е бил представен с отговора на исковата молба по т. дела №№ 116/2022 г. и
119/2022 г. по описа на Окръжен съд-Варна, по които страна е настоящия
ищец. В тази връзка ищецът ТОМАС МИЛЪР СПЕШЪЛТИ АНДЪРАЙТИНГ
ЕЙДЖЪНСИ ЛИМИТИД е знаел за съществуването му към него момент.
По отношение на Заповед № В-3-52/23.04.2020 г., същата е представена
с отговора на исковата молба и се намира на л. 116 от делото, приета е като
писмено доказателство по делото с протоколно определение от съдебно
заседание, проведено на 20.09.2022 г. В тази връзка не се налага повторното й
приобщаване към писмените материали по делото.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените с Отговор вх. №
12086/16.05.2023 г. от адв. Я., като пълномощник на ищеца доказателствени
искания да бъдат приети като писмени доказателства по делото:
мотивационно писмо от 21.12.2020 г. и Заповед № В-3-52/23.04.2020 г. на
Директор Дирекция „Морска администрация - Варна“.

Процесуалните представители на страните заявиха, че нямат други
искания.

С оглед изявленията на процесуалните представители на страните,
СЪДЪТ счете спора за изяснен от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:
3
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
по производството по реда на чл. 250 ГПК
АДВ. Я.: Ние сме навели претенцията си за отпаднало основание с
допълнителната искова молба, като повод за това стана представянето от
ответника по делото на английски език, на неговата ведомост за работни
заплати. Има може би фактическа грешка в мотивите на решението на съда,
защото там е записано, че според тази ведомост дължимата сума е 51 000 щ.
д., а всъщност в тази индивидуална работна ведомост и преводът, който
трябваше да представи ответника, сумата е 25 733.34, като изрично е
посочено, че не се дължат заплати за периода от м. ноември 2019 г. до м.
февруари 2020 г. Няма ги в индивидуалната ведомост, а именно на тези
заплати се позовава ответникът, за да твърди изоставяне. Това е единият факт,
който влече извод за отпаднало основание.
Вторият юридически факт е получаването от ответника на общо
приблизително 28 000 щ. д. от неговия работодател, след като вече е получил
26 000 д. от нас, като обезщетение за привидното изоставяне, което е твърдял.
На базата на получените суми ответникът е оттеглил исковата молба и е
поискал да бъде отменен арестът на кораба, който е отменен дори без
определение на съда. Това са фактите от които черпим извод за отпаднало
основание и моля да се произнесете по молбата.
Моля да имате предвид следното: ответникът твърди и най-вероятно
след малко ще каже същото, че за периода м. ноември 2019 г. до м. февруари
2020 г. е получил четири заплати от моя доверител, поради което не ги е
включил във въпросната индивидуална ведомост за работни заплати.
Работодателят му не ги е включил. Колкото и да е странно, че именно
ответникът го твърди, моля да имате предвид, че той твърди, че е получил от
нас заплати. Същият извод, като че ли фигурира и в мотивите на решението
на съда, то в такъв случай от момента на получаването на заплатите на
05.05.2020 г. основанието е отпаднало по простата причина, че ако сме
платили заплати за периода м. ноември 2019 г. до м. февруари 2020 г., то в
такъв случай вече няма изоставяне по смисъла на Морската трудова
конвенция, чието достатъчно условие според решението на съда е неплащане
на две поредни заплати. Това е твърдението, което е абсурдно според нас, тъй
като сме платили обезщетение за изоставяне.
Моля да ми бъде дадена възможност за кратки писмени бележки.
АДВ. Д.: Представям писмени бележки.
Моля да отхвърлите молбата, тъй като няма основание за допълване на
решението.
След изслушване на устните състезания, СЪДЪТ счете делото за
изяснено и от правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение на
4
06.07.2023.

СЪДЪТ дава възможност на ищцовата страна, в седмичен срок от днес,
да изложи писмено становище по съществото на правния спор, с препис за
насрещната страна.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:53
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
5