Определение по дело №129/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

И за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 172/03.01.2011 г. по гр. д. № 282/2010 г. Д. районен съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от К. А. Я., ЕГН *, от с. З., общ. Д., срещу З. А. Я., ЕГН *, и К. М. Я., ЕГН *, двамата от с. З., общ. Д., иск за признаване за установено по отношение на ответниците З. А. Я. и К. М. Я., че К. А. Я. е собственик по наследство, давностно владение и по силата на дворищнорегулационния план на 1/3 ид.ч. от УПИ ..,, в кв. .. по плана на с. З., утвърден със Заповед № 220/04.04.1990 г., при граници: изток – УПИ .., .. – улица, .. УПИ .., .. – имот пл. №.., и да бъдат осъдени да му предадат владението върху притежаваната от него идеална част върху имота.

Със същото решение е отхвърлен предявения от К. А. Я., ЕГН *, от с. З., общ. Д., иск за признаване за установено по отношение на О. гр. Д., че К. А. Я. е собственик по наследство, давностно владение и по силата на дворищнорегулационния план на 1/3 ид.ч. от УПИ .., .. .в кв. .. по плана на с. З., утвърден със Заповед № 220/04.04.1990 г., при граници: изток – УПИ .., – улица, .. УПИ .., .. – имот пл. № .. – като неоснователен и недоказан.

Това решение е обжалвано пред Смолянски окръжен съд от ответника по иска с оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно, постановено в противоречие със закона и при необоснованост с данните по делото, поради което се прави искане то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено съдебно решение, с което да бъдат уважени предявените искове и в полза на жалбоподателя да бъдат присъдените направените съдебни разноски за двете инстанции. В жалбата се излагат доводи, че районният съд не е обсъдил всички доказателства по отделно и не е преценил тяхната доказателствена стойност. Твърди се, че в доклада по делото съдът не е посочил за кои фактически твърдения страните и в частност ищеца не сочи доказателства, а в същото време в решението си съдът приема за недоказани фактическите твърдения и правното основание, на което се основава иска. По-нататък в жалбата ищецът сочи фактология, която установява придобиване на имота по давност. Твърди се, че в подкрепа на твърденията на ищеца са представени писмени доказателства и са ангажирани гласни такива, както и извършената техническа експертиза проследява регулационното положение на имота. Жалбоподателят сочи, че техническата експертиза установява, че терена в рамките на процесния УПИ не е отчуждаван или одържавяван и по разписните листове към плана винаги е записван на името на наследниците на О.. Я. Ч.., която фактическа обстановка се допълва от показанията на свид. А.. Я., който свидетел установява откъде страните имат имота и как е разпределен между тях, кой го ползва и владее до завеждане на делото. Сочи се, че се установява давностно владение от страна на ищеца за период, неколкократно надхвърлящ изискващия се от закона срок. В във въззивната жалба по-нататък се сочи, че извода на съда, че имотът е държавна собственост, представлява само едно предположение, за което съдът не дава отговор на въпроса на какво основание имотът е станал държавен и въз основа на кои доказателства прави тези изводи. Според жалбоподателя е необоснован извода на съда, който не приема, че ползването на стопанската сграда в процесния имот и преминаването на ищеца през дворното място не представляват действия, с които да се упражнява давностно владение. Сочи се, че не са налице никакви доказателства, а и не се сочи придобивно основание, за да се приеме, че държавата или общината е придобила собствеността върху процесния имот, като О. Д. неправилно и неоснователно е актувала целия имот за общински. След като ответникът е закупил имота от несобственик /О. Д./, то той не е могъл да придобие право на собственост. Излагат се доводи за нарушаване процедурата по учредяване право на строеж, тъй като липсва договор за ОПС.

В писмен отговор ответника О. Д., чрез пълномощника си А. М., оспорва въззивната жалба и моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Излагат се доводи, че ищецът не е оспорил документите, установяващи правото на собственост на О. Д., както и че ответникът е изградил жилищна сграда върху държавен имота на годно правно основание, което сочи, че имота е бил държавен към онзи момент. Прави се позоваване на разпоредбата на § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС /ДВ бр. 96/1999 г., изм. бр. 36/2006 г., в сила от 01.07.2006 г., както и на разпоредбата на § 1 от ЗД на ЗС /изм. ДВ бр. 105/2006 г., бр. 113/2007 г., бр. 109/2008 г., в сила от 31.12.2008 г.

Ответниците по иска в писмен отговор, чрез пълномощника си А. Топов, оспорват въззивната жалба, като се придържат към доводите на първия отговор.

В съдебно заседание за жалбоподателя пълномощника му А. М. поддържа въззивната жалба.

За въззиваемите Я.. пълномощникът им А. Т.. оспорва въззивната жалба.

За О. – Д. пълномощникът й А. М. също оспорва въззивната жалба.

Смолянски окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок, от надлежна страна, внесена е ДТ, а по същество съобрази следното:

В подкрепа на претенцията си, че е собственик на 1/3 ид.ч. от УПИ .., .., ., ищецът твърди в исковата молба, че имота е придобит по силата на наследяване, давностно владение и действието на дворищнорегулационния план, от него, ответниците и брат им А. Я., при равни права.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че по предходния план от 1960 г. процесния имот е УПИ .., идентичен частично на сегашния УПИ .., , . УПИ ..- е бил образуван от имоти пл. № .,.., .., .., .. като в СТЕ се посочени площите, с които тези имоти са участвали в УПИ ...

Обоснован и законосъобразен е извода на районния съд, че ищецът не се справя с доказателствената тежест да установи, че процесния имот е бил собственост на наследодателя на К. Я., З. Я. и А. Я. – баща им А.. О. Я., съответно на дядо им О.. Я. Ч.. В разписния лист към плана от 1960 г. имот пл. № .. е записан на О.. О... Я. /с химикал е добавено Я.. А. Я./; имот пл. № .. е записан на А.. А.. Х. /с химикал е добавено К.. С.. Х../. От друга страна, от свидетелските показания не може да се установи по какъв начин наследниците на О. Я. Ч. са разделили имотите му и по какъв начин те са били ползвани. Свид. А. Я., брат на страните, сочи за наличие на две стари къщи в процесния имот – на баща им и на дядо им. Видно от скица № 3 на СТЕ, постройки в процесния имот по плана от 1960 г. не са нанесени, поради което явно към този момент не са съществували. Ясно е, че това владение касае периода преди първия план от 1960 г. Свидетелите сочат, че на това място е имало имоти на О.. Я. Ч.., но не установяват на първо място как те са разпределени между неговите наследници, както и не установяват свидетели точното местоположение и граници на имота на бащата на страните Али Османов Я.. Установява се, че А.. Я. е имал имот и на юг от процесния /под пътя/. Освен това, както се посочи, по разписния лист имот пл. № .. не е записан нито на дядото, нито на бащата на страните.

От друга страна се установява, че със Заповед № № 7/20.10.1975 г. на ОбНС – с. З. на ответника е отстъпено право на строеж върху държавна земя, представляваща парцел .. в кв. .. по плана на с. З., с площ от 572 кв.м. С договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост, от 28.07.2009 г., О. – Д. е продала на ответника недвижим имот – частна общинска собственост, представляващ 345 кв.м., а именно УПИ .. в кв. ... На ответника е издаден НА .. г. на основание отстъпено право на строеж, строителство и покупка за имот пл. № .. кв. с площ от кв.м.

Съдебно-техническата експертиза установява, че в О. Д. не се намира преписка за отчуждаване на процесния имот, тъй като не се касае за обществено мероприятие, а за жилищен парцел. Въпреки значително по-голямата площ, с която имот пл. № . участва в парцел ..-, този парцел е отреден за имот пл. № . Съгласно допълнителното заключение на СТЕ, няма данни за уреждани регулационни сметки.

Касае се за дворищнорегулационен план, поради което недвижимите имоти, придадени към парцели на други лица, се смятат за отчуждени от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния план, съгласно разпоредбата на чл. 110 ал. 1 от ЗТСУ /отм./.

От представените от ищцовата страна строително разрешение и протокол за строителна линия и ниво от 1966 г. за изграждане на стопанска сграда /плевня/ се установяват твърденията в исковата молба и соченото от свидетелите, че наследодателят на страни А. Я. е построил в парцел .. стопанска сграда /плевня/, която преживе поделил между тримата си сина, като трите части са отделени с преградни стени. Установява се, че всеки от тях ползва самостоятелно предоставената му стопанска сграда, като ищецът ползва стопанската сграда в имот пл. № .., свид. А.. Я. тази в имот пл. № . и ответникът стопанската сграда в имот пл. № ... Неоснователни са доводите, че тези номера са за сградите, а не за земята. За всяка от трите стопански сгради е определен отделен поземлен имот, като така е и обозначен урегулирания поземлен имот - УПИ ... Тъй като останалата част от УПИ ..също е обозначена като имот пл. №.., площта на УПИ извън тази по ПИ .. и съставлява ПИ.

Установява се от показанията на свид. Я. и К., че ищецът и свид. Я. са ползвали стопанските си сгради, като се преминавали през незастроената част от УПИ ., , . Собствеността на тези стопански постройки не се оспорва от ответника Я.. Не се установява обаче от страна на ищеца и А. Я. да е ползвана незастроената част от имота с намерение за своене. В случая се касае за преминаване, което осигурява достъп до стопанската сграда. Представения НА .. г. констатира, че в полза на ищеца и А.. Я. е изтекла придобивна давност и на това основание са придобили собствеността съответно върху ПИ № .. и ПИ № .. като в този смисъл те се явяват съсобственици на УПИ .., , . Обема на техните права обаче са до площта на тези поземлени имоти – .. и . Поради това ищцовата претенция върху 1/3 ид. от целия УПИ .., , е неоснователна.

Предвид гореизложеното обжалваното решение като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Следва жалбоподателя да заплати на въззиваемия З. Я. деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 260 лева. За О. гр. Д. не могат да бъдат присъдени разноските по представения договор за правна помощ, тъй като не са представени доказателства за извършено плащане.

Водим от горното Смолянски окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 172/03.01.2011 г. по гр. д. № 282/2010 г. на Девински районен С.

ОСЪЖДА К. А. Я., ЕГН *, от с. З., общ. Д., да заплати на З. А. Я., ЕГН *, и К. М. Я., ЕГН *, двамата от с. З., общ. Д., деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 260 лева.

РЕШЕНИЕТОподлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.