МОТИВИ по АНД № 2314/2019г., ІХ н.с.
по описа на Районен съд - Русе
Производството е по реда на чл. 375 и сл. НПК.
Районна прокуратура - Русе е
внесла постановление по реда на Глава двадесет и осма НПК, с което предлага обвиняемият
Е.Е.А. –
роден на *** ***, обл. Русе, български гражданин, с
мюсюлманска националност, с постоянен адрес ***, със средно специално образование, женен,
работи, ЕГН: **********, неосъждан да бъде освободен от наказателна отговорност, за
извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „б”, пр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, а именно, за това че на 28.11.2018 г., в землището на с.
Тръстеник, обл. Русе, по главен път I-5 (гр.
Русе-гр. Бяла), в района на км 21+300,
при управление на моторно превозно средство-товарен автомобил марка „Ивеко“, модел „Дейли“, с рег. № Р
3810 ВХ, нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като
при избиране на скоростта на движение на управляваното от него пътно превозно
средство не се съобразил с конкретните условия на видимост, в резултат на
което, по непредпазливост, причинил средна телесна повреда на М.Т.Б., от с.
Пиргово, обл. Русе, изразяваща се в разстройство на
здравето, временно опасно за живота, и в трайно затрудняване на движението на
снагата, вследствие на сътресение на мозъка, без обективна неврологична
симптоматика, счупване на трето, четвърто и пето ребра в ляво, колекция от
въздух в ляво плеврално пространство, контузия на
левия бял дроб, като му бъде наложено административно наказание по реда на чл.
78а НК.
В проведеното съдебно заседание, представителят на държавното
обвинение пледира за доказаност на обвинителната
теза. Счита, че същата напълно кореспондира и се подкрепя от доказателствения
материал по делото. По отношение на размера на наказанието, поддържа, че същото
следва да бъде определено в размер над минималния предвиден в чл. 78а НК, с
оглед причинените в резултат на деянието увреждания на пострадалото лице. По
отношение на кумулативно предвиденото в чл. 343г НК наказание „Лишаване от
право да управлява МПС”, предлага същото да бъде в размер на една година.
Защитникът на обвиняемия, заема
становище, че предлаганите наказания са в завишен размер и не кореспондират с
установените по делото обстоятелства, относно оказаната от обвиняемия помощ
след деяние, признанието на вината и съдействието, което същият е оказал в хода
на досъдебното производство. Моли се съдът, на основание чл. 78а, ал. 4 НК, да
не налага на обвиняемия наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ или
същото да бъде в минималния предвиден в закона размер, тъй като в противен
случай това би лишило обвиняемия от възможността да полага труд, тъй като
същият работи именно като шофьор и би лишило него и семейството му от средства
за издръжка.
Упражнявайки правото си на
лична защита и последна дума обвиняемият поддържа изложеното от защитника му и
изразява съжаление за извършеното от него.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
и след като ги обсъди, съобразно изискванията на чл. 14 чл. 18 от НПК, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Обвиняемият Е.Е.А. е роден на *** ***, обл. Русе, български гражданин, с мюсюлманска националност,
с постоянен адрес ***, със средно специално образование, женен, работи, ЕГН: **********,
неосъждан. Същият е правоспособен водач на МПС.
Обвиняемият Е.Е.А.
работел като шофьор в търговско дружество „Е-пак“ ЕООД, като при изпълнение на
служебните си задължения той управлявал товарен автомобил марка „Ивеко“, модел „Дейли“, с рег. № Р
3810 ВХ.
На 28.11.2018г. обвиняемият привел в
движение горепосочения товарен автомобил и се движел по главен път І-5 в посока
от град Бяла към град. Русе. През този ден времето било лошо вследствие на
силен снеговалеж и вятър, които довели до заледяване на пътната настилка по
горепосочения път.
По същото време свидетелката В.Н.В.-Т.потеглила
от село Тръстеник към град Русе, със своя лек автомобил марка „Нисан“, модел „Екс-трейл“, с рег.
№ Р 8815 КВ, като заедно с нея в лекия автомобил пътували свидетелите И.И.Д., М.Т.Б. и Д.Н.Х.. Няколко минути след потеглянето
четиримата спътници достигнали един от изхода на с. Тръстеник, след което
продължили движението си по главен път I-5 в посока към град Русе. Когато
свидетелката Веселина Николаева Великова-Тодорова, достигнала района на
километър 21+300, същата забелязала, че в лентата за движение пред нея се била
образувала колона от спрели моторни превозни средства и започвала плавно да
намалява скоростта си на движение, като след няколко минути тя спряла на
разстояние от около 3 метра спрямо задната част на моторното превозно средство,
намиращо се пред нея в колоната от спрели автомобили.
Видимостта по главен път I-5 била
намалена, в резултат на силния вятър. Обвиняемият също управлявал своя товарен
автомобил с включени къси светлини. След като започнал спускането си към
„Индийски колиби“, същият забелязал светващите и угасващите, през кратки
интервали от време, стоп светлини на колоната от моторни превозни средства, в
лентата си за движение. Когато навлязъл в района на километър 21+300, обвиняемият
А. възприел стоп светлините на управлявания от свидетелката В.Т. лек автомобил,
който бил последен в колоната от моторни превозни средства, но поради лошите
метрологични условия не могъл да прецени дали моторните превозни средства пред
него са били спрели или се движели бавно. Обвиняемият решил да намали още
скоростта си на движение поради и което задействал спирачната уредба на
управлявания от него товарен автомобил, след което, поради опасност от
блокиране на колелетата и поднасяне на автомобила,
той продължил да се движи със скорост около 55,4 км/ч. След като достигнал
лекият автомобил, управляван от свидетелката Тодорова и за да избегне сблъсък със
същия, обвиняемият изчакал преминаването на снегорин, движещ се в лентата за
насрещно движение, след което предприел маневра за навлизане в съседната пътна
лента, но поради недостатъчно разстояние спрямо автомобила на свидетелката
Тодорова, при завиването към лентата за насрещно движение, обвиняемият ударил с
предната дясна част на управлявания от него товарен автомобил марка „Ивеко“, модел „Дейли“, с рег. № Р
3810 ВХ, задната лява част на лекия автомобил марка „Нисан“,
модел „Екс-трейл“, с рег. № Р 8815 КВ, в която пътували
свидетелите В.Т., Д.Х., И.Д.и М.Б..
В резултат на сблъсъка лекият автомобил,
управляван от свидетелката В.Т. напуснал лентата за движение и паднал в
крайпътна канавка, разположена от дясно на платното за движение, в посока към
гр. Русе и се превъртял. В резултат на това, на пострадалата М.Т.Б. били
причинени: сътресение на мозъка, без наличие на обективна неврологична
симптоматика; счупване на трето, четвърто и пето ребра в ляво; колекция от
въздух в ляво плеврално пространство; контузия на
левия бял дроб.
Обвиняемият веднага спрял управляваното от
него МПС и отишъл при ударения автомобил, за да окаже помощ на лицата в него и
започнал да помага на свидетелите намиращи се в автомобила да излязат от него.
Междувременно бил подаден сигнал на тел. 112, като на мястото на инцидента
пристигнал екип от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе, екип от РС
„ПБЗН“, както и медицински екип, който откарал в пострадалата М.Б. УМБАЛ
„КАНЕВ“ АД.
От заключението на назначената и изготвена
в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано се установява, че в
резултат на пътно – транспортното произшествие на пострадалата М.Т.Б. била
причинена средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето,
временно опасно за живота, както и в трайно затрудняване на движенията на
снагата за срок, повече от 30 дни, в резултат на сътресение на мозъка, без
наличие на обективна неврологична симптоматика; счупване на трето, четвърто и
пето ребра в ляво; колекция от въздух в ляво плеврално
пространство; контузия на левия бял дроб.
От заключението по назначената и изготвена
в хода на досъдебното производство автотехническа
експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано се
установява и доказва, че лекият автомобил марка „Нисан“,
модел „Екс Трейл“, с рег. №
Р 8815 КВ бил спрян непосредствено преди пътно-транспортното произшествие на
28.11.2018г. Товарният автомобил марка „Ивеко“, модел
„Дейли“, с рег. № Р 3810 ВХ се движил със скорост
около 55,4 км/час към началото на удара с лекия автомобил марка „Нисан“. Видимостта напред била около 37 метра. Опасната
зона за спиране на товарния автомобил марка „Ивеко“
за скорост на движение 55,4 км/час била 88,2 метра. Към началото на удара с
товарния автомобил марка „Ивеко“ лекият автомобил
марка „Нисан“ бил неподвижен. Непосредствено преди
пътно-транспортното произшествие товарният автомобил марка „Ивеко“
се движил със скорост, която била по-ниска от максимално разрешената за
движение по конкретния пътен участък. Вещото лице е дало заключение, че от технически
характер моментът, в който водачът на товарния автомобил марка „Ивеко“ имал възможност да възприеме спрелите пред него в
лентата, по която се движил автомобили бил около 37 метра. От сравняване на
разстоянието на видимост - 37 метра, с опасната зона за спиране на товарен
автомобил марка „Ивеко“ за установената скорост на движение
– 55,4 км/час, вещото лице е обосновало извод, че с тази скорост на движение
обвиняемият Е.А. не бил имал техническа възможност да спре товарния автомобил
марка „Ивеко“ преди мястото на удара, а би имал
такава, ако се е движил със скорост до 33,1 км/час. Вещото лице е дало
заключение, че причината за пътно-транспортното произшествие от технически
характер била движението на товарния автомобил марка „Ивеко“
със скорост, която не била съобразена с конкретното разстоянието на видимост.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, на основание чл.
378, ал. 2 НПК, въз основа на обясненията
на обвиняемия дадени в хода на съдебното производство и гласните и писмени
доказателства и доказателствени средства събрани в хода на досъдебното
производство.
Не са налице противоречия в информационните
изявления, съдържащи се в доказателствената съвкупност по делото, досежно
релевантните за делото факти, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК,
поради и което не следва да бъдат излагани подробни мотиви, кои от
доказателствените източници съдът приема и кои не кредитира. Налице е
корелативно единство между гласните и писмени доказателства и същите безспорно
доказват, приетата за установена от съда фактическа обстановка.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият възможен извод от правна
страна, а именно, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 343а, ал. 1, б. „а”, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, буква „б”, пр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
От обективна страна на 28.11.2018 г., в землището на с. Тръстеник, обл. Русе, по главен път I-5 (гр.
Русе-гр. Бяла), в района на км 21+300,
при управление на моторно превозно средство-товарен автомобил марка „Ивеко“, модел „Дейли“, с рег. № Р
3810 ВХ, нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като
при избиране на скоростта на движение на управляваното от него пътно превозно
средство не се съобразил с конкретните условия на видимост, в резултат на
което, по непредпазливост, причинил средна телесна повреда на М.Т.Б., от с.
Пиргово, обл. Русе, изразяваща се в разстройство на
здравето, временно опасно за живота, и в трайно затрудняване на движението на
снагата, вследствие на сътресение на мозъка, без обективна неврологична
симптоматика, счупване на трето, четвърто и пето ребра в ляво, колекция от
въздух в ляво плеврално пространство, контузия на
левия бял дроб, като след деянието направил всичко зависещо от него, за
оказване помощ на пострадалата.
Фактът, че непосредствено след деянието обвиняемият е оказал помощ на пострадалата и останалите пътуващи в
автомобила е приет за установен
от представителят на държавното обвинение в постановлението, поради и което не
се касае ново фактическо положение, по смисъла на чл. 378, ал. 3 НПК, което да
обуслови прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на
прокурора.
Според настоящия съдебен състав, поведението
на обвиняемия непосредствено след деянието, изразяващо се оказване на помощ на
всички лице пътуващи в автомобила, включително и на пострадалата, обосновава
извод, че след деянието, обвиняемият е направил всичко зависещо от него, за
оказване на помощ на пострадалата, поради и което съдът подведе деятелността на
обвиняемия, под привилегирования престъпен състав по чл. 343а, ал. 1, б. „а”,
пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, буква „б”, пр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и го оправда по първоначално
повдигнатото обвинение по чл. 343, ал. 1, буква „б”, пр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
Обект на престъплението са обществените отношения,
гарантиращи сигурността при осъществяване на транспортната дейност, като правно
регламентирана дейност източник на повишена опасност.
Изпълнителното деяние е извършено от обвиняемия, чрез
действие – управление на МПС, изразяващо се в система от телодвижения насочени
към привеждането в движение и управлението на моторно превозно средство.
Съставомерният резултат е настъпил като пряка и непосредствена последица
от извършени от обвиняемия нарушение на Закона за движение по пътищата по чл. 20,
ал. 2 ЗДвП като при избиране на скоростта си за движение, същият като водач на
пътно превозно средство не е съобразил скоростта на движението си с
атмосферните условия, с конкретните условия за видимост, за да бъде в състояние
да спре при възникнала опасност за движението.
Субект на престъплението е пълнолетно и наказателноотговорно лице.
От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия
при форма на вината непредпазливост. В съзнанието на същия не са намерили
отражение представи, че в резултат на извършеното от него нарушение на
правилата за движение по пътищата, е възможно или сигурно настъпването на съставомерните последици на извършеното от него деяние, но
е бил длъжен, с оглед разпоредбите на закона и е имал обективна възможност да
предвиди, че същите могат да настъпят.
По вида и
размера на наказанието:
Съдът намира, че
са налице всички, предвидени от закона, предпоставки, за да бъде приложен
институтът на чл. 78а НК. Деецът е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от
общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание до този момент, като същевременно от деянието не са
настъпили съставомерни имуществени вреди, които да
подлежат на репариране.
При индивидуализация размера на
административното наказанието, което следва да бъде наложено на обвиняемия,
съдът съобрази обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 ЗАНН, с оглед задължителното за
съдилищата разрешение, съдържащо се в т. 6 от Постановление № 7 от 4.XI.1985 г.
по н. д. № 4/85 г., Пленум на ВС, съгласно което след освобождаването от
наказателна отговорност, когато съдът ще налага административно наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на
Закона за административни нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН и съобрази тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
Тежестта на
нарушението, съдът намира за ниска, предвид конкретните обстоятелства, които
разкрива деянието от обективна и субективна страна, с оглед допуснатото
нарушение на правилата за движението по пътищата от страна на водача, а именно
нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Скоростта, с която е управлявал водача на
моторното превозно средство макар и да не е била съобразена с всички
обстоятелства, имащи отношение към избиране на конкретната скорост за движение,
разкрива по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние. В случая
се касае за непредпазливо деяние, под формата на несъзнавана непредпазливост,
което също сочи на по – ниска укоримост на
конкретното деяние. Водачът не е допуснал други нарушения на правилата за
движение по пътищата, което следва да бъде отчетено при определяне на тежестта
на деянието и също сочи на значително по-ниска степен на засягане на
обществените отношения, предмет на защита. По ниската степен на обществена
опасност на конкретното деяние се извежда и от изключително влошените
метрологични условия и състоянието на пътя – силно намалена видимост, в
резултат на снеговалеж и силен вятър, както и заледяване на пътната настилка.
В случая се касае за непредпазливо деяние,
под формата на несъзнавана непредпазливост, а не на самонадеяност (съзнавана
непредпазливост), при която деецът има представа за обществено опасните
последици, но има субективната увереност, че поради действието на определени
известни фактори, тези последици ще бъдат избегнати, което също обосновава
извод, за по – ниската степен на укоримост, която
разкрива извършеното от обвиняемия деяние.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства, съдът отчете оказаното съдействие за разкриване на
обективната истина, критичното отношение на обвиняемия по отношение на
осъзнатите последици от извършеното от него деяние, което критично отношение
същият демонстрира по един последователен и недвусмислен начин, още от хода на
досъдебното производство. На последно място, но не и по значение, съдът отчете
като смекчаващи отговорността на водача обстоятелства и добрите му
характеристични данни.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът отчете причинените на пострадалото лице
телесни увреждания, извън съставомерните такива и
наложените на обвиняемия административни наказания, за извършени от него
нарушения на правилата за движението по пътищата, като при преценка на същите
съдът съобрази конкретните нарушения.
Съдът съобрази
също и имотното състояние на обвиняемия, а именно че същият полага
общественополезен труд и реализира доходи в размер на 560 лева месечно, както и
притежаваните в патримониума му материални активи – 6
дка. земеделски земи.
С оглед на изложените факти,
релевантни при индивидуализацията на наказанието и извършената оценка на
същите, съдът достигна до извода, че на обвиняемия следва да бъде наложено
административно наказание „Глоба” в минималния, предвиден в разпоредбата на чл.
78а НК размер от 1000 (хиляда) лева, като един такъв размер на
административното наказание, се явява напълно съобразен с всички обстоятелства,
имащи отношение при индивидуализацията на наказанието и имотното състояние на
дееца. Дори и минимално предвидения в закона размер на наказанието „Глоба” се
явява надвишаващо, почти два пъти получаваното от обвиняемия трудово
възнаграждение, поради и което един такъв размер на наказанието, с оглед
конкретните обстоятелства, които разкрива деянието и личността на обвиняемия,
би оказал необходимото възпитателно и предупредително въздействие върху него и
би способствал за най-пълното постигане на целите на наказанието по чл. 36 НК.
С оглед разпоредбата на чл.
78а, ал. 4 НК, съгласно която в правомощията на решаващият съд, който налага
глобата по ал. 1 е да наложи и административно наказание лишаване от право да
се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако
лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление, настоящия
състав на съд намира, че предвид ангажираните в хода на производството писмени
доказателства, а именно, че обвиняемият полага труд по трудово правоотношение
като водач на МПС, а така също и че се касае за непредпазливо деяние, то по
отношение на обвиняемия не следва да бъде налагано кумулативно предвиденото в
чл. 343г НК наказание, а именно лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК,
тъй като едно такова наказание, наред с наложеното на обвиняемия наказание
„Глоба“, би се оказало несъразмерно тежко и не би способствало за постигане на
целите на наказанието визирани в чл. 36 НК, доколкото не би оказало ефикасен
поправителен и превъзпитателен ефект върху наказаното лице, а би довело до
невъзможност същия да изпълнява трудовите си задължения, което би го лишило от
средства за необходимата за неговата и на неговото семейство издръжка.
Макар и разпоредбата на чл.
343г НК да е императивна по своя характер, с оглед на това, че в настоящия
случай, обвиняемият е освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК и за извършеното от него деяние му е наложено административно наказание, то
разпоредбата на чл. 78а, ал. 4 НК се явява специална по отношение на
разпоредбата на чл. 343г НК и именно, с оглед на това, законодателят е
предвидил, че при наличието на определени в закона предпоставки е обществено
оправдано да освободи дееца от наказателна отговорност за извършеното от него
престъпно деяние, като му бъде наложено административно наказание, то само и
единствено в тази ограничена хипотеза е предоставена на съда възможност, след
отчитане на конкретните обстоятелства при които е извършено деянието да извърши
преценка дали на обвиняемия следва да бъде наложено административно наказание
лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК.
В този смисъл е и
разрешението съдържащо се в Постановление №
7 от 4.XI.1985 г. по н. д. № 4/85 г., Пленум на ВС, в т. 9 от което, изрично е
предвидено, че съдът може да не лиши административно наказания от правото да
упражнява определена професия или дейност и когато за извършеното престъпление
в Наказателния кодекс е предвидено задължително налагане на това наказание,
именно с гореизложените мотиви, че с оглед на по-ниската степен на обществена
опасност на деянието и на дееца целите на наказанието могат да бъдат постигнати
с налагане на административно наказание и без лишаване от права.
С оглед изхода на делото и
на основание чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на обвиняемия бяха възложени и
направените в хода на досъдебното производство разноски в общ размер на 578,20
лева, които да бъдат заплатени в полза на държавата по сметка на ОДМВР - Русе.
По
гореизложените мотиви, съдът постанови своето решение
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: