Присъда по дело №114/2021 на Районен съд - Кубрат

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 9/15.07.2021 ГОД. ПО НОХД № 114/2021
ГОД. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ
Наказателното производство е образувано по внесен от Районна
прокуратура Разград, Териториално отделение – Кубрат обвинителен акт
срещу подсъдимата Д. Д. Н. от с. Беловец, обл. Разград, за това, че през
периода месец септември 2018 г. – 30.11.2020 г. в с. Беловец, обл. Разград,
след като е била осъдена с Решение № 162/2018 г. по гр. дело № 538/2018 г.
по описа на PC Кубрат, влязло в законна сила на 10.10.2018 г., да издържа
низходящите децата Д.И.И, ЕГН: ********** и П.И.И., ЕГН: **********,
чрез техният законен представител И.И.Н. – баща, съзнателно не е изпълнила
това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 27
пълни месечни вноски в размер на 260 за двете деца на обща стойност 7 020
лв. – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е
било повдигнато с обвинителния акт. Заявява становище, че събраните в хода
на съдебното следствие доказателства доказват по несъмнен начин
авторството на подсъдимата в извършване на инкриминираното деяние, за
което е обвинен. Пледира, че са налице многобройни смекчаващи
отговорността на Н. обстоятелства, поради което предлага на подсъдимата да
бъде наложено наказание вместо предвиденото пробация, същото да бъде
заменено с глоба в размер на 300 лв.
Подсъдимата Д. Д. Н. както на досъдебното производство, така и в
съдебно заседание се признава виновна в извършване на престъплението, за
което е привлечена под наказателна отговорност. В съдебно заседание
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и прави искане да не се събират доказателства за тези факти, поради което
съдът разгледа делото по реда на съкратеното съдебно следствие при
условията на чл. 371, т. 2 от НПК. Защитникът й пледира за постановяване на
оправдателна присъда, тъй като подсъдимата и бившият й съпруг имали
уговорка тя да не плаща издръжка за родените от прекратения брак деца. В
подкрепа на това е депозираната от нея по ДП (л.30) декларация с нотариална
заверка на подписа, съгласно която И.И.Н. декларира, че няма да има
претенции за издръжка на децата Д. и П., които живеят при него. Заявява
становище, че при наличието на такава уговорка между тях не е изпълнен
фактическия състав на престъплението, а именно не са налице признаците от
субективната страна на деянието подсъдимата съзнателно да не е изпълнила
своето задължение. Алтернативно, в случай, че съдът признае Н. виновна,
пледира съдът да наложи наказание при приложението на чл. 58а, ал. 4 във
вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „в“ от НК като замени предвиденото пробация с
глоба, ориентирана на минимума предвиден в закона.
1

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Подс.Д. Д. Н. е 37-годишна, с българско гражданство, разведена,
неосъждана, с основно образование, работи като шивачка.
От фактическа страна:
Подсъдимата Н. и св.И.Н. сключили граждански брак с Акт № *** г. на
община Кубрат. Живеели в село Беловец в дома на родителите на свидетеля, а
на 27.05.2005 г. се родили децата им Д.И.И с ЕГН ********** и П.И.И. с
ЕГН **********.
През 2016 г. отношенията между съпрузите се влошили, поради което и
двамата постигнали сериозно и непоколебимо съгласие да прекратят брачната
връзка. Така с Решение № 162/10.10.2018 г. постановено по гр. дело №
538/2018 г. по описа на Районен съд Кубрат, на основание чл. 50 от СК,
бракът между тях бил прекратен по взаимно съгласие и било утвърдено
постигнатото между тях споразумение по чл.51 от СК, по силата на което
упражняването на родителските права по отношение на децата са възложени
на бащата, а майката – Д. Д. Н. се съгласила да плаща месечна издръжка за
всяко от тях в размер на 130 лв. считано от месец септември 2018 г. до
настъпване на условията за нейното изменение или прекратяване.
Независимо от представеното в съда споразумение и постановения
съдебен акт, св.И.И.Н. подписал декларация, с нотариална заверка на подписа
с рег. № 5329/30.08.2018 г. на Нотариус рег. № 004 на НК, че няма да има
претенции за издръжка на децата Д.И.И и П.И.И..
Няма спор, че подсъдимата не е плащала дължимата се на всяко от
децата издръжка или общо в размер на 260 лв. месечно. Поради това св. Н. се
снабдил с изпълнителен лист и инициирал образуването на изпълнително
дело №10/2018 г. по описа на ДСИ при РС–Кубрат с оглед принудително
събиране на дължимите суми от подсъдимата. От приложената към
досъдебното производство справка (л. 102-103) от ДСИ при Районен съд
Кубрат, в рамките на образуваното изпълнително дело Н. внесла следните
суми:
– 125 лв. на 30.11.2020 г.
– 260 лв. на 01.01.2021 г.
– 213 лв. на 01.02.2021 г.
– 260 лв. на 01.03.2021 г.
40 лв. на 02.03.2021 г.
2

Така към месец април 2021 г. подсъдимата останала задължена със сума
в размер на 7 020 лв. В този смисъл е и назначената в хода на досъдебното
производство и изготвена съдебно-оценъчна експертиза, от чието заключение
е видно, че за периода месец септември 2018 г. до 30.11.2020 г. подсъдимата
дължи 27 пълни месечни вноски в размер на 7 020 лв.
По ДП са приложени справки, от които се установява, че Н. в периода
от 25.07.2017 г. до 19.10.2017 г. е била регистрирана като безработна и не е
получавала парични помощи за безработица за периода от 2018 г. до
настоящия момент. Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Кубрат е
изплатила за времето от месец януари до месец ноември 2018 г. социални
помощи в размер на 1650 лв. Н. не притежава МПС, а видно от справката
изготвена от Служба „Вписвания“ към АВ, че от 2013 г. до 04.01.2021 г.
липсват вписвания или отбелязвания.
По доказателствата:
Възприетата от съда фактическа обстановка се доказва по
непротиворечив начин от събраните по делото и преценени по реда на чл.14
от НПК, писмени и гласни доказателства.
С оглед направените от подсъдимата Д. Д. Н. самопризнания относно
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
одобреното от съда съгласие да не се събират доказателства за тези факти,
съдът приема за безспорно установена изложената фактическа обстановка.
Това е така, защото самопризнанията на подсъдимата се подкрепят от
доказателствата събрани на досъдебното производство, а именно – обяснения
на подсъдимата, показания на свидетелите Н., Иванов и Иванова, съдебно-
оценъчна експертиза, протокол за доброволно предаване, справки, справка за
съдимост. Тези доказателства са събрани по реда предвиден в НПК, поради
което представляват годни доказателства, установяващи по несъмнен начин
извършването на инкриминираното деяние от
подсъдимата.
От правна страна:
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
подсъдимата Д. Д. Н. с действията си е осъществила състава на престъпление
по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като през периода месец септември 2018 г. –
30.11.2020 г. в с. Беловец, обл. Разград, след като е била осъдена с Решение №
162/2018 г. по гр. дело № 538/2018 г. по описа на PC Кубрат, влязло в законна
сила на 10.10.2018 г., да издържа низходящите децата Д.И.И, ЕГН **********
и П.И.И., ЕГН **********, чрез техният законен представител И.И.Н. – баща,
съзнателно не е изпълнила това свое задължение в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 27 пълни месечни вноски в размер на 260 за двете
деца на обща стойност 7 020 лв..
3

Съгласно чл. 143 ал. 2 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи,
даже и да съставлява особено затруднение за родителите (по аргумент за
противното от чл. 143, ал. 3 от СК).
Съгласно разпоредбата на чл. 144 СК, родителите дължат издръжка и на
своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат
от доходите си или от използването на имуществото си, когато учат редовно
в средни и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до
навършване на 25 – годишна възраст при обучение във висше учебно
заведение и родителите могат да я дават без особени затруднения.
Това означава, че за времето от месец септември 2018 г. – 30.11.2020 г.,
подсъдимата Д. Д. Н. не е изпълнявала своите задължения на родител, от
които не може да бъде освободена, дори да няма доходи. За горепосочения
период подсъдимата не е заплащала изцяло дължимата ежемесечна издръжка
за непълнолетните си деца, въпреки влязлото в законна сила решение на съда,
а през това време за здравето, лечението, образованието, отоплението и
всичките други потребности на децата се е грижел бащата – свидетелят Н..
С бездействието си по отношение на вмененото й с влязлото в сила
съдебно решение задължение, съзнателно неплащайки издръжка на своите
низходящи – Д. и П., дължима за горепосочения период от съответно 27
месеца (т. е. в размер на повече от две месечни вноски), след като е бил
осъдена да ги издържа.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина
„пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото подсъдимата Н. е
съзнавала общественопасния характер на деянието си, предвиждала е
неговите общественоопасни последици и е искала настъпването именно на
тези последици. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от
подсъдимата, че е осъдена да заплаща издръжка на децата си с влязло в сила
съдебно решение, предвиждане, че в следствие на бездействието синът й и
дъщеря й няма да получат дължимата издръжка за повече от два месеца,
както и че по този начин същите ще бъдат лишени от полагаемите им се
финансови ресурси, но въпреки това от волева страна подсъдимата е искала
настъпването на общественоопасните последици от деянието си, изразяващо
се в неполучаване на паричните суми от страна на непълнолетните й деца.
Възражението й, че са имали договорка с бащата на децата й да не
плаща издръжка е несъстоятелно. Представената по ДП декларация де факто
представлява отказ от право на издръжка. Отказът от право представлява
едностранно волеизявление, с което се упражнява възможността на титуляра
на едно субективно право да заяви нежеланието си да го ползва и желанието
си да прекрати съществуването му. Следователно като едностранно
4

волеизявление, което прекратява определено право, то може да породи
действие дотолкова, доколкото законът допуска това. Законодателят е
посочил случаите, в които отказ от субективно право е недопустим, като
такъв е и отказът от издръжка за бъдеще време, регламентиран в разпоредбата
на чл. 147 от СК. И това в случая е разбираемо, тъй като следва да се
гарантира интереса на децата. Незнанието на закона не извинява никого,
поради което и съдът приема, че е осъществен състава на визираното
престъпление и от субективна страна.
По наказанието:
Предвид изложеното съдът призна подс.Д. Д. Н. за виновен в
извършване на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, като при
индивидуализацията на наказанието съобрази наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства: чисто съдебно минало; признание за виновност;
частично плащане на дължими месечни вноски; съдействие за разкриване на
обективната истина; отегчаващи отговорността обстоятелства: няма. Предвид
изложеното, съдът констатира наличието на многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимата обстоятелства, с оглед на които и най-лекото,
предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Ето защо
определи наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 , б. „в” от НК, като
замени предвиденото за това престъпление пробация с наказание глоба в
размер на 200.00 лева.
С оглед този изход на делото на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
подсъдимата Д. Д. Н. дължи направените по делото разноски и следва да
заплати по сметка на ОД на МВР–Разград сумата 78.00 лева – разноски на
досъдебното производство.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.

Председател:

5

Номер на акта:	9
Дата:	15 юли 2021 г. (в сила от 2 август 2021 г.)
Съдия:	Албена Дякова Великова

Дело:	20213320200114
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	28 юни 2021 г.

Присъда по дело №114/2021 на Районен съд - Кубрат

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите