Решение по дело №1447/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1215
Дата: 25 октомври 2023 г. (в сила от 25 октомври 2023 г.)
Съдия: Мл.С. Марина Кирилова Семова
Дело: 20233100501447
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1215
гр. Варна, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Тони Кръстев
Членове:Десислава Г. Жекова

мл.с. Марина К. Семова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Марина К. Семова Въззивно гражданско
дело № 20233100501447 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх.№ 41660/05.06.2023 г., подадена от Н. К. Н., ЕГН
**********, гр. Варна, действаща чрез адв. Л. П., срещу Решение №
1616/14.05.2023 г., постановено по гр.д. № 12843/2022г. на ВРС, 48-ми състав,
в частите, с които са отхвърлени заявените от последната искови претенции,
срещу „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, както следва:
1/ за сумата от 120.26 лева, представляваща горницата над присъдените
369.49 лева до претендираните 489.75 лева за вреди по щета №
13019030105693, допълнително над заплатената сума от 214.48 лева,
претендирана като неизплатено застрахователно обезщетение по
застрахователен договор /застрахователна полица № *********/ КАСКО НА
МПС за лек автомобил, марка „******“, с рег. № ********, със срок на
валидност за периода 28.07.2018 г. – 27.07.2019 г., както и за сумата от 37.92
лева – горница над присъдените 117.43 лева до претендираните 155.35 лева за
1
мораторна лихва върху главницата за периода 10.08.2019 г. – 26.09.2022 г.;
2/ за сумата от 51.94 лева, представляваща горницата над присъдените
114.29 лева до претендираните 166.23 лева за вреди по щета №
13019030105694, допълнително над заплатената сума от 148.53 лева,
претендирана като неизплатено застрахователно обезщетение по
застрахователен договор /застрахователна полица № *********/ КАСКО НА
МПС за лек автомобил марка „******“, с рег. № ********, със срок на
валидност за периода 28.07.2018 г. – 27.07.2019 г., както и за сумата от 16.45
лева – горница над присъдените 36.29 лева до претендираните 52.74 лева за
мораторна лихва върху главницата за периода 11.08.2019 г. – 26.09.2022 г.;
3/ за сумата от 147.62 лева, представляваща горницата над присъдените
686.46 лева до претендираните 834.08 лева за вреди по щета № ***********,
допълнително над заплатената сума от 204.40 лева, претендирана като
неизплатено застрахователно обезщетение по застрахователен договор
/застрахователна полица № *********/ КАСКО НА МПС за лек автомобил
марка „******“, с рег. № ********, със срок на валидност за периода
28.07.2018 г. – 27.07.2019 г., както и за сумата от 46.46 лева – горница над
присъдените 218.14 лева до претендираните 264.60 лева за мораторна лихва
върху главницата за периода 10.08.2019 г. – 26.09.2022 г.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението
в обжалваната част. Спорът се свежда до размера на дължимото обезщетение
и начина на изчисляването му. Въззивникът счита, че в средната стойност,
необходима за възстановяване на щетите по процесния автомобил, следва да
се включи и стойността на ремонта по данни и на официалния сервиз на
марката „******“. Приетата от първостепенния съд като достатъчна средна
пазарна цена на труд от 28.50 лева с ДДС за 1 нормочас намира за
неоправдано ниска и занижена поради включване на данни от
несертифицирани сервизи. Счита, че следва да се съобрази допълнителното
експертно заключение, при което е приета за средна пазарна цена за труд
36.50 лева с ДДС за 1 нормочас, а не първоначалното такова. Отправя искане
за отмяна на първоинстанционното решение в посочените части и
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна „ЗАД АРМЕЕЦ“
АД не е депозирала отговор на въззивната жалба.
2
Въззивникът, редовно призован, чрез процесуалния си представител, не
се явява в съдебно заседание. Депозира становище, с което поддържа
въззивната жалба и отправя искане за присъждане на разноски. Въззиваемият,
също редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не депозира
становище.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, от
активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и
при спазване на останалите изисквания за редовност, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси, касаещи правилността, съдът е
ограничен от посоченото в жалбата.
За да се произнесе по спора въззивният съд съобрази следното:
Районен съд – Варна е сезиран с предявени, в условията на обективно и
кумулативно съединяване, осъдителни искове, с правно основание чл. 405, ал.
1 от КЗ и чл. 409, ал. 1 от КЗ, депозирани от Н. К. Н. срещу „ЗАД АРМЕЕЦ“
АД за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми, представляващи
неизплатено застрахователно обезщетение по застрахователен договор
/застрахователна полица № *********/ КАСКО НА МПС за лек автомобил,
марка „******“, с рег. № ********, със срок на валидност за периода
28.07.2018 г. – 27.07.2019 г., както следва: 1/ По щета № 13019030105693
сумата от 900 лева, допълнително над заплатените 214.48 лева, както и сумата
от 286 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 10.08.2019 г.
до 26.09.2022 г.; 2/ По щета № 13019030105694 сумата от 200 лева,
допълнително над заплатените 148.53 лева, както и сумата от 63.49 лева –
мораторна лихва върху главницата за периода от 11.08.2019 г. до 26.09.2022 г.
и 3/ По щета № *********** сумата от 600 лева, допълнително над
заплатените 204.40 лева, както и сумата от 190.50 лева – мораторна лихва
върху главницата за периода от 10.08.2019 г. до 26.09.2022 г., ведно със
законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
Ищцата посочва, че собственият й лек автомобил марка „******“, с рег.
№ ********, е застрахован при ответното дружество по застраховка
3
„КАСКО“ и „ЗЛОПОЛУКА“, с Полица № 0306XO404533, валидна за периода
от 28.07.2018 г. до 27.07.2019 г., включваща клауза на покритие „П“ –
ПЪЛНО КАСКО.
Излага, че е изплатила изцяло дължимата застрахователна премия, като
общата застрахователна сума за автомобила била 4600 лева. Сочи, че при
настъпили застрахователни събития и след извършен оглед, заснемане и
описание от застрахователя на повредите по автомобила са заведени
процесните щети.
Щета № 13019030105693 е заведена по повод застрахователно събитие,
при което на 25.07.2019 г. ищцата установила, че през изминалата вечер, на
паркинг до ул. „*********“ № 13, е направен опит за отваряне на багажника
на автомобила, като във фугата между багажника и заден ляв панел ТЕ, вкл. и
ключалката, е поставен предмет, при което трите детайла са изкривени, а
боята им е увредена. Увреден е и отвора на ключалката на задния капак,
вследствие на механичния натиск са изкривени пантите на багажника, а така
също липсва емблемата на багажника, като при демонтирането й е надраскана
и боята в тази зона.
Щета № 13019030105694 е заведена по повод застрахователно събитие,
настъпило на 26.07.2019 г., при което ищцата, паркирайки процесния
автомобил на паркинг до ул. „*********“ № 13, надрасква тавана на
автомобила в увиснали клони на дърво.
Щета № *********** е заведена по повод застрахователно събитие,
настъпило на 25.07.2019 г., при което ищцата, паркирайки процесния
автомобил на паркинг до ул. „*********“ № 13, уврежда предна и задна
броня, преден десен спойлер, десен заден спойлер и ляв стоп.
Навежда твърдения за изплатени от ответната страна застрахователни
обезщетения, които намира за недостатъчни да покрият щетите по
автомобила.
При евентуално възражение на ответника за погасяване по давност на
претенциите излага, че давността е започнала да тече от 25.07.2019 г., когато е
настъпило първото застрахователно събитие, и е спряла да тече за период от
13.03.2020 г., когато е обявено извънредното положение до 20.05.2020 г.,
когато са изтекли 7 дни от обнародване на нормата на §13 от ПЗР на Закон за
здравето.
4
Акцесорните претенции заявява с начални дати 15 дни след
уведомяването на застрахователя за щетите и изготвянето от последния на
описи, от който момент счита, че ответникът е изпаднал в забава.
По изложените съображения моли за осъждане на ответника да заплати
търсените суми.
Ответникът „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД е депозирал отговор на исковата молба
в срока по чл. 131 от ГПК.
Прави възражение за погасяване на претенциите по давност, тъй като
приложима в случая е тригодишната давност, която е изтекла на 26.07.2022 г.
Намира, че не е настъпила нито една от предвидените в закона хипотези за
спиране или прекъсване на давността.
Оспорва исковите претенции по основание и размер. Посочва, че изцяло
е изпълнил задълженията си по процесната застрахователна полица, като вече
изплатените суми по трите заведени щети са достатъчни да покрият
необходимите разходи за възстановяване на щетите по автомобила по средни
пазарни цени. Намира, че изплащането на обезщетение в по-голям размер би
довело до неоснователно обогатяване за ищеца. Подчертава, че към датата на
ПТП лекият автомобил е на повече от 16 години от датата на първата
регистрация и цените за резервни части и материали следва да се съобразят с
този факт, както и че няма нормативни изисквания, които да предвиждат, че
ремонтът трябва да се извърши в официален сервиз на марката, където цените
значително надхвърлят средните пазарни, както за материали, така и за труд.
Излага също, че официалните сервизи на съответните марки не се ангажират с
ремонти на автомобили, близки до края на своя естествен експлоатационен
срок. Намира, че сочената от ищцата сума е произволна и не отразява
средните пазарни цени за материали и труд и не отговаря на действително
претърпените вреди. Отбелязва, че не е представен документ, който доказва
извършването на ремонт.
Подчертава, че неоснователността на главната претенция води до
неоснователност и на акцесорната такава.
По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на исковите
претенции в цялост.
С протоколно определение от 20.04.2023 г., на осн. чл. 214 от ГПК, е
5
допуснато изменение в размера на предявените искове (главни и акцесорни).
Поради частичен отказ, на осн. чл. 233 от ГПК, производството е
прекратено за част от претенциите по щета № 13019030105693 – за сумата
над 489.75 лева до първоначално заявените 900 лева за главница, както и за
сумата над 155.35 лева до 286.00 лева за мораторна лихва и по щета №
13019030105694 – за сумата над 166.23 лева до първоначално заявените 200
лева за главница, както и за сумата над 52.74 лева до 63.49 лева за мораторна
лихва.
Претенциите по щета № *********** са изменени чрез увеличаване
размера на исковете: за главницата от 600 лева на 834.08 лева, а за
мораторната лихва от 190.50 лева на 264.60 лева.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил частично
така заявените искови претенции, като е кредитирал заключението по
първоначалната СТЕ. Възражението за погасяване по давност на претенциите
е приел за неоснователно.
При така очертания предмет на делото и при осъществяване на
проверката по чл. 269 от ГПК, въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което дължи
произнасяне по същество.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, намира жалбата за основателна, като приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 405 от КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок.
За успешното провеждане на този иск ищецът следва да докаже, че
между него и ответника е сключен валиден, към момента на настъпване на
застрахователното събитие, договор за застраховка, че на посочената дата е
настъпило описаното застрахователно събитие по посочения начин и
механизъм, в следствие, на което са били нанесени претендираните щети,
чиито размер е равен на заявения, включващ разходите за тяхното поправяне
(материали и труд).
Не е спорно между страните, а и се подкрепя от представените по
6
делото писмени доказателства, че за периода от 28.07.2018 г. – 27.07.2019 г.
лек автомобил, марка „******“, с рег. № ********, е застрахован по
застрахователен договор КАСКО НА МПС, обективиран в застрахователна
полица № *********, при клауза на покритие ПЪЛНО КАСКО.
Безспорно е и че са настъпили процесните застрахователни събития в
периода на застрахователно покритие, съответно на 25.07.2019 г. и на
26.07.2019 г., за което застрахованото лице е уведомило застрахователя.
Последният е завел три броя щети - щета № 13019030105693, щета №
13019030105694 и щета № ***********, по които извършил опис на
уврежданията по автомобила – също безспорно обстоятелство.
Спорен във въззивното производство, с оглед наведеното оплакване във
въззивната жалба, се явява въпросът в какъв размер следва да се определи
дължимото обезщетение – дали в средната пазарна цена за труд и материали,
изчислена към датата на настъпване на застрахователното събитие, следва да
се включат и цените от официален сервиз на марката.
За да се даде отговор на този въпрос, следва да се изхожда от целта на
обезщетяването, а именно да се възстанови имущественото състояние на
увредения такова, каквото е било преди увреждането без да се допуска
неоснователно обогатяване за последния.
В случая се касае за частична увреда на процесното МПС, при която за
размера на обезщетението релевантна е възстановителната стойност –
стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия
вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други (чл. 400, ал. 2 от КЗ).
За определяне размера на дължимото обезщетение пред първа
инстанция е изготвена СТЕ, към която е назначена допълнителна задача. В
първоначалното заключение вещото лице е посочило стойност за
отремонтиране на щетите по автомобила, определена към момента на
настъпване на застрахователното събитие, в размер на 1 737.65 лева, като е
взело предвид средни пазарни цени за материали и труд, предлагани от
доставчици на резервни части и автосервизи в гр. Варна, осигуряващи
необходимото за безопасността сертифицирано качество, без прилагане на
обезценка. На база тези данни е определил средна пазарна цена за труд в
размер на 28.50 лв. с ДДС за 1 нормочас. В съдебно заседание е уточнил, че са
7
използвани цени на шест сервиза, работещи на територията на гр. Варна, три
от които са официални на други марки автомобили – Рено, Дачия, Опел и
Нисан. В заключението по поставената допълнителна задача е дадена
стойност на средната пазарна цена, при изчисляването на която вещото лице е
изключило цените, предлагани от „Алианс Ауто“ (включени в
първоначалното заключение) и е включило цените на „М Кар Варна“, който е
официалният сервиз за „******“, като така изчислена общата стойност
възлиза на 2 057.49 лева, при цени от 36.50 лева с ДДС за 1 нормочас.
Като взе предвид тези данни, настоящият състав кредитира
заключението, изготвено по допълнителната задача към СТЕ и намира, че
следва да се присъди стойността, включваща данните от официалния сервиз
на марката, а именно тази от 2 057.49 лева. При определяне на средна пазарна
цена, следва да бъдат включени цените, предлагани от официални и
неофициални сервизи, такива със сертификат за качество и такива без. Няма
основание пазарът, предлаган от автомобилните сервизи, да бъде
ограничаван, като от средната пазарна стойност се изключат цените, по данни
от сервиза на марката, към която спада подлежащият на ремонт автомобил, а
да бъдат включени цени на други сервизи, включително и официални за
други марки автомобили.
Следва да се има предвид, че в случая не се касае за определяне на
обезщетение по цени на официален сервиз за марката, а единствено за
включването й в средната пазарна стойност, наред с цените, предлагани от
други сервизи – част от тях официални за други марки, а друга част
независими сервизи, необвързани с марка автомобил. Фактът, че автомобилът
е на повече от 16 години – с първа регистрация през 2003 г., има значение
единствено за това дали той е в гаранционен срок на експлоатация или не, но
не изключва възможността последният да бъде отремонтиран в официалния
за марката сервиз, който извършва обслужване както на гаранционни
автомобили, така и на такива, които не са в гаранция.
Дължимото обезщетение по всяка щета следва да се определи като към
сбора от цените на увредените части по отделните щети се прибави 1/3 от
стойността за заплащане на общи операции, която възлиза общо на 146 лева, а
1/3 от нея на 48.66 лева. От така получените стойности следва да се
приспадне извънсъдебно платеното от застрахователя обезщетение, което е в
8
размер на 567.41 лева общо по трите щети – обстоятелство, по което не се
спори между страните, при което ще се получи остатъкът, за заплащането на
който застрахователят следва да бъде осъден.
При тези изводи по щета № 13019030105693 обезщетението е в общ
размер на 704.23 лева (655.57+48.66), от което следва да се приспаднат
платените 214.48 лева, при което дължимият остатък е 489.75 лева. По щета
№ 13019030105694 обезщетението е в общ размер на 314.76 лева
(266.10+48.66), от което следва да се приспаднат платените 148.53 лева, при
което дължимият остатък е 166.23 лева. По щета № ***********
обезщетението е в общ размер на 1 038.48 лева (989.82+48.66), от което
следва да се приспаднат платените 204.40 лева, при което дължимият остатък
е 834.08 лева.
Що се отнася до акцесорните претенции разпоредбата на чл. 409 от КЗ
предвижда, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху
застрахователното обезщетение след изтичане на срока по чл. 405, освен в
случаите по чл. 380, ал. 3 от КЗ (когато застрахованият не е предоставил
банкова сметка). В чл. 405, ал. 1 от КЗ е посочено, че застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Видно от
представените по делото общи условия, приложими към процесния договор, е
че в т. 82 на същите е предвидено, че заплащането на застрахователното
обезщетение се извършва до 15 дни след представяне на всички изискани от
застрахователя документи.
От така изложеното следва извод за основателност на исковете за
мораторна лихва в пълните заявени размери, които съдът изчисли
посредством калкулатор за законна лихва. Началният период, от който
застрахователят е изпаднал в забава е след изтичането на 15 работни дни от
представянето на всички доказателства, удостоверяващи застрахователното
събитие. В случая застрахователят е уведомен за трите застрахователни
събития с отделни уведомления, получени на 26.07.2019 г., поради което и
последният е следвало да се произнесе по щетите в срок до 10.08.2019 г., като
считано от 11.08.2019 г. е изпаднал в забава. Предвид това по щета №
13019030105693 се дължи мораторна лихва в размер на 155.48 лева за период
от 11.08.2019 г. до 26.09.2022 г., но доколкото претенцията е за 155.35 лева,
то застрахователят следва да бъде осъден да заплати сумата от 37.92 лева –
9
горница над присъдените 117.43 лева. По щета № 13019030105694 дължимата
мораторна лихва е в общ размер на 52.78 лева, дължима за период от
11.08.2019 г. до 26.09.2022 г., но доколкото претенцията е за 52.74 лева, то
застрахователят следва да бъде осъден да заплати сумата от 16.45 лева –
горница над присъдените 36.29 лева, а по щета № *********** се дължат
264.83, за период от 11.08.2019 г. до 26.09.2022 г., но доколкото претенцията е
за 264.60 лева, то застрахователят следва да се осъди за сумата 46.46 лева,
представляваща горница над присъдените 218.14 лева.
Предвид несъвпадане изводите на двете инстанции, настоящият състав
намира, че първоинстанционното решение следва да се отмени в обжалваните
части, като на въззивника се присъдят претендираните суми в пълния заявен
размер.
По разноските:
С оглед различния изход на спора се налага ревизиране на
първоинстанционното решение и в частта за разноските, като на ищеца се
присъдят такива в пълния заявен размер, а именно сумата от 2 850 лева. За
въззивна инстанция на въззивника (ищец) се следват разноски в общ размер
на 1 350 лева – 150 лв. за държавна такса и 1 200 лв. за адвокатско
възнаграждение, съгласно представените списък и доказателства за
извършването им.
Мотивиран от изложеното, съставът на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1616/14.05.2023 г., постановено по гр.д. №
12843/2022г. на ВРС, 48-ми състав, В ЧАСТИТЕ, с които са отхвърлени
исковите претенции на Н. К. Н., ЕГН **********, ******** „*********“
********, срещу „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, гр. София, р-н
Средец, ул. „Стефан Караджа“ № 2, а именно: 1/ за сумата от 120.26 лева,
представляваща горницата над присъдените 369.49 лева до претендираните
489.75 лева, за вреди по щета № 13019030105693, допълнително над
заплатената сума от 214.48 лева, претендирана като неизплатено
застрахователно обезщетение по застрахователен договор /застрахователна
полица № *********/ КАСКО НА МПС за лек автомобил, марка „******“, с
10
рег. № ********, със срок на валидност за периода 28.07.2018 г. – 27.07.2019
г., както и за сумата от 37.92 лева – горница над присъдените 117.43 лева до
претендираните 155.35 лева за мораторна лихва върху главницата за периода
10.08.2019 г. – 26.09.2022 г.; 2/ за сумата от 51.94 лева, представляваща
горницата над присъдените 114.29 лева до претендираните 166.23 лева за
вреди по щета № 13019030105694, допълнително над заплатената сума от
148.53 лева, претендирана като неизплатено застрахователно обезщетение по
застрахователен договор /застрахователна полица № *********/ КАСКО НА
МПС за лек автомобил марка „******“, с рег. № ********, със срок на
валидност за периода 28.07.2018 г. – 27.07.2019 г., както и за сумата от 16.45
лева – горница над присъдените 36.29 лева до претендираните 52.74 лева за
мораторна лихва върху главницата за периода 11.08.2019 г. – 26.09.2022 г. и 3/
за сумата от 147.62 лева, представляваща горницата над присъдените 686.46
лева до претендираните 834.08 лева за вреди по щета № ***********,
допълнително над заплатената сума от 204.40 лева, претендирана като
неизплатено застрахователно обезщетение по застрахователен договор
/застрахователна полица № *********/ КАСКО НА МПС за лек автомобил
марка „******“, с рег. № ********, със срок на валидност за периода
28.07.2018 г. – 27.07.2019 г., както и за сумата от 46.46 лева – горница над
присъдените 218.14 лева до претендираните 264.60 лева за мораторна лихва
върху главницата за периода 10.08.2019 г. – 26.09.2022 г., както и в частта, с
която Н. К. Н. е осъдена да заплати на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД съдебно-
деловодни разноски в размер на 78.96 лева И ВМЕСТТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, гр. София, р-н
Средец, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да заплати на Н. К. Н., ЕГН **********,
******** „*********“ ********, сумата от 120.26 лева, представляваща
горницата над присъдените 369.49 лева до претендираните 489.75 лева, за
вреди по щета № 13019030105693, допълнително над заплатената сума от
214.48 лева, претендирана като неизплатено застрахователно обезщетение по
застрахователен договор /застрахователна полица № *********/ КАСКО НА
МПС за лек автомобил, марка „******“, с рег. № ********, със срок на
валидност за периода 28.07.2018 г. – 27.07.2019 г., ведно със законна лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.09.2022 г. до
окончателното й изплащане, както и за сумата от 37.92 лева – горница над
11
присъдените 117.43 лева до претендираните 155.35 лева за мораторна лихва
върху главницата за периода от 11.08.2019 г. – 26.09.2022 г.
ОСЪЖДА „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, гр. София, р-н
Средец, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да заплати на Н. К. Н., ЕГН **********,
******** „*********“ ********, сумата от 51.94 лева, представляваща
горницата над присъдените 114.29 лева до претендираните 166.23 лева за
вреди по щета № 13019030105694, допълнително над заплатената сума от
148.53 лева, претендирана като неизплатено застрахователно обезщетение по
застрахователен договор /застрахователна полица № *********/ КАСКО НА
МПС за лек автомобил марка „******“, с рег. № ********, със срок на
валидност за периода 28.07.2018 г. – 27.07.2019 г., ведно със законна лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.09.2022 г. до
окончателното й изплащане, както и за сумата от 16.45 лева – горница над
присъдените 36.29 лева до претендираните 52.74 лева за мораторна лихва
върху главницата за периода от 11.08.2019 г. – 26.09.2022 г.
ОСЪЖДА „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, гр. София, р-н
Средец, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да заплати на Н. К. Н., ЕГН **********,
******** „*********“ ********, сумата от 147.62 лева, представляваща
горницата над присъдените 686.46 лева до претендираните 834.08 лева за
вреди по щета № ***********, допълнително над заплатената сума от 204.40
лева, претендирана като неизплатено застрахователно обезщетение по
застрахователен договор /застрахователна полица № *********/ КАСКО НА
МПС за лек автомобил марка „******“, с рег. № ********, със срок на
валидност за периода 28.07.2018 г. – 27.07.2019 г., ведно със законна лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.09.2022 г. до
окончателното й изплащане, както и за сумата от 46.46 лева – горница над
присъдените 218.14 лева до претендираните 264.60 лева за мораторна лихва
върху главницата за периода от 11.08.2019 г. – 26.09.2022 г.
ОСЪЖДА „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, гр. София, р-н
Средец, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да заплати на Н. К. Н., ЕГН **********,
******** „*********“ ********, сумата от 2 850 лева – разноски за първа
инстанция и сумата от 1 350 лева – разноски, направени пред Окръжен съд –
Варна.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
12

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13