РЕШЕНИЕ
град Ловеч, 17.10.2019
година
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав
в публично заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
МИТЕВА
при
секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА и в присъствието на прокурора
……..………………………............……. като изслуша докладваното от съдия
МИТЕВА търговско дело № 9 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази:
ИСК с правно основание чл.79, вр. 266 от
ЗЗД и чл. 288 ТЗ.
Постъпила е искова молба от „ЕЛСТАРТ ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, EИK *********, със
седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя И.Л.С.,
ЕГН **********, чрез пълномощника си адв.Е.И.П. -Адвокат от Адвокатска колегия
– Плевен, служебен адрес - град Плевен, улица ***, съдебен адрес:***, против
„ТЕХНОКОРОЗА" АД, ЕИК *********.
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпьлнителния директор на
дружеството г-н Т. И. Т., с цена на иска: по чл. 318 от ТЗ във вр.с чл.327 от ТЗ – 140 338,85 лева; цена на иска: по чл.86 от ЗЗД – 57798.81 лева
Излагат,
че предоставили услуги на ответното дружество - извършена работа по съвместна
поддръжка и експлоатация па машини и съоръжения на територията на завода на
"Технокороза" АД в с.Дойренци обл.Ловеч, като служители на ищеца се
грижили персонално за конкретно посочени седем машини, както и организацията и
изпълнение на дейностите по поддръжка и ремонт и на останалите машини и
съоръжения на теорията на завода.
За
извършените услуги са съставени двустранни протоколи и справки, съгласно
договорените часови ставки, подписани от представител/служител
на
"Технокороза" АД и управителя на "Елстарт инженеринг" ЕООД,
както и проформи фактури за периода м. януари 2013 година – юни 2014 година –
осемнадесет на брой, като общото неплатено задължение към 06.11,2017г. е в
размер на 140338,85 лв., с включен ДДС.
Твърдят, че за извършените и неплатени услуги неколкократно са издавали фактури,
придружени със съответните протоколи /идентични с тези издадени за периода който
е фактуриран и платен/, но представляващият дружеството "Технокороза"
АД ги връща, с отговор да се фактурират по-нататък. Всички протоколи и справки
са изготвени съгласно часова ставка и форма уточнена в кореспонденцията между
фирмите в началото на
Въпреки
многократните разговори и покани от страна на ищеца към ответното дружество да
заплати дължимите суми не последвало изпълнение на задължението.
За
периода от изискуемостта на плащането до датата на подаване на исковата молба
ответника им дължи на основание чл.86 от Закона за задълженията и договорите и
мораторна лихва в размер на 57 798,81 лева.
Молят
на основание чл.318 от ТЗ във връзка с чл.327 от ТЗ да бъде осъдено
„ТЕХНОКОРОЗА" АД – Ловеч, ЕИК *********, да заплати на „ЕЛСТАРТ
ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД – Плевен, ЕИК ********* сума в размер на 140338,85 лева,
представляваща неплатената част от стойността извършените услуги, за които са
съставени двустранни протоколи и справки, съгласно договорените часови ставки
подписани от представител/служител на "Технокороза" АД и управителя
на „Елстарт инженеринг" ЕООД, както и проформи фактури, както следва: месец
В срока по чл.367 от ГПК ответното дружествоОтговор на искова молба от "ТЕХНОКОРОЗА"
АД - Ловеч, в който са изложени съображения, касаещи нередовност на исковата
молба относно претендираните лихви, както е размерът на държавната такса.
Направено е възражение за местна подсъдност.
По същество изразяват становище за допустимостта на
исковете, но считат, че са неоснователни и недоказани. Посочват, че
претендираните за плащане услуги не са осъществени от ищеца, тъй като
протоколите не отразяват действителните факти, действително положената работа
по техническа поддръжка и експлоатация и не отразяват резултатите, които е
следвало да бъдат заплатени от ответника, а освен това не са подписани от
неоторизирани лица. Твърдят, че фактури за извършените услуги, предмет на
спора, не са получавали и ответникът въобще не е издавал такива фактури, а
представеният договор е с изтекъл срок и е неотносим към спора.
В
случая липсва постигнат резултат, който да бъде приет по съответния ред от
възложителя. Липсват и доказателства за договореност на цените. Исковете се
явяват неоснователни в своето основание и по размер, тъй като към момента
ТЕХНОКОРОЗА АД няма задължения към ищеца. Претендираните задължения са фиктивни
и документално необосновани, поради това те не са намерили счетоводно отражение
в счетоводството на ответника. Те не са отразени съгласно изискванията на ТЗ,
ЗСч., ЗДДС и в счетоводството на ищеца.
Връщането
на фактури, каквото обстоятелство твърди ищецът, не е доказано - то предполага
издаването на такива съгласно изискванията и в сроковете по Закона за
счетоводството и ЗДДС (защото ищецът претендира и ДДС без да е начислил
такова).
Реално
ищецът не пояснява и не представя и никакви доказателства как са формирани претендираните
по представените протоколи (18 бр.) суми. По делото е представен договор от
07.12.2009 г., но месечните суми, посочени в този договор не са идентични със
сумите по протоколите. Освен всичко друго срокът на представения договор е едногодишен и същият
е изтекъл на 07.12.2010 г.
Чл.
8 от представения договор въвежда изискване за представяне на отчет за
дейността през месеца и фактура (а не проформа фактура). Ако се приеме, че
въпреки изтичането на договора страните са запазили в отношенията си някои
установени практики, то се стига отново до извод, че след подписване на отчета
от възложителя следва да се представи фактура, за да се осъществи плащане.
Отчети за реално извършена работа - вид на работата, дни, часове, резултат,
липсват т. нар. протоколи и справки не съдържат никакви данни за
реално извършена работа по поддръжка. Фактури също липсват по делото. А те
липсват защото не са издавани от ищеца и не са представяни на възложителя.
Представените протоколи и справки не отразяват реално извършена работа от
ищеца.
Въз основа на нормативната
регулация в ЗДДС, ЗСч и ТЗ може да се заключи следното: 1. При извършване на
доставка молителят е бил
длъжен да издаде фактура с ДДС, Такива фактури не са представени. Твърдим, че
такива фактури въобще не са издавани и не са счетоводно отразявани вземанията
на ищеца. Мотивите за неиздаването на фактури са правно ирелевантни - законът
ясно указва на задължение за издаване на фактури и се дезинтересира от факта
защо не са издавани такива, още повече - щом те са задължителни. С това си поведение ищецът е нарушил императивни
правила. В исковото производство ищецът, който е нарушил свои публични
задължения по издаването на фактури и осчетоводяването им, на практика извлича
права от свое противоправно поведение, а това е недопустимо.
Оспорват
представената справка за размера на дълга по чл. 366 ГПК - тя не е въз основа на счетоводни данни,
защото такива въобще няма.
Сочат,
че всички представени с исковата молба протоколи и справки са подписани от лица
без представителна власт от страна на ответника. В този смисъл, лицата, които
са подписвали протоколите от страна на възложителя, са лица действащи „от името
на търговец без представителна власт" по смисъла на чл. 301 ТЗ. Молят това
ни изявление да се приеме за изрично противопоставяне на действията на тези
лица, тъй като са узнали за протоколите при проверка на търг. дело No 174/2017 на Окръжния
съд - Плевен. Лицата са били в правоотношения с ответника, но същите никога не
са били упълномощавани да подписват подобни протоколи, нито това задължение е
влизало в длъжностните им характеристики.
Правят възражение за
изтекла погасителна давност, тъй като се касае за периодични плащания на
ответника, се позовават на кратката 3-годишна погасителна давност (чл. 111, б.
„в" ЗЗД), която е изтекла за всички вземания по представените протоколи от
2013 и
В срока по чл. 372 от ГПК допълнителна искова молба от „ЕЛСТАРТ
ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД – Плевен, в която оспорван направените от ответника
твърдения, като неоснователни и във връзка с това правят пояснения. Посочват, че към исковата молба са приложили справка, касаеща периода
2013год. и първо шестмесечие на 2014год. - този период от 18 месеца е видно
нефактуриран и неплатен. Останалите периоди в справката са фактурирани и
платени.
Твърдят,
че за нефактурираният и неплатен период многократно са издавали фактури
придружени със съответните протоколи (идентични с тези издадени за периода
който е фактуриран и платен), но тези фактури са връщани, като отговорът бил
„ще фактурираме по-нататък”. Всички протоколи и справки са изготвени съгласно
часова ставка и форма уточнена в началото на 2013 година. Сочат, че в този и
предходен период са изпълнявали много други задачи, доставки на материали и
отделни СМР и по тази причина са приели по искане на г-н Т. забава на
фактурирането с цел разсрочване и забава в плащането, но не и не плащане.
Всички длъжностни лица които, са подписвали протоколите са действащи служители
на длъжност „Директор по ремонт, поддръжка и експлоатация на машини и
съоръжения" - на територията на завода на „Технокороза" АД в
с.Дойренци. В подкрепа на това твърдение отбелязват, че прилагат приемо-предавателни
протоколи, протоколи, протоколи за извършени СМР, от които е видно, че всички
тези служители са подписвали техни протоколи за възложени доставки на
материали, ремонтни работи, СМР по изграждане на нови проекти и др. Това са
лицата които, през този период са подписвали и приемали работата на външните
фирми за извършени доставки и СМР и пряко отговарят за ремонта поддръжката и
експлоатацията на мешините и съоръженията в завода. Сочат, че неспазването на
Закона за данъка върху добавената стойност, по никакъв начин не означава, че
претендираните услуги не са предоставени.
Във
връзка с оспорване наличието на действащ договор между страните, представят
счетоводна справка за издадените фактури за предоставени услуги по договор,
като сочат, че в тях изрично като основание е вписано "по Договор от
07.12.2009 г.", както и заверени копия на фактури за период 2016
Относно
приложената от ответника справка, касаеща 2015, 2016 и
Считат
за неоснователно възражението на ответника за давност по отношение на всички
претендирали суми, включително и лихва за забава, тъй като дължимите плащания
от ответника не попадат в хипотезата на чл. 111 буква "в" от ЗЗД.
Направени са доказателствени искания и приложени писмени доказателства.
По реда на чл. 373 ГПК е подаден допълнителен
отговор на искова молба от "ТЕХНОКОРОЗА" АД
– Ловеч, в който поддържат всички фактически твърдения,
аргументи, изводи и възражения против предявените искове, както са депозирани
пред съда с отговора на исковата молба.
По
отношение твърдението на ищеца, че фактури са издавани, но са „връщани" от
ответника, считат, че това не е основание за анулирането им, нито е основание
те да не бъдат осчетоводени поне при ищеца, а такива данни по делото липсват.
Ако се приеме тезата за анулиране на издадени фактури, то в счетоводството на
ищеца би следвало да се намират документация и счетоводни записвания, които
същият обаче не представя. Изтъква, че е можело да бъдат издадени фактури, в
които да се посочи отложено плащане, а с оглед факта, че са заплащани фактури
за последващи периоди - 2015,2016,
По повод твърдението на другата
страна, че неспазването на ЗДДС по никакъв начин не означава, че претендираните
услуги не са извършвани, изтъкват, че реалното осъществяване на определени и
конкретни стопански операции (в случая периодични услуги между търговци) оставя
надлежна одитна следа в счетоводствата на страните, каквато следа твърдят, че
липсва. Това налага единственият възможен извод - услугите не са реално
предоставени.
Посочват,
че в ЗДДС и ППЗДС липсва нормативно правило, което да допуска начисляване с
протокол въз основа на съдебно решение, при това години след осъществяване на
претендираните данъчни събития за периодичните доставки на услуги.
Относно приложените фактури, в
които е посочил като предмет на доставка „по договор от 07J2.2009 г." за 2016 и
Твърди се, че приложената от тях
справка за задължения, касаещи 2015, 2016 и
Поддържат възражението за изтекла погасителна
давност по отношение на всички претендирани суми, като се развиват подробни
съображения за приложението на чл. 111, б. „в" ЗЗД към спора. Позовават се
на Тълкувателно
решение ВКС, касаещо „периодични
плащания" по смисъла на чл. 111, б."в" от Закона за задълженията
и договорите. Оспорват направените от
ищеца доказателствени искания и поддържат своите и правят нови такива.
По реда на чл. 129 от ГПК е
подадена уточняваща молба вх. № 1643/ 05.03.2019 година, в която е уточнена
претенцията за лихва за забава.
В съдебно заседание за ищеца се явява И.С.,
управител на дружеството, адв. Е.П. и адв. П. П., поддържат исковата претенция
и молят да бъде уважена така, както е предявена. Развиват подробни съображения
в писмена защита.
Ответникът, чрез адв. Ст. Т. оспорва
предявеният иск и счита, че е неоснователен и недоказан и като такъв моли да
бъде отхвърлен. Представя подробно писмено становище.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства, заключението на изслушаната съдебно-икономическа
експертиза, както и становището на страните, преценени поотделно и в тяхната
взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установено следното:
На 07.12.2009
година между страните по делото е сключен договор по силата на който „Елстарт –
инженеринг” ЕООД – Плевен приело да извърши абонаментна поддръжка, свързана с
емонт, ппрофилактика, подмяна и реконструкция на електрически съоръжения,
машини, инсталации и елементи на оборудване, както и газовите съоръжения,
намиращи се в предприятията на „Технокороза” АД – Ловеч – с. Дойренци и с.Горан.
В договора е уговорена месечна такса в размер на 8 000 лева без ДДС, като
заплащането е в срок от пет работни дни след представяне на фактура. Съгласно
чл. 8 от Договора изпълнителят се задължил да води сервизен дневник за всеки
отделен обект, в който вписва извършените профилактични и ремонтни работи. До
пето число на всеки месец изпълнителят изготвя и представя на възложителя
отчет, в който се отразяват извършените през предходния месец работи. След
подписване на отчета от двете страни, изпълнителят представя на възложителя
фактура. При забава на плащането е уговорена неустойка в размер на 1% от
месечната абонаментна такса за всеки просрочен ден, но не повече от 20% от тази
сума. Договорът е сключен за срок от 12 месеца, считано от датата му на
подписване.
Представени са протоколи №№ 0113/ 01.02.2013 година, 0213/
01.03.2013 година; 0313/ 01.04.2014 година; 0413/ 01.05.2013 година; 0513/
01.06.2014 година; 0613/ 01.07.2013 година; 0713/ 01.08.2013 година; 0813/
04.09.2013 година; 0913/ 03.10.2013 година; 1013/ 05.11.2013 година; 1113/
01.12.2013 година; 1213/ 02.01.2014 година; 0114/ 01.02.2014 година; 0214/
03.03.2014 година; 0314-1/ 01.04.2014 година, подписани за ответното дружество
от Н.Р.; 0314-2/ 01.04.2014 година; 0414/ 01.05.2014 година; 0514-1/ 01.06.2014
година, подписани за ответното дружество от Г.К.; 0515/ 01.06.2014 година;
0614/01.07.2014 година, подписани за ответното дружество от И.Д.. Към
протоколите са приложени съответните справки за ежедневните дежурства по
поддръжка на машини и съоръжения на „Технокороза” за съответния период. На
тримесечие са изготвяни проформа фактури №№ **********/ 01.04.2013 година за
сумата от 22 262.21 лева с начислено ДДС; **********/ 01.07.2013 година за
сумата от 22 821.12 лева с начислено ДДС; **********/ 01.10.2013 година за
сумата от 23 207.28 лева с начислено ДДС; **********/ 04.01.2014 година за
сумата от 26 041.92 лева с начислено ДДС; **********/ 01.04.2014 година за
сумата от 22 862.16 лева с начислено ДДС; **********/ 01.07.2014 година за
сумата от 23 144.16 лева с начислено ДДС. Фактурите са подписани само от
представляващия ищцовото дружество.
С уведомително писмо от 20.08.2015 година, изходящо от
ищцовото дружество до ответника, в което са посочени неплатените и
нефактурирани периоди за поддръжка на конкретно посочени машини. Направено
предложение за фактуриране и заплащане на дължимите суми в рамките са шест до
осем месеца. Към писмото са приложени справка за цитирания в писмото период,
копие от протоколите за периода и фактура за първото тримесечие на 2013 година
– фактура № **********/ 20.08.2015 година за сумата от 22 262.21 лева,
на която е отбелязано „анулирана”.
От представените по делото трудови досиета се
установява, че подписалите протоколи за извършени дейности по ремонт и
поддръжка на машини и съоръжения в завод на „Технокороза” АД – с.Дойренци, Н.Р.,
Г.К. и И.Д. са работили през процесния период в дружеството – ответник, съответно
на длъжност: „Ръководител звено Ремонтна дейност”; „Зам.началник ЕМО” и „Директор
производство”.
Депозирани и
гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите И.Б.И., Н.М.Р. и Г.С.К.. От
техните показания се установява, че в периода 2013 – 2014 година в
„Технокороза” всеки ден е работила група от ищцовото дружество, по 24 часа 7
дни в седмицата, по поддръжка и ремонта на оборудването на фабриката, тъй като
производствения процес е непрекъснат. Работниците на „Елстарт инжинеринг” се
чекирали като всички останали работници от „Технокороза” в системата на
предприятието. За извършените ремонтни дейности се подписвали протоколи.
Представени
са фактури, за извършени ремонтни дейности за периоди, следващи процесния, с
посочено основание съгласно договор от 07.12.2009 година.
По делото е назначена съдебно-икономическа
експертиза, от заключението на която се установява, че размерът на сумата,
съгласно двустранните протоколи и справки, по които са издадени проформа
фактури са в размер на 140 338.85 лева, в т.ч. 116 949.04 лева
данъчна основа и 23 389.81 лева начислено ДДС. Описаните 69 броя данъчни
фактури, касаещи последващ период са осчетоводени и от двете страни, като
основание за осчетоводяването им е записано – месечно абонаментно поддържане на
машините и съоръженията в завода. Размерът на дължимата лихва е в размер на
57 752.08 лева. Проформа фактурите не са осчетоводени, тъй като не са
данъчен документ. За процесния период е издадена само една данъчна фактура №
**********/ 30.12.2013 година за сумата 86 400 лева. В дневника за
продажбите е посочена, като анулирана фактура без стойности за данъчна основа и
ДДС.
Съдът е сезиран с иск чл.
79, ал.1, пр.1, вр. чл.266 от ЗЗД и чл. 288 от ТЗ, предявен от „ЕЛСТАРТ
ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД - Плевен, срещу „ТЕХНОКОРОЗА" АД – Ловеч, с искане да бъде осъден ответникът да заплати
сумата от 140 338.85 лева с включен ДДС, представляваща неплатената част от стойността
извършените услуги, за които са съставени двустранни протоколи и справки,
съгласно договорените часови ставки подписани от представител/служител на
"Технокороза" АД и управителя на „Елстарт инженеринг" ЕООД,
както и проформи фактури, както следва: месец
При така установената фактическа обстановка съдът
приема, че между страните по делото е сключен договор за изработка по чл. 258 и
сл. от ЗЗД за извършване на услуги по поддръжка, ремонт и експлоатация на машини и съоръжения.
По делото е направено възражение е, че въобще не се дължи плащане, тъй
като на първо място договорът е прекратен, за този период не са извършвани
такива услуги, а протоколите за приемане на работата не са подписани от
оторизирано лице. Направено е възражение
за погасителна давност – тригодишна, тъй като се касае за периодично плащане.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства, както и от заключението на съдебно-икономическата
експертиза е видно, че за процесния период работници на ищцовото дружество са
присъствали ежедневно в завода на ответника, чекирали са се, подписани са
протоколи за приемане на извършената работа, като за последващи период е извършвано
плащане на тези услуги с основание посочения договор от 2009 година. При това
положение и при установеното по делото, съдът счита, че налице договорни
отношения между страните по цитирания договор.
Съгласно разпоредбите на договора
- чл.3, ал.1, възложителят заплаща на изпълнителя месечна такса за абонаментна
поддръжка по чл. 1, ал.2, в размер на 8 000 лева без включен ДДС.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, касаещо периодичните плащания:
„Характерен признак на това плащане е неговата периодичност без оглед на това
по какъв начин е определено изтичането на интервала от време, който го прави
изискуемо - годишен, месечен, седмичен или дневен. "Периодично" е
това плащане, което не е еднократно и не се изчерпва с едно единствено
предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за трайно изпълнение,
защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на определен
срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество престации
се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им
настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението за
плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е
необходимо той да е предварително определен или определяем.....Отличителната
разлика на периодичните плащания е предварително определеният и известен на
страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено. Повтарящите се задължения за плащане обаче са периодични само
тогава, когато падежът е предварително определен, а не и в случаите когото те
случайно са се оказали изискуеми през определени периоди.
Видно от подписаните протоколи за приемане на
извършената работа са касае за месечно, периодично плащане по договора за
периода януари 2013 година – м. юни 2014 година. Съдът приема, че се касае за
периодично плащане, предвид на това, че задължението е повтарящо се за
определен период от време, имат един правопораждащ факт – задължение за абонаментна
поддръжка, свързани с ремонт, профилактика, подмяна и реконструкция на
електрическите съоръжения, инсталации, машини и елементи на оборудване, както и
газовите съоръжения, намиращи се в предприятието на ответното дружество.
Видно от данните по делото молбата за
допускане на обезпечение е подадена на 17.11.2017 година, а искът е предявен на
07.12.2017 година. Съгласно чл. 8 от договора изпълнителят е следвало всеки
месец до пето число е следвало да представя отчет за извършената предходния
месец, работа и след подписване на отчета от двете страни да представя фактура.
Задължението за плащане възниква в срок от пет работни дни след представяне на
отчета и фактурата. В този смисъл падежът за плащане за последния месец от
претендирания период е 10.07.2014 година, а молбата за обезпечаването на иска и
предявяването му е станало след изтичане на тригодишния срок.
При тези съображения направеното възражение за
погасяване на задължението при условията на чл. 111, б. „в”, пр.3 от ЗЗД с
изтичането на тригодишната погасителна давност е основателно и следва да бъде
уважено. Предвид изложеното искът за претендираната главница в размер на сумата
от 140 338.85 лева с включен ДДС, представляваща
неплатената част от стойността извършените услуги, за които са съставени двустранни
протоколи и справки, съгласно договорените часови ставки подписани от
представител/служител на "Технокороза" АД и управителя на „Елстарт
инженеринг" ЕООД, както и проформи фактури, както следва: месец
Предвид изхода от главния иск следва да бъде отхвърлен
и акцесорния иск за заплащане на основание чл.86 от Закона за задълженията и
договорите сумата в общ
размер
на 57 798,81 лева, от които по пр.ф. № **********/
01.04.2013 година – 22 262.21 с ДДС за период от 01.01.2013 година –
31.03.2013 година; пр.ф. № **********/ 01.07.2013 година – 22 821.12 с ДДС
за период от 01.04.2013 година – 30.06.2013 година; пр.ф. № **********/
01.10.2013 година – 23 207.28 с ДДС за период от 01.07.2013 година –
30.09.2013 година; пр.ф. № **********/ 04.01.2014 година – 26 604.92 с ДДС
за период от 01.10.2013 година – 31.12.2013 година; пр.ф. № **********/
01.04.2014 година – 22 862.16 с ДДС за период от 01.01.2014 година –
31.03.2014 година; пр.ф. № **********/ 01.07.2014 година –
22 144.16 с ДДС за период от 01.04.2014 година – 30.06.2014 година, представляваща
мораторна лихва върху неизплатената в срок главница по описаните фактури.
При този
изход на процеса ищецът „ЕЛСТАРТ ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, EИK *********, със
седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя И.Л.С. съдебен адрес:***, следва
да бъде осъден да заплати на ответника „ТЕХНОКОРОЗА"
АД, ЕИК *********. със седалище и адрес
на управление: гр ***, претендираните съдебно-деловодни разноски
в размер на 250 лева.
Воден от
гореизтъкнатите мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „ЕЛСТАРТ ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, EИK *********, със седалище и адрес
на управление гр. ***, представлявано от
управителя И.Л.С. съдебен адрес:***, против „ТЕХНОКОРОЗА" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр ***, иск с правно основание чл.
79, ал.1, пр.1, вр. чл.266 от ЗЗД и чл. 288
от ТЗ да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 140 338.85 (сто и
четиридесет хиляди триста тридесет и осем 0.85) лева с включен ДДС, представляваща неплатената част от стойността извършените
услуги, за които са съставени двустранни протоколи и справки, съгласно
договорените часови ставки подписани от представител/служител на
"Технокороза" АД и управителя на „Елстарт инженеринг" ЕООД,
както и проформи фактури, както следва: месец
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „ЕЛСТАРТ ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, EИK *********, със седалище и адрес на
управление гр. ***, представлявано от
управителя И.Л.С. съдебен адрес:***, против „ТЕХНОКОРОЗА" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр ***, иск с правно основаниечл.86
от Закона за задълженията и договорите сумата в общ размер
на 57 798,81 (петдесет
и седем хиляди седемстотин деветдесет и осем 0.81) лева, от които по пр.ф. №
**********/ 01.04.2013 година – 22 262.21 с ДДС за период от 01.01.2013
година – 31.03.2013 година; пр.ф. № **********/ 01.07.2013 година –
22 821.12 с ДДС за период от 01.04.2013 година – 30.06.2013 година; пр.ф.
№ **********/ 01.10.2013 година – 23 207.28 с ДДС за период от 01.07.2013
година – 30.09.2013 година; пр.ф. № **********/ 04.01.2014 година –
26 604.92 с ДДС за период от 01.10.2013 година – 31.12.2013 година; пр.ф.
№ **********/ 01.04.2014 година – 22 862.16 с ДДС за период от 01.01.2014
година – 31.03.2014 година; пр.ф. № **********/ 01.07.2014 година –
22 144.16 с ДДС за период от 01.04.2014 година – 30.06.2014 година, представляваща
мораторна лихва върху неизплатената в срок главница по описаните фактури, като им бъдат
присъдени и направените по делото разноски, както и тези във връзка с
обезпечителното производство по ч.гр.д. № 174 по описа за
ОСЪЖДА „ЕЛСТАРТ
ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, EИK *********, с горните данни, да заплати на основание чл. 78 от ГПК на „ТЕХНОКОРОЗА"
АД, ЕИК *********, с горните данни, сумата от 250 (двеста и петдесет) лева, представляващи
съдебно-деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от връчване му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: