Мотиви към присъда №144 постановена по
НОХД № 4750 по описа за 2010 г. на БРС
Съдебното производство по делото е образувано по повод
внесен в съда обвинителен акт от БРП, с който срещу С.Ж.
Ч. ЕГН ********** *** е повдигнато обвинение по чл. 198 ал.1 НК, за това че:
На 24.07.2010
година около 01.00 часа в град Б., в жилищна кооперация, находяща се на ул. „М.
С.” № ..., отнел чужди движими вещи – дамска чанта ведно с намиращите се в нея
вещи – 1 /един/ брой мобилен телефон марка „Nokia N 80” с ІМEI ..., ведно със
СИМ-карта към него на мобилен оператор „Вивател”, на стойност 266.00 /двеста
шестдесет и шест/ лева; 1 /един/ брой дамска чанта – тип спортна, платнена, с
една презрамка, на стойност 30.00 /тридесет/ лева; 1 /един/ брой дамски
портфейл от естествена кожа, на стойност 5.00 /пет/ лева; 1 /един/ брой
слънчеви очила, на стойност 10.00 /десет/ лева и 1 /един/ брой чадър с дръжка и
връзка за прихващане в ръка, на стойност 6.00 /шест/ лева, с обща стойност
на отнетите вещи 317.00 /триста и седемнадесет/ лева, от владението на Е.М.С.,
ЕГН **********, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила, изразяваща се в издърпване на посочената чанта от
ръцете на С.
Подсъдимият,
редовно призован, чрез Началника на ареста на ОСС при БОП –Б. се явява в
открито съдебно заседание. За него се явява служебният му защитник адв.З.Б.–БАК
назначена с постановление от водещия разследването в хода на досъдебното
производство.
Производството
по делото по инициатива на съда и със изричното съгласие на подсъдимия и
неговия служебен защитник се разви по
процедурата по глава 27 от НПК-съкратено съдебно следствие в производството
пред първата инстанция. По искане на подсъдимия производството по глава 27 от
НПК се разви по диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК, като същият
призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като се съгласяват да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът на подсъдимия не оспорва правната
квалификация на деянието. Иска от съда да бъде наложено наказание лишаване от
свобода за срок от една година, изпълнението на което да бъде отложено за срок
от три години.
Подсъдимият Ч. в последната си дума иска от съда да му
бъде наложена наказанието лишаване от свобода за срок не по-голям от две години
, изпълнението на което да бъде отложено.
Прокурорът
поддържа внесения обвинителен акт, както в обстоятелствената част, така и правните
квалификации на престъпленията. Предлага на съда на подсъдимия Ч. да се
определи наказанието лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, с
приложението на чл.66 ал.1 от НК изпълнението да бъде отложено за срок от три
години това наказание предлага на съда да бъде определено при хипотезата на
чл.55 ал.1 т.1 от НК, тъй като счита, че са налице многобройни смекчаващи
вината обстоятелства.
Пострадалият от престъплението свидетел Е.С. нередовно
призована и се явява в открито съдебно
заседание. Видно от върната призовка не е намерена на посочения от нея адрес в
хода на досъдебното производство.
Съдът с
определение одобри изразеното съгласие от страна подсъдимия и неговия служебен
защитник за провеждането на процедурата по глава 27 от НПК, тъй като установи,
че са налице предпоставките и условията за това и че съответните действия по
разследването са извършени при условията и реда на НПК. Обяви, че при
постановяването на присъдата ще се ползва от съответните протоколи за разпит на
свидетели изготвени в хода на досъдебното производство, направената експертиза,
без да събира нови доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт.
С оглед
събраните по делото в хода на досъдебното и в хода на съдебното
производство писмени и гласни
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установена следната:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Към момента на извършването на деянието подсъдимият не е имал влязла в
сила присъда за престъпление от общ характер.
На 24.07.2010 г., около 01,00 часа, свидетелката Е. С.
– пострадала от престъплението, се прибирала от работа в гр.Б., вървейки по ул.
„М. С.”, като носела през рамо дамската си чанта. Същата влязла в кооперация,
находяща се на ул. „М. С.” № ..., на третия етаж, където се намирал дома й. В
момента , когато отключвала вратата на дома си, видяла непознато за нея
лице-подсъдимият Ч., който посегнал към нея, хванал дамската й чанта, която С.
държала в ръцете си и започнал да я дърпа към себе си, но С. се опитвала да я
запази, като дърпала. Непознатият успял да издърпа дамската чанта , като
резултата от дърпането дръжката на чанта се скъсала и останал в ръцете на
пострадалата, а подсъдимият побягнал с чантата на пострадалата в ръцете си и
намиращите се в нея лични вещи на С., а именно: 1 брой мобилен телефон марка
„Нокиа N
8” с ИМЕЙ ... ведно със СИМ карта към
него на мобилен оператор „Вивател” на стойност от 266,00 лева, един брой дамска
чанта тип спортна, платнена, с една презрамка на стойност 30,00 лева, един брой
дамски портфейл от естествена кожа на стойност от 5,00 лева, един брой слънчеви
очила на стойност 10,00 лева и един брой чадър с дръжка и с връзка за прихващане
в ръка на стойност от 6,00 лева, документи, които С. не може да посочи точно и
други дребни вещи, които според последната нямат стойност. След като взел
чантата с посочените по-горе вещи Ч. посетил М. г. в гр.Б., където изхвърлил
чантата с намиращите се в нея вещи и оставил за себе си само мобилния телефон
марка „Нокиа”. Телефонът разменил като го предал на свидетелката М.Т., а
последната в замяна му предоставила своя телефон. На свидетелката Т. Ч.
обяснил, че телефонът е негов. След като разбрала, че телефонът, който й дал Ч.
е предмет на престъпление, свидетелката Т. го предала с протокол за доброволно
предаване и същият бил върнат на собственичката му - пострадалата С. Чантата,
която Ч. изхвърлил в М. г. била намерена от свидетеля Г. Д., докато се
разхождал. В същата се съдържали лични документи. На разстояние от чантата
намерил дамска чадърче и слънчеви очила. От документите, свидетелят Д. узнал за
адреса на свидетелката С. Отишъл на адреса и намерил свидетелката. С. посочила,
че от чанта й липсва мобилен телефон, свидетелят Д. й казал, че не е намерил
такъв. Д. се заинтересовал дали е загубила и други вещи и когато С. му
отговорила, че не е, свидетелят Д. не й дал очилата и чадъра на стойност от
16,00 лева (според назначената и извършена съдебно-оценъчна експертиза) ги
върнал. Впоследствие разбрал, че въпросните вещи са на С. и ги предал с
протокол за доброволно предаване на служителите на реда и същите били върнати
на собственичката им. Към внасянето на обвинителния акт в съда, всички вещи са
били върнати на С. с разписка изключение на СИМ карта (която съгласно
назначената съдебно оценъчна експертиза няма стойност) и портфейла на стойност
от 5,00 лева. В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена
оценъчна експертиза видно, от заключението на която стойността на отнетите вещи
от подсъдимия Ч. към датата на извършването на деянието е била 317,00 (триста и
седемнадесет) лева. Свидетелите Я. К. и
К. И. и двамата работещи като ППД при І-во РУП на ОД на МВР Б. на 24.07.2010 г.
-25.07.2010 г. били назначени като наряд в автопатрул „Бреза-1” за времето от
18,30 на 24.07. до 06,30 часа на 25.07.2010 г. Около 02,20 часа на 25.07.2010
г. при обход на ул. „Б.”, в близост до „часовника” в гр.Б., забелязали лицето С.Ч.
Това лице отговаряло на описанието за извършен грабеж на дамска чанта ведно с
вещи в нея от лице от женски пол извършен на ул. „М. С.” пред дом № ... Двамата
свидетели спрели за проверка подсъдимия Ч. След проведена с него беседа относно
обстоятелствата около извършения грабеж, Ч. си признал че именно той е извършителя.
Отвел двамата полицаи на адрес където е станал грабежа и после им показал
мястото в М. г., където е изхвърлил чантата с намиращите се в нея вещи на С.
Признал пред свидетелите, че от чанта е взел само мобилния телефон, който в последствие
подарил на вуйчо си, който пък от своя страна му дал друг телефон. Последният Ч.
продал за сумата от 15,00 лева. В
проведеното следствено действие разпознаване на лица пострадалата посочила като
извършител на грабеж подсъдимия Ч.
Горната
фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от събраните по делото
доказателства –признанието на фактите, така както са изложени в обвинителния
акт от страна на подсъдимия, свидетелските показания, протокола за очна ставка
свидетелството за съдимост на подсъдимия от изготвената експертиза и от
протоколите за доброволно предаване на вещи.
С оглед на
гореизложената фактическа обстановка и събраните в хода на разследването
доказателства се установяват по безспорен е несъмнен начин следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
От обективна и
от субективна страна подсъдимият С.Ж.Ч. ЕГН ********** *** е извършил от обективна и от субективна
страна престъпление чл.198 ал.1 от НК , за това че:
На 24.07.2010
година около 01.00 часа в град Б., в жилищна кооперация, находяща се на ул. „М.
С.” № ..., отнел чужди движими вещи – дамска чанта ведно с намиращите се в нея
вещи – 1 /един/ брой мобилен телефон марка „Nokia N 80” с ІМEI ..., ведно със
СИМ-карта към него на мобилен оператор „Вивател”, на стойност 266.00 /двеста
шестдесет и шест/ лева; 1 /един/ брой дамска чанта – тип спортна, платнена, с
една презрамка, на стойност 30.00 /тридесет/ лева; 1 /един/ брой дамски
портфейл от естествена кожа, на стойност 5.00 /пет/ лева; 1 /един/ брой
слънчеви очила, на стойност 10.00 /десет/ лева и 1 /един/ брой чадър с дръжка и
връзка за прихващане в ръка, на стойност 6.00 /шест/ лева, с обща стойност
на отнетите вещи 317.00 /триста и седемнадесет/ лева, от владението на Е.М.С.,
ЕГН **********, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила, изразяваща се в издърпване на посочената чанта от
ръцете на С.
Съгласно
разпоредбата на чл.198, ал.1 от НК, който отнеме чужда движима вещ от
владението на другиго с намерение противозаконно да я присвои, като употреби за
това сила или заплашване, се наказва за грабеж.
Изпълнителното деяние на разглежданото посегателство го характеризира като
класическо съставно престъпление и включва два акта, които са взаимно свързани
и са осъществени въз основа на едно решение и насочени към една и съща цел.
Единият акт се изразява в употреба на сила или заплашване, т. е. на физическа
или психическа принуда по отношение на владелеца на движимата вещ, предмет на
престъплението. Употребата на сила е физическо въздействие било пряко върху
личността на владелеца или на друго присъстващо лице, било върху самата вещ и
чрез нея – върху владелеца. Установи се по делото, че подсъдимият Ч. въздейства
върху чантата на пострадалата, като я хваща и се опитва да я измъкне от ръцете
й. Това въздействие е от естество да сломи съпротивата на жертвата, тъй като се
е оказало, че Ч. е по-силен от С. Същевременно в резултат на въздействието
върху вещта, същата се къса и едната дръжка остава в ръцете на
пострадалата.
Вторият акт на изпълнителното деяние на
грабежа е отнемането на вещта, което е същото както при кражбата – деецът
прекъсва фактическата власт върху предмета и установява собствена фактическа
власт.
Между двата акта, съставляващи
изпълнителното деяние на грабежа, съществува функционална връзка, изразяваща се
в това, че използваната принуда е начин, метод за сломяване на съпротивата на
владелеца на вещта и създаване на условия за отнемането й. Поради това при
грабежа по чл.198, ал.1 от НК отнемането на вещта трябва да съвпада по време с
упражняването на принудата или да следва веднага след нея. Тъй като подсъдимият
С. въздейства върху вещта, то упражняването на принудата и отнемането на вещта
съвпадат по време.
Грабежът по чл.198, ал.1 от НК е
резултатно престъпление. Той е довършен, когато движимата вещ, предмет на
посегателството, премине във фактическата власт на дееца. В този смисъл ще е
налице само опит, и то недовършен, когато деецът е започнал да упражнява
принудата с цел отнемане на вещта, но фактическата власт върху вещта още не е
преминала върху него. Установи се, че подсъдимият Ч. хваща чантата на
пострадалата С. и я издърпва от ръцете й. Налице е довършено престъпление по
чл.198 ал.1 от НК. След това той напуска местопрестъплението и се разпорежда с
вещите, като телефонът оставя за себе си, след което го заменя с друг, а
останалите вещи захвърля в М. г.
От субективна страна подсъдимият Ч. е
действал при форма на вина „пряк умисъл”, защото е съзнавал, че дамската чанта
не е негова и се намира във владението на пострадалата С., която не е съгласна
да й бъде отнета и че това несъгласие се преодолява чрез упражнената принуда. Още
при използването на силата, той е целял да установи своя фактическа власт върху чантата с намерение да я присвои. Това
следва от самите му действия – приближавайки се към пострадалата, без да казва
нищо, внезапно и изненадващо за С. Ч. хваща дамската й чанта и започва да я
дърпа. Умисълът на Ч. за отнемане обхваща както дамската чанта, така и
съдържащото се в нея – аргумент от Решение
№ 20 от 30.I.1985 г. по н. д. № 700/84 г., II н. о. на ВС.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА
НАКАЗАНИЕТО:
За осъщественото от подсъдимия Ч. престъпление
по чл.198 ал.1 НК, законът предвижда
наказание лишаване от свобода от три до
десет години. Обществената опасност на деянието е висока. Обществената опасност
на дееца Ч. е ниска като се има предвид данните за съдимост към момента на
извършването на деянието. Деянието е извършено на в края на месец юли на 2010
г., т.е. след влизането на промените в НК досежно приложението чл.58а НК (ДВ
бр.26 от 2010 г.). Съдът счита, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства
и най-благоприятен закон в настоящия казус е разпоредбата на чл.58а
ал.4 от НК
в редакцията му от ДВ бр.26 от 2010 г., където съдът се задължава да приложи
чл.55 НК когато се явява по-благоприятен за дееца. Още при срещата със
свидетелите служители на І-во РУП ОД на МВР
Б., Ч. е признал за извършеното деяние още преди да е имало разпознаване
от страна на пострадалата. Съдейства за изясняване на обективната истина и
съдейства за връщането на вещта предмет на престъплението – мобилен телефон
марка „Нокиа”, прави признание по фактите, така както са описани в ОА и като
предвидена последица от предварителното изслушване на страните отразена в
чл.373 ал.2 от НПК. При това положение
съдебният състав определи наказание като взе предвид разпоредбата на чл.58а
ал.4 НК и приложи чл.55 ал.1 т.1 НК.Наложи на подсъдимия Ч. наказанието
„лишаване от свобода” за срок от две години. Налице са предпоставките визирани
в чл.66 ал.1 НК. Подсъдимият Ч. към момента на извършването на деянието не е
бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Съдът
счита, че за постигането на целите на наказанието и преди всичко за поправянето
на дееца същият не е необходима да го изтърпи ефективно. За това отложи
изпълнението на наказанието две години лишавена от свобода за срок от три
години. Настоящата инстанция намира, че с това наказание в най-пълна степен
биха се изпълнили изискванията на чл.36 НК досежно индивидуалната превенция.
ОТНОСНО
НАПРАВЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО РАЗНОСКИ
Осъди на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия Ч. да заплати на държавата по сметка на БРС
направените по делото разноски в размер от 65,00 (шестдесет и пет) лева.
Мотивиран от
горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
Райна Жекова