Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1488
гр.
Бургас, 02.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично
заседание
на четиринадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена
Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 4370 по описа на РС -
Бургас за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Д.Х.Р., ЕГН **********,
срещу Наказателно постановление № НП-1521 от 16.07.2019 г., издадено от зам. кмет
на Община Бургас, с което на жалбоподателката на основание чл. 183, ал.2, т. 1 ЗДвП,
за извършено нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1, предл. второ ЗДвП е наложено
наказание „глоба” в размер на 20 лв.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на
обжалваното НП. В съдебно заседание жалбоподателката, редовно уведомена явява
се лично. Поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи. Сочи, че от
събраните доказателства не се установява, че автомобилът е бил паркиран след
пътен знак В27. Навежда, че знакът е бил поставен от лявата страна по посоката
на движение в нарушение на правилата, установени в Правилника за приложение на
ЗДвП, съгласно които пътните знаци се поставят от дясната страна. Поддържа, че
е допуснато разминаване в описанието на нарушението в АУАН и НП, като в АУАН
било посочено, че автомобилът е бил паркиран в зона на действие на пътен знак
В27, а в НП – след пътен знак В27. С тези доводи моли НП да бъде отменено.
Административнонаказващият орган Община Бургас, редовно
уведомени, представляват се от юк. Н.. Оспорва жалбата и намира нарушението за
безспорно доказано. Сочи, че е налице пълна идентичност на описаното нарушение
в АУАН и НП, тъй като зоната на действие на пътен знак започва след знака.
Поддържа, че пътният знак е бил поставен изцяло в съответствие на правилата на
Наредба № 18 за
сигнализация на пътищата с пътни знаци. Моли НП да
бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите
и възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 11.07.2019 г. в 15:20 часа при извършена проверка при
изпълнение на служебните си задължения в качеството си на инспектор „Контрол
паркиране” на репатриращ автомобил към ОП „Транспорт” към Община Бургас на ул.
„А.Д.” в гр. Бургас, свидетелят Р.М. констатирал три неправилно паркирани
автомобила след поставен от лявата страна по посоката на движение пътен знак В-27.
Първият в редицата неправилно паркирани автомобили бил процесният автомобил марка
„Лексус” с рег. № *******, собственост на жалбоподателката. Свидетелят М. и
негов колега предприели действия по принудително отстраняване на автомобила
марка „Лексус”, като преди да го поставят върху репатриращия автомобил на място
пристигнала жалбоподателката, която посочила, че е паркирала автомобила.
Свидетелят М. обяснил на жалбоподателката, че следва да заплати съответната
такса, за да бъде освободен автомобилът й. Тя отказала да плати таксата и
поискала да й бъде съставен АУАН.
Тъй като свидетелят М. не бил оправомощен да състави АУАН
поискал съдействие чрез спешен телефон 112 да изпратят екип на сектор „Пътна
полиция”. След като получил отговор, че няма свободен екип, свидетелят поискал
съдействие от ОП „Транспорт”. На място пристигнали свидетелите Ж.С. и К.Б. –
служители в дирекция УКОРС към Община Бургас. Свидетелят С. съставил АУАН срещу
жалбоподателката за това, че е паркирала лек автомобил след пътен знак В27,
като автомобилът е представлявал пречка за останалите участници в движението. Впоследствие
срещу жалбоподателката е било издадено и процесното НП.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства:
акт за установяване на административно нарушение от 11.07.2019 г., наказателно
постановление НП 1521 от 16.07.2019 г., протокол за проверка от 11.07.2019 г.,
ведно със снимков материал към него, възражение на жалбоподателката, 3 бр.
заповеди на кмета на Община Бургас, свидетелските показания на свидетелите Р.М.,
Ж.С. и К.Б.. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така
установените факти. Показанията на свидетелите М., С., Б. са обективни,
последователни, логични, безпротиворечиви, допълващи се, поради което съдът
напълно ги кредитира. По делото са
събрани и писмени доказателства, които допринасят за пълното изясняване на
фактическата обстановка, приета от съда за осъществила се.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият
състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които
да обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното наказателно постановление и
АУАН са издадени от компетентни органи (Заповед № 416/26.02.2008 г. и Заповед №
1453/15.06.2015 г. и двете на кмета на Община Бургас) в сроковете по чл. 34, ал.
1 и ал. 3 от ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са
спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В тази
връзка съдът не споделя поддържаното от жалбоподателката възражение за
допуснато съществено нарушение при описанието на нарушението в АУАН и НП. В
действителност в АУАН е посочено, че автомобилът е бил паркиран в зона на
действие на пътен знак В-27, а в НП е посочено, че автомобилът е бил паркиран
след пътен знак В-27. Пътен знак В-27 гласи, че са забранени престоят и
паркирането. В
Наредба № 18 за сигнализация на пътищата с пътни знаци в чл. 61, ал. 1 е
предвидено, че пътен знак за въвеждане на забрана се поставя непосредствено
преди участъка от пътя, за който се отнася забраната. Следователно забраната,
която се въвежда с пътния знак В-27 има действие след знака. Оттук може да се
направи извод, че зоната на действие на пътния знак е в участъка след
поставянето му. Ето защо в случая не е налице разминаване в АУАН и НП
по отношение на вмененото на жалбоподателката нарушение. Независимо дали ще се
посочи, че автомобилът е бил паркиран след пътен знак В-27 или в зоната на
действието му, ясно и недвусмислено се разбира, че жалбоподателката е била
санкционирана за това, че е паркирала МПС при действаща забрана за паркиране в
процесния участък от пътното платно, като автомобилът е създавал пречки на
другите участници в движението.
От събрания по делото доказателствен материал по
категоричен начин се установява, че жалбоподателката е осъществила от обективна
и субективна страна нарушението по чл. 98, ал. 1, т. 1, предл. второ ЗДвП,
съгласно която разпоредба престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство
създава пречка за движението. До този безспорен извод съдът
достигна като взе предвид събраните по делото доказателства. В показанията си
свидетелите М., С. и Б., които са свидетели очевидци на нарушението посочват,
че автомобилът е бил паркиран след пътен знак В-27 и е представлявал пречка за
останалите участници в движението. И тримата свидетели посочват, че разположението
на процесното МПС е създавало пречка за други автомобили, като свидетелите М. и
С. свидетелстват, че автомобилът е бил пречка за другите автомобили, паркирани
в разрешената за паркинг „синя зона” от дясната страна на платното за движение,
за които е било затруднено извършване на маневри за разминаване и излизане от
паркоместата в „синята зона“. Съдът намира за неоснователно и възражението на
жалбоподателката, че не е доказано, че автомобилът е бил паркиран в зона на
действие на забрана за паркиране. От приложен по делото снимков материал се
установява, че по-голямата част от автомобила е била паркирана след пътния знак
В-27. Следователно паркираното от жалбоподателката МПС е било паркирано в
зоната на действие на забраната, въведена с пътен знак В-27.
На следващо място съдът намира за неоснователно и
възражението на жалбоподателката, че пътният знак, въвеждащ забрана за
паркиране В-27 е бил поставен в нарушение на установените правила. В
действителност съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредба № 18 oт 23.07.2001
г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци пътните знаци и
другите средства за сигнализиране се поставят отдясно на платното за движение,
с лицевата си страна срещу посоката на движение, така че да не се закриват от
други пътни знаци, препятствия, съоръжения или принадлежности в обхвата на пътя
на място, което осигурява: своевременното им разпознаване и възприемане от
участниците в движението през деня и през нощта; безпрепятствено движение на
пътните превозни средства и на пешеходците. Това правило обаче не е абсолютно,
тъй като ал. 2 на същата норма предвижда и възможност знакът да бъде поставен и
отляво на платното на движение. Ето защо обстоятелството, че пътен знак В-27 в
конкретния случай е бил поставен отляво на посоката на движение не обосновава
извода, че спрямо паркирания от жалбоподателката автомобил не е съществувала
въведена забрана за паркиране. Още повече в случая от събраните доказателства
се установява, че забраната е действала именно за лявата лента от платното за
движение на процесния участък, тъй като от дясната страна са били разположени
разрешени от администрацията на Община Бургас места за паркиране, поради което
знакът не може да бъде поставен от дясната страна. Следователно безспорно се установява по делото,
че за участъка, където е бил паркиран от жалбоподателката процесният автомобил
е била въведена забрана за паркиране с пътен знак В-27. От снимковия материал
се установява, че автомобилът е бил паркиран в непосредствена близост до знака,
което обстоятелство категорично навежда, че знакът е бил възприет от
жалбоподателката и независимо от това тя е паркирала автомобила.
С оглед изложеното съдът достигна до извод за доказаност
на вмененото на жалбоподателката нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1, предл. второ ЗДвП.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 183, ал. 2,
т. 1 ЗДвП предвижда наказание глоба в размер на 20 лв. Санкционната
норма правилно е приложена от наказващия орган като относима към процесния
случай и на жалбоподателката е била наложена глоба именно в
предвидения размер от 20 лева. Съдът счита, че с така наложеното
наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени
в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната
превенция за въздействие върху обществото.
Предвид изложеното наказателното постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП-1521 от 16.07.2019
г., издадено от зам. кмет на Община Бургас, с което на Д.Х.Р., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 98,
ал. 1, т. 1, предл. второ ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 20 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
/п/
КС