Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Елин Пелин, 12.05.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                  Елинпелински районен съд, 1-ви състав, в публично заседание на единадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав :

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ : БОРИСЛАВ ЧЕРНЕВ

 

       при секретаря Любка Костова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 781 по описа за 2020 година на РС- Елин Пелин и за да се произнесе, взе предвид следното :

       С исковата молба се твърди, че ищецът предявява вземането въз основа на договор за цесия  от 01.10.2019г., с прехвърлител на вземанията „С.Г. Г.“ООД.

      Твърди се, че ответникът е ползвал мобилни услуги, фактурирани под  клиентски номер на абоната  16485191001.

      Твърди се, че между ответника и  „БТК“ЕАД-С имало сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 09.03.2017г. Въз основа на  сключения договор  БТК е предоставила мобилни услуги, за които издадени фактури, индивидуализирани с исковата молба и които на обща стойност 100.42 лева.

       Твърди се, че ответникът   не е заплатил  мобилни услуги с остатък от фактурираните такива в размер на 81.01 лева.

       Иска се съдът да постанови решение, с което  да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца, по заповедно производство - ч.гр.д. № 417/20г. по описа на РС Елин Пелин сумата от 81.01 лева представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договори, заведени под клиентски номер 16485191001 от дата 11.2016г., 09.03.2017г. 11.03.2017г., сключени между К.А.С. и „БТК" ЕАД, както и разноските по  заповедното производство - ч.гр.д. № 417/2020г. по описа на РС Елин Пелин в размер на 25.00 лева-държавна такса и 180.00 лева – адвокатско възнаграждение.

       Претендира се и разноските сторени в производството по чл.422 ГПК.

 

       В срока по чл.131 ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В с.з. проведено на 11.05.2021г. ответникът се явява , като  изрично заявява , че признава предявения иск. Счита, че  не дължи разноските, които ищецът претендира.

       Съдът, за да се произнесе намира за установено от фактическа и правна страна следното:

       Съдът, като съобрази исковата молба, молба-становището на ищеца  докладвана в о.с.з. проведеното на 11.05.21г.  и становището на  ответника заявено  в същото с.з., с протоколно определение от посочената дата е прекратил съдебното дирене, като е обявил, че ще се произнесе с решение съобразно признанието на иска.

      Настоящият състав намира, че са на лице условията за произнасяне с решение по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК, като е направено признание на иска от ответника по делото, което влече прекратяване на съдебното дирене и произнасяне от съдът с решение съобразно това признание.

      Съдът счита, че признатото право не противоречи на закона или добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда.

      Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.86 ЗЗД.

      Настоящият състав намира, че исковата претенция следва да бъде уважена съобразно направеното признание на иска и съдът не е необходимо да излага мотиви по същество на делото относно основателността й, съгласно чл. 237, ал. 2 от ГПК .

     Поради изложеното, предявения иск следва да бъде уважен, като съдът приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 81.01 лв. (осемдесет и един лв. и 1 ст.) лева - главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договори, заведени под клиентски номер 16485191001 от дата 11.2016г., 09.03.2017г. 11.03.2017г., сключени между К.А.С., с ЕГН ********** ***, както и разноските по  заповедно производство - ч.гр.д. № 417/2020г. по описа на РС Елин Пелин в размер на 205.00/двеста и пет/ лева, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК, не е необходимо съдът да излага мотиви в тази насока.

По отношение на заявената по заповедното производство претенция за  мораторна лихва върху процесната главница ищецът е направил отказ от тази претенция, поради което и в тази част на основание чл.233 ГПК производството е  частично прекратено с нарочно определение на съда от 10.12.2020г..

По отношение направеното от ответника възражение  относно дължимостта на  претендираните по настоящото производство разноски съдът намира следното:

Според чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Нормата  въвежда   две кумулативно дадени предпоставки за освобождаване на ответника  от  разноски по делото, а именно: да е признал иска и с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото. В случая ответникът признава иска, респ. дължимостта на исковите суми. От друга страна  поради  потребени от К.С. мобилни услуги, но поради неплащане на дължимите се суми  за потреблението, ищецът е инициирал заповедно производство за събирането им. С нарочно възражение  по ч.гр.д. № 417/20г. по описа на РС Елин Пелин    ответника  в настоящото производство и длъжник в заповедното е възразил  срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Поради това на  ищеца  /заявител  по заповедното производство / е указано на основание чл.415,ал.1,т.1 ГПК, че може  да предяви иск за установяване на  вземането си спрямо длъжника в едномесечен срок, което свое право ищецът е реализирал инициирайки производството по чл.422 ГПК. Ето защо  съдът намира, че именно с поведението си ответникът е дал повод за  завеждане на настоящото дело, при което следва  К.  С. да бъде осъдена да заплати на ищеца сторените в производстовто по чл.422 ГПК разноски-възнаграждение за един адвокат в размер на 180.00 лева / сто и осемдесет / лева, съгласно Договор за правна защита и съдействие  от 01.10.2020 год..

 

            Водим от горното, съдът

                                                                      Р  Е  Ш  И :   

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.А.С., ЕГН **********,***, с ЕИК ……, по заповедно производство - ч.гр.д. № 417/20г. по описа на РС Елин Пелин сумата от 81.01 лв. (осемдесет и един лв. и 1 ст.) лева - представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договори, заведени под клиентски номер 16485191001 от дата 11.2016г., 09.03.2017г. 11.03.2017г., сключени между К.А.С. ***, както и разноските по  заповедното производство, които в размер на 205.00 /двеста и пет/ лева, от които държавна такса - 25.00лева и 180.00 лева – адвокатско възнаграждение.

 

           

ОСЪЖДА К.А.С., с ЕГН **********, да заплати на „ЮБЦ" ЕООД-С…, с ЕИК ……, сторени разноски в производството по чл.422 от ГПК – възнаграждение за един адвокат в размер на 180.00 лева / сто и осемдесет / лева.

Да се издаде изпълнителен лист за посочената  сума.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен  срок от връчването му.

                                                                                 

                                                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ: