Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2024г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и първи февруари, през две хиляди двадесет и четвърта година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА Х.
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА Х.
гражданско дело № 4896 по описа за 2020г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 ГПК.
Образувано е по иск на Т.А.Н.-Х. срещу ЗК „Л.И.“ АД, за присъждане на
сумата 50 000.00 /петдесет хиляди/лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди и сумата 4 862,40 /четири хиляди осемстотин шестдесет и
два, 0.4/лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за
лечение, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 25.12.2019г., в гр.София,
около 18:00, причинено виновно от Е.Д.Б., при управление на лек автомобил марка
„Шкода-Фабия", с рег. № CA ****КВ, който
движейки се със скорост 30-40 км/ч по ул. „Дойран" ,в посока от
ул.„Кюстендил" към бул.„Гоце Делчев", в лявата пътна лента,
приближавайки към спирка на МГТ- ул.„Дойран" № ****, в нарушение на
правилата за движение по пътищата не пропуснал слязлата от МПС на градския
транспорт и предприела пресичане на
платното за движение движейки се отдясно на ляво спрямо движението на
автомобила пешеходка Т.А.Н.-Х., и я блъснал, с което и причинил тежки
травматични увреждания, чиято отговорност била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗК „Л.И.“ АД, със
застрахователна полица № BG/22/319000674341,
валидна от 08.03.2019г. до 07.03.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата за неимуществени вреди считано от 21.05.2020г.- датата на изтичане
на законово
определения 3-месечен срок за произнасяне от страна на
застрахователя по извънсъдебната претенция, а върху главницата за имуществени
вреди считано от 17.01.2020г. – датата на последното извършено плащане, до
окончателно им изплащане.
В исковата молба ищеца твърди, че в резултат на ПТП претърпял болки и страдания с голям
интензитет за продължителен период от време, които не са отшумели и към
момента, ще продължат и в бъдеще. Претърпял множество медицински интервенции,
включително оперативна намеса, продължителен възстановителен период, през
голяма част от който бил поставен в невъзможност да изпълнява ежедневните си
задължения и да води предишният начин на живот. Получил трайни, пожизнени
увреждания и увреждания на психиката.
Твърди, че с искане Вх. № 2498/20.02.2020г. на основание чл. 429, ал. 1 К3, предявил пред застрахователя извънсъдебна
претенция за заплащане на обезщетение, но такова не било изплатено.
Ответникът ЗК „Л.И.“ АД в отговора на исковата молба изразява становище за
допустимост, но неоснователност на исковете.
Не оспорва, че е налице валидно застрахователно правоотношение по отношение
лек автомобил марка „Шкода-Фабия", с рег. № CA ****КВ
управляван от Е.Д.Б., по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
сключена със ЗК „Л.И.“ АД, със застрахователна полица № BG/22/319000674341,
валидна от 08.03.2019г. до 07.03.2020г., както и, че с искане Вх. №
2498/20.02.2020г. на основание чл. 429, ал. 1 К3, ищеца е предявил пред застрахователя
извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение, но такова не било
изплатено.
Оспорва механизма на ПТП с възражението, че водача на лек автомобил марка „Шкода-Фабия", с рег. № CA ****КВ няма вина за
настъпване на ПТП. Същото е причинено изцяло по вина на пострадалата ищца,
която като пешеходец предприела пресичане на нерегламентирано за това място,
ненужно удължила пътя си на пресичане, не се съобразила с разстоянието до приближаващите се превозни средства и
тяхната скорост на движение, с което допуснала нарушение на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП.
Навел е в евентуалност възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от ищеца във висока степен по съображения идентични с
изложените за негова вина.
Оспорва и наличието на причинна връзка между ПТП и твърдените вреди, а в
евентуалност същите по интензитет и проявление.
В евентуалност оспорва претенциите по размер.
В допълнителната искова молба
постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК и в допълнителният отговор депозиран в срока по
чл. 373, ал. 1 от ГПК не са наведени нови твърдения и възражения
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно
в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
От заключението по приетата САТЕ се установява следното:
ПТП е настъпило при следният механизъм: на 25.12.2019г. в гр.София около
18:00 часа лек автомобил „Шкода-Фабия" с рег. N°
CA ****КВ, управляван от Е.Д.Б. със скорост 30-40 км/ч се е движил по ул.
„Дойран" в посока от ул. „Кюстендил" към бул. „Гоце Делчев" в
лявата пътна лента, приближавайки към спирка на МГТ - ул.“Дойран" № ****.
При платно за движение на ул. „Дойран“ е с 4 пътни лента, по 2 за посока,
вдясно има стандартно уширение от 3,0 м за спиране на
автобуси и тролейбуси. В същото време пострадалата пешеходка Т.А.Н.-Х., като е
слязла от МПС на градския транспорт е предприела пресичане на платното за
движение движейки се отдясно на ляво спрямо движението на автомобила, с
неустановен начин на вървене или тичане. Водачът на л.а. „Шкода Фабия“ е реагирал със спиране, но по неустановени причини,
най-вероятно т.к. е задействал спирачната система със закъснение не е успял да
спре своевременно и е ударил пешеходката с предната, дясна част на автомобила,
със скорост около 30-40 км/ч.
Съгласно заключението причините за настъпване на ПТП са субективни, от
стана и на двамата участника. Причината за създаване на опасността и
настъпване на произшествието е в предприетото пресичане на платното за движение
от пешеходката Т.А.Н.-Х. на място, което не е обозначено, нито е регламентирано
за движение на пешеходци в зоната на спирка на МГТ N ****. При пресичането
пешеходката не е била достатъчно наблюдателна и не е осигурила собствената си
безопасност като участник в движението. При липсата на данни за ограничаване на
видимостта при слизане на пешеходката от автобус или тролейбус водачът на л.а.
Шкода Фабия е имал възможност да я види своевременно
и е имал и възможност да спре и да предотврати удара. Причина за настъпване на
удара, при вече появилата се опасност, пресичаща платното за движение
пешеходка, е в субективните действия/бездействия с органите за управление на
автомобила, най-вероятно поради закъсняла реакция за спиране. Съгласно
заключението само при бързо тичане на пешеходката, каквото в случая не е
установено, ударът е непредотвратим за
водача.
От заключението по приетата СМЕ се
установява следното:
Като пряка, непосредствена последица от ПТП ищцата е получила следните
увреждания: „Закрита фрактура на външния кондил на
лявата голямопищялна кост“, „Закрита неразместена
фрактура на вътрешния кондил на лявата бедрена
кост.“.
В процесният случай ударът от автомобила е бил в
левия, долен крайник на ищцата в момент, когато
тежестта на тялото е била върху него. От удара, лявото коляно се е
огънало навътре и се е ротирало в посока на
часовниковата стрелка, което е довело до две вътреставни
фрактури.
Травматичните костни увреждания на ищцата Т.Х. са сложни по вид и трудни за
лечение. Задължават провеждане на оперативно лечение, тъй като фрактурите са в
зони, където костта е рехава, пореста, освен фрактура костната тъкан се
смачква, което пък нарушава гладкостта на ставната повърхност.
По своят медико-биологичен характер получените две фрактури в областта на
лявата колянна става са довели на пострадалата
„трайно затрудение на движенията на левия долен
крайник за срок по дълъг от 30 дни" (в случая 5 месеца).
При постъпване в болница по спешност, с болки, оток и патологична
подвижност на лява колянна става, и след проведени
изследвания и проведена предоперативна подготовка,
ищцата е била оперирана на 31.12.2019г. -извршена
операция: „открито наместване на счупената лява голямопищялна
кост, подвигане на тибиалното
плато, извършване на костна пластика и стабилизиране на въшния
кондил на костта с L-титанова
плака и 3бр. позиционни винта. Поставени френажи.
Временна гипсова лингета". Изписана е на 03.01.2020г. с предписано
поддържащо лечение и режим, и обезболяваща терапия.
Счупените кости са зараснали за срок от 2 месеца, когато е започнала
ранната рехабилитация – движение но без натоварване на оперирания крак. Пълно
натоварване на левия крак е започнала в началото на 5-тия месец. Общо лечебният
и възстановителен (оздравителен) период е приключил за 5 месеца.
През посоченият 5-месечен период, пострадалата е търпяла болки и страдания,
като най интензивни те са били през първите 2 месеца непосредствено след
злополуката и около 1 месец по време на проведената първа рехабилитация на
лявата колянна става. През останалите периоди е
търпяла периодични болки при пренапрежение на левия крак, както и при рязка
промяна на времето, когато е била принудена често да ползва седативни
и обезболяващи средства.
Към момента, т.к. двете фрактури са били вътреставни
е възможно ищцата да търпи краткотрайни, единични болки при рязка промяна на
времето, които отзвучават след употреба на аналгетици.
Към момента пострадалата е в стабилно състояние. Счупените кости, участващи
в лявата колянна става - бедрената кост и големия
пищял са зараснали окончателно, с добър калус.
Металната плака все още не е извадена. Поради възрастта тази метална система не
винаги се премахва. Ако бъде отстранена,това става чрез нова костна операция,
която ще доведе на постадалата допълнителни болки и
страдания за срок около 30 дни и нужда от кратък курс рехабилитация.
Кьм настоящият момент
лявата колянна става на ищцата е малко оточна, а мускулатурата на лявата подбедрица
- все още в стояние на хипотрофия.
По предната повърхност на ставата има груб дъговиден белег от извършената
костна операщия с дължина 12-13 см. и ширина 0,5см.
Белегът е траен по вид и не е възможно оперативното му заличаване. При
тестване, независимо от извършената операция се установява умерена
предно-латерална нестабилност. Движенията на лявата колянна
става са почти в норма, но ищцата трудно изкачва стълби, а при клякане ползва
помощ. Придвижва се самостоятелно - у дома, без помощни средства, но с леко
накуцваща походка наляво.
Съгласно заключението извършените от ищцата разходи, за които са
представени отчетни документи, са в причинна връзка с лечението на процесните увреждания. Същите е трябвало да бъдат
извършени, били са задължителни, за да може правилно и навреме да се проведе
лечението на получените костни увреди. Извършила е разходи за: заплатена
метална остеосинтеза ( подпорна лява титанова плака, винтове, шайби и разширен остеоснитезен пакет- общо 4215,00лв. закупен санитарен
стол, алуминиева проходилка и медицински транспорт - общо 470,00лв., за
медицински транспорт (линейка) до УМБАЛСМ „Н.И Пирогов" - 100,00лв., за
закупен антикоагулант (Фраксипарин)
- 77,40 лв. Общо извършени разходи - 4 862,40лв.
От показанията на свидетеля Р.А.В.- сестра на
ищцата се установява, че узнала за инцидента от ищцата, която и се обадила от
болницата вечерта, след настъпването му, плачейки и стенейки. Чакали я за
коледната вечеря, но тя така и не се появила. Веднага с майка им отишли в
болницата. Намерили я в коридора на количка-легло, окървавена. Плачела, много я
болели крака и гърба. Преди операцията и след това не можела да се обслужва
самостоятелно и да става от леглото и да се движи. Носели и памперси и
обезболяващи. Изписали я след 7-8 дни. В къщи не можела да се обслужва
самостоятелно и да става от леглото и да се движи. Всички и помагали.
Продължила и с памперсите. Тя изпитвала силно притеснение и дискомфорт
от състоянието си и взели количка за тоалетни нужди. Ползвала я няколко месеца.
Не могла да походи въпреки, че опитвали с рехабилитатор. Преди инцидента тя
била подвижна и активна, движела се пеша, много обикаляла въпреки онкологичното
си заболяване. Сега вече не била същия човек. Не можела като преди да се движи,
качила килограми, станала вяла. Била притеснена, чувствала се безполезна и
смятала, че никога няма да се оправи. При возене в кола се страхувала.
При така установеното съдът формира
следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за изплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди основани на твърдението, че
при наличие на предвидените в закона предпоставки, ответникът дължи да заплати
застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ за причинените от застрахования водач вреди.
За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, която е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента,
в тежест на ищците е да установят кумулативното наличие на следните
предпоставки: съществуването на валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя; настъпването на застрахователно
събитие механизмът на ПТП, всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди
– противоправно деяние, изразяващо се в управление на
пътно превозно средство в нарушение на правилата за движение по пътищата, вина,
вреда и причинна връзка между деянието и твърденият вредоносен резултат, вида
на вредите и тяхната стойност.
В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете, в т.ч.
главно и пълно и направеното възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат с поведението на пострадалия, респ., че същият има
значителен принос за настъпване на вредоносния резултат.
Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за
установено, че отговорността на лек автомобил марка „Шкода-Фабия",
с рег. № CA ****КВ управляван от Е.Д.Б., е застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗК „Л.И.“ АД, със
застрахователна полица № BG/22/319000674341, валидна от 08.03.2019г. до
07.03.2020г., както и, че с искане Вх. № 2498/20.02.2020г. на основание чл.
429, ал. 1 К3, ищеца е предявил пред
застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение, но такова не
било изплатено.
Съдът намира заключението на САТЕ и СМЕ за обективно и компетентно дадено и
съответстващо на останалите доказателства, поради което ги кредитира изцяло.
Въз основа тях и останалите доказателства приема, че ПТП се осъществил при
следният механизъм:
На 25.12.2019г. в гр.София около 18:00 часа лек автомобил „Шкода-Фабия" с рег. N° CA ****КВ, управляван от Е.Д.Б.
със скорост 30-40 км/ч се е движил по ул. „Дойран" в посока от ул.
„Кюстендил" към бул. „Гоце Делчев" в лявата пътна лента,
приближавайки към спирка на МГТ - ул.“Дойран" № ****. В същото време
пострадалата пешеходка Т.А.Н.-Х., като е слязла от МПС на градския транспорт е
предприела пресичане на платното за движение, движейки се отдясно на ляво
спрямо движението на автомобила, с неустановен начин на вървене или тичане. Водачьт на л.а. „Шкода Фабия“ е
реагирал със спиране, но по неустановени причини, най-вероятно т.к. е
задействал спирачната система със закъснение не е успял да спре своевременно и
е ударил пешеходката с предната, дясна част на автомобила, със скорост около
30-40 км/ч.
Приема, че при този механизъм причина за настъпване на ПТП е в действията
на водачът на л.а. Шкода Фабия, който при е имал възможност
да види своевременно пресичащата пътното платно ищца и да спре и предотврати
удара, но поради субективните действия/бездействия с органите за управление на
автомобила, най-вероятно поради закъсняла реакция за спиране я е блъснал. Само
при бързо тичане на пешеходката, каквото в случая не е установено, ударът е непредотвратим за
водача. Причина за настъпване на ПТП е и предприетото пресичане на платното
за движение от пешеходката Т.А.Н.-Х. на място, което не е обозначено за
движение на пешеходци в зоната на спирка на МГТ N ****, като при пресичането не
е била достатъчно наблюдателна и не е осигурила собствената си безопасност като
участник в движението.
При така изложеното приема за установени, че деянието, авторството и
виновното поведение на водача Е.Д.Б. на л.а. Шкода Фабия
и причинените по непредпазливост телесни увреждания на ищеца.
Въз доказателствата приема за доказано и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия ищец. Основна причина за настъпване на ПТП са субективните действия
на водача на лекият автомобил, който не предприел своевременно необходимото за
да избегне удара, но причина за настъпване на ПТП са и субективните действия на
пострадалия, който в нарушение на правилата за движение по пътищата се
предприел пресичане на необозначено за това място, внезапно навлязла на пътното
платно без да съобрази разстоянието до и скоростта на приближаващите превозни
средства, с което поставила сама себе си в опасност.
С оглед изложеното, настоящия състав определя 60% съпричиняване на вредоносния резултат при ПТП от
страна на пострадалия Т.А.Н.-Х..
Съдът цени показанията на свидетеля В.при условията на чл. 172 ГПК и им
дава вяра изцяло, т.к. са дадени в резултат на преки, непосредствени
впечатления, те са вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите
доказателства по делото. Въз основа тях, писмените доказателства и заключението
по приетата СМЕ приема за установено, че в резултат на травмата пострадалата е
претърпяла множество медицински интервенции, оперативна намеса и продължителен
период на възстановяване – 5 месеца, като през първите 60 дни след травмата и
първите 30 дни от проведената рехабилитация търпените болки и страдания са били
със значителен интензитет. Приема за установено и, че през значителна част от
периода на възстановяване – 2 месеца, пострадалата е пребивавала първоначално
на постелен режим, впоследствие до петият месец се е придвижвала с помощни средства, като през
този период е била поставен в зависимост
от помощта на трети лица, първоначално изцяло, а по късно – отчасти. Без
съмнение е търпяла и поражения на психиката. Изпитвала е чувство за безнадежност, безпомощност, безсилие, както и чувството, че
е постоянно в тежест на близките си. Към момента е възстановена, но по предната
повърхност на ставата е налице оперативен белег с дължина 12-13 см. и ширина
0,5см, които е загрозяващ и не подлежи на заличаване. Лявата колянна става е оточна, а
мускулатурата на лявата подбедрица - все още в състояние
на хипотрофия. Налице е и умерена предно-латерална
нестабилност на лявата колянна става. Движенията в последната са почти в норма, но ищцата
трудно изкачва стълби, а при клякане ползва помощ. Придвижва се самостоятелно -
у дома, без помощни средства, но с леко накуцваща походка наляво.
Въз основа доказателствата приема за установени и твърдените неимуществени
вреди – медицински разходи, в претендираният размер.
Събразявайки изложените
обстоятелства, обществено икономическите условия в страната към настъпване на
инцидента и разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД съдът намира, че сумата
50000.00лв. би обезщетила пострадалата за причинените неимуществени вреди ПТП.
След приспадане от размера на определеното обезщетение за неимуществени
вреди и от размера на определеното обезщетение за имуществени вреди на сума
съответна на степента на съпричиняване на вредоносния
резултат, дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на
20000.00лв., а дължимото обезщетение за имуществени вреди е в размер на
1945.00лв.
За сумата 30000.00лв., която е горница над присъдените 20000.00лв. до общо претендираните 50000.00лв. за неимуществени вреди и сумата
2917.40лв., която е горница над присъдените 1945.00лв., до общо претендираните 4862.40лв.
за имуществени вреди, исковете са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени поради установеното съпричиняване.
Предвид основателността и доказаността на главните
претенции в посочените размери, основателно е искането с правно основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва. Съобразно направеното искане
главницата за неимуществени вреди следва да се присъди ведно със законната
лихва считано от 21.05.2020г.- датата на изтичане на законово определения
3-месечен срок за произнасяне от страна на застрахователя по извънсъдебната
претенция, а върху главницата за имуществени вреди считано от 17.01.2020г. –
датата на последното извършено плащане, до окончателно им изплащане.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски се дължат
в полза на двете страни.
Ищеца претендира присъждане на разноски в полза на адв. Я.Д.Д. - САК, в
качеството на процесуален представител на ищеца, адвокатско възнаграждение
определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Определено по
правилата на Наредба № 1/2004г., чл. 7, ал. 2, т. 4, възлиза на 2016.00лв.,
съобразно уважената част от исковете.
Ответникът не е претендирал разноски, затова съдът не присъжда такива в
негова полза.
Съобразно изхода от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Я.Д.Д. - САК, в качеството на процесуален представител на
ищеца, сумата 2016.00лв., представляващо възнаграждение за защита от адвокат
определено по правилата на чл. 38, ал. 2 ЗА.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 878.00лв.,
както и сумата 360.00лв., представляваща сторени разноски от бюджета на съда за
вещи лица съобразно уважената част от исковете.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** ****, ДА ЗАПЛАТИ на Т.А.Н.-Х., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, адв. Я.Д. – САК, сумата 20 000.00 /двадесет хиляди/лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди и сумата обезщетение за неимуществени вреди
и сумата 1945.00 /хиляда деветстотин четирдесет и пет/лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди – разходи за лечение, претърпени в резултат на ПТП настъпило
на 25.12.2019г., в гр.София, около 18:00, причинено виновно от Е.Д.Б., при
управление на лек автомобил марка „Шкода-Фабия",
с рег. № CA ****КВ, който движейки се със скорост 30-40 км/ч по ул.
„Дойран" ,в посока от ул.„Кюстендил" към бул.„Гоце Делчев", в
лявата пътна лента, приближавайки към спирка на МГТ- ул.„Дойран" № ****, в
нарушение на правилата за движение по пътищата не пропуснал слязлата от МПС на
градския транспорт и предприела
пресичане на платното за движение движейки се отдясно на ляво спрямо движението
на автомобила пешеходка Т.А.Н.-Х., и я блъснал, с което и причинил тежки
травматични увреждания, чиято отговорност била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗК „Л.И.“ АД, със
застрахователна полица № BG/22/319000674341, валидна от 08.03.2019г. до
07.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата за неимуществени вреди
считано от 21.05.2020г.- датата на изтичане на законовоопределения
3-месечен срок за произнасяне от страна на застрахователя по извънсъдебната
претенция, а върху главницата за имуществени вреди считано от 17.01.2020г. –
датата на последното извършено плащане, до окончателно им изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за неимуществени вреди за сумата 30000.00 /тридесет хиляди/лв., която е горница над
присъдените 20000.00 /двадесет хиляди/лв. до общо претендираните
50000.00 /петдесет хиляди/лв. за неимуществени вреди и сумата 2917.40 /две хиляди деветстотин и седемнадеет,
0.4/лв., която е горница над присъдените 1945.00 /хиляда деветстотин четирдесет и пет/лв., до общо претендираните
4862.40 /четири хиляди осемстотин шестдесет и два, 0.4/лв. за имуществени вреди, поради установеното съпричиняване, ведно със законната лихва считано от
21.05.2020г.- датата на изтичане на законово определения 3-месечен срок за
произнасяне от страна на застрахователя по извънсъдебната претенция, а върху
главницата за имуществени вреди считано от 17.01.2020г. – датата на последното
извършено плащане, до окончателно им изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** ****, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Я.Д. – САК, в качеството на
процесуален представител на Т.А.Н.-Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв. Я.Д. – САК, сумата
2016.00 /две хиляди и шестнадесет/лв., представляващо възнаграждение за
защита от адвокат определено по правилата на чл. 38, ал. 2 ЗА, съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** ****, ДА
ЗАПЛАТИ на, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД държавна такса в
размер на 878.00 /осемстотин седемдесет
и осем/лв., както и сумата 360.00
/триста и шестдесет/лв., представляваща сторени разноски от бюджета на съда
за вещи лица съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: