МОТИВИ към Решение №161 от 25.04.2019 г., постановено по
АНД № 149/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Дупница
Производството
е при условията на чл.375 НПК.
Районна прокуратура гр. Дупница е направила
предложение за освобождаване на обвиняемия М.В.В. ***, ЕГН ********** от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание при условията на чл. 78а от НК, за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК за
това, че на 11.03.2017г. в гр. Дупница, обл. Кюстендил около 12:50 часа в
района на кафе „Елдорадо”, намиращо се в ж.к. „Бистрица”, е причинил лека
телесна повреда на К.В.Ч. ***, представляваща болка и страдания, без
разстройство на здравето, като телесната повреда е причинена по хулигански
подбуди (обвиняемият В. е извършил
деянието на публично място, като по този начин е проявил дързост и неуважение
към обществените норми за поведение, нарушил е обществения ред относно
установените обществени отношения, свързани с поведението на хората в процеса
на обществения живот; поведението му е непристойно, скандализиращо обществото,
като в същото време изразява демонстрация, чрез която е нарушил както
обществени интереси, така и личната неприкосновеност на пострадалия Ч.; изразил
е явно неуважение към обществото, тъй като чрез действията си обвиняемият В. е
изразил висока степен на неуважение към личността на свидетеля Ч.).
В съдебното производство е участвал
представител на ДнРП, който е поддържал предложението обвиняемият да бъде
освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно
наказание ,,Глоба” в разумен размер.
Защитникът
на обвиняемия – адв. Е.А. е пледирал подзащитният му да бъде признат за
невиновен, като застъпва тезата, че обвинението не доказано от обективна и
субективна страна, не е налице хулиганския мотив за извършване на деянието.
Обвиняемият В. е поддържал становището
на защитника си. В хода на съдебното следствие е дал обяснения, според които сутринта
на инкриминираната дата свидетелите С. и К. Симеонови му се обадили по телефона
и му поискали съдействие при издаване на медицинско свидетелство на К.С., който
предишната вечер пред дискотеката бил пребит от неизвестни лица. В. се съгласил,
слязъл пред блока, където двамата братя го чакали и потеглили с техния
автомобил, управляван от В., тъй като Симеонови били все още под въздействие на
изпития предишната вечер алкохол. След като свършили работа в Спешна медицинска
помощ гр. Дупница, където В. бил шофьор на линейка, се отправили към ж.к.
,,Бистрица“. По пътя двамата му казали да спре пред магазин за хранителни стоки
,,Адела“, където двамата братя слезли, а той останал в автомобила, видял, че те
разговарят с някакво момче, не е видял да гонят момчето, след което се качили в
автомобила и се прибрали. Не се признава за виновен. В последната си дума желае
да бъде оправдан.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства – показанията на свидетелите обясненията на обвиняемия, медицинска
експертиза и писмени доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
ПО
ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:
Обвиняемият М.В.В. с ЕГН ********** е роден на ***г***,
със средно образование, българин, български гражданин, женен, работещ,
неосъждан.
На 11.03.2017 г. около 12.50 ч. свидетелят К.Ч. бил в
района на кафе ,,Елдорадо“ в ж.к. ,,Бистрица“ в гр. Дупница. Вървейки по
улицата покрай него минал лек автомобил марка ,,Волво С30“ с ДК № КН 5450 ВН,
управляван от свидетеля К.С.. В автомобила били също неговия брат св. С.С. и
обвиняемия М.В.. Минавайки покрай свидетеля Ч., автомобилът спрял и от него
излязъл св. С.С.. Попитал св. Ч. ,,Ти ли си Киро?“, при което Ч. потвърдил, без
да знае по каква причина му е зададен този въпрос. Направил му знак с ръка да
изчака, при което св. Ч. застанал пред фризьорския салон. Свидетелят С.
вдигнал предната седалка на автомобила и
от там излязъл обвиняемия В. с метална бухалка в ръка, след което се насочили
бързо към св. Ч., който разбирайки че
става нещо нередно побягнал по посока входа на кафе ,,Елдорадо“. Пред входа на
фризьорския салон св. Ч. бил настигнат от обвиняеми В., който без никаква
причина и повод ударил св. Ч. с бухалката по лявата ръка в областта над лакътя. Свидетелят Ч. успял да
влезе в кафе ,,Елдорадо“, където не бил последван от обвиняемия В. и
свидетелите К. и С. Симеонови. Ч. се обадил по телефона на баща си – св. В.Ч.,
който пристигайки на място разбрал за случилото се. Пострадалият бил придружен от
баща си до спешния медицински център в гр. Дупница, където му била оказана
медицинска помощ и му било издадено медицинско свидетелство от д-р Сотир
Каралийски, видно от което Ч. е получил контузии и хематоми по задна страна на
лява мишница.
От съдебно-медицинската експертиза изготвена на
досъдебното производство от д-р Златко Величков се установява, че получените от
пострадалия наранявания представляват ,,механична травма от съприкосновение с
твърд тъп предмет“, нанесена със средна по големина скорост и сила и могат да
бъдат получени по описания от пострадалия начин. Причинена е силна болка и
страдание на пострадалия. Според експерта не водят до временна или постоянна
опасност за живота на пострадалия, не водят до трайно затрудняване на
движенията на крайниците, снагата и врата. Периодът на възстановяване е 10-20
дни, като възстановяването ще бъде пълно без двигателен и съдовонервен дефицит.
Видно от справка за съдимост № 541 от 07.06.2017 г.,
издадена от Служба за съдимост при РС-Дупница, М.В.В. не е осъждан.
Представено е писмо изх. № 547/16.04.2018 г., издадено
от МБАЛ ,,Св. Иван Рилски“ ЕООД гр. Дупница от което се установява, че К.И.С. е
преминал през хирургично отделение към същото здравно заведение с диагноза
,,Контузио капитис. Обсервацио комоцио церебри“, в подкрепа на което е и
представеното копие от амбулаторен дневник на ХО.
С писмо рег. № 348000-6478/27.07.2018 г. Началникът на
РУ Дупница уведомява, че С.С. притежава
разрешение № 20160225525 за носене, съхранение и употреба на ловен полуавтомат
,,Ескорт“, калибър – 12 с № 042802 валидно от 19.082016 г. до 18.08.2021 г., а К.С.
притежава разрешение № 20140062228 за носене, съхранение и употреба на ловен
полуавтомат ,,Ескорт“ калибър – 12 с № 175485, валидно от 04.08.2016 г. до
03.08.2021 г.
Обвинението се доказва от показанията на свидетелите, частично
от обясненията на обвиняемия, медицинско свидетелство, издадено от д-р Каралийски,
съдебно-медицинска експертиза изготвена от вещото лице Златко Величков, писмо
изх. № 547/16.04.2018 г., издадено от МБАЛ ,,Св. Иван Рилски“ ЕООД гр. Дупница,
писмо рег. № 348000-6478/27.07.2018 г. Началникът на РУ Дупница. Съдът изцяло
кредитира показанията на свидетелите К.Ч., В.Ч., Р.А., В.С., Ц.Б. /присъединени
при усл. на чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1 т. 2 НПК/, И.К. /присъединени при усл. на чл. 281, ал. 4
вр. с ал. 1 т. 2 НПК/, Р.И. /присъединени при усл. на чл. 281, ал. 4 вр. с ал.
1 т. 2 НПК/ и С.С. /присъединени при усл. на чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1 т. 2 НПК/, тъй като са последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и
кореспондиращи със съдебно-медицинската експертиза и писмените доказателства
присъединени при усл. на чл. 283 НПК. Съдът кредитира показанията на полицейските
служители А. и С., които са се отзовали на постъпилия сигнал за извършен побой
в района на кафе ,,Елдорадо“ и на място получили информация от работещи в
хранителния магазин в близост до мястото – свидетелките Б., К. и И. за случилото
се с Ч.. Съдът кредитира показанията им дадени на ДП, присъединени чрез
прочитането им, като тези показания са дадени непосредствено след инцидента,
поради което и възприятията им са най-точни и ясни в този момент, като св. Б. е
възприела удара с бухалка нанесен от обвиняемия на свидетеля Ч., свидетелката К.
е видяла момче с бухалка в ръка да тича, след което го загубила от поглед, но
видяла, че се връща и се качва в колата при другите две момчета, след което
потеглили. Съдът кредитира и показанията на св. И., която видяла момче, което
тичало с бухалка в ръка, както и качването му в автомобил, в който го чакали
други две момчета, след което потеглили.
Същите не си противоречат и установяват
приетата от съда фактическа обстановка и последователност на събитията. По
обвинението срещу обвиняемия се събраха достатъчно доказателства, които
разгледани в последователност и взаимовръзка сочат извършването на
престъплението. Съдът кредитира показанията на пострадалия, който предава лични възприятия от протеклите
събития на инкриминираната дата, същите се подкрепят и от писмените
доказателства по делото – съдебно-медицинска експертиза, медицинско
свидетелство и гласните доказателства – показанията на св. Б., К. и И..
Показанията на свидетеля Ч. са изцяло последователни в твърденията му относно
самоличността на лицето, което му е причинило телесното увреждане. Действително
този свидетел е жертва на престъплението и като такъв е заинтересован от изхода
на делото, но това обстоятелство не е основание за игнориране на показанията
му, доколкото същите са първично доказателствено средство и в тях се съдържат
преки доказателства относно фактите подлежащи на доказване. Дадените от него
сведения относно релевантните факти са обективни и достоверни, поради което
съдът ги кредитира изцяло.
Същите изцяло се подкрепят от показанията на
свидетелките Б., К. и И., които са възприели отделни моменти от действията на
обвиняемия, като св. Б. е възприела самия удар нанесен от обвиняемия на Ч..
Показанията на тази свидетелка съдържат първични доказателствени факти
доколкото същата е възприела конкретния удар в резултат на който е причинено
телесното увреждане на пострадалия.
Съдът кредитира с доверие и показанията на св. В.Ч.,
баща на пострадалия, който добросъвестно пресъздава казаното му от пострадалия
непосредствено след инцидента.
Съдът кредитира показанията на св. С.С. в частта, в
която твърди, че обвиняемият настигнал Ч. и го ударил един път с метална
бухалка, като не кредитира показанията му в тази част, в която заявява, че
ударът е бил в гърба, тъй като в тази част са изцяло изолирани и неподкрепени
от останалите доказателства събрани по делото и обсъдени по-горе.
Съдът не дава вяра на обясненията на обвиняемия,
като преценява същите само и единствено като защитна версия, опровергана от
доказателствата по делото, посочени по-горе, които съдът прие /по изложените
по-горе съображения/ за достоверни. При съобразяване с процесуалните правила,
визирани в чл.14 и чл.107, ал.5 НПК, съдът не прие за достоверни неговите
обяснения поради, което ги изключи от доказателствения материал. Преди да
анализира подробно неговата защитна теза, съдът отчете безусловно гарантираното
му от закона право да дава каквито желае обяснения по повдигнатото обвинение.
За разлика от задължението, вменено на свидетелите да говорят истината в
наказателния процес (предвид възможността за наказателна отговорност по чл. 290 НК), обясненията на подсъдимия, чрез които опровергава обвинителната теза са
освен средство за защита (по арг. от чл.55 НПК) и „…доказателствено средство, чиято
доказателствена стойност се предопределя, както от тяхната последователност и
логичност, така и от съответствието им с останалия приобщен доказателствен
материал…” . В този контекст
съдът прие, че обясненията на обвиняемия досежно относимите към предмета на
доказване обстоятелства са неубедителни,
поради което не ги приема за достоверни.
Твърдението на обвиняемия, че не е слизал от
автомобила, не е гонил и удрял Ч., съдът приема единствено като защитна теза,
която бе опровергана изцяло от кредитираните показания на свидетелите, съдебно-медицинска
експертиза и медицинско свидетелство.
От
приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, която съдът възприема като
пълна и обективна, по несъмнен и убедителен начин се установява, че в резултат
на нанесената телесна повреда пострадалият е претърпял болки и страдания, като
нараняванията не водят до временна или постоянна опасност за живота на
пострадалия, както и до трайно затрудняване движенията на лявата ръка.
Съдът не обсъжда показанията на
свидетелите С.Р. и Х.В., в които не се съдържат данни за релевантни по делото
факти.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
При така установена фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира, че с деянието си обвиняемия М.В.В. е осъществил състава на
престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК.
Субект на престъплението е пълнолетно, неосъждано
физическо лице. Касае се за престъпление насочено против личността и в частност
против телесната неприкосновеност от една страна, а от друга страна - против
реда и общественото спокойствие.
От обективна
страна: на 11.03.2017г. в гр.
Дупница, обл. Кюстендил около 12:50 часа в района на кафе „Елдорадо”, намиращо
се в ж.к. „Бистрица”, е причинил лека телесна повреда на К.В.Ч. ***,
представляваща болка и страдания, без разстройство на здравето, като телесната
повреда е причинена по хулигански подбуди (обвиняемият В. е извършил деянието
на публично място, като по този начин е проявил дързост и неуважение към
обществените норми за поведение, нарушил е обществения ред относно установените
обществени отношения, свързани с поведението на хората в процеса на обществения
живот; поведението му е непристойно, скандализиращо обществото, като в същото
време изразява демонстрация, чрез която е нарушил както обществени интереси,
така и личната неприкосновеност на пострадалия Ч.; изразил е явно неуважение към
обществото, тъй като чрез действията си обвиняемият В. е изразил висока степен
на неуважение към личността на свидетеля Ч.).
Изпълнителното деяние е извършено чрез действие - чрез
нанасяне на удар с бухалка по лявата ръка в областта над лакътя. Престъплението
е резултатно. От обективна страна е реализиран съставомерния противоправен
резултат – причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на
болка и страдание без разстройство на здравето.
Причиняването на телесната повреда е по хулигански
подбуди. До този правен извод съдът стигна след
извършен подробен анализ в показанията на свидетелите и пострадалия. С оглед така установената фактическа
обстановка, съдът прие за доказан и втория по-тежко квалифициращ деянието
признак по чл.131, ал.1, т.12 НК – „хулигански подбуди”. Съдебната практика е
константна за това, че „…субективната страна на поведението съдържа освен
вината и други субективни (психически) елементи. Такива субективни елементи са
мотивите (подбудите), целта, чувствата на дееца, психическото му състояние и
т.н. Когато някой от тези
субективни елементи (в случая - мотивът) е въздигнат в признак от състава на
престъплението, то безспорно, че е нужно този елемент да е налице, за да е
осъществен съставът на съответното престъпление…” (р. № 641/1991 г. по н.
д. № 287/1991 г. , I н. о.) При нанасяне на
телесна повреда по хулигански подбуди липсва личен мотив (р.№156/1995 г. по
н.д.№562/94г., І н.о. и р.№546/10.02.2009 г. по н.д.№562/08 г., ІІІ н.о. ВКС),
тъй като мотивът на обвиняемия не е да увреди пострадалия, а да изрази явно
неуважение към обществото чрез посегателство върху него. Такъв личен мотив
категорично липсва тъй като обвиняемият не е познавал преди това пострадалия,
не е имал никакви предхождащи деянието контакти с него, а от друга страна с
поведението си е демонстрирал явно неуважение към обществото чрез нанасяне на
удар с бухалка на пострадалия в резултат, на което му е причинил лека телесна
повреда, която е причинила болки и страдания без разстройство на здравето.
От субективна
страна, престъплението е извършено
умишлено при пряк умисъл – обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните последици на същото и е искал
настъпването им.
Причини за извършване на престъплението: незачитане на
правовия ред в Република България и личната неприкосновеност.
Относно
определяне на вида и размера на наказанието:
Обвиняемият не е осъждан, не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и от извършеното престъпление
не са настъпили съставомерни имуществени вреди. Във връзка с гореизложеното
съдът счита, че с оглед императивната разпоредба на чл. 78а от НК са налице
всички материалноправни предпоставки, кумулативно дадени за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание.
При индивидуализацията на
наказанието съдът взе в предвид обстоятелствата по чл.54, ал.1 от НК и отчете
тези по чл.47, ал.1 от НК. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид
чистото съдебно минало на обвиняемия, оказаното съдействие за разкриване на
обективната истина, трудова и семейна ангажираност, добро процесуално поведение.
При определяне размера на
глобата, съдът се съобрази с тежестта на конкретното престъпление и с
посочените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства поради, което
определи размера на глобата в минималния размер предвиден в закона, а именно
1000 лв. Определеното наказание е
съобразено със степента на обществена опасност на деянието и дееца, съдът го е
приел за справедливо, а от друга страна ще въздейства на обвиняемия
поправително-възпитателно и предупредително-възпиращо, а по отношение на
останалите членове на обществото – предупредително-възпиращо.
По
разноските:
Във връзка с изхода на делото и на основание чл. 189,
ал. 3 от НПК съдът е осъдил обвиняемия да заплати разноските на досъдебното
производство за съдебно-медицинска експертизи в размер на 200 лв. по сметка на
ОД на МВР гр. Кюстендил.
По горните съображения, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: