РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 31.12.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на първи октомври две хиляди
и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 8180/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 90362/01.07.2016 г., предявена от Т.И.К., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против ЗД „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.
Ищецът Т.И.К. твърди, че на 21.10.2011 г., на
път ІІ-82, на около 8600 м. след „Паметник на Трудовака“, в посока от гр. София
към гр. Самоков, Б.Г.Г., при управление на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с
рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал
пътнотранспортно произшествие (ПТП) с насрещно движещия се, в своята лента за
движение, лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № *******, управляван от Н.И.П., в
който ищецът бил пътник.
По случая било образувано НАХД № 15267/2012
г. по описа на Софийски районен съд, НО, 111 състав, по което с решение от
04.12.2013 г., Б.Г.Г. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3,
пр. 4, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Ищецът твърди, че в резултат на описаното ПТП
е получил следните увреждания: мозъчно сътресение, временно опасно за живота;
контузия на главата, придружена с контузия на лявата очна ябълка и горния ляв
клепач и частична загуба на зрението; контузия на гръдния кош; контузия на
шията;
След ПТП, ищецът бил приет за лечение в
Клиника по неврохирургия към ВМА, където бил прегледан и му били направени
изследвания. Въпреки необходимостта от
хоспитализация, поради липса на средства, К. напуснал лечебното заведение и не
продължил лечението си.
Ищецът
твърди, че вследствие
на получените от ПТП увреждания, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се
в болки, страдания, неудобства, затруднения и неприятни усещания в ежедневието.
Ищецът изпитвал главоболие и замаяност, движенията на шията и снагата му били
затруднени, ограничени и болезнени. Изпитвал болки в лявото око, като
зрителната му острота била намалена и придружена с усещане за замъгляване. Това
причинило на ищеца временна неработоспособност, което наложило за издръжката на
себе си и на семейството си, да иска пари на заем, докато здравословното му
състояние се стабилизира.
Ищецът твърди, че към датата на увреждането,
ответникът е застраховал гражданската
отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Фолксваген Пасат“,
с рег. № *******, включително и на водача Б.Г.Г..
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да
бъде осъден да му заплати: сумата от 26 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 01.07.2013 г. (съобразно уточнението,
направено с допълнителната искова молба) до окончателното й изплащане. Ищецът претендира и направените по делото
разноски.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът ЗД „Б.И.” АД е депозирал отговор на исковата
молба. Ответникът оспорва иска с възражението, че е
неоснователен, тъй като не е извършен деликт от Б.Г.Г., като водач на лек автомобил
„Фолксваген Пасат“, с рег. № *******. Евентуално,
ответникът оспорва иска и като завишен по размер. Сочи, че за твърдените в
исковата молба увреждания няма представени никакви медицински данни. В представената Епикриза от Клиниката по
неврохирургия при ВМА били описани изследванията на череп и главен мозък
(скенер) и било посочено „без травматични изменения“. В другите изследвания
също било посочено, че няма данни за фрактури и травми. Ответникът излага
съображения, че в представеното решение от 04.12.2013 г., ищецът не е вписан
като пострадало лице при ПТП, а само е споменат като един от пътниците в лекия
автомобил. Счита, че справедливото обезщетение би било 300 лева-500 лева Ответникът
релевира и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца, като твърди, че при настъпване на процесното ПТП е пътувал без предпазен
колан. Моли,
искът да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
В допълнителната исковата молба, ищецът
поддържа иска и оспорва възраженията на ответника. Счита, че размерът на
претендираното обезщетение напълно кореспондира с претърпените от ищеца
неимуществени вреди. Сочи, че травмите на ищеца ще бъдат изследвани в исковия
процес.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен иск с правна квалификация чл. 267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 о КЗ, обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.
Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.
2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави възраженията,
които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования.
Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде
установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания
от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на
застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна
връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования
деликвент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
репатрирането им. Вината
се предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е
в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към 21.10.2011 г. (датата на процесното ПТП), по силата на
Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ЗД „Б.И.” АД е
застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек
автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № *******, включително и на водача Б.Г.Г..
Този факт е отделен като безспорен и
ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по делото (с
определението от 30.06.2017 г.).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
На 21.10.2011 г., на път ІІ-82, с посока от гр.
София към гр. Самоков, Б.Г.Г., при управление на лек автомобил „Фолксваген
Пасат“, с рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата и
реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП) с насрещно движещия се, в своята
лента за движение, лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № *******, управляван от Н.И.П..
Тези факти се установяват от решение от 04.12.2013 по НАХД № 15267/2012
г. по описа на Софийски районен съд, с което Б.Г.Г., с ЕГН: ********** е признат за виновен в това, че на 21.10.2011
г., около 08.50 ч., в гр. София, по ул. „Самоковско шосе“ – път 82, с посока на
движение от гр. София към гр. Самоков, при управление на МПС - лек автомобил
„Фолксваген Пасат“, с рег. № *******, нарушил правилата за движение по
пътищата: чл. 16, ал. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 2 ЗДвП, чл. 63, ал. 1 ППЗДвП, чл. 63, ал. 2 ППЗДвП,
като на 8600 м. след паметника на „Трудовака“, пресякъл по посока на движението
си надлъжната маркировка на единичната непрекъсната линия и навлязъл в
насрещната лента за движение, като реализирал ПТП с насрещно движещия се по ул.
„Самоковско шосе“, с посока на движение от гр. Самоков към гр. София, лек
автомобил „Опел Астра“, с рег. № *******, и по непредпазливост причинил средни
телесни повреди на повече от едно лице – на водача на автомобила Н.И.П. и на
пътничката в автомобила А.П.В.- престъпление по чл. 343, ал. 3,
пр. 4, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, и на
основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание „глоба“.
С решение № 811/28.07.2014 г. по ВНАХД № 2249/2014 г. по описа на Софийски
градски съд, решението по НАХД № 15267/2012 г. на СРС е потвърдено изцяло и
същото е влязло в сила на 28.07.2014 г.
Съгласно
чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила
присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли
е деянието, виновен ли е деецът и
наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Постановеното
от съда решение има последиците на влязла в сила присъда, тъй като нормата на
чл. 413, ал. 3 НПК изрично предвижда, че разпоредбите на ал. 2 се прилагат и за
актовете по глава двадесет и осма (каквото е постановеното от СРС решение).
Следователно и при отчитане на обективните и субективни предели на
постановеното от СРС решение по НАХД № 15267/2012 г., настоящият
състав следва да зачете силата на
присъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите три от посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че Б.Г.Г. е извършил деянието, че то е противоправно, че
деянието е извършено виновно,
Твърдените в настоящото производство телесни повреди, настъпили в
резултат на процесното ПТП, не са елемент от престъпния състав на престъплението, за което виновният
водач (Б.Г.Г.) е бил признат за виновен, поради което и силата на присъдено нещо на постановеното решение
не обхваща и не установява нито вида и характера на телесните повреди, нито
причинна им връзка с извършеното противоправно деяние.
Ищецът твърди, че в резултат на описаното ПТП е получил следните
увреждания: мозъчно сътресение, временно опасно за живота; контузия на главата,
придружена с контузия на лявата очна ябълка и горния ляв клепач и частична
загуба на зрението; контузия на гръдния кош; контузия на шията;
Ответникът оспорва както настъпването на посочените телесни повреди, така
и причинната им връзка с престъплението, извършено от застрахования при него водач.
Видно от Констативен протокол № К 1007, съставен на 21.10.2011 г. от
дежурен ПТП „ОПП“-СДВР, който е посетил мястото на ПТП, при процесното
ПТП е пострадал и ищецът, като в Констативния протокол е вписано, че на Т.И.К.
е била поставена „работна“ диагноза „комоцио и контузно - разкъсна рана на
главата“. Това е посочено и в Докладната
записка на дежурен
ПТП „ОПП“-СДВР до началника на „ОПП“-СДВР.
Видно от епикриза ИЗ № 26621, издадена от Клиника по неврохирургия, на
21.10.2011 г., Т.И.К.
е постъпил на лечение в клиниката. В „Анамнеза“ е посочено, че се касае за
пациент, докаран в ДОЦ на ВМА след претърпяно ПТП, като пасажер.
По делото е прието заключението по комплексната съдебно-медицинската
експертиза, извършена от д-р И.Н. М.(специалист очни болести), д-р П.С.П.
(специалист неврохирург) и д-р А.Е.А. (специалист „съдебна медицина“). Заключението е изготвено от вещи в съответната област на
науката лица, които са висококвалифицирани експерти, за чиято професионална
компетентност и добросъвестност не са налице основания за поставянето им под
съмнение. Заключението е пълно, ясно и обосновано, вещите лица са съобразили
всички обективни данни по делото, поради което и съдът не намира основание да се съмнява в неговата
правилност и го кредитира.
Вещите
лица, след като са се запознали с представената по делото медицинска
документация (ИЗ № 26621) са приели, че вследствие на претърпяното ПТП,
ищецът Т.И.К. е получил следните травматични увреждания:
-
Мозъчно сътресение, протекло с
количествена промяна в съзнанието (зашеметяване, объркване), без медицински
данни за настъпило пълно безсъзнателно състояние (кома);
-
Дисторзио коли (множествено
изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на
гръбначния стълб). Вещите лица са посочили, че диагнозата е била поставена въз основа на съобщените при постъпване оплаквания от
болки в шията. В рентгеновите снимки на шиен отдел няма описани промени до ниво
С5. В епикризата няма
дадени препоръки за лечение на дисторзията (носене на мека
шийна яка). Липсва медицинска документация, която да проследява оплакванията;
-
Контузия на гръдния отдел на
гръбначния стълб, без ренгенови данни за счупване на гръден прешлен или ребра;
-
Контузия на лява очна ябълка –
диагнозата е била поставена при офталмологична консултация от 21.10.2011 г.
Вещите лица са посочили, че в епикризата няма никакво описание на
състоянието на лявата очна ябълка, на левия горен клепач и на зрението на двете
очи.
Получените от ищеца увреждания са реализирали медико-биологичния признак
„временно-разстройство на здравето, неопасно за живота“. Контузията на гръдния
отдел на гръбначния стълб е причинила на ищеца болки и страдания за период от около
10 – 15 дни, при обичайно протичащ нормален оздравителен период. Приложено е еднодневно комплексно болнично
лечение, включващо постелен режим, активно неврологично наблюдение,
медикаменти. От направените образни изследвания и консултации с хирург и травматолог
не са установени травматични промени на вътрегръдни и коремни органи, както и
на опорно-двигателния апарат. Компютърната томография на главен мозък е
показала нормален образ на мозъчните структури и липса на травматични промени
на костите на мозъчния череп. Неврологичният статус през периода на болнично
наблюдение е останал в граници на нормата.
В заключението е посочено, че мозъчното сътресение е най-леката форма на
дифузна мозъчна травма и при правилно проведен режим и лечение отзвучава за период
от 3-5 седмици. Оплакванията от множествено изкълчване и навяхване на ставите и
ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб, при правилно лечение
(носене на мека шийна яка за период от 6-7 дни, обезболяващи медикаменти и
провеждане на физикални процедури), обичайно отзвучават за период от 1-2
месеца. Възстановителният процес при контузия на гръдния отдел на гръбначния
стълб (без данни за счупване) е в рамките на 25-30 дни. Вещите лица са
посочили, че не е възможно да се определи възстановена ли е зрителната острота,
след като при приемане на пациента не е описана такава. Видно от СМЕ,
оздравителният процес е завършил отдавна и напълно, в посочените по-горе
периоди, като липсват данни за усложнения.
В открито съдебно заседание на 27.11.2017 г., ВЛ д- р П. е уточнил, че
посочените в епикризата на ищеца 15 точки – ГКС (Глазгоу кома скала) са
максималният брой и същите означават, че болният е отговарял адекватно на
въпроси, отварял е очи при повикване и е бил без отпаднали неврологични
симптоми.
Други доказателства по делото не са събрани.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал.2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Събраните по делото доказателства и
доказателствени средства установяват предпоставките
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.), застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ ЗД „Б.И.” АД дължи да заплати
обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като
пострадал се явява Т.И.К. (чл. 265, ал. 2 и ал. 1 КЗ-отм.).
Що
се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът
намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за
неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне
на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва
да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето
и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика
на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази
указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление
№ 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи (определение № 57/08.02.2018 г. по т. д. №
2004/2017 г. на ВКС, I ТО, решение № 2204/30.10.2017 г. по
гр. д. № 1718/2017 г. по описа на САС, ГО, 8 състав, решение №
2147/10.08.2018 г. по гр.д. № 6191/2017 г. по описа на САС, ГО, 10 състав) и
отчете вида и характера на доказаните по делото увреждания, възрастта на пострадалия; доказаните болки и страдания;
общият лечебен и възстановител период; отсъствието на негативни последици,
обществено - икономическите условия и лимита на застрахователното обезщетение
към датата на ПТП.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от Т.И.К. неимуществени вреди възлиза
общо на сумата от 5 000 лева.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника
за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец. Ответникът твърди, че при настъпване на
процесното ПТП, ищецът е пътувал без
предпазен колан. По делото няма данни, дали по време на процесното ПТП, ищецът е бил без
поставен предпазен колан. Възражението на ответника за съпричиняване следва да
е доказано по нетърпящ съмнение начин и при липса на доказателства в тази
връзка, съдът приема, че възражението е недоказано.
Искът
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен за сумата от 5 000 лева, а за разликата до
пълния предявен размер, искът следва да
се отхвърли, като неоснователен.
Съгласно
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането, поради което същата е
функционална и застрахователят се смята в забава с оглед привилата на
непозволеното увреждане. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана, поради което върху определеното обезщетение се
дължи лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - от
деня на увреждането (аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В случая, обезщетението за
неимуществени вреди се претендира, считано от 01.07.2013 г. Неоснователно е
възражението на ответника за погасяване на вземанията за лихва, поради изтекла
погасителна давност, тъй като периодът от
01.07.2013
г. до 01.07.2016 г. (когато е предявена исковата молба) не надхвърля 3 години. Следователно
обезщетението за неимуществени вреди е дължимо от ответника, ведно със
законната лихва от 01.07.2013 г.
Относно
разноските:
Ответникът е направил своевременно искане за присъждане
на разноски и е представил доказателства за извършени такива в размер на 2500
лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 26.08.2016 г., приложен на лист 29 от
делото. В съдебно заседание на 01.10.2018 г., ищецът е направил
възражение за прекомерност на възнаграждението и е поискал същото да бъде
намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата предвижда, че размерът на
възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован и да не бъде по - нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Съдът,
след като взе предвид фактическата и правна сложност на спора, броя на проведените открити съдебни
заседания, вида и обема на
събраните доказателства, и след като съобрази предвидения в чл. 7, ал. 2 Наредба № 1/09.07.2004г. минимален размер, приема, че възнаграждението следва да
се намали на 1400
лева.
При
този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се
присъди сумата от 1134 лева от общо
направените разноски в размер на 1400 лева (1400 лв. х 0.81) - платено
адвокатско възнаграждение.
На
основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца – адв. М.С.Д.,
адвокатско възнаграждение съразмерно
на уважената част от исковете в размер на 248.90
лева (1310 лв. х 0.19).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 314 лева, от които: 200 лв. - държавна такса и
114 лева – депозит за експертиза (600 лв. х 0.19), от внасянето на които, на
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, ищецът е бил освободен.
На ответника не следва да се присъжда сумата от 400 лева – внесен депозит
за експертиза, тъй като с определение от 01.10.2018 г. е постановено връщането
й на ответника.
На ищеца не следва да се присъжда сумата от 30 лева, представляваща сбора
от внесените държавни такси по 2 бр. частни жалби, тъй като въпросът за това
кому да се възложат разноските се разрешава в съответното производство, в което
са направени.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.”
АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, да
заплати на Т.И.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на
основание чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), сумата от 5 000
лева – главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 21.10.2011 г., на път ІІ-82, ведно със законната лихва, считано
от 01.07.2013 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен иска по чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), за разликата над 5 000
лева до пълния предявен размер от 26 000 лева.
ОСЪЖДА Т.И.К., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати на ЗД „Б.И.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 1134 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.”
АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, да
заплати на адвокат М.С.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, сумата от 248.90
лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 314 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: