№ 4137
гр. София, 16.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110159586 по описа за 2021 година
Образувано е по искова молба на Н. ЯНК. Р. против Прокуратура на Република
България.
При извършена служебна проверка редовността на исковата молба съдът констатира,
че същата е редовна. Противно на възраженията на ответника в същата е посочен адрес на
ищеца, поради което релевираното възражение е неоснователно.
Ответникът е повдигнал възражение за местна подсъдност на производството, което
съдът намира за неоснователно. В чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ е регламентирана специална местна
подсъдност на исковете за обезщетение на вреди от квалифицираните деликти,
регламентирани в ЗОДОВ. Така установената местна подсъдност е уредена като изборна
(пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на
увредения). Щом подсъдността е уредена като изборна, това означава, че
местнокомпетентният съд се определя единствено и само от волята на ищеца, като нито
сезираният съд, нито ответникът по реда на чл. 119, ал. 3 ГПК могат да не зачетат и избегнат
упражнения от ищеца чрез депозирането на исковата молба избор на съд. В случая ищецът,
въпреки своя адрес в гр. Габрово е предпочел да предяви иска си по местоувреждането, а
именно гр. София, където е бил привлечен като обвиняем и му е била наложена МНО
„парична гаранция“. Следователно местно компетентен да разгледа и се произнесе по
настоящия иск е именно сезирания Софийски районен съд.
Ответникът е направил отвод за висящ процес и прекратяване на производството на
основание чл. 126, ал. 1 ГПК при твърдението, че между страните е налице заведено по-рано
дело – гр.д. № 1785/2020г. по описа на СГС, 29 състав, имащо за предмет предявена от
ищеца претенция за обезщетяване на търпени от него неимуществени вреди в следствие на
продължило извън разумния срок сл.д. № 568/2002г. на ССлС, пр.пр. № СП-22/2004г. по
описа на СРП, взетата мярка за неотклонение „Парична гаранция“, по което било
постановено Решение от 15.10.2021 г., с което ответникът бил осъден на основание чл. 2б
ЗОДОВ да заплати за търпени неимуществени вреди на ищеца сумата от 15000 лв., а до
пълния предявен размер но 130000 лв. искът бил отхвърлен като неоснователен. Твърди се,
че се претендират вреди от едно и също наказателно производство, което според ответника
било недопустимо, тъй като за същото основание имало вече произнасяне. С разпоредбата
на чл. 126 ГПК се въвежда като отрицателна процесуална предпоставка единствено
наличието на друго висящо дело между същите страни, на същото основание и за същото
искане. Съдът намира релевирания отвод за неоснователен, доколкото в отговора самият
1
ответник сочи, че предявеният пред СГС иск има за предмет обезщетяване на
неимуществени вреди от забавеното разглеждане на сл.д. № 568/2002г. на ССлС, пр.пр. №
СП-22/2004г. по описа на СРП, следователно не е налице идентитет на предмета на това
производство с настоящото, независимо, че претендираните вреди, в случая имуществени, се
твърди да са следствие от незаконно повдигнато обвинение и наложена МНО на ищеца. По
изложените съображения релевираният отвод за висящ процес е неоснователен, а
предявеният иск е допустим, поради което искането за прекратяване на производството на
основание чл. 126 ГПК следва да бъде отхвърлено.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което
следва да бъдат допуснати и приети като доказателства по делото.
Искането на ответника за изискване за послужване на гр.д. № 1785/2020г. по описа на
СГС, ГО, І-29 с-в съдът ще се произнесе в о.с.з. за изслушване становището на страните.
Следва да бъде изискана служебно информация за страни, етап и предмет, на който се
намира производството по гр.д. № 1785/2020г. по описа на СГС, ГО, І-29 с-в, ведно със
заверен препис от исковата молба и от постановените по делото крайни съдебни актове.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Същевременно съдът констатира, че ищецът не е посочил банкова сметка или друг
начин на плащане, поради което следва да му бъдат дадени указания.
Съдът намира, че са налице предпоставките за разглеждане на делото в открито
съдебно заседание.
Ето защо, на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.04.2022 г. от
11:30 часа, за когато да се призоват страните.
2. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възраженията на ответника за местна неподсъдност и
нередовност на исковата молба.
3. ОТХВЪРЛЯ отвода за висящ процес.
4. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения
(чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ от Н.
ЯНК. Р. за осъждане на ответника Прокуратурата на Република България да заплати на
ищеца сумата от 20335,92 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в пропуснати ползи, определени на база законната лихва върху внесена парична гаранция
в размер на 10000 лева, за периода от 30.06.2003 г. (датата на внасяне на сумата) до
18.06.2021 г. (датата на възстановяване на сумата), ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на исковата молба – 18.10.2021г. до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът твърди, че е бил привлечен в качеството обвиняем с Постановление от
24.06.2003г. по сл. дело 568/02 по описа на ССлС за извършване на престъпление по чл. 211
пр.1 вр. чл.210 ал. 1 т.3 вр .чл. 209 ал. 1 вр.20 ал.2 НК. Със същия акт му била наложена
МНО „парична гаранция“ в размер на 10000 лв., внесена по сметка на Столична следствена
2
служба на 30.06.2003г. С Постановление от 5.05.2004г. бил привлечен като обвиняем по
повдигнатите му обвинения и била потвърдена наложената МНО. С Постановление от
19.04.2006г. на СРП по пр.пр. № СП-22/04 по описа на СРП било прекратено частично
повдигнатото му обвинение относно формата на съучастие по чл. 20 ал. 2 НК, като
наложената МНО била отново потвърдена. Твърди се в хода на образуваното производство
по чл. 2б ЗОДОВ по гр.д. № 1785/2020г. по описа на СГС, ГО, І – 29 състав да е узнал, че с
постановление от 2015г. е прекратено воденото срещу него сл. дело 568/02 по описа на
ССлС, а наложената МНО била отменена. Сочи, че постановлението за прекратяване му
било надлежно връчено на 14.05.2021г. Поддържа за период от постановяване на
постановлението за прекратяване от 2015г. до завеждане на производството по ЗОДОВ през
2020г. ответникът да не е предприел действия по връчване на същото, което и било пречка
за неговото влизане в сила. На основание депозирана молба от 27.05.2021г., на 18.06.2021г.
внесената гаранция му била възстановено. Твърди, че за период от внасянето на паричната
гаранция до нейното възстановяване е търпял вреди под формата на пропуснати ползи в
размер на законната лихва, поради което ответникът следва да понесе отговорността за
тяхното репариране. Поддържа, че пропуснатите ползи са в пряка причинна връзка с
повдигнатото му незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което
наказателното производство по отношение на ищецът е прекратено, тъй като внесената сума
за парична гаранция е била блокирана по мярка за неотклонение във връзка с обвинение, за
което в последствие наказателното производство спрямо него е прекратено. През периода на
нейното задържане ищецът е бил в невъзможност да я използва за задоволяване на свои
нужди и да реализира доход от нея, поради което същият е пропуснал да реализира полза,
което представлява имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване. По изложените
съображения моли съда да уважи предявения иск. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът Прокуратура на Република България в отговора по исковата молба,
подаден в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, оспорва предявеният иск като неоснователен и
недоказан. Твърди, че ищецът не ангажира доказателства в подкрепа на изложените в
исковата молба твърдения – че е претърпял вреди като пряк и непосредствен резултат от
предявеното обвинение и наложената парична гаранция, което е основен елемент от
фактическия състав на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Липсва причинна връзка
между загубата на лихвата върху внесената като парична гаранция сума по наказателното
производство срещу ищеца и обвинението, тъй като ищецът не твърди трансфериране на
сумата от негова банкова сметка по сметка на получателя на паричната гаранция. Счита, че
паричната гаранция представлява депозит, който подлежи на връщане във вида и размера, в
който е бил внесен и върху него не се дължат лихви, че евентуални такива лихва биха били
дължими при неоснователно задържане, след като необходимостта от него е отпаднала, но в
обстоятелствената част на исковата молба не се съдържат такива твърдения. Навежда
доводи, че ищецът не е ангажирал доказателства, че имуществото му със сигурност би се
увеличило, ако не са били действията и актовете на правозащитните органи. Моли съда да
отхвърли предявения иск.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
3. Права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване (чл.
146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът обявява за безспорни и ненуждаещи
се от доказване следните права и обстоятелства: че ищецът Н.Р. е бил привлечен в
качеството на обвиняем с Постановление от 24.06.2003г. по сл. Дело 568/02 по описа на
ССлС и му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 211 пр.1, вр.чл.210
ал. 1 т.З вр.чл. 209 ал. 1 вр.20 ал.2 НК, с което постановление му е наложена мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 10 000 лева, която ищецът е внесъл,
производство по което досъдебно производство е прекратено с Постановление от 2015г.
3
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за
които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
4. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
В тежест на всяка от страните е да докаже верността на наведените от нея твърдения,
на които основава своите искания или възражения.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на следните
правопораждащи факти: 1/ че спрямо него е било повдигнато обвинение в извършване на
престъпление от общ характер; 2/ прекратяването на наказателното производство срещу
него; 3/ че е претърпял твърдените имуществени вреди, както и техният размер и 4/
наличието на причинно следствена връзка между незаконните действия на правозащитния
орган и неблагоприятните последици /вредите/.
Отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е необходимо вредите да са причинени
виновно от длъжностните лица – чл. 4 ЗОДОВ.
ІV. По доказателствата:
ДОПУСКА И ПРИЕМА, като писмени доказателства по делото, документите,
представените ведно с исковата молба.
УКАЗВА на ищеца най-късно в срок до съдебно заседание, да посочи банкова сметка
или друг начин на плащане на основание чл. 127, ал. 4 ГПК.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за изискване за послужване на гр.д.
№ 1785/2020г. по описа на СГС, ГО, І-29 с-в за о.с.з.
ДА СЕ ИЗИСКА служебно информация за страни, етап и предмет, на който се намира
производството по гр.д. № 1785/2020г. по описа на СГС, ГО, І-29 с-в, ведно със заверен
препис от исковата молба и от постановените по делото крайни съдебни актове.
V. 1. УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това
по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България,
като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
4
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът
може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие.
2. ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата
молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5