РЕШЕНИЕ
№ 15052
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря С.О.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110172658 по описа за 2021 година
Ищецът „С.В.“ АД, ЕИК *** е предявил срещу К. Г. Г., ЕГН ***, по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК, установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с 198о, ал.
1 от Закона за водите за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
1577,46 лв., представляваща стойност на доставена и потребена от ответника вода през
периода от 25.11.2019 г. – 22.01.2021 г. в обект, находящ се в ***, с клиентски номер № ***,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда - 07.05.2021 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 25.05.2021 г. по ч. гр. дело № 25551/2021 г. по описа на
СРС, II ГО, 178 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи
условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника ВиК услуги (доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води) в посочения
обект, а последният не е заплатил дължимата цена. Обосновава качеството на потребител на
ответника като собственик на имота, за който е открита партида. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв не е постъпил от
ответника. Във възражението по чл. 414, ал. 2 от ГПК е направил искане за разсрочване на
задължението поради финансова невъзможност да го плати в пълен размер. Заявява, че има
готовност да погасява задължението с месечни вноски в размер на 50 лева и прави искане
1
сумата да бъде разсрочена.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът в производството „С.В.” АД е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. № 1578 от 07.05.2021 г. г. срещу К. Г. Г., по което е
образувано ч. гр. дело № 25551/2021 г. на СРС, II ГО, 178 състав, по което на 25.05.2021 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с предмет
вземанията, посочени в исковата молба за описаните в нея периоди и възникнали на
описаните основания.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът в заповедното производство е подала
възражение по образец.
При наличие на възражение, породило своите правни последици, в срока по чл. 415,
ал. 2 от ГПК заявителят е предявил установителни искове с предмет вземанията, за които в
негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото
дело, които са процесуално допустими.
Предявен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, вр. с чл. 198o, ал. 1 от ЗВ, по който в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване е да установи валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за
доставка на ВиК услуги за процесния период при одобрени от КЕВР общи условия; че в
изпълнение на сключения между страните договор е предоставил ВиК услуги за процесния
период, както и размера на претендираното вземане.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
В настоящия случай, с определението от 31.03.2022 г., в което е обективиран проекта
за доклад по делото, всички предпоставки за уважаване на иска са отделени като безспорни
и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради което
предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
разноски за заповедното и исковото производство.
Заявителят в заповедното производство е сторил разноски в общ размер на 75 лева,
от които, 31,55 лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсулт.
В исковото производство ищецът е сторил разноски в размер на 31,55 лева за
държавна такса. Заявил е и искане за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
2
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото и
обема на процесуалните действия, както и с оглед обстоятелството, че съдът е ограничен до
определените в наредбата суми с оглед техния максимум, а не минимум, определя
възнаграждение за юрисконсулт за исковото производство в размер на 25 лева.
Ето защо и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени
56,55 лева - разноски в исковото производство или общо за двете производства – 138,10
лева.
По искането по 241 от ГПК.
Ответникът е направил искане за разсрочване на изпълнението по чл. 241, ал. 1 от
ГПК, което е процесуално допустимо (така и т. 14 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Насрещната страна не е възразила. С оглед заявеният финансов статус на ответника и
липсата на данни, че същият има постоянни доходи от труд, които да му позволяват да
посреща задълженията си, съдът намира, че искането за разсрочване е основателно. При
определяне размера на сумата следва бъдат съобразени размерът на дълга, съпоставен към
месечната сума, която ответникът заявява, че може да отделя от бюджета си – 50 лева.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 от ГПК иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 198o, ал. 1 от ЗВ, че ответникът К. Г. Г., ЕГН
***, с адрес в ***, дължи на ищеца „С.В.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление в ***, сумата от 1577,46 лв., представляваща стойност на доставена и потребена
от ответника вода през периода от 25.11.2019 г. – 22.01.2021 г. в обект, находящ се в ***, с
клиентски номер № ***, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда - 07.05.2021
г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 25.05.2021 г. по ч. гр. дело № 25551/2021 г. по
описа на СРС, II ГО, 178 състав.
ОСЪЖДА К. Г. Г., ЕГН ***, с адрес в ***, да заплати на „С.В.“ АД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление в ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 138,10
лева - разноски, от които 56,55 лева разноски в исковото производство и 81,55 лева
разноски в заповедното производство.
3
РАЗСРОЧВА, на основание чл. 241, ал. 1 ГПК, изпълнението на дължимите съгласно
настоящото решение суми за главница, лихва и разноски, като ПОСТАНОВЯВА К. Г. Г.,
ЕГН ***, да заплаща на „С.В.“ АД, ЕИК *** сумата от 50 лева месечно, дължима до 15-то
число на всеки месец, считано от датата на влизане в сила на решението до окончателното
изплащане на вземането.
Присъдената сума може да бъде платена по банкова сметка на ищеца с IBAN**** при
банка „О.Б.“ АД.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4