Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 28.06.2015 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на втори юни, две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
при секретаря Поля Георгиева, разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 5
747 по описа за 2016 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОТХВЪРЛЯ
изцяло следните искове на А.В.Я.
срещу В.П.Г.:
- иска по чл. 79, ал. 1, връзка с
чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за връщане на 44 392,98 лева по договор за
заем;
- иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
12 677,61 лева обезщетение за забава върху 44 392,98 лева от
30.12.2013 г. до 12.05.2016 г.
[2] ОСЪЖДА А.Я. да заплати на В.Г.
3 015,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. А.Я. е
с адрес ***, а В.Г. е с адрес ***] Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от
уведомлението за изготвянето му.
[4] Ако
ищцата подаде въззивна жалба срещу решението, с нея тя следва да представи
доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 141,41 лева държавна такса по
сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
[5] КОПИЕ ОТ ДЕЛОТО ДА СЕ ИЗПРАТИ на
Министъра на правосъдието и на Камарата на частните съдебни изпълнители за
преценка дали по делото се съдържат данни за извършено дисциплинарно нарушение,
както и на НАП.
МОТИВИ НА СЪДА
ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково, пред първа инстанция.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[6] В искова молба от 12.05.2016 г. А.Я. е заявила, че с
ответника В.Г. е била сключила договор за заем. По този договор А.Я. се е
задължила да даде в заем на ответника В.Г. 44 392,98 лева, а тя да върне
заема до 30.12.2013 г.
[7] А.Я. е предала на В.Г. парите по заема, но
последната не ги е върнала. Затова А.Я. моли съда да осъди В.Г. да ѝ
заплати 44 392,98 лева, както и 12 677,61 лева законна лихва от
30.12.2013 г. до 12.05.2016 г. (исковата молба, л. 2-6).
2. На ответника
[8] Ответницата В.Г. е оспорила предявените искове.
Тя е заявилa, че действително е
получила от А.Я. 44 392,98 лева. Това обаче, не е било по договор за заем,
защото такъв не е имало между тях.
[9] В.Г. твърди, че сумите, които А.Я. ѝ е
превела са плащания на А.Я. към трето лице, което В.Г. е представлявала като
адвокат. Това трето лице е било „С.Г. Г.“ ООД (Г.). Г. е имал около
12 000,00 изпълнителни дела, по които е бил взискател. Той и А.Я. са се
съгласили Г. да прехвърли тези изпълнителни дела за разглеждане от А.Я., като
тя е следвало да задържа 5 000,00 лева за себе си и 1 500,00 лева за
дъщеря си от събраните такси и разноски, а останалите суми да превежда на Г..
Това тя е правила около година, докато са били отнети правата ѝ за
година. Преведените от А.Я. на В.Г. суми са такива, които е следвало Г. да
получи от разпределение на суми по изпълнителните дела. Затова В.Г. твърди, че
не дължи нищо на А.Я..
[10] В.Г. е заявила, че в свое изявление до НАП А.Я.
е заявила, че В.Г. ѝ е върнала процесната сума. Затова тя моли съда да
отхвърли предявените искове (писмения отговор, л. 36-47).
II.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ
ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
[11] Не се спори, че ищцата е частен
съдебен изпълнител. Като такъв тя е имала сметка в „Ю.Б.“ АД (Ю.), по която да
постъпват сумите от осребряване на имущество, чийто номер е завършвал на 07. Тя
е имала и разплащателна сметка в Ю., чийто номер е завършвал на 06
(удостоверението, л. 109).
[12] На 25.07.2013 г., 30.07.2013 г. и
21.08.2013 г. А.Я. е прехвърлила 8 963,75 лева, 7 359,00 лева и
24 196,80 лева – общо 40 518,75 лева - от сметката си на частен
съдебен изпълнител с последни номера 07 в разплащателната си сметка с последни
номера 06 (преводните нареждания, л. 126-128, както и платежните нареждания, л.
121-123). В същите дни тези суми тя е превела от разплащателната си сметка по
сметка на ответницата В.Г. (платежните нареждания, л. 7; извлечението от
сметка, л. 15). А.Я. е вписала „личен заем“ като основание за преводите в
платежните документи за преводите към В.Г. (пак там).
[13] А.Я. е превела на В.Г. и:
1 648,94 лева на 09.08.2013 г.; 801,58 лева на 10.08.2013 г.; 211,72 лева
на 16.08.2013 г.; 410,19 лева на 29.08.2013 г.; 810,00 лева на 13.09.2013 г. –
общо 3 882,43 лева (платежните нареждания, л. 8,-10). А.Я. е вписала
„личен заем“ като основание за преводите в платежните документи за преводите
към В.Г. (пак там). В свои писмени обяснения пред НАП А.Я. е заявила, че е предоставила
тези суми на В.Г. в заем, както и, че В.Г. ѝ ги е върнала (писмените
обяснения, л. 84).
[14] Като взискател Г. е имал
изпълнителни дела при А.Я.. По тях Г. е превеждал авансовите такси на А.Я., тя
е приспадала данъците и е връщала другата част от получената авансова такса
обратно на Г., като ги е превеждала по сметка на В.Г., която е била адвокат на Г.
(показанията на свидетеля Чакъров, л. 142-145).
[15] А.Я. е заплатила 2 282,82 лева
държавна такса (л. 23). В.Г. е заплатила 15,00 лева за съдебни удостоверения
(л. 100 и 111), както и 3 000,00 лева на адвокат (л. 130).
III. ПРИЛОЖИМО
КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ
ПРИЛОЖИМОТО КЪМ СПОРА ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО
[16] А.Я. е
предявила срещу В.Г. иск по чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за
връщане на сума по договор за заем и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащането
на обезщетение за забава. Исковете са неоснователни и съдът ги отхвърля.
1. По иска по чл. 79, ал. 1, връзка с
чл. 240, ал. 1 от ЗЗД
[17] Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, заемателят се
задължава да върне заетата сума, заедно с уговорената лихва. При неизпълнение,
кредиторът може да търси изпълнение заедно с обезщетение за забавата.
Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. наличие на валиден
договор за заем между ищеца и ответника, по който ищецът да е заемодател, а
ответникът заемополучател; 2. ищецът да е предал парите на ответника; 3.
ответникът да не е заплатил на ищеца главницата.
[18] С договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи,
а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество (чл. 240, ал. 1 от ЗЗД). Следователно,
за да е налице валиден договор за заем е необходимо страните да са постигнали
съгласие, че едната от тях предава на другата пари, които страната, получила
парите, следва да върне на страната, която ги е предала.
[19] В случая единствено в
преводните нареждания е било вписано, че А.Я. е превеждала на В.Г. парите в заем.
Липсва обаче насрещно изявление на В.Г., че приема тези пари, като предадени
ѝ в заем. Точно обратното, съдът е събрал доказателства, че В.Г. се е
съгласила да приеме парите на друго основание. Ето защо съдът приема, че между А.Я.
и В.Г. не е бил налице договор за заем.
[20] Не е налице предпоставка
за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.
2. По иска по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
[21] Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Следователно предпоставките за уважаването
на иска са: 1. ищецът да има парично вземане към ответника; 2. ответникът да е
изпаднал в забава; 3. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца.
[22] Съдът не установи А.Я. да има
вземане към В.Г.. Не е налице предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът
го отхвърля.
2. По разноските
[23] В.Г. търси разноски. Тя е направила такива за 3 015,00 лева.
[24] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля изцяло исковете на ищеца. Затова съдът осъжда ищцата да заплати на ответницата 3 015,00 лева разноски по делото.
Съдия: