МОТИВИ към Решение
№533/05.11.2019г. по анд № 749/ 2019г.
по описа на РС- Разград
Постъпило е Постановление от РРП, с което се предлага
съдът да освободи от наказателна отговорност обвиняемия П.Л.Г. ЕГН ********** за
това, че на 23.11.2018 г. в гр. Разград, съзнателно се ползвал пред съдебен
състав при Районен съд- Разград от преправен частен документ - стокова разписка
№ 17 издадена от „Тополите - 77“ ООД- гр. Лозница, подправена в частта сочеща
датата на издаването й, а именно 04.09.2017 г. /вместо 04.09.2018 г./, като я
представил по гражданско дело № 1223/2018 г. по описа на PC- Разград, за да докаже, че тогава е закупил строителни
материали за сумата от 575.00 лева, като от него за самото съставяне на
документа не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316
във вр. чл. 309, ал. 1 от НК, като му наложи
административно наказание глоба по реда на чл. 78а от НК.
В с.з. обв. Г.,
редовно призован, се явява лично и със защитник. Признава вината си, моли за минимално
наказание.
За РП Разград в
с.з. учавства представител – Прокурор Георгиев,
който поддържа обвинението, прави предложение, обвиняемият да бъде освободен от
наказателна отговорност, предлага да му бъде наложено наказание „ Глоба” в размер ориентиран към минималния по
чл.78а от НК.
Защитата на обвиняемият – адв. М. намира, че обвинението
е доказано категорично и безспорно, налице са предпоставките по чл. 78а от НК,
същият да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено
наказание „ глоба „ в минимален размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият П.Л.Г. е роден на *** г. в
гр. **, български
гражданин, с основно образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН **********.
Св. Ив.
Х. има двама сина - св. Г.
Г. и обв. Пл. Г.. През 2003 г. св. Ив. Х. и
покойният й вече съпруг - Любен Г. Х.
прехвърлили на сина им - обв. Пл. Г.
техния имот - дворно място от 1 425 кв. м., съставляващо имот № 627, за който е
отреден УПИ IX-627 в кв. 72 по плана на гр. Л.,
ведно с построените в имота полумасивна жилищна сграда с площ от 81 кв. м.,
паянтова постройка от 31.5 кв. м., плевня от 20 кв. м. и сайвант от
59 кв. м. срещу задължението да ги гледа и издържа, като си запазили право на
ползване върху имота. Договорът бил обективиран в нотариален акт № 49, том 3, per. № 3196, нотариално дело №
347/2003 г. на нотариус Б. К. с район на действие Районен съд - Разград.
Съпругът на св. Ив. Х. починал на 14.11.2008 г. като оставил наследници по
закон - преживялата си съпруга и двамата им сина.
Понеже обв. Пл. Г. не изпълнявал
поетото от него задължение, а напротив - налагало се св. Ив. Х. да го гледа и
издържа, като продължавала да го храни, да му плаща здравните осигуровки,
данъците, при необходимост му купувала лекарства и освен това ежедневно му
давала пари за цигари, алкохол и др., през 2018 г. тя депозирала искова молба
за разваляне на горепосочения договор пред Районен съд - Разград и било
образувано гр. д. № 1223/2018 г. по описа на същия съд. Обв. Пл. Г. оспорил
иска на майка си, като изложил твърдения, че от самото сключване на договора
той и съпругата му изпълнявали задължението за гледане и издръжка, като
предоставяли грижи в натура и парична помощ. Понеже едно от твърденията му
било, че е направил множество подобрения в процесния имот, плащайки с лични
средства, той счел, че за да убеди съдебния състав, който разглежда делото, е необходимо
да представи и съответни писмени доказателства за направени такива плащания. На 04.09.2018 г. синът на обвиняемия - св. Ил. Л. купил различни строителни
материали на обща стойност 575.00 лева от магазина на св. И. С., находящ се в
гр. Л., за което поискал да бъде издадена стокова разписка от фирмата му -
„Тополите - 77“ ООД - гр. Лозница, но на името на баща му /обикновено св. С.
издавал на клиентите си единствено касови бележки/. Тази стокова разписка той
дал на баща си. Обвиняемият решил да представи същата по горепосоченото
гражданско дело, именно за да докаже, че е извършвал ремонтни дейности в
процесния имот, за нуждите на които е закупувал материали с лични средства, но
видно от датата на издаване на стоковата разписка, тя не се отнасяла за по-
стар период. Ето защо неустановено при проведеното разследване лице подправило
същата, в частта сочеща датата на издаването й, а именно 04.09.2018 г. Това то
направило като върху цифрата /от годината/ „1“ извършило дописване /удължаване/
на началото на втория елемент и след заличаване на цифрата „8“ изписало цифра
„7“. „Заличаването“ /подправянето/ на последната цифра от датата - от „8“ на
„7“ било извършено чрез няколко последователни копирания на оригинала на
Стокова разписка № 17 от 04.09.2018 г., като първо било извършено копиране на
лазерна копирна машина, след което върху копието била заличена, механично,
цифрата „8“ и на нейно място била изписана цифра „7“, отново било извършено
копиране с мастилено-струен принтер и последващо копиране с лазерно устройство.
Няколкократното копиране било извършено с цел прикриване на следите от
интервенция върху цифрите „1“ и „7“. Преправената стокова разписка била
представена от обвиняемия на 23.11.2018 г. в съдебното заседание за разглеждане
на гр. д. 1223/2018 г. по описа на Районен съд - Разград, пред съдебния състав, за да бъде приобщена към
писмените доказателства и с цел доказване именно на изложените от обвиняемия
твърдения в качеството му на ответник по делото.
От заключението на вещото лице по
назначената и извършена в хода на ДП съдебно-почеркова експертиза се установява, че:
1. Цифрите «0»,
«4», «9», «1» на дата «04.09.2017 г.» в стокова разписка № 17 от 04.09.2017 г.,
приложена в ДП и представена в съда, са изписани от И. Р. С.
2. Поради
малкия по обем инкриминиран графичен материал, в който липсват достатъчно
идентификационни признаци, както и факта че се касае за копие на оригинала, не
може да се установи от кого е изписана цифра «7» в датата «04.09.17».
3.
Подправянето на датата в инкриминираната Стокова разписка вероятно е
извършено по начин, описан в изследователската част на настоящата експертиза.
Въз
основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:
Деянието на обвиняемия е съставомерно по чл. 316, във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК. На 23.11.2018 г. в гр.
Разград, обвиняемият е ползвал преправен частен документ - стокова разписка №
17 издадена от св. И. С., в качеството му на управител на „Тополите - 77“ ООД-
гр. Лозница. Ползването на документа се е изразило в употребата му по
гражданско дело № 1223/2018 г. по описа на PC- Разград, с представянето й пред съдебния състав.
Документа е
преправен, защото истинската дата на издаване на стоковата разписка -
„04.09.2018 г.“ е подправена на „04.09.2017 г.“. Безспорно е, че датата на
издаването на който и да е документ е съществен елемент от неговото съдържание
и засяга правното значение на първоначално направеното изявление от неговия
автор. Безспорно е също така, че стоковата разписка по своя характер
представлява частен документ, защото обективира волеизявленията на две частни
лица. За самата подправката не може да се търси отговорност от обв. Пл. Г.,
защото не се установява по един безспорен начин, че именно той е извършил
същата.
От
субективна страна обвиняемият е осъществил престъплението при форма на вината
пряк умисъл. Същият е съзнавал, всички гореизброени обективни признаци от
състава на престъплението, съзнавал е обществената опасност на деянието си,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване. По този начин същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
цитираното по-горе престъпление. В подкрепа изводите на съда са всички събрани
и проверени по реда на НПК доказателства по делото - показанията на свидетелите
и от заключението на вещото лице по назначената и извършена в досъдебното
производство графическа експертиза.
С оглед предвиденото в този текст наказание и
необремененото съдебно минало на подсъдимия и възможностите за постигане целите
на наказанието, визирани в чл.36 от НК, съдът намира, че са налице условията по
чл.78а от НК и П.Л.Г. ЕГН **********, следва да бъде
освободен от наказателна отговорност, като бъде реализирана
административно-наказателната му такава, а именно- глоба. Отчитайки превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало и самопризнания
на обв. Г.,съдът определи глобата към минималния й размер - 1000,00лв.
Съдът осъди обв. Пл. Г. да заплати по сметка на ОДМВР –
Разград, сумата 117,60лв. представляваща разноски в дзосъдебното производство.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: