Р Е Ш
Е Н И Е
№………../28.01.2019г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в публичното
съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря
Павлинка Славова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 7086 по описа за 2016г., за да произнесе
взе предвид следното:
Производството е
образувано по иск на М.Д.Ч., с ЕГН ********** и адрес: *** предявен срещу „Х.“АД,
*** с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуването на
вписаното обстоятелство, а именно: извършената непарична вноска, с основание
Заповед №24/27.01.201995г на Председателя на Комитета по туризъм, вноската
съставляваща земя/терен от 217,40 дка, заедно със сградите, в капитала на ДФ „Х.-Т.-С“,
съгласно решение от 28.02.1995г постановено по ф.д. № 7410/1991г по описа на
Бургаския окръжен съд, правоприемник на който е „Х.-Т.-С“ АД, ЕИК *******,
както и да се постанови заличаване на това вписване в Търговския регистър.
В исковата молба
се твърди, че вписването в капитала на ДФ „Х.-Т.-С“ на територия с площ от
217,40 дка, представляваща почивния комплекс „Каваците“ – град Созопол, е
несъществуващо обстоятелство, тъй като имотът не е индивидуализиран съгласно
чл. 6, ал.1 от Правилника за вписванията в Заповед №24/27.01.1995г на
Председателя на Комитета по Туризма с посочване на границите, местност, номера
на имота по действащия тогава кадастрален и/или регулационен план, което е
равносилно на липса на решение на собственика на капитала; такава
индивидуализация на имота не е направена и в устава на „Х.-Т.-С“ ЕАД. Същевременно част от имота,
представляваща парцел №0101153, с площ от 0,932 дка, местността „Каваците“ от
землището на град Созопол е възстановен с решение №1450/1999г на ПК град
Созопол, на Е.Д.Ч., майка на Д.Я.Ч., единствен наследник на които е ищцата М.Д.Ч..
При това положение не може да се приеме,
че имуществото е валидно апортирано в капитала на „Х.-Т.-С“ АД и съставлява
вписано несъществуващо обстоятелството, което след установяването му следва да
бъде заличено.
Ответникът оспорва
исковете. Излага съображение и по същество.
Съдът като обсъди
доводите на страните и доказателства по делото приема за установено следното:
Между страните не
е спорно, а това се установява и от събраните по делото доказателства, че със
заповед № 648 от 01.07.1972г на Председателя на Окръжния народен съвет е
одобрено отреждането на терените за къмпинг и курортни комплекси на ТП „Б.“-Бургас,
като за комплекс „Каваците“ е землището на град Созопол е отредена площ от 350
дка.
В АДС №226/11.09.1996г, издаден на
основание чл.68, ал.2 от ЗДС и §15а от ЗППДОП(отм.) относно територията на
Къмпинг „Каваци“, целия с площ 217.40 дка, заедно със сградите подробно описани
в приложението към акта, с граници от изток – море, от запад път, от север
почивна база на Захарни изделия, от юг – свободен терен, е посочено, че е
включен в капитала на търговско дружество „Х.-Т.-С“ ЕАД, град Созопол, както и
че е издаден въз основа на предходен АДС №656/04.07.1994г.
С решение от
10.05.1990г на Председателя на Комитета по туризма на основание чл. 11, ал.3,
б.“а“ от Указ №56 за стопанската дейност и ПМС №35/10.04.1990г за развитие на
туризма като приоритетен отрасъл на националната икономика, е образувана
държавна фирма „ХЕЛИОС“, със седалище ***, с уставен фонд 6272 хил.лева
държавно имущество. Държавната фирма се образува на основата на част от
имуществото на ТП „Б.“- Созопол, което се прекратява като юридическо лице.
Новообразуваната фирма поема активите и пасивите, както и другите права и
задължения на ТП „Б.“- Созопол.
По заявление на П.П.и
съгласно решение от 10.05.1990г на Председателя на Комитета по туризма на
основание чл. 11, ал.3, б.“а“ от Указ №56 за стопанската дейност и ПМС
№35/10.04.1990г за развитие на туризма като приоритетен отрасъл на националната
икономика, с решение №2905/18.07.1990г постановено по ф.д. № 2697/1990г на
Бургаския окръжен съд е регистрирана фирма с държавно имущество с наименование
„Х.-Т.-С“, със седалище *** с уставен фонд 6272 хил.лева държавно имущество и
се прекратява ТП „Б.“- Созопол.
С решение
№109/07.06.1991г на Председателя на Комитета по туризма при Министерски съвет
на основание чл. 11, ал. 3, б.„а“ от Указ №56 за стопанската дейност и ПМС
№35/10.04.1990г за развитие на туризма като приоритетен отрасъл на националната
икономика, е образувано акционерно дружество „Х.-Т.-С“ с уставен фонд от държавно имущество 8149
хиляди лева, което представлява уставния фонд на ДФ „Х.-Т.-С“ по баланс й към
31.05.1991г, акционерното дружество поема активите и пасивите, както и другите
права и задължения на държавната фирма, приет е устава на дружеството,
определени са членовете на управителния и контролния съвет, както и временния
ръководител. Уставния фонд е разделен на 8149 броя акции, всяка на стойност
1000,00 лева.
По заявление на П.П.и
съгласно решение №109 от 07.06.1991г и №109-А/06.08.199г на Председателя на
Комитета по туризма, висва еднолично акционерно дружество с фирма „Х.-Т.-С“
ЕАД; капиталът на дружеството е 8149
хиляди лева, разделен на 8149 броя акции, всяка на стойност 1000,00 лева, което
представлява уставния фонд на ДФ „Х.-Т.-С“ по баланс й към 31.05.1991г.
Въз основа на
Заповед на Председателя на комитета по туризма при Министерски съвет
№121/11.05.1994г издадена на основание чл. 10, ал.1 от Правилника за реда за
упражняване на правата на собственост на държавата в предприятията, приет с ПМС
№7/25.01.1994г и чл. 221, т.2 ТЗ и чл. 192 ТЗ и решение от 08.08.1994г по ф.д.
№7410/1991г на БОС е вписана промяна по партидата на „Х.-Т.-С“ ЕАД -
увеличаване на капитала на дружеството от 8 149 000,00 лева на
91 024 000,00 лева, разпределен в 91 024 броя акции, всяка с
номинал от 1000,00 лева, чрез издаване
на нови акции.
Въз основа на Заповед на Председателя на
комитета по туризма при Министерски съвет №24/27.01.1995г издадена на основание
чл. 10, ал.1 от Правилника за реда за упражняване на правата на собственост на
държавата в предприятията, приет с ПМС №7/25.01.1994г и чл. 221, т. 2 ТЗ и чл.
192 ТЗ и решение от 28.02.1995г по ф.д. №7410/1991г на БОС е вписана промяна по
партидата на „Х.-Т.-С“ ЕАД - увеличаване на капитала на дружеството от
91 024 000,00 лева на 157 141 000,00 лева, разпределен в
157 141 броя акции, всяка с номинал от 1000,00 лева, чрез издаване на нови акции.
При така
установените факти съдът намира иска за неоснователен по следните съображения:
Вписване на
несъществуващо обстоятелство е налице, в следните хипотези: вписано е
обстоятелство, което неподлежи на вписване; вписано е обстоятелство, което е
подлежащо на вписване, но заявлението е подадено от лице, което не може да го
заяви за вписване; вписано е обстоятелство, без да е постъпило заявление за
вписване, заличаване или обявяване на акт до регистърния съд или извън
заявеното за вписване обстоятелство; вписано е обстоятелство, подлежащо на
вписване, при наличие на порок/пороци, засягащ/и съществуването на вписаното
обстоятелство, в резултат на който/които то не е възникнало валидно. Процесния
случая според ищцата попада в последната хипотеза, тъй като вписаното
обстоятелство е несъществуващо, поради пороци, в резултат на които то не е
възникнало валидно. Вписан е апорт на имот в капитала на дружеството без
надлежна индивидуализация на последния с посочване на площ, местонахождение,
граници, застрояване; имотът не е индивидуализиран и в устава на дружеството, съгласно
чл. чл. 6 ПВ.
Апортът е самостоятелен деривативен
придобивен способ, независимо от това дали се касае за начално или за
последващо учредяването на дадено капиталово дружество внасяне на съответната
непарична вноска в неговия капитал. Нормите, които уреждат извършването на
апорта са императивни и тяхното нарушаване води до недействителност на
разпореждането. Внасянето на недвижима вещ в капитала на дружество изисква тя
да е надлежно конкретизирана, т.е. за индивидуализацията на недвижим имот като
предмет на такава вноска не е достатъчно само посочване на нейния вносител, но
площ, местонахождение, граници, основанието, от което праводателя на
дружеството черпи правото си на собственост /арг. чл. 72, ал. 1 in fine ТЗ/.
В случая правилата на чл. 72 и чл. 73 ТЗ не намират приложение. Това е така, защото няма извършено вписване на апорт
по смисъла на ТЗ, а прехвърляне на вещни права при преобразуване на държавно
предприятие в търговско дружество извършено по реда на ПМС № 201 от
25.10.1993г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при
образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия.
Съгласно чл. 1 на ПМС № 201 от 25.10.1993, аналогична на която е и чл. 17а от ЗППДОбП
(отм. ДВ,
бр. 51 от 1994г), вещно-транслативният ефект на предоставеното за стопанисване
и управление държавно имущество на държавно предприятие, настъпва по сила на самия
акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от
момента на възникване на това търговско дружество. А съгласно чл. 4 от ПМС №179/13.09.1991г активите
се оценяват по предполагаемата им продажна цена към датата на оценката съгласно
чл. 18, ал. 4 от Закона за счетоводството (ДВ, бр.4 от 1991 г., отм. в
редакцията към извършване на оценки), като се вземат предвид фактическото им
състояние, степента на годност и възможностите за тяхното използване. Оценката
се извършва на материалните и
нематериалните дълготрайни активи и материалните запаси на предприятието от
най-малко трима експерти или от експертна фирма по договор с предприятието.
Експертите изготвят протокол, в който се вписва определената от тях оценка на
активите. Стойността на активите след извършената оценка се отразява в капитала
с решение на принципала (чл. 10, ал.1 от Правилника за реда за упражняване на
правата на собственост на държавата в предприятията, приет с ПМС №7/25.01.1994г.
По
делото няма спор, че територията на Къмпинг „Каваци“ е предоставена на държавната фирма, след
прекратяване на ТП „Б.“-Созопол, в последствие на едноличното акционерно
дружество със заповед на Председателя на Комитета по туризма при Министерски съвет
издадена на основание чл. 11, ал. 3, б.„а“ от Указ №56 за стопанската дейност и
ПМС №35/10.04.1990г за развитие на туризма като приоритетен отрасъл на
националната икономика. Предоставянето на имуществото е отразено и в АДС
№226/11.09.1996г, издаден на основание чл.68, ал.2 от ЗДС и §15а от ЗППДОП (отм.). След като територията на къмпинг
„Каваци“, заедно със сградите подробно описани в приложението към АДС, е с
посочени граници в акта, който легитимира ищеца като собственик на тази
територия, то не е налице сочения порок на чл. 6 от Правилника за вписванията.
Този порок не е налице и относно устава на дружеството, тъй като както се посочи
правилата на чл. 73, ал.1 ТЗ са неприложими. Вярно е, че АДС нямат конститутивен
ефект за правото на собственост, а само констативен /декларативен/ такъв (арг.
от чл.5, ал.3 ЗДС). Това не означава автоматично, че собствеността не
принадлежи на държавата. Актът легитимира държавата като собственик и за да
отпадне това легитимиращо действие е необходимо да се докаже, че титулярът не е
бил или е престанал да бъде собственик, преди приватизацията на дружеството,
което е предмет на друг спор между страните (вещен),
който не може да бъде разгледан в рамките на настоящото производство.
С цитираното в
исковата молба решение от 28.02.1995г постановено по ф.д. № 7410/1991г по описа
на БОС (а и предходните такива), също не е извършено вписване на апорт, а увеличение
на капитала на търговското дружество чрез издаване на нови акции по чл. 192,
ал.1, пред.1 ТЗ. Макар самата оценка да не е представена, в решението на
принципала за изменение на капитала чрез издаване на нови акции е посочено, че капиталът
е покрит чрез преоценка на активите на дружеството извършено по реда на
цитирания по-горе чл. 4 от ПМС №179/13.09.1991г.
По изложените
съображения не е налице вписване на несъществуващо обстоятелство, поради което
иска следва да се отхвърли.
С оглед изхода на
делото право на разноски има само ответникът. Последният не доказва направата
на такива, поради което и съдът не му присъжда такива.
При тези мотиви,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на М.Д.Ч., с ЕГН ********** и адрес: ***
предявен срещу „Х.“АД, *** с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за
установяване несъществуването на вписаното обстоятелство, а именно: извършената
непарична вноска, с основание Заповед №24/27.01.201995г на Председателя на
Комитета по туризъм, вноската съставляваща земя/терен от 217,40 дка, заедно със
сградите, в капитала на ДФ „Х.-Т.-С“, съгласно решение от 28.02.1995г
постановено по ф.д. № 7410/1991г по описа на Бургаския окръжен съд,
правоприемник на който е „Х.-Т.-С“ АД, ЕИК *******, както и да се постанови
заличаване на това вписване в Търговския регистър.
Решението може да
се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на
преписа.
СЪДИЯ: