Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
София, 29.03.2022
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - В въззивен състав, в публично
съдебно заседание на шестнадесети февруари
две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА -
ТОНЕВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА
СИМЕОНОВА
при секретаря Юлиана Шулева, като разгледа
докладваното от мл. съдия Симеонова в. гр.
д. № 8010 по описа на съда за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 – 273 ГПК.
С решение № 19726/29.11.2016 г. по гр. д. № 397/2016 г. по описа на
Софийски районен съд, I ГО, 124
състав, е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че И.А.Л., ЕГН ********** и С.И.Л., ЕГН ********** дължат
солидарно на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* сумата от 294,62 лв. за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от м. 11.2012 г. до м. 04.2014 г. за
аб. № 142256, ведно със законна лихва за периода от 07.10.2015 г. до изплащане
на вземането, както и лихва в размер на 53,82 лв. за периода от 31.12.2012 г.
до 23.09.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 16.10.2015 г. по ч. гр. д. № 60440/2015 г. на СРС, 124 състав, като е
отхвърлена претенцията за лихва за разликата до пълия предявен размер от 59,34
лв. Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата от 319,93 лв. – разноски
в производството по ч. гр. д. № 60440/2015 г. на СРС, 124 състав, както и
762,91 лв. – разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на
трето лице – помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД – „Т.с.“ ЕООД.
Срещу решението в частите, с
които са уважени исковете и са присъдени
разноски
е подадена въззивна жалба от ответниците И.А.Л. и С.И.Л., с
оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон. Оспорва се
съществуването на облигационно правоотношение между страните, твърди се, че липсват
доказателства, които да обосноват извод за дължимост на претендираните от „Т.С.“
ЕАД суми. Излагат се съображения, че съдът неправилно е кредитирал съдебно –
техническата експертиза, като е приел за доказано доставянето на топлинна
енергия и годността на абонатната станция, както и се твърди наличие на
неравноправни клаузи в общите условия на ищеца във връзка с договорите за
топлинна енергия. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и за
отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна – „Т.С.“ ЕАД
не е депозирала отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК. С молби от 11.10.2019 г., от 13.10.2020
г. и от 15.02.2022 г. моли за отхвърляне на въззивната
жалба и за потвърждаване на решението в обжалваните части, претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за недължимост, евентуално за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.с.“ ЕООД,
не взема становище по жалбата.
Първоинстанционното решение в частта, с
която е отхвърлена претенцията за лихва за разликата до пълия
предявен размер не е обжалвано от ищеца, поради което е
влязло в сила.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е процесуално допустима
като подадена от надлежни страни, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната
част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата,
с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от
ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
В случая постановеното решение е валидно, но недопустимо в обжалваната част и като такова следва да бъде обезсилено и
делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Съображенията за
това са следните:
По заявление по чл. 410 ГПК,
подадено от „Т.С.“ ЕАД с вх. № 3068341/07.10.2015 г. е образувано ч. гр. д. №
60440/2015 г. на СРС, 124 състав, въз основа на което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.10.2015 г., с която е
разпоредено длъжниците И.А.Л. и С.И.Л. да заплатят солидарно на кредитора „Т.С.“
ЕАД следните суми: 294,62 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода м. 11.2012 г. – м. 04.2014 г., ведно
със законната лихва от 07.10.2015 г. до изплащане на вземането, лихва в размер
на 59,34 лв. за периода от 31.12.2012 г. до 23.09.2015 г., и 325 лв. –
разноски, дължими за топлоснабден имот: гр. София, община Подуяне, ж. к. „*******ап.
14, аб. № 142256.
В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК от
длъжниците са постъпили възражения вх. № 3081196/18.11.2015 г. и вх. №
3081195/18.11.2015 г., с които се оспорва дължимостта на претендираните суми.
С разпореждане от 20.11.2015 г.
на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си
по заповедта в едномесечен срок от получаване на съобщението, като довнесе
държавна такса, за което следва да представи съответни доказателства, в
противен случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
Съобщението с препис от
разпореждането от 20.11.2015 г. е получено от „Т.С.“ ЕАД на 02.12.2015 г., като
в едномесечния срок не са представени доказателства за предявяване на
установителните искове.
Производството по гр. д. №
397/2016 г. на СРС, 124 състав, е образувано по искова молба вх. №
8000177/06.01.2016 г., подадена впоследствие от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, срещу И.А.Л.
и С.И.Л., с която е поискано ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
сума в общ размер на 353,96 лв., от които 288,50 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 11.2012 г. – м. 04.2014
г., 57,95 лв. – законна лихва за забава от 31.12.2012 г. до 23.09.2015 г., както
и 6,12 лв. – главница, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия
за периода м. 11.2012 г. – м. 04.2014 г. и 1,39 лв. – законна лихва за забава
за периода от 31.12.2012 г. – 23.09.2015 г., ведно със законна лихва от
07.10.2015 г. до окончателното плащане, в условията на солидарна отговорност,
дължими за топлоснабден имот: гр. София, община Подуяне, ж. к. „*******ап. 14,
аб. № 142256. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения,
че за посочените суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, въз основа на заявление от 07.10.2015 г.
С разпореждане от 16.02.2016 г.
районният съд е оставил без движение исковата молба, като е указал на ищеца в
едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираните
нередовности като в писмена молба с препис за насрещната страна да посочи защо
предявява осъдителен иск срещу ответниците при изложеното твърдение за
проведено и приключило заповедно производство за процесните суми, както и да
представи доказателство за довнесена държавна такса, като на ищеца е указано,
че при неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната, а
производството по делото – прекратено.
С молба вх. № 1032799/02.03.2016
г. в изпълнение на дадените указания „Т.С.“ ЕАД, чрез процесуалния си
представител, е уточнило, че исковете са осъдителни, въпреки провелото се и
приключило заповедно производство срещу длъжниците, срещу които не е депозиран
установителен иск в срока след постъпване на възражения срещу издадената
заповед, както и е представен документ за внесена държавна такса.
Въпреки направеното уточнение,
съдът е приел, че е сезиран с установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, в
хода на производството пред първата инстанция са
събирани доказателства за изясняване на спора от фактическа и правна
страна, след което районният съд е постановил решение, с което се е произнесъл
с установителен диспозитив относно дължимостта на исковите суми.
С оглед на изложените в
исковата молба фактически обстоятелства и формулирания петитум, както и предвид
уточнението на ищеца, направено с молба от 02.03.2016 г. следва, че предмет на
производството пред СРС са осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответниците
да заплатят в условията на солидарна отговорност суми за доставена, но
незаплатена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, със
съответни лихви за забава. Предметът на делото се определя от ищеца чрез
основанието и петитума на иска, т. е на база изложените фактически
обстоятелства и формулирания в исковата молба петитум, като с оглед
диспозитивното начало на гражданския процес съдът не може да внася промени в
него. Съдът е длъжен да се произнесе по иска, с който е сезиран като
непроизнасянето по този иск обуславя недопустимост на решението.
В случая първоинстанционният съд
не се е съобразил с очертания с исковата молба и с молба от 02.03.2016 г. предмет
на делото, като вместо по предявените с исковата молба осъдителни
искове /при липса на последващо изменение/ е постановил решение, с което се е
произнесъл по положителни установителни искове, каквито не са били предявени.
Търсената с осъдителен иск, положителен установителен иск и отрицателен
установителен иск съдебна защита е различна. Ищецът е този, който преценява
какъв иск да предяви, а в зависимост от това дали искът е допустим съдът постановява
или не решение по същество, с което го уважава или отхвърля. В случая
първоинстанционният съд не се е произнесъл по предявените от ищеца осъдителни
искове, поради което решението в обжалваната част следва да бъде обезсилено, а
делото върнато на СРС за ново разглеждане от друг състав и произнасяне по
предявените осъдителни искове.
Предвид констатираната
недопустимост на решението, настоящата инстанция не може да решава спора по
същество, поради което и не следва да обсъжда събраните по делото доказателства
и установените въз основа на тях правнорелевантни факти.
По отношение на дължимите
разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане
на спора.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 19726/29.11.2016 г. по гр. д. № 397/2016 г. по описа на
Софийски районен съд, I ГО, 124
състав, в обжалваната част, с която е
признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че И.А.Л., ЕГН ********** и С.И.Л., ЕГН ********** дължат
солидарно на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* сумата от 294,62 лв. за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от м. 11.2012 г. до м. 04.2014 г. за
аб. № 142256, ведно със законна лихва за периода от 07.10.2015 г. до изплащане
на вземането, както и лихва в размер на 53,82 лв. за периода от 31.12.2012 г.
до 23.09.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 16.10.2015 г. по ч. гр. д. № 60440/2015 г. на СРС, 124 състав, както и в
частта, с която И.А.Л., ЕГН ********** и С.И.Л., ЕГН ********** са осъдени да
заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* сумата от 319,93 лв. – разноски в
производството по ч. гр. д. № 60440/2015 г. на СРС, 124 състав, както и 762,91
лв. – разноски в исковото производство, като постановено по непредявен иск и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СРС за произнасяне по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу И.А.Л. и С.И.Л. осъдителни искове.
Решението е постановено при участието на
трето лице – помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД – „Т.с.“ ЕООД.
Решението в отхвърлителната част е влязло в сила.
Решението не подлежи
на обжалване – по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.