Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 19.06.2015 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на деветнадесети март през
две хиляди и петнадесета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Б.Ш.,
като
изслуша докладваното от съдията гр. д. №
12942 по описа на състава за 2012г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Б.- А.К.Б.” АД поддържа
твърдение, че била кредитор на ответника, а кредитното задължение на последния произтичало
от Договор за банков кредит от 31.10.2007г. Изпълнението на задължението било
обезпечено с ипотеки върху посочени в исковата молба недвижими имоти. Посредством
допълнителни писмени споразумения между страните – с пореден номер 1 до 6, банката
кредитор и длъжника в кредитното правоотношение уредили констатациите относно последиците
от неизпълнението на задълженията на длъжника (ответник по иска). С тези
допълнителни договори, страните в кредитното правоотношение били постигнали
съгласие относно размера на непогасените задължения за главница, лихви и за други
елементи от дълга, както и относно дължимия падеж за изпълнение, като се отчита
уговорката за наличните предпоставки за предсрочна изискуемост на целия размер
на кредита, поради неизпълнението на длъжника. Последният в хронологичен ред на
анексите падеж за изпълнението на задължението на длъжника бил уговорен от
страните за 20.09.2011г., но ответникът не предоставил надлежно изпълнение дори
и на тази дата, поради което останал задължен за главницата и за лихвите. Въз основа на подаденото от „Б.- А.К.Б.” АД
заявление, съдебен състав на Софийски районен съд издал срещу ответника Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от
11.06.2012г. и изпълнителен лист, в рамките на ч. гр.д. № 26708/2012г. по описа
на 29 състав на СРС.Според издадената по извлечение от банковите книги заповед
за незабавно изпълнение, задължението на ответника включвало: сумата от 156 402
евро главница, сумата от 46 905, 33 евро просрочена лихва, сумата от 2 137, 49
евро лихви за периода от 20.05.2012г. до 30.05.2012г., сумата от 8 723, 75
евро, дължими лихви за забава, начислени за периода от 20.09.2011г. до
30.05.2012г., сумата от 125, 46 лева застрахователна премия, сумата на
законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2012г. до окончателното
плащане и направените съдебни разноски в заповедното производство в размер на
сумата от 13023, 68 лева. След връчване на посочената заповед за изпълнение,
ответникът подал възражение срещу нея, което мотивирало съда да даде указания
за предявяване на иск за установяване на заявеното вземане, както и частна
жалба, която била частично уважена. С Определение от 02.10.2012г. по ч.гр.д. №
12789/2012г. на СГС, било отменено първоинстанционното
разпореждане от 11.06.2012г. на 29 с-в при СРС, относно допуснатото незабавно
изпълнение на парично задължение за сумата от 46 905, 63 евро, представляваща
просрочена лихва за периода от 20.09.2011г. до 19.05.2012г., както и за дължими
лихви в размер на 2137, 49 евро за периода от 20.05.2012г. до 30.05.2012г., а
също и за сумата на направените от заявителя разноски в заповедното
производство, за разликата над 6 464, 07 лева разноски за държавна такса и за
разликата над 3 457 лева разноски за процесуално представителство. Едновременно
с това бил обезсилен и издадения въз основа на споменатата заповед за
изпълнение изпълнителен лист - в частта за посочените по- горе суми. С оглед
изложените фактически твърдения и правните последици на влязлото в сила
Определение от 12.04.2013г. и Определение от 22.05.2014г. - ищецът претендира да бъде установено по
отношение на ответника съществуването на следните вземания: вземане за
сумата от 156 402 евро представляваща
главница по Договор за банков кредит от 31.10.2007г; вземане за сумата от 8 723, 75 евро, представляваща
лихви за забава, начислени върху главницата за периода от 20.09.2011г. до
30.05.2012г.; вземане за сумата от 125, 46 евро, представляваща застрахователна
премия, която е дължима за сметка на кредитополучателя съгласно Договор за
банков кредит от 31.10.2007г.; и вземане
за законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2012г. до окончателното
плащане. С оглед изхода на настоящия процес, ищецът претендира за осъждане на
ответника, да му заплати солидарно и сумата на направените в настоящото
производство деловодни разноски.
Исковата претенция е оспорена от
ответника И.Д.Р.. Чрез процесуалния си представител, ответникът изразява
становище, в което не оспорва възникването на кредитното задължение, нито
правното действие на посочените от ищеца Анекси под № 1-до 6 които са били
сключени между него и банката- кредитор. Оспорва претенцията за присъждане на
лихви, като твърди, че е налице хипотеза на забава на кредитора. Ответникът поддържа
твърдението, че е осигурил възможността за възмездно прехвърляне на
предоставения за обезпечение на кредита негов недвижим имот - на трето лице, единствено
с цел да бъдат своевременно погасени задълженията му към банката - кредитор. Но
при това положение, именно необоснованият отказ на „Б.- А.К.Б.” АД, да
предприеме действия по заличаване на ипотеката - било осуетило възможността на
ответника да осигури средства за погасяване на задълженията си. При условията
на евентуалност, ответникът оспорва надлежната легитимация на банката- кредитор
да търси изплащане на възнаградителни лихви - дори
след уговорения с Анекс № 6 падеж на вземането - 20.09.2011г. Ответникът моли
да бъдат отхвърлени исковете като неоснователни и да му бъдат присъдени направените
съдебни разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят и от събраните по делото
доказателства се установява, че по
силата на Договор за банков кредит от 31.10.2007г., на ответника била
предоставена сумата от 176 902 евро, при условията, които са регламентирани в
самото съдържание на договора. В Раздел ІІІ от споменатия договор са уредени
задълженията на заемателя да заплаща главница и възнаградителна лихва в уговорените срокове /на уговорените
падежи/. В раздел ІV от договора е уредено задължението на заемателя
да заплаща лихва за забава, касаеща забавените
(платени след падежа) парични задължения, произтичащи от кредита. В Раздел VІІ
от договора е уредено задължението на заемателя да
заплаща за своя сметка застрахователна премия за имота, предоставен като
обезпечение за кредита. В Раздел VІІ от договора са уредени последиците от
неизпълнението на задълженията на заемателя вкл. е
изрично уредена възможността, за реализиране на правото на банката, да превърне
целия размер на кредита в предсрочно изискуем, а също и предпоставките за
реализиране на това право. В Раздел Х от
договора е уреден редът за размяна на волеизявления между страните, които са
отправени по повод и във връзка с изпълнение на процесния
договор, като т. 10.11. предвижда задълженията на страните да отправят
волеизявленията си една- спрямо друга на посочените адреси и в писмена форма.
Приетите като доказателства Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 171, том ІІІ, рег. № 3661, дело № 552/2008г. и
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 77, том ІV, рег. № 3325,
дело № 652/2007г. установявават, че възникналото по
силата на договора кредитно задължение на ответника към банката – ищец е било обезпечено
с ипотека върху посочени в нотариалния акт недвижими имоти.
С приет като доказателство Анекс №1 от 17.10.2008г.,
ищецът и ответникът са постигнали съгласие за това: да се изменят някои от
условията на кредитното правоотношение, като се измени падежа на задължението
до 20.10.2009г., вкл. за главницата и като
се предвиди специален срок за заплащане на задълженията за лихва, както и за
предоставяне на допълнителни обезпечения от страна на длъжника.
С приет като доказателство Анекс №2 от 06.11.2008г.,
страните по делото са постигнали съгласие за това: че длъжникът не е изпълнил
задължението си да върне усвоената по силата на кредита парична сума от 176 902
евро.
С приет като доказателство Анекс №3 от
30.10.2009г., страните по делото са постигнали съгласие относно изменение на
уговорките за заплащане на лихвата по кредита – касателно
размера и падежа на задължението.
С приет като доказателство Анекс №4 от
23.03.2010г., страните по делото са постигнали съгласие за това: че кредитното
задължение (вкл. главница и лихва за забава) следва да бъде изплатено не- по-
късно от 20.08.2010г.
С приет като доказателство Анекс №5 от 25.11.2010г., страните по делото са постигнали съгласие за това: че непогасените елементи на кредитното задължение на ответника, към датата на подписването на анекса включват сумите: 156 402 евро, представляваща просрочена /нередовна/ главница; 18 759 евро, представляваща просрочена лихва; 3 301 евро представляваща лихва за забава; 1 824 евро, представлява лихва по просрочена главница. В този анекс страните се съгласяват да считат цялата главница по кредита за просрочена и изискуема, а банката се съгласява за това, заемателят да не дължи плащане на сумата от 3 301 евро представляваща лихва за забава, която е натрупана към датата на подписването на анекса.
С приет като доказателство Анекс №6 от 12.05.2011г.,
страните по делото са постигнали съгласие за това: че към момента на подписването на това
споразумение, незаплатената от длъжника част от главницата възлиза на сумата от
156 402 евро, представляващи просрочена/ нередовна главница. Страните са
постигнали съгласие за това, че цялата дължима главница от 156 402 евро,
заедно с цялата дължима лихва за периода от 20.04.2011г. до 19.09.2011г. в
размер на 28 144 евро, следва да бъдат изплатени не по- късно от
20.09.2011г. При това, страните изрично са се съгласили, че считат задължението
за връщане на цялата главница за предсрочно изискуемо, считано от 20.04.2011г.
(§2 от анекса)
Със заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ, по реда на чл. 417 от ГПК,
банката кредитор е поискала издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника И.Р..
Искането е подкрепено с извлечение от счетоводните книги. Заявлението било
уважено, като със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК от 11.06.2012г., в рамките на ч. гр.д. № 26708/2012г. по описа на 29
състав на СРС, съдът е осъдил
ответника Р. да заплати на ищеца „Б.- А.К.Б.” АД, сумата от 156 402 евро главница,
сумата от 46 905, 33 евро просрочена лихва, сумата от 2 137, 49 евро лихви за
периода от 20.05.2012г. до 30.05.2012г., сумата от 8 723, 75 евро, дължими
лихви за забава, начислени за периода от 20.09.2011г. до 30.05.2012г., сумата
от 125, 46 лева застрахователна премия, сумата на законната лихва върху
главницата, считано от 31.05.2012г. до окончателното плащане и направените
съдебни разноски в заповедното производство в размер на сумата от 13023, 68
лева.
След връчване на
посочената заповед за изпълнение, ответникът подал възражение срещу нея, което
мотивирало съда да даде указания за предявяване на иск за установяване на
заявеното вземане, както и частна жалба, която била частично уважена. С
Определение от 02.10.2012г. по ч.гр.д. № 12789/2012г. на СГС е отменено първоинстанционното
разпореждане от 11.06.2012г. на 29 с-в при СРС, относно допуснатото незабавно
изпълнение на парично задължение за сумата от 46 905, 63 евро, представляваща
просрочена лихва за периода от 20.09.2011г. до 19.05.2012г., както и за дължими
лихви в размер на 2137, 49 евро за периода от 20.05.2012г. до 30.05.2012г., а
също и за сумата на направените от заявителя разноски в заповедното
производство, за разликата над 6 464, 07 лева разноски за държавна такса и за
разликата над 3 457 лева разноски за процесуално представителство.
Няма спор, че срещу длъжника (ответник в настоящия
процес) е започнало принудително изпълнение в хода на изп. дело № 20128510401623 по описа на ЧСИ М.П., а споменатото обстоятелство се
установява и от приета като доказателство Покана за доброволно изпълнение по
същото дело, връчена на длъжника на 30.07.2012г.
Заключението на приетата съдебно- счетоводна
експертиза, което е изготвено въз основа на счетоводните записвания при „Б.- А.К.Б.”
АД, мотивира следните изводи:
·
към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу
ответника (31.052012г.) - общият размер на усвоената от последния сума по
процесния договор за кредит възлиза на 176 902 евро;
·
последното
погасяване на задължение по кредитното правоотношение е било осъществено на
20.09.2011г. След извършеното плащане, размерът на дължимата главница възлиза
на 156 402 евро; Общият размер на просрочените договорни лихви възлиза на
49 042, 82 евро; Размерът на начислената лихва за забава възлиза на 8723,
75 евро; не заплатената сума на застрахователна премия, която е дължима за
сключване на предвидената в договора застраховка за недвижимия имот,
представляващ обезпечение на кредита възлиза на 125, 46 евро;
·
Според
заключителното становището на вещото лице И.Й., в периода - след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, до момента на изготвяне на експертното заключение не са били
извършени погасявания на отделни елементи от процесното кредитно задължение.
Вещото лице допуска възможността, да е било извършено погасяване на
задълженията в хода на изпълнителното производство срещу ответника, но посочва,
че според счетоводните записвания на банката ищец - общия размер на процесните вземания не е бил променен.
Представените в последното съдебно заседание и
приети като доказателства по делото електронни документи по см. на чл. 184 от ГПК- справки от счетоводната програма на банката, установяват подкрепят
изводите на експертното заключение, относно липсата на доброволно извършени
(извън изпълнителния процес) плащания на кредитното задължение.
В дадените пред съда показания, свидетелят В. Е.П. заявява, че е работил като кредитен инспектор в „Б.- А.К.Б.” АД – до м.
декември 2013г. Свидетелят си спомня, че по повод на работата си администрирал
изпълнението на процесния договор за кредит. В това именно служебно качество,
свидетелят провел разговори с ответника И.Д.Р.,
по инициатива на последния. Пред свидетеля П. – ответникът Р. споделил свои
идеи за осъществяване на сделки с предоставения като обезпечение за кредита
недвижим имот. Предложенията на длъжника били устно консултирани с кредитния
съвет на банката, но писменото предложение в такава насока не било внесено за
разглеждане от кредитния съвет, тъй според показанията на свидетеля, самите
предложения на Р. били направени в
същата устна форма.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
По
допустимостта на претенцията за установяване съществуването на вземането;
Предявения иск за установяване съществуването на вземането
на „Б.- А.К.Б.”
АД срещу И.Д.Р. е процесуално допустим,
по отношение на посочените в заповедта за изпълнение суми по процесното
задължение за главницата и лихвите по кредита.
Предмет на установяване в настоящото производство е
съществуването и размера на процесните вземания
произтичащи от релевираното от ищеца правоотношение,
за което се отнася документа по чл. 417 от ГПК: 1/ за сумата от 156 402 евро представляваща главница по Договор за
банков кредит от 31.10.2007г; 2/ за сумата от 8 723, 75 евро, представляваща
лихви за забава, начислени върху главницата за периода от 20.09.2011г. до
30.05.2012г.; 3/ за сумата от 125, 46 евро, представляваща застрахователна
премия, която е дължима за сметка на кредитополучателя съгласно Договор за
банков кредит от 31.10.2007г.; 4/. за законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
31.05.2012г. до деня на окончателното плащане.
По
основателността на предявения иск;
Ищецът основава релевираните
в исковата молба свои права на правното действие на процесния кредитното
правоотношение, което е възникнало по силата на Договор за банков кредит от 31.10.2007г и Анекси № 1- 6, сключени за изменение и
допълнение на същия договор.
При това няма спор относно правната същност на
възникналото между страните договорно правоотношение, което произтича от
договор за банков кредит. Този договор е бил сключен в установената за целта
писмена форма (чл. 430, ал.3 от ТЗ), а клаузите на договора -доколкото не
противоречат на императивни разпоредби от позитивното право - регламентират
действието на правоотношението.
Няма спор и относно факта, че ищецът е усвоил
сумата от 176 902 евро, чието връщане е било уговорено да се осъществи на анюитетни вноски - съгласно погасителния план към
първоначалния договор, който е бил изменян съобразно уговореното в последващите
анекси.
Анализът на събраните в хода на делото писмени
доказателства установява, че ответникът (длъжник по кредитното правоотношение)
е изпаднал в забава по отношение на задължението си да изплаща своевременно
погасителните вноски. За да бъдат преодолени правните последици от забавата,
кредиторът и длъжника са постигнали съгласие за новиране
на кредитното задължение.
Чрез последващи допълнителни договорености, които
са обективирани в съдържанието на Анекси № 1 до № 6, условията на кредита са били изменени.
Постигнат е бил ефекта на новацията, а правните
последици на споменатите анекси, в тяхната хронологична последователност, се
отчитат при преценката за основателността на иска - на плоскостта на съдържанието
на материалното правоотношение между банката кредитор (ищеца) и длъжника –
кредитополучател (ответника). Това е така, особено в частта на съдържащите се в
анексите констатации, относно размера на дълга, в неговите елементи – отчитано
към момента на сключването на съответния анекс.
Отчитайки съдържанието
на хронологически последния Анекс № 6/12.05.2011г., съдът намира, че изводите
относно: настъпила предсрочната изискуемост на кредитното задължение, относно
размера на отделните негови елементи, като главница и лихви, отчитано към
датата на сключване на споменатия анекс 12.05.2011г., както и извода за крайния
срок за плащане на кредитното задължение – 20.09.2011г. са установени по взаимно съгласие на страните в
процеса. Правното действие на този анекс не е оспорено, поради което
установените в съдържанието му фактически положения, касателно
процесния договор за кредит, следва да бъдат възприети.
При това обаче, твърденията на ответника, че са
налице обстоятелства, които изключвали отговорността му за неизпълнение на
кредитното задължение не могат да бъдат възприети. Това е така, доколкото от
една страна банката- кредитор не е била длъжна да се съгласява с предложението
на длъжника (чието съдържание по същество не беше изяснено в хода на съдебното
дирене). Самото предложение също не е било направено надлежно, тъй като не е
било отправено до лице, което представлява банката- кредитор, нито пък в
предвидената от договора за кредит особена форма (писмена форма, съгласно
чл.10.11.), която страните са се съгласили да разменят волеизявленията помежду
си.
По отношение на размера на отделните вземания, чието
съществуване ищецът се домогва да установи и относно факта, че те не са били
погасени чрез доброволно изпълнение - съдът кредитира заключението на
изготвената от вещо лице Й. и приета от съда счетоводна експертиза. Експертното
заключение не бе оспорено, а при това, заслужава да се отбележи, че обект на
изследване от вещото лице беше размерът на задълженията на ответника, отчитано към
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Изводът на вещото лице, че не са налице данни извършени погашения на елементи
на кредитното задължение - след датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение и извън изпълнителния процес по изп.
дело № 20128510401623 съгласно описа на ЧСИ М.П. мотивират крайния извод, че
заявените вземания, които са предмет на настоящото дело съществуват, към
момента на приключване на съдебното дирене.
При изложените по- горе изводи, с оглед недоказаните възражения на
ответника, съдът приема за основателен предявения специален установителен иск за сумата от 156
402 евро представляваща главница по
Договор за банков кредит от 31.10.2007г; за сумата от 8 723, 75 евро,
представляваща лихви за забава, начислени върху главницата за периода от
20.09.2011г. до 30.05.2012г.; за сумата от 125, 46 евро, представляваща
застрахователна премия, която е дължима за сметка на кредитополучателя съгласно
Договор за банков кредит от 31.10.2007г. и
за законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2012г. до
окончателното плащане.
По
претенцията за разноски;
С оглед изхода на спора и при наличие на
представен от ищеца списък на разноските (вкл. за процесуално представителство),
съдът намира, че на основание чл. 78, ал.1 от ГПК - последния има право да
получи от ответника сумата от 19 004, 90 лева. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати посочените в списъка на разноските суми на ищеца.
Възражението за прекомерност на претендираното от
ответника юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, а до този извод съдът
достигна, като отчита цената на иска, разпоредбата на чл. 78, ал.8 от ГПК и
нормативно установените размери на минималните адвокатски възнаграждения.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО при условията на чл. 422 от ГПК, съществуващото
вземане на “Б.- А.К.Б.” АД с ЕИК ********* и седалище – гр. *****, ул. “*********
срещу И.Д.Р. с ЕГН ********** и адрес ***, за сумата от 156 402 (сто петдесет и шест хиляди
четиристотин и две) евро представляваща главница по Договор за банков кредит от
31.10.2007г; за сумата от 8 723, 75 евро (осем хиляди седемстотин двадесет и
три евро и 75 евроцента), представляваща лихви за забава, начислени върху
главницата за периода от 20.09.2011г. до 30.05.2012г.; за сумата от 125, 46
евро (сто двадесет и пет евро и четиридесет и шест евроцента), представляваща
застрахователна премия, която е дължима за сметка на кредитополучателя съгласно
т.7.02. от Договор за банков кредит от 31.10.2007г. и за законната лихва върху дължимата
главница, считано за периода от 31.05.2012г. до окончателното плащане на задължението, за които вземания е била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК от 11.06.2012г. в производството по ч. гр. д. № 26708/2012г.
съгласно описа на 29 състав при Софийски районен съд.
ОСЪЖДА И.Д.Р. да заплати на “Б.- А.К.Б.” АД - на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК - сумата от 19 004, 90 лева (деветнадесет
хиляди и четири лева и деветдесет ст.), представляваща съдебни разноски в настоящото исково производство.
Решението подлежи на
обжалване, чрез въззивна жалба, която може да бъде
подадена пред Апелативен съд - София, до изтичане на двуседмичен срок
от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: